FAO обяви: развиващите се страни не качват цените в глобален мащаб | webcafe.bg
Webcafe

Митовете за глобалното търсене на храна

Webcafe.bg , по Guardian 04.08.2011, 11:52 (обновена 05.08.2011, 16:57)
Храна

Потреблението в Китай и Индия не е фактор за високите цени

След световната хранителна криза през 2007-2008, в много части на света се зароди схващането, че една от основните причини за покачването на цените на повечето хранителни стоки - особено зърнените храни - е повишеното търсене от държави като Китай и Индия. Това мнение става все по-широко разпространено, особено след скока на цените от началото на 2010-а насам.

Митът за забогателите китайци и индийци, предизвикващи трусове в глобалните цени

На пръв поглед, тази теза изглежда доста логична. В крайна сметка Китай и Индия имат голямо население - двете държави си поделят 40% от човечеството. Икономиките и на двете страни се разрастват светкавично бързо, с много по-голяма скорост в сравнение с която и да е друга държава, така че индивидуалните доходи се покачват от сравнително ниска база.

На всички е добре известно, че когато доходите се повишават от ниски равнища, хората са склонни да потребяват повече зърнени храни. Не е задължително тази консумация да е директна, а може да се изразява и в употребата на повече месо от добитък, за чието изхранване пак е необходимо зърно.

Така че е очаквано повишените доходи в Китай и Индия да доведат до по-голямо търсене на зърнени храни. И това със сигурност би могло да се отрази върху баланса между глобално търсене и предлагане по начини, които биха довели до покачване на цените.

Очаквано - да, но това ли се случва на практика?

Според FAO, няма реален ръст на потреблението на зърнени храни

Оказва се, че ако въобще има някаква промяна в консумацията на зърнени храни от тези две големи държави, то тя е минимална. На практика, глобалното потребление на зърно за хранителни цели дори е спаднало, в сравнение с някои изминали периоди.

Това става очевидно в резултат на нов доклад, дело на експерти на високо равнище, поканени от Организацията за храните и земеделието да изучават връзката между промените на цените на стоките за масово потребление и достъпността на храните.

Докладът съдържа внимателни оценки и на двете актуални тенденции, както и различните опити да бъдат обяснени промените в цените. Междувременно обаче докладът разбива на пух и прах мита, че повишеното потребление от развиващите се страни води до повишено глобално търсене и оттам до по-високи цени на зърното.

Потреблението на зърнени храни нараства с по-ниски темпове от 2000 г. насам, в сравнение с 60-те и 70-те години на миналия век, като е почти равно с показателите през 80-те. През последното десетилетие на миналия век се наблюдава повишаване на този показател, но е незначително. Противно на общите нагласи, потреблението на зърнени храни за изхранване на добитък се повишава с по-бавни темпове от директната консумация на зърно.

Всъщност докладът отбелязва, че дори очевидният скок в потреблението на храни през изминалото десетилетие се дължи главно на възстановяването на консумацията в страните от бившия СССР след 1990 г. Така че въпреки увеличеното търсене на месо в бързоразрастващата се Азия, извън бившия СССР положителен растеж в консумацията на храни не се наблюдава.

Напротив - реално е регистриран спад в потреблението.

Въпреки растежа в Индия и Китай, населението им не е по-сито

Статистиките на FAO за вноса и износа на храните показват още, че директното и индиректното търсене на зърно в Китай и Индия се е повишило незначително в периода 2000-2007 г., а вносът на зърнени храни дори е спаднал.

Защо това се е случило и защо икономическият растеж не е довел до повишено търсене на зърно сами по себе си са интересни въпроси, които заслужават по-задълбочено изследване. Вероятно влошеното разпределение на доходите и в двете държави е една от причините за тази тенденция, тъй като повишеното търсене на зърнени храни от групите с високи доходи е балансирано от спада на търсенето при по-бедните социални групи.

Тази тема със сигурност се нуждае от по-изчерпателен бъдещ анализ - но важното в случая е, че причината за по-високите цени на зърното категорично не е Китай и Индия. Това не означава обаче, че не действат други сили на търсенето.

Финансовите измами на пазарите на стоки за масово потребление са факт, но е вярно и че дори тези спекулации са повлияни от променящата се глобална ситуация. На какво се дължи това?

Докладът от FAO разполага с убедителен отговор и на този въпрос: бумът на биогоривата е оказал значително влияние върху глобалното търсене на зърнени храни и растителни масла.

На страница 32 от него пише, че "развитието на биогоривата е довело до повишена употреба на зърното за нехранителни цели. Ако изключим потреблението на биогорива, нормата на прираст на употребата за нехранителни цели е стабилна в сравнение с 90-те години на миналия век. Без биогоривата, прирастът на глобалната консумация на зърнени храни се равнява на 1.3%, в сравнение с 1.8% при отчитане и на биогоривата".

Субсидираните биогорива вдигат световните цени на храните и свалят потреблението

Увеличеното заради биогоривата търсене до голяма степен е определено от големите субсидии, отпускани в много западни държави. Ироничното при тях е, че те намаляват субсидиите за производство на храни - за сметка на биогоривата.

С изключение на някои производители като Бразилия и Куба, производството на биогорива в повечето държави би било немислимо без помощта на правителствата.

Влиянието на тези фактори върху производството и цените е дори по-значително, когато се разглеждат цените на растителните масла, годни за хранителна употреба. Докладът показва, че "използването на зеленчукови масла за хранителни цели е намаляло в периода 1990-2000 г. (от 4.4% до 3.3% годишно), но индустриалната употреба на тези масла се е повишила заради процъфтяващата в Европа индустрия на биогоривата.

В резултат, делът на индустриалната употреба в глобалното потребление на зеленчукови масла е скочил от 11% на 24% през последното десетилетие".

Изненадващият извод от всичко това е, че ако изключим влиянието на бума на биогоривата през последното десетилетие, глобалното потребление на зърнените храни и растителните масла всъщност спада.

Трагичното в случая е, че спекулациите все още вилнеят на глобалните пазари на стоки за масово потребление, а цените се поддържат все така високи, което увеличава броя на милионите гладни хора по света.

Oще: fao  азия  биогорива  зърно  индия  китай  месо  пазар  потребление  растеж  храни  цени 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.10.2010, 10:22

1 TUKBA | 05.08.201121:58

Всъщност, всички общества, които са загинали, са го сторили поради изчерпване на природните ресурси. В нашият случай - нефт. Без нефт (торове) добивите падат до четири пъти. Хранителният (вкл. зърненият) баланс на човечеството се крепи на торовете от нефт. Справка - Англия. До след Втората световна война внася 40% от необходимите и храни, в частност - първи вносител на месо. Чак след войната т. н. Аграрен акт защити английския производител от колебанията на пазара с цел повишаване на местното производство. Но, всъщност, този акт съвпада с началото на масовото навлизане на изкуствени торове и препарати за защита в практиката. Добивите скачат четири пъти и страната вече се самоизхранва въпреки повишения брой на населението. Същият процес върви и в света, макар и не навсякъде. Бедните страни, всъщност, почти не използват нефтени производни и резултатът е глад. Населението нараства докато консумацията му се изравни с възможностите на района да го иэхранва. Ако екстраполираме за света, отчитайки намаляващия от 2008г. добив на нефт, можем да заключим, че сме близо до абсолютния максимум на населението, което Земята може да изхрани. Успоредно с процеса на спадане на производството на храна (т. н. екологично земеделие дава много по-ниски добиви) ще трябва да се редуцира и броят на населението на планетата. Началото е повишаването на цените на храните, упоредно с тази на нефта. Който може да плаща - ще яде. Който не може...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.