Такава пошлост като "Сбогом, мамо" на кино отдавна не сме гледали | webcafe.bg
Webcafe

Хигиена на културния филтър

Геновева Димитрова , В. "Култура"
13.05.2011, 10:50 (обновена 15.05.2011, 09:21)
мишел бонев

Мишел Бонев се вихри с бургаския си диалект и нагла вулгарност в жестове и стайлинг, а актьорското присъствие е сведено до комиксови щрихи...

Отдавна не съм гледала такава пошлост на кино. От уважение към актрисите Татяна Лолова, Илка Зафирова и Ани Бакалова, към композитора Кирил Дончев и художника Анастас Янакиев (в началните титри фигуриращ като Наско), преди прожекцията бях отворила всичките си позитивни рецептори. Уви. За просветения зрител всичко започва с огромното заглавие от екрана: "Сбогом мамо" без запетайка.

В медийните изяви на Мишел Бонев доста се коментира автобиографичният сюжет, но все пак ще го разкажа лаконично. Бабата Мария, болна от Алцхаймер (Татяна Лолова), е натирена от дъщеря си Яна (Мишел Бонев) в забравен от държавата старчески дом, където властва насилие. Изхвърлена като момиче от баскетболния си треньор и прогонена от пастрока си (все заради разгул), оправила се с танци и либидо, тя ражда две дъщери и прехвърля патологичния си реваншизъм върху тях.

По-голямата (Марта Янева), чийто прототип е авторката, е изоставена от баща си (Юлиян Вергов) навръх пълнолетието, а след опит за самоубийство попада в Италия, става звезда и се явява като deus ex mahina, за да откупи от злокобната майка отчаяната си сестра (Надя Конакчиева).

Двете презират родителката си, обичат баба си и правят всичко възможно да я измъкнат от ада. Успяват с помощта на адвокат (Лича Нунец, научила български специално за филма), зам.-министър (Веселин Ранков), съдия (Красимир Ранков)...

За майка им не остава друго, освен платен секс със случаен гаров пияница. Както става ясно, филмът е мелодраматично шоков. И лековерният зрител, формиран от тв-сурогати, би могъл да се "хване" за майчинското насилие, бруталното издевателство над възрастните, всепобеждаващата любов...

Оставям настрана достоверността на историята, но тези иначе важни теми, доста експлоатирани в киното напоследък, тук са представени неубедително - до гротеска. Филмовият разказ подскача в невнятен флешбек между 1968, 1977, 1989 и 2005, между дома, Бургас, София и Рим, декориран с тлъсти надписи в долния ляв край, които дообясняват "пет години по-рано"/"пет години по-късно", и креслива музика във и зад кадър.

Мишел Бонев се вихри с бургаския си диалект и нагла вулгарност в жестове и стайлинг, а актьорското присъствие е сведено до комиксови щрихи. Бездънната драматургично-режисьорска несъстоятелност превръща дори социалния патос в кич. Това ексхибиционистично недоразумение, наречено филм, е демонстрация на профанната и пробивна аматьорщина, с която се сблъскваме на всяка крачка.

Но тук е още по-дебелашко, тъй като създателката на копродукцията се перчи с награда от Венеция (маргиналната "Action for women") и ангажиране на български кинематографисти. А най-отвратителното е, че вложените 330 хиляди държавни лева в "Сбогом, мамо" (бюджет 4 милиона евро) са достатъчни за скромен дебют или няколко къси филма на образовани млади хора.

Мисля, че отношението към това произведение опира до наличието на културен филтър.

Oще: кадър  майка  мамо  мишел бонев  недоразумение  пошлост  сбогом  филм 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.06.2011, 09:42

34 Aliya | 05.06.201109:45

Напоследък сме свидетели на нечувана атака срещу един много български филм, спечелил престижна международна награда – филмът „Сбогом, мамо” на Мишел Бонев.
Филмът бе многократно отлаган за пускане по българските кина, като междувременно и навременно предварително авторката му бе подлагана на унищожителни лични нападки и нечувани инсинуации от българските медии. Възможно най-нечистоплътната жлъч се изля върху една българка, като естествено се използваха познатите прийоми – достатъчно е една жена да е достатъчно млада и достатъчно красива, за да бъде нападана и обиждана с грозни епитети в личен план. Цялата медийна истерия около Мишел Бонев намирисваше много на мъжки шовинизъм и българска творческа комплексарщина до момента, в който отидох да гледам филма.
Още първите сцени ме потопиха в една до болка позната от близкото минало реалност – тази на социалистическа България, на дългите опашки пред празните рафтове, на подтиснатите и несвободни хора, на които им бе отнето елементарното човешко достойнство да решават сами за себе си как да живеят, как да се чувстват, как да мислят, как да се обличат. Една действителност, в която на човек му бе отказана свободата да бъде себе си, в която мъдрата партия и добре структурираното общество единствено имаха право да решават и да го водят към „светлото бъдеще”. И тогава разбрах - филмът разкриваше истини, за които на някои днес не им се иска да се говори и да се припомнят.
Със своята истинска история и безусловна и затрогваща окровеност филмът разкри пред нас забравеното лице на несвободата. Онази несвобода и подтискане на естествените човешки стремежи и въжделения на душата, които израждаха хората в чудовища без сърца, в родители, забравили да обичат дори собствените си деца, улисани в преследване на така отказвания им от „системата на общото благо” елементарен материален комфорт и просперитет. Защото само един подтиснат и несвободен човек може да се изроди в емоционално чудовище без сърце.
За мен „Сбогом, мамо“ е забележителен филм на една забележителна българка. За 20 години „преход“ никой не посмя да направи филм като нея – филм, който показа грозното лице на социалистическа България, на несвободата и изкривените духовни ценности, с които се превъзпитаваше българина.
Всъщност филмът не е само семейна драма, той е много повече – той е една чудесна алегория за майката – социализъм, която унищожаваше своите деца и ги превръщаше в самоубийци и емигранти.
Естествено, за носталгичните спомени по славното социалистическо минало, с които се пълнят медиите и днес, филмът е откровена заплаха. Което обяснява и защо авторката на филма бе подложена на толкова унищожителни лични нападки и нечистоплътна лъжа, разбира се, без да се спомене нито дума за филма й.
Манипулацията е в пълна сила и днес.
А Вие гледахте ли „Сбогом, мамо”?! И когато напускахте киносалона след прожекцията, и Вашето сърце ли беше натежало от въпроси и болка?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

33 strawsPulledAtRandom | 17.05.201109:22

Димитър, благодаря. Но изглежда и от Търново е поизбягала културата през последните десетилетия. По-възрастните хора помнят града като образователен, културен и исторически център, дори не само регионален (поне по техните думи, аз съм '80 набор), а сега като кажеш Търново, хората се сещат за Митьо Пищова Смее се ядосан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

32 Dimitar Stamboliyski | 16.05.201118:35

sP@R:

От Търново! Дори само с това ми стана още по-симпатичен. Имате си култура, вие болярите...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

31 sake | 16.05.201118:17

Защо не си зададете следния въпрос,драги софиянци:Кой построи София?
Може би сте работили и в НДК,когато беше строителен обект?
Знаете ли нещо за водопровода,Джерман-Скакавица или за Строителни войски? Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

30 strawsPulledAtRandom | 16.05.201117:50

Да уточня - последният ми съвет беше насочен по-скоро към Черен заек, а не към теб, Тея, да не вземеш да се засегнеш Усмивка Може би се шегуваме с теб малко по-често, но не с лоши чувства. А сега само те цитирах, че ми беше под ръка Плези се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

29 strawsPulledAtRandom | 16.05.201117:46

"...Тук ставаше въпрос, че хората от провинцията не правят никакво усилие да се интегрират (айде пак се почна темата за интеграцията). Те идват в София, работят и живеят в София, но въпреки това казват - Аз мразим тая гадна София..."
-----------
И аз да си кажа предварително, роден съм в Търново, работя и живея в София.
Та, по въпроса с "интегрирането". Именно хората от селата покрай София, а оттам и в самата София, тръгва това неприятно превъзнасяне на единия диалект за сметка на другия. Разберете - и екането, както и мекаето, все са диалекти. Както каза My Magesty, книжовен български език се говори и извън София (изненада), а доста от "кореняците" софиянци, всъщност говорят на шопски. Типичен пример е цитираното горе "Аз мразим" - не съм чувал някой "мекащ" да говори за себе си в множествно число. Други грешки на западния диалект са например смяната на ударенията (между другото, такава смяна съм чувал и в споменатия югоизточен район, не само в западния), твърдото "е" и др. Глупаво е да се твърди, че някой от диалектите е по-смешен - все пак в цитираните комедийни предавания си говорят и на "...абе, копеле, казАх ли ти като отидОхме на панаирО какво станА..." - кого мислите, че пародират - бургазлии ли? Хората с достатъчно самоуважение се опитват да говорят и пишат на книжовен български. Останалите явно твърде силно се числят към една от двете войнстващи групи "Изток"-"Запад", щом не могат да погледнат нещата малко по-безпристрастно.
Никога не съм гледал с лошо око на хората от селата, които са идвали в Търново за да си търсят работа (макар че и там има всякакви маргинали - и "селяндури", и "кореняци"). Просто съм опитвал да бъда по-добър от тях. Доброжелателен съвет - не си търсете оправдания, че плочкаджии и чистачки ви изместват от работните ви места, а се квалифицирайте. И бъдете малко по-позитивни, защото е нормално сърдитите на целия свят хора по-трудно да си намират работа. Ако при кандидатстването ти пречат селяндурите, сигурно после при работата ще ти пречат или блондинките, или брюнетките, или по-възрастните, или по-младите, или металите, или чалгарите. Работата в екип изисква да не се цупиш на колегата си от Бургас, само защото е от Бургас. Разбираш ли защо вече си с един минус при кандидатстване? Преодолей го и учи повече. Успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.03.2011, 17:23

28 emergesync | 16.05.201115:07

Да, има нещо вярно. Това е по-гнусно и от Стъклен Дом.

А още по-смешна е темата за "селяните", които отказват да се интегрират в София. Наскоро един "кореняк софиянец" ми се похвали че е такъв, а също и че кара такси от 20 години. Нищо против софиянци, нищо против такситата Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

27 Thea Atanasova | 16.05.201113:41

Коректен не знам защо реши, че някой е срещу селяните и ЗА гражданите. На мен лично ми е все тая. И с мен са се ебавали по фирми независимо от къде съм.
Тук ставаше въпрос, че хората от провинцията не правят никакво усилие да се интегрират (айде пак се почна темата за интеграцията). Те идват в София, работят и живеят в София, но въпреки това казват - Аз мразим тая гадна София. Еми това значи, че ти си плюеш сам в пазвата. Защото хем така, хем иначе. Айде стига вече със системата хем агнето цяло, хем вълкът сит. Защото ми е пределно ясно, че не може в София да е чак толкова гадно, както го изкарвате пред роднините като се приберете на село.
А и много приятели са ми казвали, че по малките градове и села е страша стегнация. Всички те следят, обсъждат, еми това не си е живот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

26 Dimitar Stamboliyski | 16.05.201113:22

Алооу, нещо доста избягахте от темата! Става думма за кОлтурните напъни на едно, хмм, създание, за което някой е решил да цицне бюджета. Анализът отчита, че "кинотворбата" влиза в рамките на т.нар. халтура, дама с дискредитиран житейски път си прави автобиография. Реално неполезна никому!
А Рашидов само баба си не взе по Талянско!

П.С. За селско-градско-агломеративни спорове:
Както имам силно едно наум по отношение на града на Желйето, така Май маджести дава едни от най-смислените и готини коментари!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

25 Скапаняк | 16.05.201111:41

Нито ви харесваме, нито ще ви дадем пари, защото ги нямаме...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.