Шивачи в политиката | webcafe.bg
Webcafe

За ширината на политическата кройка

Драго Симеонов 06.08.2014, 17:35 (обновена 14.10.2016, 12:42)
нс

В българската реалност кандидат-шивачи изобщо не липсват - за всеки костюм ще се намери кройка

Политиката винаги е приличала на шивачеството. Основната цел и на двете се състои в снаждането на отделни парчета (някои с ясен фасон, а други - откровени кръпки) в една обща цялост, която да ти помогне да не ходиш гол.

В по-общ смисъл и двете задоволяват усещането за промяна и обслужват амбицията за привличане на внимание. Когато отделните елементи бъдат съшити (добре е да не е с бели конци), на продукта се добавя етикет, от който трябва да разберем името на производителя и параметрите на творението му.

Често пъти етикетът е подвеждащ, затова и в двете области водещо е пробването.

Мястото, където това се случва, има формата на малка (тъмна) стаичка и невинаги правилният избор става бързо. Понякога това е досаден процес, отнема време и мнозина го пренебрегват с аргумента, че всички са едни и същи. По определение, ако кройката стяга нормалното движение, човек я сменя в полза на нещо, което позволява да му е широко около врата и да има джобове.

Случва се и изборът да е продиктуван не от разума, а от модата. Затова и в политиката, и в шивачеството можете да видите гротескни нелепости, в които хората сами се набутват и упорито носят, макар че изглеждат зле и се измъчват.

В българската реалност кандидат-шивачи не липсват.

Някои са умели и успяват да прекроят един и същи модел постоянно; други са трагични и залагат само на някакъв отделен детайл (в момента си мислим за новоформираната партия БАСТА, онзи странна трикотажно-политическа декорация за задни части).

Съществуват и такива, които ни предлагат несъществуваща дреха като най-ефирен кафтан. И ние се правим, че го забелязваме, за да не изглеждаме глупци; пък после се чудим защо царят бил гол.

Ето как сме свели вкусовите си изисквания и в двете области до нещо, което ще става криво-ляво за носене и няма да ни излага пред чужденците; че няма да е перфектно - това е ясно, но тенденциите така или иначе се определят другаде.

Тези дни връзката между шивачеството и политиката за пореден път беше ясно илюстрирана.

Президентът Плевнелиев определи голяма част от членовете на служебното правителство като „широко скроени". Разбира се габаритите на целия кабинет са главозамайващи, като се има предвид как се е ширнал отляво надясно, но употребата на термина целеше друго. С него държавният глава държеше да опише характера на използваните елементи, колко удобни и многофункционални са те.

И тук идва притеснението ни.

Вече сме чували това определение и от други терзии. Всъщност чували сме го за кого ли не. Върнете лентата назад, Орешарски минаваше за широко скроен, Пеевски ни беше пробутан с подобен аргумент, Местан обича това словосъчетание, Борисов гордо се кичи с него.

Изобщо у нас политиката май никога не ни е по мярка, все широчка ни идва, та чак се оплитаме в диплите й.

Не ни разбирайте погрешно. Нищо против новите министри - проблемът е на езиково ниво. Употребявана твърде често като определение за този или онзи, ширината на кройката променя смисъла си, в най-лошия случай става обширно платнище, което прикрива други кроежи, а в най-добрия - се превръща в семпла конфекция.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.