Момчето с опасните играчки | webcafe.bg
Webcafe

Момчето с опасните играчки

Webcafe.bg, по Foregn Policy
08.09.2014, 18:49 (обновена 11.09.2014, 09:57)

1 от 2 снимки Назад Напред

владимир путин на мотор

Време е Вашингтон да реши да обяви таймаут на руския президент

Май критиците сбъркаха: големият бутон Reset, който Хилари Клинтън връчи на Сергей Лавров през 2008, е сработил перфектно - само че някой шегобиец го е настроил на 1968. И няма по-ясен знак за задълбочаващата се Студена война между Москва и Запада от факта, че Путин заплаши света с ядрено оръжие пред група руски учители.

На младежкия форум в Селигер, където се бяха събрали около 800 от младите руски учители и дипломанти, Путин бе запитан за ролята на "историческата памет" в руската външна политика. И той реши да изтъкне, че враговете на Русия трябва да внимават: "Нека ви напомня, че Русия е една от най-големите ядрени сили в света. Това не са само думи - това е реалността. Нещо повече, засилваме способностите си за ядрено сдържане и развитие на въоръжените ни сили."

По-рано същия месец Путин вече бе обещал да изненада Запада с новите си ядрени оръжейни системи. "Някои неща вече са разкрити, например в областта на стратегическото офанзивно въоръжение, имам предвид ядрените сили за сдържане," обясни той. "Част от информацията остава тайна, но ще я разкрием, когато настъпи моментът. Работим усърдно, и нашите инженери, учени и работници влагат много усилия в тази насока."

Не сте разбрали погрешно - Путин заплаши Запада със смърт и разрушение. Успокойте се обаче.

Изказването му в Крим като цяло остана незабелязано - но размахването на ядреното оръжие от Путин донякъде привлече внимание благодарение на коментара на Ан Епълбаум във Washington Post.

Заслужава си да отбележим, че нейният съпруг е полският външен министър Радек Сикорски - човекът, чийто коментар за членството в НАТО като нереципрочен орален секс предизвика минискандал през юни. Може да се спори дали Епълбаум е твърде близо до мястото на съветските прегрешения, за да възприема неангажирано съвременна Русия, или е просто достатъчно близо, за да вижда ноктите на мечката да проблясват в есенната светлина. Но за едно тя е права: войната изглежда невъзможна и невъобразима, докато изведнъж вече не е невъзможна и невъобразима.

Но като "една от най-големите световни ядрени сили," какво точно смята Путин, че може да предприеме, така че Западът да не рискува ядрена война, нанасяйки удари на цели в Русия? Точно тази нагласа е най-притеснителна, когато става въпрос за разпространение на ядрено оръжие - без значение дали говорим за Путин, Ким Чен Ун или друг потенциално добре въоръжен тиранин.

Надали някоя атомна сила, ей така, без предизвестие, би стартирала ядрена атака срещу европейска столица или САЩ. Но пък и същото важи и за САЩ: Вашингтон примерно никога няма да провокира ядрена война с Русия. Някои лидери като Путин може да приемат тази предпазливост като подкана да стартират конвенционални атаки или - въпреки че това изглежда по-маловероятно - да използват малък брой тактически ядрени оръжия на бойното поле.

Което провокира въпроса: дали ядреният баланс прави света безопасно място за конвенционална война?

Като казваме това, ако две държави имат ядрени оръжия, дали се чувстват в достатъчна безопасност, за да се ангажират в конфликти на местно ниво по-често? Това е класическият парадокс на стабилност/нестабилност. През 1965 политологът Глен Снайдър го нарича "парадокс", защото ако има риск конвенционален конфликт да премине в ядрен, логиката на ядрените сили работи и в двете посоки: те или се чувстват ограничени, или се чувстват толкова защитени, че никоя държава не би проявила достатъчно безумие да използва ядрено оръжие, че може вместо това да изберат да слязат под прага на ядреното въоръжение. Съвременното разбиране на парадокса до голяма степен е дело на Робърт Джървис от Колумбийския университет, който отбелязва: "До степента, в която военният баланс е стабилен на нивото на тотална ядрена война, той ще става по-нестабилен при по-ниски нива на насилие."

Голяма част от американската ядрена стратегия през Студената война е била свързана с предизвикателството за решаване на този проблем - задача, която Джървис счита за невъзможна мисия. По време на администрацията на Айзенхауер, САЩ стартират процеса на разполагане на ядрени оръжия до фронтовата линия на потенциални конфликти, предварително делегирайки властта за употреба на тези оръжия при определени обстоятелства. Ако не можеш убедително да заплашваш, че ще стартираш ядрена война, има риска да стартираш случайно такава. Теоретикът Томас Шелинг нарича това "заплахата, която оставя известен контрол на случайността."

През годините много американски президенти са разглеждали ядрения арсенал на страната и са се ужасявали от мащабите на разрушенията. Може да се отстоява убедително тезата, че много от стратегическите и технически постижения в ядрения арсенал на САЩ - подобряване на точността и по-силен ефект на оръжията, като засилена радиация - произлизат от направно търсене на изход от реалността на взаимното сдържане. Търсенето на варианти за ограничени ядрени удари, без да се стига до тотална ядрена война, започва поне при администрацията на Никсън, като продължава и при Картър и Рейгън.

За съжаление избягването от взаимното сдържане граничи с нереалните фантазии

Независимо какви атомни оръжия или стратегически концепции създава Вашингтон, американските политици винаги ще се опасяват, че Москва или други ядрени сили може да поемат рискове, които САЩ не биха поели. В този аспект Вашингтон става жертва на собствените си съмнения в себе си. Въпросът е, че различните ядрени оръжия няма да дадат решение на нещо, което по същността си е липса на смелост или решителност. Президентът вероятно ще има същата полза от някое високоалкохолно питие, отколкото от нови ядрени оръжия. Може би все пак не от твърде много високоалкохолни напитки.

За щастие, Путин не е толкова смел, колкото бихме очаквали. Шансът ентусиазмът му за агресия да стигне до иницииране на ограничена употреба на ядрено оръжие е малък - поне не и в сценарии, които не изключват евентуална инвазия на НАТО в Русия. Руският дисидент и анализатор Андрей Пьонтковски отбелязва, че мотивите на Путин са по-"скромни" и не стигат до унищожение на САЩ - "максимална експанзия на руския свят, разпадане на НАТО и дискредитиране и унижаване на САЩ като гарант за сигурността на Запада". Ако Пьонтковски е прав, значи Путин има нужда от една неутрална Германия.

Централният елемент на путиновата стратегия е дефакто неутрална Германия, пречеща на НАТО да предложи гъвкава и силна защита на най-източните си членки. (Заслужава си да помним, че СССР отчаяно се опитваше да удържи обединена Германия извън НАТО.) Ето защо Путин например се появява на партито за рождения ден на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и избягва да споменава, че е бил готов да изпрати танковете през 1989.

Но на базово ниво употребата на ядрено оръжие противоречи на тази стратегия. С други думи, Путин поддържа все по-неубедителната фикция, че Русия не провежда инвазия в Украйна, основно за да не провокира германското обществено мнение до степен НАТО да се противопостави на агресията; той иска да превземе Украйна, но трябва да го прави на малки парчета. Ударът с ядрено оръжие по Варшава, естествено, би пратил тази стратегия по дяволите.

Политиката на Америка трябва да бъде концентрирана върху удържането на Германия стабилно в Северноатлантическия съюз

Ядреното оръжие усложнява тази задача, защото от всичките съюзници на САЩ Германия е най-скептична по отношение на ядреното оръжие. През Студената война много хора в Западна Германия считаха, че САЩ са решени да отбраняват Европа "до последния германец," мрачна отправка към перспективата за ядрена война между свръхсилите за разделена Германия. През 90-те години германското коалиционно правителство под натиска на Зелените настоя НАТО да поеме ангажимента да не използва първа ядрено оръжие. Сегашното германско правителство, под натиска на Свободните демократи, е с противоречиви нагласи към допълнителното разполагане на американско ядрено оръжие из Европа. Ядрените оръжия на Вашингтон може и да служат като успокоение за Полша и прибалтийските държави, но и усложняват деликатната задача да бъде насърчавана Германия да се противопоставя на Москва.

Освен това, колкото и да не ни харесват мотивите и действията на Путин, той е прав: с хиляди ядрени глави, Русия е една от най-големите ядрени сили в света. На никой не му се иска да започва ядрена война с него, колкото и да ни се иска някой да му поднесе плато с отровно суши или чаша с чай с полоний. В крайна сметка Москва разполага с инструмент за сдържане, който й позволява да извършва безнаказано убийства и още по-големи злини.

Така че Западът е изправен пред пореден стар парадокс от Студената война

Както отбелязва британският историк Майкъл Хауърд, САЩ са изправени пред две предизвикателства при конфронтацията с СССР: да правят достатъчно, за да сдържат Москва, без да уплашат съюзниците си до степен те да угаждат на Москва. Той описва тези импулси като сдържане и успокояване. Съветът му, макар и не по-вълнуващ от "яжте си зеленчуците," е толкова валиден сега, колкото и през 1982.

"Преди всичко трябва да спрем да се страхуваме и да се опитваме да се сплашваме един друг, с призраците на съветските ‘прозорци на възможности' или перспективата за неизбежна, самопораждаща се ядрена война," пише Хауърд. "Отбраната ще продължи да бъде необходимост в свят на суверенни държави. Ядрената война е ужасна вероятност, която нищо не може да премахне, но не бива да губим общ поглед от ужас от тази перспектива. За да се справим с дилемата, възникваща от тези две злини, ни е нужно ясно мислене, морална смелост, човешко съчувствие и преди всичко усещане за пропорция и мащаб. Основното условие за консенсус... е фактът, че всички ние трябва да пораснем."

В момента зрялостта не достига, докато Заподът се лута между оправдаването на поведението на Русия и обявяването на Путин за новия Хитлер ("Путлер"). Вашингтон няма нужда от бутони за рестарт, или от бягство от реалността във фантазии за ракетна отбрана, или глупави определения за Путин. Америка трябва да разбере базовата стратегия на Путин и да й попречи - и ако Вашингтон успее в това, със сигурност руският президент ще заплашва отново да изпрати ядрени ракети към Запада. Това е емоционален изблик, подкрепен от реална оръжейна мощ. Но е време да си спомним, че Западът е този, който е надраснал детинската агресия.

Oще: владимир путин  запад  запада  москва  путин  русия  ядрени оръжия  ядрено оръжие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.08.2014, 17:12

23 maleficent | 10.09.201415:52

Зимата ще покаже Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

22 Бегущий Волк | 10.09.201415:03

Хубав коментар! Спирането на вноса на суровини е скъпо неудоволствие за Европа, чиято икономика е изключително зависима от нефта и газа. Русия пък не е в състояние да преориентира износа си към Азия (главно Китай и Турция), както и своевременно да организира внос на храни (приемаме, че държавата прави това планово, а не е частната инициатива).

Без износ на суровини обаче руската икономика няма да може да поддържа средна заплата като сегашната (около 660 долара), което ще доведе до допълнителен удар върху вътрешното търсене...

Същият този липсващ внос на енергоносители ще доведе до невиждано поскъпване на петрола, увеличаване на цените, високи нива на инфлация, още по-висока безработица...

При това положение ще е нужно време, за да се преориентират търговските канали, което, съгласете се, нито може да стресне Русия, нито ще донесе ефективност на санкциите...Иначе, българският износ към Русия е нищожен, що се отнася до хранителни продукти (от порядъка на десетина милиона).
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.08.2014, 17:12

21 maleficent | 10.09.201413:26

Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле.

Русия може да е силно зависима от храни, но, уви, не от Запада, защото Запада не е монополист на храните... Значи руснаците не като да гладуват, но щандовете леко напомнят соца, а ние с нашите планини гниеща продукция и икономически загуби, оценени в милиарди иначе сме цъфнали и вързали. Който се интересува от реалната обстановка: http://ria.ru/economy/20140905/1022953976.html.

Същото се отнася и за газта. Ако Русия спре да изнася газ за Европа,това е удар за икономиката й, а за Европа ледников период, сриване на транспортната инфраструктура, криза в промишлените отрасли и т.н, щото газта, която задвижва всичко, ще стане много рядко и много скъпо удоволствие.
Затова нека спрем да злорадстваме, за това, какво ще се случи на съседа, като падне в изровената му дупка, а да мислим как сами да излезем от нея.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

20 Оня Дето Го Трият | 10.09.201408:58

"...Капсулирането на държава като Русия няма как да сработи - тя е самодостатъчна, енергийно и ресурсо независима..."

Първо такава държава в света не съществува (има една такава, но там пасат трева буквално).

Второ, Русия е енергийно независима, но откъм храни е силно зависима и ако си си направил труда да прегледаш новините от последните няколко дена, ще видиш какво се случва с цените и храните там. Е, не гладуват разбира се, но се оголват щандовете малко - позната гледка като за соц държава

Трето, ако Русия спре да изнася ресурси и от тях да печели основно парите си, тогава вече ще настъпи баш истински глад, щото от тоя износ идват основните приходи на "самодостатъчната" държва.

Интересно що не забелязвате тия най-простички факти преди да философствате по глобални теми не разбирам
   

оценка

+1 -5

Регистриран на: 05.06.2011, 01:24

19 Mladen Marinov | 10.09.201403:14

Каквото и да приказваме истината е една - САЩ нямат адекватна политика към Русия. Това се вижда от всички елементарни опити да се демонизира Путин и управлението му. Опитите за дестабилизация на Русия с въвличането и в Украинския конфликт също са неуспешни.
Санкциите на практика станаха смешни и почти безполезни.
Капсулирането на държава като Русия няма как да сработи - тя е самодостатъчна, енергийно и ресурсо независима. На практика им помагат да си доразвият собственото производство. Колкото по-дълги са санкциите - толкова по обедняла на долари но стабилна като структура ще е Русия.
На кратко - САЩ провеждат, лошо обмислена стратегия с много грешки и фатални резултати. На практика това може да доведе до детронирането им като глобална суперсила. (не се безпокойте не става бързо)
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 19.05.2014, 02:00

18 puebloto | 10.09.201402:08

Смее се ебаси лизаческите подлоги........
хора ,осъзнайте се! никой няма да тръгне на война с русия,защото ,това е все едно да тръгнеш да гасиш пожар в бензин Удивителна и за разлика от всички малоумни драскачи,американците много добре разбират това....
няма нужда да се хабите.....това което русия има на въоръжение в момента,остатъка от света,тепърва разработва Намига
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

17 Rowan | 09.09.201421:48

В покера най-голямото дърво го ядеш, когато тръгнеш с кирливи карти да блъфираш, но противника ти не се върже на блъфа… Чакам с нетърпение свалянето на картите, ще бъде забавно. Пък ако някой вещае широко мащабна война или е идиот, или му плащат да участва в блъфа…
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

16 Бегущий Волк | 09.09.201421:16

Янаки,

тезите на Ричард Бах ми се струват изсмукани от нечий зад...ник! Тази тайна, която "била известна само на...", изобщо не може да бъде тайна, а налудничава идея! 5 - 6 силози за междуконтинентални балистични ракети (абе, чуваш ли се какви ги разправяш) не само, че няма да оправдаят създаването си, ами и ще направят ЮЕсЕй смешни!

МБРакети са хиляди и от двете страни, като американците залагат повече на крилати ракети и се стремят да намалят МБР - просто са по използвани във флот и подводници, а и не подлежат на никакви договори за намаляване като СТАР - 1 и 2.

Да не коментираме факта, че "Едно" е роман, т.е. художествена литература и това, че ядрената надпревара не е единствената причина за разпада на СССР.

Но, ти беше казал, че най-много си цениш свободата, та ... продължавай да я цениш!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

15 Бегущий Волк | 09.09.201420:58

Г*золизаторите говорят глупости. Каква инвазия на руския свят, какви 5 новоамерикански долара, печатани от руската централна банка Смее се ?! Уверен съм, че ПВО на Руската Федерация е на такова ниво, че боеве на руска територия без участие на авиация са на практика невъзможни! Естествените граници на Русия са ограничени в рамките на Азия с драстично намаляване на рускоезичното население и Китай с нарастващи апетити.

Увеличено влияние на Русия в света - да, но с цената на компромис с Евразийския съюз и повишен приток на емигранти от бившите съветски републики, които все пак не са руснаци. Китай заселва Сибир с жива сила, със съгласието на Русия, тъй като районът страда от обезлюдяване - етническите руснаци не желаят да живеят там.

В действителност нито НАТО, нито Русия биха се ангажирали с ядрен конфликт и война помежду си, освен при наистина форсмажорни обстоятелства. Печалбата на Русия е и доста съмнителна към момента - Крим, дестабилизираната Украйна, а и липсващото звено в цялата верига не е територията, колкото населението - към момента РФ е около 143 млн. души.
Чисто демографски, Русия е колкото две Франции и Великобритании приблизително.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

14 Гризли | 09.09.201419:10

На всички ни е ясно, че натисне ли се веднъж копчето, вече няма да има значение кой е по-добре въоръжен... Може би след стотици хиляди години отново ще се появи някой вид, който най-вероятно ще може да мисли малко повече от нас.

Така че каквото и да си говорят, всичко е само дрънкане на топки, за да се види на кой са по-големи. А товарищ Путин, въпреки фамилното му име (по наше звучене), има голеееми топки.
И затова прави каквото смята за правилно за Русия. Няма нужда някой да му диктува...

Я само да попитаме какво биха правили американците, ако някой започне военни маневри в Куба например? То в чуждите държави как се дървят, та близо до тяхната територия ли?!
Така че момчето с играчките си е съвсем право! А който го е яд, че на същото това момче не му пука, просто да спре да го дразни...
   

оценка

+5 -2

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.