Светла Николова: "Монсанто" и сие нахлуват в ЕС от Източна Европа | webcafe.bg
Webcafe

Светла Николова: "Монсанто" и сие нахлуват в ЕС от Източна Европа

Бойчо Попов , bnews 05.01.2010, 14:19 (обновена 06.01.2010, 16:13)

Със Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк", разговаряме за предложените промени в Закона за ГМО. Ако бъдат приети новите правила, България ще загуби не само пазари, но и ще накърни имиджа си на производител на екопродукция. Всичко е в ръцете на парламента, който гледа законовите промени. Предишното Народно събрание тихомълком пусна за отглеждане в България генно модицифиран памук - напук на всички забрани. 70% от гражданите на ЕС са против ГМО.

От Министерството на околната среда и водите твърдят, че законовите промени за генно модифицираните организими (ГМО) са нужни заради европейска директива. В случай, че не бъде приложена, ни заплашвали санкции. Има ли начин да бъде приложена директивата и да бъде защитен националния интерес?

Има основание, че европейската директива препоръчва регулиране, търговия. Има основания, с които да се твърди, че трябва да се направят такива промени, но те се отнасят най-вече за това, че има тотална забрана за всички плодове и зеленчуци, пшеница, тютюн, роза. Това обаче е директива, а не регламент и всяка една страна-членка би могла да се съобрази и същевременно да намери регионално приложение на директивата, така, както е направено в много страни. Тоталната забрана на всички плодове и зеленчуци според директивата не е приложима, а трябвa да се решава случай по случай. И ние бихме могли да се възползваме от това - за конкретен хибрид и конкретна култура. Така, случай по случай има решения в редица страни, например забраната на монсантовия хибрид MON 810.

А защо точно този хибрид?

Защото само той е разрешен за отглеждане в ЕС. След като са направени редица експерименти в унгарската Академия на науките, във френските и германските университети, е установено негативното влияние на този хибрид върху околната среда, здравето и затова този хибрид е забранен засега в шест страни от ЕС. Един от проблемите на България е, че ние нямаме независима научна оценка за рисковете, но бихме могли да се възползваме от натрупалите се научни доказателства в другите страни, където са събрани резултатите от лабораторните опити и разрушаването на околната среда.

Има ли възможност между първо и второ четене на законопроекта за промяна на Закона за ГМО да се стигне до промяна в текстовете?

Да, защо не? Ние го усещаме по реакцията на депутатите от ресорните комисии. Много от тях не осъзнаваха за какво става дума. Същевременно ми направи впечатление, че депутати от Комисията по земеделие дойдоха на заседание на Комисията по околна среда, за да се информират по-добре. Те научиха повече неща за ГМО. Мисля, че дебатът тепърва предстои. Самите депутати казаха, че между първо и второ четене ще има сериозни дебати и обсъждане - нещо, което не бе направено преди внасянето на закона за изменение и допълнение на Закона за ГМО. Един от депутатите каза по време на дискусиите, че България като страна членка в много отношения трябва да се съобразява с националните си интереси, а не само с директивите на ЕС. Европа е раздвоена в момента по отношение на ГМО. България, въпреки че е малка страна, би могла да отстоява по подобие на Австрия националните си интереси. Очевидно не можем да се конкурираме на големи пазари с евтина храна. За да запазим своето земеделие и екологична продукция, по-добре е да заложим на качеството, а не на количеството.

В кои европейски страни се отглежда модифицираната царевица MON 810?

В индустриални количества се отглежда само в Испания. Отглежда се в малки площи и в Чехия, Словакия.

Ако законът бъде приет с текстовете, които се предлагат към момента, какви са опасностите за българското земеделие? Какво би могло да се случи?

Опасностите за българското земеделие са свързани най-вече с пазарите. Защото в ЕС няма търсене на ГМО. България ще загуби не само пазари, но и имидж. Ако ние искаме да бъдем страна с развит туризъм, не би било добре за имиджа ни. Още през деветдесетте Австрия например забрани много мутанти с аргумента, че иска да развива туризма, който неминуемо е свързан с качеството на храната. Същите аргументи са и в Гърция. В Австрия и Италия искат да развиват едно земеделско производство, което не би накърнило традиционното производство на земеделски продукти. Това са аргументите, поради които те отхвърлят каквато и да е употреба на ГМО.

Нашите политици обичат да ни сравняват със северната ни съседка. Как е разрешен там проблемът със законовото регламентиране на ГМО?

В Румъния, още преди да стане членка на ЕС, се отглеждаше в големи количества генно модифицирана соя. Тъй като обаче тя не е разрешена за отглеждане в ЕС, след като страната стана член през 2007 г., трябваше да унищожи цялото количество и по този начин претърпя 300 млн. евро загуби. Същевременно в момента там има и проблем със замърсяването. То продължава няколко години, след като е преустановено отглеждането на ГМО. В Канада например от 1998 г. е започната сеитбата на модифицирани рапица и соя. В момента обаче цялата земя е замърсена и там не е възможно да се отглеждат тези конвенционални култури. В Канада вече не се внасят никакви генно модифицирани продукти, но това е лош опит.

Как се развиваше отглеждането на ГМО в България до момента?

През 1999-2003 г. МЗХ бе разрешило да се провеждат т. нар. широки полеви опити. Не беше обявено обаче точно на кои места ще са те. По-късно министерството беше осъдено по Закона за достъп до обществената информация. През 2001 г. опитите достигнаха до 190 хил. дка - доста голяма площ като за опитно поле и експерименти. По време на тези опити условието бе тази продукция да се изнесе извън страната. Това обаче не се случи, има документирани във филми случаи, че продукцията е давана за фураж на животните. Освен това не са се спазвали необходимите буферни изолации между ГМО и другите полета.

Първоначално при приемането на Закона за ГМО през 2005 г. тези буферни зони бяха много по-големи. През 2007 г. обаче бяха намалени до смешни размери. Установено е, че полените политат на много големи разстояния. Пчеларите твърдят, че една пчела може да пренесе семена на 7-10 км. Така че тези разстояния от 20 до 50 метра, които са предвидени, са направо смешни.

През 2007 - 2008 г. в България имаше предложение към консултативната комисия към МОСВ да отглежда генетично манипулиран памук. Но той не е разрешен от ЕС и затова това не можеше да се приеме. Предложението тогава бе отхвърлено поради недостатъчните съпътстващи документи. Въпреки това законът бе променен от предишния парламент и забраната за отглеждане на модифициран памук отпадна.

Изглежда, че големите биотехнологични компании с интерес в ГМО навлизат по-лесно в новите членки на ЕС. Какво е Вашето мнение?

Твърде интересен е фактът, че точно сега, по време на промените на нашия закон, са предложени и промени в полския закон. А Полша бе една от страните, в които имаше почти тотална забрана - не само за отглеждане, но и за внос. Там също е внесен нов проектозакон. В Румъния има сериозен натиск от страна на големите биотехнологични концерни. В Чехия и Словакия се отглеждат пробно царевица, докато страните от стара Европа, с изключение на Испания, са по-резервирани. Говори се също, че „Монсанто" има сериозни намерения да отвори отново офис и предстставителство тук.

С какво точно модифицираната царевица е вредна за човека?

Има много аспекти, като се започне от икономическите - загубата на пазари. Същевременно малко се говори за правата на фермерите. Те стават зависими от тези концерни. Дори в страна като Канада този проблем е много сериозен - „Монсанто" съди фермери за това, че случайно семена са прелетели в техните градини. Хората в България не са свикнали да говорят за своите права, какво остава за земеделските производители! Те имат правото да ползват тези семена, които те желаят. Когато обаче закупването на семена е свързано без избор - да продължиш да купуваш само от един концерн, това не е коректно.

Генетичното инженерство в земеделие обаче е съпроводено не само със семената, но и със съответния пестицид. Въпреки че тези концерни обещават, че с използването на ГМО-семена намалява нуждата от пестициди, фактите са други. Там се използват дори повече от конценционалното земеделие. 15-кратно са се увеличили количествата пестициди след 13 години промишлено отглеждане на генетично модифицирани организми.

Другият мит е увеличаването на добивите. Няма нито една ГМ-култура, която да е създадена за увеличаване на добивите. Две са основните направления засега, които са постигнати чрез генното инженерство: устойчивост към определени неприятели и вредители и устойчивост към плевели. Например в Bt царевицата има вкарана бактерия, която убива вредни насекоми. В конвенционалното земеделие тази бактерия се използва като се влага в пестиците, а в генното инженерство е вкарана в самите семена. Но ефектът е, че тя убива не само целевите организми, например стълбопробивача, но и полезни насекоми.

А пораженията върху здравето на хората?

Много аргументи са свързани с това какви щети са нанесени върху екосистемите. ГМО остават в почвата и подпочвените води.
По отношение на здравето на хората и животните категорично има доказателства, свързани с алергиите.

Във фармацията, преди да се пуснат лекарствата в мрежата, се правят широки тестове и изпитания, понякога продължават дълги години. Тук обаче на практика всички хора биват подложени на един грандиозен експеримент, защото никой не е правил тестове, преди да бъдат предлагани за храна. Тук каруцата е пред коня, защото първо ни се предлага храна, а после започват да се правят експериментите и в момента тези неща вървят паралелно.

Всеки продукт с над 0.9% съдържание на ГМО, трябва да уведомява потребителя за това според европейска директива. Същевременно обаче някои членки са приели по-драстични ограничения и по-ниски прагове. Във Франция и Австрия прагът е 0.1%. В нашия закон първоначално ограничението бе 0.5%, но през 2008 г. бе увеличено на 0.9% (Проверки обаче показват, че производителите и дистрибуторите не смятат за необходимо да уведомяват върху етикетите за наличие на ГМО над допустимата норма, а често и изобщо за наличие на ГМО в стоките - бел.а.). И ние бихме могли вместо да либерализираме закона, да се синхронизираме като двете държави.

Не е ли твърде хлабав контролът върху търговията и продуктите с ГМО?

Контролът е разхвърлян между много агенции и институции и или няма капацитет, или воля. Това, което ни притеснява, е, че има фирми, които например през 2007 г. са произвеждали храни със съдържание над допустимото и не са указали наличието на ГМО. Същите фирми през 2009 г. отново са произвели такава храна. Никъде в доклада на РИОКОЗ обаче не става и дума за глоби и санкции. Ние сме подготвили закон и ще изискаме информация за глобите. По закон глобата е между 15 и 30 хиляди лева. Притеснителното е, че докладът е само описателен, а никъде не е казано нищо за санкции. За много от продуктите, които са анализирани, не е посочен производителят. Тук не може да важи принципът на търговската тайна. Идеята на европейската директива и на указанието на етикета е потребителят да има избор какво да купува.

Наясно ли са потребителите в България с опасността, която представляват ГМО?

„Агролинк" започна да се занимава с темата ГМО, след като през 2004 г., когато на първо четене бе приет законът. Ние продължихме тази тема, защото я смятаме за важна. През 2004 г. потребителите не бяха наясно с опасностите. Сега според мен хората поне са чували за ГМО. Вижда се, че има обществен дебат. По-голямата част от българите, както и 70% от жителите на ЕС, са против ГМО. Дори и хора, които не бяха чували за ГМО, след като се информират, се обявяват против.

Oще: агролинк  гмо  светла николова 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.10.2010, 06:21

7 Учителят | 05.10.201007:03

Добавка към предходния им коментар.

Генните модификации изобщо не са предназначени за усъвършенстване на растенията (устойчивост на вредители или повишаване на добиви), а единственото им предназначение е да се направят селскостопанските култури устойчиви на Раундъпа с цел да се стимулира потреблението на Раундъпа и съответно да се увеличат печалбите на Монсанто.

Ако това не беше така, защо им е нужно на Монсанто да задължават фермерите да си купуват семена само от тях? Секретът е, че само семената на Монсанто са устойчиви на Раундъпа.

За да научите истината за Монсанто и ГМО, гледайте канадския филм "Светът според Монсанто". Чичко Гугъл веднага ще ви препрати към филма, ако напишете името му в търсачката. А на канадците може да им се вярва, защото те са първите, които са пострадали и то тежко от Монсанто и техните ГМО престъпления.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.10.2010, 06:21

6 Учителят | 05.10.201006:51

Исторически истини за Монсанто.

За да може американската армия да се пребори с виетконгците, тоест виетнамците, които са се сражавали срещу американската инвазия във Виетнам и които са се криели в тунели в джунглата, "умниците" от Пентагона решават да отровят джунглата с дефолианти. Дефолиантите са произведени от Монсанто. В резултат от приложението им напълно е унищожена една четвърт от виетнамската джунгла и то за много години напред, тоест всичката растителност на джунглата е умъртвена и териториите, наръсени с дефолианти са превърнати в пустиня!!!

Но за беда на Монсанто, войната във Виетнам свършва през 1973 година. И те решават да продават отровите си на фермерите под формата на Раундъп. Ако проверите кога се е появил Раундъпът, с (не)изненада ще установите, че той се е появил именно след края на виетнамската война.

Но пак за беда на Монсанто, Раундъпът се е оказал толкова силно отровен, че дори и селскостопанските култури са загивали от него. Нормално, нали? След като цяла джунгла е била унищожена...

И тогава на "умниците" от Монсанто им хрумва "гениалната" идея да направят селскостопанските култури устойчиви на Раундъпа. Но тъй като това е невъзможно чрез методите на естествения подбор, те решават да започнат да се намесват в генетиката на културите. Ако проследите исторически кога възниква генното инженерство в съвременния му вид и КЪДЕ, пак с (не)изненада ще установите, че е възникнало именно след края на войната във Виетнам и то в Монсанто.

Ако човек е неизкористен от подкупите на Монсанто и се замисли върху историческите факти, които не са известни на мнозинството (защо ли се прикриват?), ще осъзнае, че Монсанто не са нищо друго освен престъпници срещу човечеството заедно с войнолюбците от Пентагона. Също така неизкористен и безпристрастен човек ще осъзнае, че ГМО е съвременна и прикрита форма на ГЕНОцид срещу цялата човешка цивилизация. Тук умишлено съм подчертал ГЕНО, защото геноцид означава буквално "отравяне, унищожаване на гените на човека"! А геноцидът е международно признат като престъпление срещу човечеството.

Тъй че всички, които защитават ГМО са корумпирани от Монсанто и съучастници в престъплението геноцид.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.02.2010, 09:47

5 andy | 08.02.201010:03

Проф. Минков "съществува огромен масов експеримент с 15-годишно използване на ГМ храни в САЩ от около 250 милиона души" - Само това стига за да разберем що за компания е Мутанто, извинявам се ,Монсанто и какво хубаво ни планува.
А знаете ли как са завършили останалите масави експерименти на въпросната компания?! Аз зная - доста трагично.
А как Мутанто прикрива, подкупва и запрашва за да прикрие проблемите с раковообразуващите ГМО хормони създадени от нея?!
Всъщност масовите ГМО експерименти не са завършили и е рано да се каже колко жертви ще вземат. Може би следващото поколение ще "бере" плодовете им.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2010, 13:23

4 sls | 05.02.201013:32

Твърденията за спасените човешки животи от глад изглеждат много хуманни , но само на пръв поглед. Спасени човешки животи няма, има фермери които не издържат на конкуренцията и се разоряват, защото патентите за тези семена са твърде непосилно бреме за дребните фермери. В Индия напр. Монсанто завзема целия пазар на семена и принуждава местните да купуват 4 кратно по-скъпите и модифицирани семена, като в същото време доходите от реколтите не са по-високи , както са обещавани. В Индия, където има гм памук от 2005 г. поради слабата реколта дребните фермери се разоряват, не могат да върнат дълговете си и се самоубиват - от 600 самоубииства през първата година на засяването с гм памук, а през втората година са толкова но само за първото шестмесечие. В Индия фермерите са единодушни, че е абсолютна лъжа твърдението на Монсанто - че гм културите са подходящи за дребните фермери. И да завърша с думите на една индиика, борец за food сувернитет и активист на демокрацията, написала книга отличена с алтернативна нобелова награда: За разлика от първата зелена революция, когато в Индия навлиза индустриалното земеделие втората зелена революция на Монсанто няма нищо общо с изхранването на бедните. Тя има единствена цел максималната печалбата.
Относно твърдението - гмо не са вредни. Това разбира се не е вярно.
Много хора, коити са били на ключови позиции в Монсанто, след това се прехвърлят на позиции във FDA - т.н. принцип revolving door. А Майкъл Тейлър, който през 1991-94г. е FDA представител - е бивш вицепрезидент на Монсанто, и се мести няколко пъти. При това положение за независима политика на FDA не може да се говори и да се размахват техните анализи като доводи за безопасни храни, защото и при пръв прочит се вижда, че има конфликт на интреси. Не така лобистки безпрепятствено преминава опита за въвеждане на ГМО в други страни - Великобритания напр. Там научният екип, които изследва гмо картофи отктрива, че не са безвредни - причиняват рак на изследваните мишки. Вдига се много голям шум а учените са уволнени, след намеса от Даунинг Стриит.(!)
Съжалявам г-н професор, но истината е различна!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.01.2010, 20:29

3 Ortho | 03.02.201015:45

Благодаря Ви господин Професор! Много интересна и полезна информация! Дано повече "био-" и "еко-" настроени да успеят да я прочетата и осмислят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2010, 07:22

2 Проф дбн Иван Минков | 31.01.201009:20

Твърдения и заблуждение за ГМО:
1. ГМ инженерството увеличава добивите, което ще позволи светът да се справи с глада в Африка
ГМ растения се правят с различни цели, едната от които е повишаване на добивите. Това става като растенията се модифицират за да са устойчиви на вредители и болести, да са сухоустойчиви и устойчиви на действието на хербициди. Всичко това рязко повишава добивите. В последните 3 години няколко африкански страни взеха решение да разрешат отглеждането на ГМ растения.
2. ГМ инженерството прави културите устойчиви на болести и ги предпазва от вредители.
Това е една от основните задачи на генната модификация при растенията. Най-широко разпространена в момента е царевица, устойчива на царевичния хоботник (Bt царевица). В България загубите от това насекомо са между 20 и 30%, а в страни, където царевицата се засява на много големи площи – и повече. Има ГМ растения устойчиви на други насекоми, както и на бактериални и вирусни болести.
3. Земята, на която са се отглеждали ГМ култури повече не може да се използва за развиване на конвенционално или биологично земеделие .
Това твърдение няма никаква научна основа. Биологичното земеделие би могло да се страхува от случайно присъствие на останали ГМ семена от предишната култура, което е без значение, ако не се отглежда същата култура, но никой „органичен” фермер не отглежда биологична царевица. Ако случайно това е същата култура, което в близките години не е много вероятно, това лесно се избягва със сеитбооборота. Трябва да се знае, че процентът на това „замърсяване” ще е под всякакви граници на измерване на ГМО.
4. Заразяването (чрез пренос на полени от вятъра и летящите насекоми) на конвенционалните посеви с ГМО е необратим процес .
Заразяване е неуместен термин, който се използва тенденциозно; понякога се използва и „замърсяване”. Заразяване е пренос на заболявания с вируси или бактерии; понякога се използва и за радиоактивно замърсяване. За ГМО се използва терминът „случайно присъствие” (“adventitious presence”). Преносът на полена на царевицата не става с насекоми, защото тя е самоопрашващ се вид. Теоретично след 25-30 м преносът е практически нулев или далеч по-нисък от допустимия праг. Обикновено изолационните разстояния са около 50-60 метра, което е повече от достатъчно. Не знам какво се има предвид под „необратим процес”…
5. ГМ влияе негативно на биоразнообразието.
Въпросът има два аспекта – прехвърляне на гени в диворастящи видове. При царевицата (единствено разрешена в Европа) това няма как да стане, тъй като у нас (и в Европа) няма диви видове царевица, върху които може да се прехвърлят гените. Другият аспект е застрашаването на насекоми, които се хранят с ГМ растения – такива са вредители, като царевичния хоботник, ларвите на някои пеперуди, колорадския бръмбар, които и сега много по-масово се унищожават от химическите инсектициди, а последните унищожават разнообразието много по-успешно от ГМ растения. Напротив, ГМ насаждения, устойчиви на хербициди обуславят по-малко използване на химикали и са по дружелюбни към биоразнообразието. В момента активно се работи над ГМ растения, които няма да могат да прехвърлят гени в околната среда дори и с опрашване. Има и някои екзотични сценарии… 
6. Веднъж влезли в природата ГМО завинаги остават там и прехвърлят гени върху дивите видове.
ГМО означава генетично модифициран организъм (основният акцент е върху растенията). Съдбата на растението е ясна – то не остава в природата – или се събира като селско стопански продукт или загива по естествени причини. Същото се отнася и до семената му. Рискът е по време на живота на това растение да не се прехвърлят гени върху диви видове. По-горе обясних, че поради липсата на сродни видове на ГМ растенията, това не може да стане. Междувидовото кръстосване е изключително рядко явление, а като се има предвид какви са най-често използваните ГМ растения и дивите видове в българската природа – практически невъзможно.
7. Консумацията на ГМ храни е вредна за човешкото здраве, появяват се алергични реакции към новите субстанции.
Няма научно обосновани и статистически достоверни доказателства за това. Напротив, съществува огромен масов експеримент с 15-годишно използване на ГМ храни в САЩ от около 250 милиона души, без американската наука да е сигнализирала за подобна вредност. Установени са някои алергии от нови белтъци, необичайни за даденото растение и храната, произвеждана от него. Но тези алергии ги има и при конвенционалните храни. Ако в едно растение вкараме белтък, срещу който дадени хора са алергични, естествено е, че храните, произведени от тях ще са алергични за тези хора и те трябва да ги избягват. Тук вече проблемът е в белязането, което е предвидено в Европа. Трябва да се има предвид обаче, че въвеждането в природата на дадено ГМ растение е свързано с огромна изследователска работа и проучване на риска.
8. Чрез патентите върху ГМ семена контролът върху земеделието попада изцяло в ръцете на мултинационалните компании, което е форма на монопол.
Въпрос на конкуренция. Ако не се забраняват, ГМ растения ще се произвеждат от десетки биотехнологични компании и няма да има монопол. Ние притежаваме сорт ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар и други икономически важни насекоми, които са сравними с Bt гена на Монсанто, но въвеждането на подобна култура е икономически невъзможно, заради огромни разходи по патентоване, поддържане на патента, многогодишни изпитания и т.н. Сега на безумния натиск на „приодолюбителите” и „органичното” земеделие могат да издържат само големи мултинационалните компании, които са икономически силни да търпят и загуби. Трябва да се има предвид, че кампаниите срещу ГМ растения са също провокирани от подобни мултинационалните компании, които обаче имат икономически интерес да не се произвеждат ГМ растения. В резултат на това и ЕК с неохота финансира научни изследвания с ГМ растения.
9. Има ли други растителни видове в селското стопанство, които са генетично модифицирани.
Разбира се. Много от сега
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.01.2010, 10:58

1 kagami5 | 22.01.201011:08

Възхитена съм от г-жа Светла Николова! Бих искала всичките ни управници да притежават нейния здрав разум. Убедена съм, че изразявам мнението на хилядите протестиращи срещу ГМО в страниците на Фейсбук, подписали петиция за тяхната тотална забрана:
http://www.facebook.com/group.php?gid=250331604500
http://www.facebook.com/pages/NE-Az-ne-iskam-da-yam-genno-modificirana-hrana-proizvedena-v-Blgariya/414059105206?ref=mf
http://www.facebook.com/pages/NE-Az-ne-iskam-da-yam-genno-modificirana-hrana-proizvedena-v-Blgariya/414059105206?ref=mf
http://www.facebook.com/group.php?gid=251141061429
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.