Масачузетския технологичен университет става инкубатор на бизнес иновации | webcafe.bg
Webcafe

Как US университети отглеждат бизнес от луковица

Webcafe.bg , По NY Times 29.06.2010, 10:45 (обновена 30.06.2010, 07:49)
МИТ Кампус

Снимка: © Getty Images

Администрацията на Обама ще отдели 12 млн. долара, които да бъдат разпределени между няколко центрове за доказване на концепции към университетите, един от които е престижният Масачузетски технологичен институт

Дъглас Харт, преподавател по механично инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT), продал последната си изгряваща компания за чистите $95 млн., вече е на път към следващото си голямо дело.

Той очаква да получи до броени дни $1.5 млн. финансиране за новата си компания Lantos Technologies. Фирмата е разработила 3D скенер, с който се надява да се усъвършенства настоящото поколение слушалки и слухови апарати, като прецизно ги оформя според мерките на ушния канал - чак до самото тъпанче.

"Надяваме се хората да бъдат в състояние да влязат в магазина, и ушите им да бъдат сканирани на място - точно както хората сега си правят пиърсинг," казва той. "Това ще понижи цената, защото няма да се наложи да ходят на лекар специалист."

За разлика от други академични кадри, които често са ограничени до собствените си разработки, Харт е на път да осъществи на практика, като продукт концепцията си за слухов апарат с $50 000 финансиране м.г. от Deshpande Center for Technological Innovation - организация към MIT, първоначално финансирана от двама частни инвеститори - Джаишри Дешпанде и съпруга й Гурураж.

"Не бих научил много от нещата за всичко това, ако хората от Deshpande Center ме водиха стъпка по стъпка", казва Харт.

Мост към света на бизнеса

Осигурявайки на академични кадри като Харт мост към света на бизнеса, MIT е в авангарда на движение, включващо шепа университети в страната, които работят в тясна връзка с инвеститори, за да гарантират, че обещаващите идеи се развиват и се превръщат в успешни стартиращи компании.

На пръв поглед центровете изглеждат като академични версии на бизнес-инкубаторите. Но университетите се ангажират на много по-ранен етап, отколкото обикновено го правят инкубаторите. Вместо да предлагат пари за стартиране на фирми, които вече имат продукт и персонал, както обикновено правят инкубаторите, университетите жънат отличните идеи и след това се опитват да намират инвеститори и бизнесмени, заинтригувани от развитието им и изследването на търговските им перспективи.

Първо жънеш отличните идеи

На академичен език, местата на подобни срещи са известни като "центрове за доказване на концепции". Те са сред много от новите подходи към комерсиализирането на университетските изследвания, по-ефективни и ориентирани са към конкретни цели начини - и към предотвратяването на тихата смърт на добри идеи.

Първият център за доказване на концепции - центърът William J. von Liebig, е бил създаден през 2001 г. в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Досега Von Liebig е помогнал за стартирането на 26 фирми, създали над 180 работни места и привлекли повече от $87 млн. финансиране. Сред тези компании са Mushroom Networks, разработчик на онлайн видео-технология, и Biological Dynamics - производител на технология за ранна диагностика на рака.

"Много от отличните идеи си остават в лабораториите, тъй като учените нямат достъп до този тип екосистема", която Deshpande и други подобни центрове осигуряват, коментира Ейми Залцхауер, основател на Ignition Ventures - базирана в Бостън и Ню Йорк инвестиционна компания, която работи с учени за създаване на фирми. "Това е начин за по-добра употреба на тези идеи."

Въпреки че центровете Von Liebig и Deshpande са най-шумните и успешни примери, подобни предприемачески вълни се случват и другаде - като университета в Юта Georgia Tech, Канзаския университет и Университета на Южна Калифорния.

Долината на смъртта

Това е скъпо предложение. Без да се брои цената на самата технология, на инвеститорите може да струва близо $250 000, за да определят дали идеята наистина ще узрее до нещо, което може да бъде продадено, коментира Залцхауер.

Академичните кадри имат понятие за бездната, която обикновено разделя добрата идея от хората, които ще инвестират в нея: "долината на смъртта". Нарастваща липса на интерес към първоначалните публични предлагания през последното десетилетие е оставила дори още по-малко пари за фирми в ранния етап на съществуване.

Но дори и в подобна среда, където набирането на първоначален капитал е затруднено, анализаторите казват, че много университети продължават да възприемат стари методи за подкрепа и насърчаване на потенциално доходни собствени изследвания.

Голям брой висши учебни заведения имат офиси, занимаващи се с "трансфер на технологии", които срещат бизнесите и инвеститорите с патентовани университетски изследвания и помагат на университетите да сключват сделки за лицензиране на технологии.

Как действаше инженерната наука през последния половин век

Корпоративните висши кадри и инвеститорите се оплакват, че прекалено взискателните или просто претоварени офиси за трансфер на технологии губят твърде много време за договаряне на лицензни условия. А офисите често се опитват да продават идеи с недоказана търговска стойност.

"По този начин инженерната наука е действала преди 50 години," казва Дешпанде. "Проектира се нещо, след което се наемат хора от маркетинга, които да го продават. Не бихте направили това сега - без разбиране на нуждите на потребителите."

Предложение от администрацията на Обама ще направи експеримент в тази насока, като отдели $12 млн., които да бъдат разпределени между няколко институции през 2011-а, с надеждата това да се превърне в постоянна стратегия да подкрепа и изучаване на центровете за доказване на концепции. Ако програмата бъде успешна, според поддръжниците на идеята университетите биха могли да разпространят този модел по-бързо.

$50 млрд. за наука годишно харчат университетите в САЩ

Но идеята представлява изместване на мисленето за ролята на федералното правителство в разпореждането с повече от $50 млрд. които се дават на университетски изследователи всяка година. Досега тези пари бяха за откритието, не за комерсиализацията, на научните постижения.

Идеята за държавно финансирани проекти за доказване на концепции има доста поддръжници, включително Марк Крауъл, висш представител на администрацията в Университета на Вирджиния и бивш председател на Асоциацията на университетските технологични мениджъри, както и Леса Митчъл, изпълнителен директор на Ewing Marion Kauffman Foundation, финансираща програми за изследвания и предприемачество.

Други смятат, че експериментът, макар да си заслужава, eдва ли би довел до значими резултати.

Възможна ли е още една Силициева долина

Тоби Стюарт, професор от Harvard Business School, изследващ социалните мрежи и предприемачеството, отбелязва, че почти всяко правителство желае да възпроизведе задвижваната от университетите система на иновации на Силициевата долина. "Но това не може да бъде постигнато с политически средства," казва той.

Според Стюарт центровете за доказване на концепции биха били по-полезни в университети, различни от MIT, Станфорд и Харвард, които вече са центрове в предприемачески клъстери. "Така или иначе, във всеки знaчим случай, това ще се случи по естествен път," казва той, "а не чрез някакви бюрократични интервенции."

Марк Крауъл от университета във Вирджиния участва в преглед на доказателствата на концепции, където академичните кадри и инвеститорите оценяват жизнеспособността на идеите. По негови думи няколко проекта, които са привлекли стартови грантове от $100 000 от Wallace H. Coulter Foundation Translational Research Partnership, са родили сделки за търговско лицензиране. Сред тях е и проект, наречен HemoShear, който разработва устройство, намаляващо времето и разходите за тестване на нови лекарствени съставки.

В Питсбърг държавно финансирана некомерсиална организация на име Innovation Works е инвестирала $45 млн. в последното десетилетие, за да подпомогне университетските изследователи в региона - и всички други - да докажат идеите си и да ги покажат пред инвеститори. Фирмите са привлекли повече от $800 млн. от рискови инвеститори и са създали 3000 работни места на местно ниво, казва Мат Харбо, главният директор по инвестициите в Innovation Works.

Мотивацията, ах, мотивацията

Ръководителите на университети казват, че понякога имат затруднения да намират мотивирани за предприемачество професори. Медицински изследвания с обещаващи открития могат да се окажат на пазара заради усещане, че правят благо за хората. За други обаче мотивацията може да бъде по-проста - например гледката на колега професор в нова спортна кола - поведение, дотолкова разпространено, че в университетските кръгове е известно като "принципът Порше."

Когато Харт за първи път се замисля за технологията за най-успешния си продукт до момента -  скенер на устата, той е концентриран върху самото изследване, не върху печалбата. Но той открива, че не е напълно имунизиран към привлекателността на парите, след като научава, че стари приятели от Калифорнийския технологичен институт са ударили златната жила с някои от идеите си. "Малко им завидях," казва той. "Помислих си, че мога да опитам и аз."

Въпреки че не е сигурен точно как да започне, той се обръща към наскоро отворения Deshpande Center. Тогавашният изпълнителен директор на центъра Кристина Холи е изпратила до членовете на факултети искане за предложения. След отговор от Харт, той работи съвместно с Холи, която вече е имала опит в ръководенето на няколко технологични стартиращи компании и има научна степен по инженерно конструиране от MIT.

След като отпуска на Харт грант от $250 000, тя също така го насърчава да участва в състезание за бизнес-план, където той споменава идеята си пред няколко студенти от школата по бизнес-администрация на Харвард - Ерик Пейли и Мика Розенблум.

Екипът на Харт се присъединява към фирмата Brontes Technologies и тества повече от 30 приложения на научния проект, включително технология за сканиране на лица в 3D за разследвания на престъпления. По това време екипът научава, че денталната индустрия има нужда от цифрови технологии за сканиране. Така че Brontes адаптират технологията за употреба в скенер на устата, който би могъл да създава изображения на устите на пациентите, които се нуждаят от нови коронки на зъбите.

След това Харт се запознава с Джефри Бъзгенг, партньор в бостънска фирма, сега известна под името Flybridge Capital Partners. Flybridge и две други фирми инвестират $8 млн. в Brontes. През 2006, 3M купуват технологията за $95 млн., а следващата година започва националното внедряване на продукта на стойност $29 900, наречечен Lava Chairside Oral Scanner.

(Въпреки че 3M не разкриват подробности за финансовите постижения на скенерите, известно е, че около 1000 такива скенери са били продадени - и че в производството и разпространението им са ангажирани около 125 души.)

Бъзгенг, който оттогава е инвестирал в четири други фирми, създадени в Deshpande Center, казва, че доказващият концепцията модел "е много по-добър начин за употреба на федералните долари, отколкото толкова много други начини, чрез които правителството се опитва да насърчава индустрията."

Как да посадиш луковица

Холи сега е заместник-ректор и изпълнителен директор на Stevens Institute for Innovation в Университета на Южна Калифорния, където през май стартира програма, наречена Ideas Empowered. Тя вече е започнала да търси предложения от членове на факултети, проявяващи интерес към комерсиализация на техните изследвания.

Американският конгрес тепърва предстои да отдели средства за финансирането на "центровете за доказване на концепции". В Камарата на представителите обаче е организирано изслушване този месец за подобряване на "екосистемите за иновация" в университетите - за да се насърчи комерсиализирането на финансираните с парите на данъкоплатците изследвания.

От своя страна Харт се надява цялата тенденция да набере дори още по-голяма скорост.

"В момента обществеността плаща за всички тези чудесни иновации, които просто си седят в чекмеджетата," казва той, "тъй като няма начин те да прескочат бездната и да стигнат до света на пазара."

Oще: mit  бизнес  идеи  разработки  университет 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.