Позитивизмът убива | webcafe.bg
Webcafe

Позитивизмът убива

Кирил Беспалов
25.07.2013, 13:17 (обновена 29.07.2013, 10:37)
Парламент

Снимка: © Sofia Photo Agency / Юлиана Николова

Капка власт за тях, шепа прах за нас

Всичко си има срок на годност. Вафлата с палмово масло ще се развали през 2015-а. Цветето, което не поливате, ще умре след няколко седмици. Лъскавият домат в супермаркета е вечен.

Какво обаче да правим с човека? Ами, същото, което и с продуктите. Слагаме му лъскава опаковка, добавяме малко консерванти и го напомпваме с позитивизъм. Всичко това гарантира успех, твърдят рекламистите. Днес латинската поговорка Homo homini lupus est, трябва да изглежда така: "Човек за човека е продукт".

Неизчерпаемото желание на хората да постигнат бленувания успех, не е водено от каприз или опит за избиване на комплекси, каквото неведнъж сме си помисляли при вида на някой посредствен, но болезнено амбициозен тип. Най-бързият пример за въплъщение на успеха в български вариант са любимите ни депутати, за които успехът е алхимична формула, в буквален и преносен смисъл. Успех, заради който с лека ръка можем да смачкаме, наплюем и запалим смирненската концепция за стълбицата. (Впрочем, това не е лоша идея за арт пърформанс пред парламента.)

Та въпросната формула изглежда по следния начин:

Успех = пари = свобода

Сигурно се досещате, че не става дума толкова за пари, колкото за свобода. Това е същата свобода, в името на която вече повече от месец протестиращите изпълват триъгълника на властта в столицата. Това е онзи триъгълник на властта, в който поне неколцина от тези протестиращи са мечтали да се озоват. Да мечтаеш за нещо, за което още няма реклама, е непоправим пропуск на рекламистите. Никога не съм виждал реклама на парламента. Нещо от рода на: "Парламентът. Мечтите ти се сбъдват". Простете за архаичния копирайтинг, по-скоро трябва да звучи като "Капка власт за теб, шепа прах за тях."

Народните представители по-често и понякога по-успешно от рекламистите ни казват, че трябва да мислим позитивно. Обикновено те говорят с дълги и неразбираеми изречения, които за улеснение можем да трансформираме в слогани. Например: "Мъртвите миньори - качествено съкращаване на държавната администрация", "Бюджетният дефицит - вината е в другите", "Ние взимаме заем, вие стоите и гледате."

Истината е, че протестиращите и политиците са едни и същи. Родени сме от една и съща система, в която всеки играе своята роля. Те ни се подиграват, ние гласуваме за тях. И затова протестираме: срещу тях, срещу себе си, срещу доскорошната пасивност, срещу бъдещата безперспективност. Романтично, нали?

Гражданското недоволство роди много карикатури, но в една от любимата ми главен герой беше една овца, която стоеше гордо, с високо вдигната глава на един хълм и отдолу, чак до хоризонта - безкрайно стадо. Безкрайно стадо вълци. Утопична концепция на възмездието, която навярно е била в главата на всеки един от онези, които в продължение на 40 дни блокират центъра на София. Утопична, защото е невъзможна.

Наскоро имах възможността да взема интервю от Едуард Лимонов. Руският прототип на Волен Сидеров, който за разлика от българската си карикатура, е уважаван интелектуалец, автор на няколко бестселъра, не носи пластмасови маси и знае как се стреля с Калашников.

Същият този Лимонов не е палил джамии, но пък се е заключвал с белезници за редакцията на "Ню Йорк таймс". Знаете ли какво ми каза Лимонов, който е един от най-големите професионалисти по организирането на протести в света?

"Протестът може да разруши, но протестът не може да създаде."
Аз съм идеалист и не съм съгласен с думите на Едуард Лимонов. Никога обаче не съм организирал протест и затова е много по-вероятно правият да се окаже той.

Може би най-позитивната черта на протестите, е че те успяха да внушат на политиците, че народът вече не е продукт. Да, той остава народ, който подлежи на манипулация, но не е продукт, който може да се купи.

Протестите могат и да имат срок на годност, но единството, кеото видяхме по площадите гарантира трайност в порива за свобода, за истина, за демокрация. Някой беше казал, че най-хубавото, което се е случвало на нашата държава в последните години, е назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Това отключило демократичното мислене на хората повече, отколкото встъпването в НАТО и ЕС взети накуп.

Всъщност има хора, които си мислят, че автор на антикапиталистическата мъдрост за човека и вълка, за която споменах в началото, е Карл Маркс, но не, той казва друго. Според него свободата е фикция, т.е. човекът мисли и действа в зависимост от подбудите и средата си. Като основна роля в това играят икономическите отношения и класовата борба.

Следвайки тази максима Сергей Станишев нарече февруарските протести истински и чисти. Гневът на бедните. Днешните акции на недоволство обаче били дело на богатите и същевременно, платени. Ах тези алчни богаташи, какво ли не правят за 50 лв.
Предпочитам да ме обвиняват в екзистенциализъм, отколкото в марксизъм и затова ще цитирам Хайдегер.

Хайдегер е човек, който изглежда като пълничкия Хитлер.

Според него основното състояние на битието е страхът. Страх пред възможността за небитие, страх, който освобождава човека от всичките условности на действителността и дори му позволява да достигне един вид свобода. В такава свобода живеем, откакто се помним, но преди 40 дни част от българите опровергаха теорията на немския екзистенциалист.

За жалост, тази статия е като протеста, насочена е срещу всички и всичко и няма как да генерира промени. Тя има за цел да обясни какво убива позитивизма.

Позитивизмът на политиците убива миньорите в Ораново. Позитивизмът на протестиращите убива старите номера на политиците. Позитивизмът може да убие много неща. Освен лъскавите домати в супермаркета. Те са вечни.

Oще: власт  депутати  домати  общество  протест  успех  човек 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.