Есента на президентите | webcafe.bg
Webcafe

Есента на президентите

Webcafe.bg 31.01.2014, 15:12 (обновена 04.02.2014, 13:04)

1 от 6 снимки Назад Напред

президент

Снимка: © president.bg

С предложението си за референдум по някои въпроси за избирателната ни система държавният глава Росен Плевнелиев фокусира вниманието на общество и политици върху институцията, която по традиция забравяме след като минат президентските избори - и се сещаме, че съществува единствено покрай указите за назначения в правосъдие, спецслужби и регулаторни органи, и оцапани (в жълто) медийни атаки.

Засега сбъдването на референдума изглежда почти толкова неосъществимо колкото барековизмите за таблет за всяко дете или безплатни лекарства за деца до 7 г. Ако парламентът го пусне, въпросите няма да са тези, а ако мине заедно с евровота, за да е валиден, трябва да е събрал над 50% от гласовете на последните избори (т.е. над половината от 3 541 745, които и да са гласували). Така че първо трябваше да бъде поправен законът за референдумите.

Но това е добър пиар за политик като държавния глава, комуто българската Конституция е отредила да "олицетворява единството на нацията". Само че, по пътя на дедукцията, ако нацията не е единна, президентите ли са виновни...

Погледнете ги. Кой от тях може да каже като Шарл де Гол: "Аз бях Франция!" Нито един от българските президенти не притежава величието на лидера и почти религиозния плам, който Малро описва в "Поваления дъб".

Но Генералът (не Генерала!) е епоха, а българският президент, който и да е той, просто мандат. Затова и политическата есен на президентите ни е смяна на батута с манеж.

Престоите им на "Дондуков" 2 са белязани от церемониалност, двойнствен морал и никаква отговорност пред гражданите поради никаквите задължения към тях. Макар да се избират пряко и де юре да олицетворяват "единството на нацията". Дали защото са освободени от отговорността за действията си - с изключение на нарушение на Конституцията и държавна измяна...

Единствените им обязаности (да, русизъм е) са кадровите, които обикновено съгласуват с политическите сили, на които са задължени за избора си. И неминуемо се конфронтират с тях в политическата си есен.

Първият (демократично избран)

Д-р Желю Желев (1990-1997). В началото на т.г. Благовест Сендов изрече гласно истината, която не можеше да бъде направена публично достояние преди 20 години, но е необходима за разбирането на явление като Боянските ливади.

"... Петър Дертлиев трябваше да бъде първият президент, а не Желю Желев. Защо елиминираха Дертлиев? Желю Желев стана, защото така се бяха разбрали с Луканов", каза Сендов в интервю за Noligarh.com. Но Дядото беше антикомунист, а д-р Желев - въпреки "Фашизмът" и додесетоноемврийската си биография, все пак смяташе, че системата има недостатъци, които може да се поправят, и социализмът да придобие човешко лице.

Но, за разлика от Полша, където първият демократично избран президент - Лех Валенса, беше отявлен антикомунист, в България през 90-те доминираха извършителите на "дворцовия преврат" в БКП и не го позволиха. Три месеца след като напусна президентството през януари 1997-а, Желев се яви на парламентарни избори с Либерална алтернатива, която сам създаде, и взе едва 0.32% от гласовете. Колко повече ще успее да вземе Георги Първанов с листата на АБВ на евроизборите?

На д-р Желев България дължи признаването на независимостта на Македония през 1992-а. Дни преди да изтече мандатът му, на 10 януари 1997 г., Желев отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново социалистическо правителство. Малко след това се закле следващият ...

... Модерният

Петър Стоянов (1997-2002). Пловдивският адвокат по бракоразводни дела влетя във властта на крилете на десетоянуарските събития, прегърна революцията, призова за избори и назначи служебното правителство начело със Стефан Софиянски.

Приписва си заслуги как е предотвратил гражданска война с отказа да приеме предложението на Георги Първанов и Николай Добрев на 4 февруари 1997 г. за съставяне на ново соцправителство.

Но те върнаха мандата, това беше предварително договорено, и няма нужда Стоянов да си издига паметник неръкотворен.

С какво ще го запомни България? Членството ни в НАТО беше подготвено в неговия мандат. По негова покана за първи път американски президент посети София - Бил Клинтън през 1999 г.

Също като Желю Желев, на втората година от президенстването започна конфликтът му със СДС и премиера и лидер на сините Иван Костов. Казва, че различията им били принципни, заради това как да се извърши приватизацията - обвиняваше Костов и хората му, че от приватизацията печелят бивши комунисти, сдружили се със сините политици, и грабят народа.

"Досиетата и лустрацията бяха спрени и обезсилени от президента Петър Стоянов." Това заяви Костов. Стоянов, естествено, отрича. Както и това, че причината е в документи, свързани с баща му. Преди да се закроти във фондация, както правят всички (бивши) президенти - Център за глобален диалог и сътрудничество, съвсем се демитологизира в опит да ръководи СДС и нараненото му самоВлюбие не му позволи да остане лидер - и депутат, след провала на евровота през 2007 г.

Днес човекът, който демонстрира близост с Тони Блеър, изгря на БарЕкадата. И "Фабриката за илюзии" относно персоната му окончателно фалира. Макар че ни беше ясен още когато сам провали преизбирането си за втори път. Извади Онзи секретен доклад (на контраразузнаването) за връзките на Богомил Бонев с разни тъмни фигури и така спечели отсъстващият от диспута по bTV, за когото казват, че бил предупреден от човек от щаба на Стоянов ...

... Ловецът

Георги Първанов (2002-2012). Единственият досега, изкарал два последователни мандата. Вторият съвсем го дехуманизира. До степен да нахлузи Руския шлем на най-бедната държава в ЕС. И с всички сили и всякакви средства да се опитва да го задържи.

Онова, с което ще го запомним с добро, е от периода му като лидер на БСП - декларацията за национално съгласие по приоритетите членство в НАТО и в ЕС. Дълъг път за един политик, който е бил националист и привърженик на Милошевич.

Но също и с факта, че той вкара БСП в прегръдка с ДПС. Нещо, което Жан Виденов не допусна.

И също като Стоянов се опита да се върне/да си върне партията, влизайки в конфликт с лидера й, който сам посочи. Но, за разлика от него, си направи ракета-носител - АБВ, и сложи за пилот един човек - Калфин, чиято репутация може и да вдигне ракетата във въздуха, но за по нататък не е ясно.

Това е една история за амбицията - дали целите оправдават средствата? На каква цена сме готови да продадем душата си? Всъщност това са думи на Джордж Клуни, който обобщи така преди време ролята си като циничен кандидат-президент в "Мартенските иди".

Цената е изписана на лицата им. И никой от тях не може да каже: "Аз бях България".

Oще: георги първанов  желю желев  петър стоянов  политика  президент  президенти  росен плевнелиев 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.01.2014, 17:33

1 клавдий | 02.02.201409:08

Честит празник и на двамата!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.