Бойчо Попов | webcafe.bg
Webcafe

ГМО и България, задният двор на Европа

Бойчо Попов 04.01.2010, 20:58 (обновена 08.09.2015, 12:51)
ГМО

Снимка: © Paulius3d.com

В края на 19-ти век един руски биолог решил да посвети целия си живот на мечтата си неплодно дръвче да роди ябълки и круши. В своята градина Иван Владимирович Мичурин правил безспирни тестове и експерименти с кръстоски между растения от различни географски ширини. Мичурин подозирал, че генотипът на всяко растение може да бъде променен под външно влияние.

Та някъде по онова време, когато руският биолог печели ленински медали и произнася една от прочутите си реплики: „Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата - нашата задача е сами да си вземем каквото ни трябва от нея", от другата страна на океана се ражда компания на име "Монсанто". Първият й продукт, известен и до днес, бил изкуственият подсладител захарин. Малко по-късно се нароили и други известни продукти, като например пестицидът Roundup.

Някакви си сто години по-късно българският черноморски град Мичурин е прекръстен отново на Царево. „Монсанто" пък се преструктурира от биотехнологичен в агробизнес концерн. През 1996 г. американската корпорация за пръв път започва да продава генно модифицирани семена, устойчиви на химията на „Монсанто", например на същия този Roundup.

Преди по-малко от пет години компанията бе разобличена, че подкупва чужди правителствени служители, за да се съгласят да допуснат на територията на своите страни генно модифицирани култури. Конкретният случай, който донесе глоба на американците, бе подкуп от 50 000 долара на представител на правителството на Индонезия. Не е чудно, че концернът действа и с подмолни действия - към 2007 г. „Монсанто" контролира 90% от световните площи с модифицирани култури. Други производители са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен модифицирани семена тези фирми произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите и така получават един затворен кръг и пълен контрол върху хранителните ресурси.

Напоследък обаче „Монсанто" прави пробив в Европейския съюз благодарение на новите членки от Източна Европа. Тези страни са по-слаби институционално и промениха съотношението на силите при гласуване на решенията в полза на генно модифицираните организми.

ГМО в България

В края на 2009 г. еко министерството внесе за обсъждане отмяна на член 79 и 80 от закона за ГМО. Единият член категорично забранява „освобождаването на ГМО в околната среда и пускането на пазара" на „тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури." А другият не допуска освобождаването им в териториите, включени в „Натура 2000" и онези, обхващащи 30-километров пояс около тях. Иначе казано, ако промените влязат в сила, автоматично ще се откажем от правото за забрана на ГМО в собствената си страна, което обаче изрично е гарантирано в европейското законодателство.

По време на дискусиите в екологичната комисия на Народното събрание природозащитници поискаха да узнаят какво точно иска еврокомисията и каква документация е пращала към страната ни, с която да ни заплаши с девето дело заради законодателството в екологията. Зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева обаче отказала информацията. Като аргумент министерството изтъква становище на ЕК за хармонизиране на законодателството още от 2007 г.

Старото искане на комисията е да се уреди нормативно освобождаването на ГМО в контролирани условия и това е изпълнено с промяна в закона за ГМО още тогава. Сега обаче се оказва, че май никой не знае със сигурност какво точно иска, настоява или препоръчва ЕК. Каква в крайна сметка ще бъде съдбата на предложенията, зависи в крайна сметка от компетентността и съвестта на депутатите. Или на премиера Бойко Борисов, който неведнъж вече показа, че може с успех да „измоли" народните представители да гласуват „за" или „против" някое предложение.

Бизнесът и политиката

Но защо „Монсанто" е толкова силна? Отговорът е лесен. От години политиката се е превърнала в основно средство за постигане на бизнес цели.  Не е чудно, че огромните концерни оказват натиск върху институциите. Да погледнем към САЩ. За да може американската Агенция по лекарствата да определи дали хормоните на растежа на „Монсанто" са безопасни или не, от компанията е бил изискан научен доклад по въпроса. Маргарет Милър, една от изследователите в „Монсанто", изготвила доклада. Малко преди предаването на доклада Милър напуска фирмата и е наета от Федералната агенция по лекарствата. Нейната първа работа е била да определи дали да се одобри или не доклада, който тя е написала за Монсанто. Тоест, концернът е одобрил собствения си доклад. Това е само един малък пример. Не е тайна, че двамата конгресмени, получили най-много дарения от концерна през последната изборна година, са били Лари Комбест (Председател на Комитета по селско стопанство в камарата) и главния прокурор Джон Ашкрофт.

Резкият завой на България по въпроса също едва ли е случаен. Според еколози преди няколко месеца „Монсанто" отново е отворила свое представителство в България. Последвали са няколко пищни семинара на Черноморието и екскурзии за български фермери до опитни полета в Румъния.

Какво още се е случило, не е напълно ясно, но е факт, че  съвсем скоро в България ще бъде разрешено отглеждането на генно-инженирани култури. Депутатите, разбира се, никога няма да признаят, че има замесени корпоративни интереси. Заместник-председателят на Комисията по околна среда и водите в парламента Иван Алексиев от ГЕРБ твърди, че „това е съвременно земеделие и в България има хора, които искат да го развиват". Освен това се давало възможност и на българската наука да се развива. Алексиев категорично отрече да има лобизъм или странични интереси.

Странно е и друго - възможните промени не предизвикват и наполовина дускусии, като тези от обществения дебат за акциза на алкохола и хазарта. Факт е и че днес Мичурин, за когото популярен виц разказва, че е умрял, като е паднал от ягода, за повечето българи е просто старото име на Царево...

Oще: гмо 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.02.2010, 11:56

3 SILANCE | 03.02.201009:31

И така,да задам отново обобщаващия въпрос:Само гласувалите за настоящите властимащи ще ядат тава,което цяла Европа е отхвърлила като опасно,или и останалите /все още и все по-малко/ хора,незаразени с ГМО на проЗтотията и скудоумието?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.01.2010, 13:36

2 r_p_mc | 19.01.201000:15

апфф, ако пише на опаковката, демек има инфо с каква химия се тъпчем, аз нямам нищо против, ако мислим по този начин не трябва да пускаме нито Мдоналдс, нито KFC на пазара, другото което е не може да си конкурентоспособен като вадиш половината от това, което останалите земеделци, за два пъти повече време...друг е въпроса, че етикетите в Бг пише само Годно до и производител
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2010, 00:07

1 1912 | 07.01.201000:11

Аз не искам мутации, искам хубади домати и пиперки, а не безвкусна пластмаса. Не само няма вкус, ами и опасна за здравето! НЕ!
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.