Два свята, единият е излишен | webcafe.bg
Webcafe

Два свята, единият е излишен

Мила Христова 22.07.2014, 16:52 (обновена 24.07.2014, 08:06)

1 от 4 снимки Назад Напред

пионери

Моят искрен пионерски оптимизъм, че някога ще живеем чудесно в България, отдавна е затрит някъде. Заедно с пионерската ми връзка и сребърните монети с лика на царя

Родена съм през 1967 г. и съм убедена, че съм от най-ошашавеното поколение в България. Причините са няколко. Една от тях, но не най-важната, е стремителният галоп на технологиите, на който сме свидетели аз и моите връстници.

Първият ми спомен от телевизора беше черно-бяла "Опера", (един от общо двата приемника на село при баба). На него цялата махала гледахме "На всеки километър". За да се обадя на майка и татко, отивах в селската поща.

Там телефонистката дълго въртеше една ръчка и викаше колкото й глас държи: "Централа! Искам връзка!". После влизах в дървена кабина и от огромен черен апарат през пращене и пукане чувах гласа на мама.

Сега съм се барикадирала с iPhone, таблет и два компютъра, изпадам в паника, ако си забравя телефона за пет минути. Ядосвам се и когато трябва да стана, за да взема дистанционното за плазмата.

Технологиите някак ги преживяваме. Те винаги са се развивали и ще продължат да го правят.

Но виж, идеологическата и политическа подготовка е нещо друго. Защото ща - не ща, точно тя е оказала решаващо влияние върху крехкото ми детско и юношеско съзнание.

Израснах в интересно от всяка гледна точка семейство

Едната ми баба - тази на село, беше заклета комунистка. От най-чистите, идеалистите. Почина с партийната книжка под възглавницата. Прегърнала левите идеи, след като влязла в ТКЗС-то, където била на почит и уважение заради безкрайното си трудолюбие. А и това бил начинът да "измие" срама от работата на дядо, който преди 1944 г. работил като жандарм към кметството.

В общи линии изпълнявал безобидната роля на селския пъдар и никому не направил лошо. Само че заради тази му противонародна дейност, по-късно не приели баща ми да учи за летец в Долна Митрополия.

Като цяло на село, където мина моето невероятно детство, бях подвластна на комунистическите идеали. Наред с игрите до захлас, аз се включвах в тържествата за 9-ти септември, където рецитирахме пламенно с другите деца стихове за партизаните и пеехме руски песни под диригентството на библиотекарката в читалището.

След тържествата имаше общоселски тържества, ядяхме вкусна агнешка чорба и играехме дълги народни хора под съпровода на духовата музика. Спасението от скуката на село бяха книгите в селската библиотека, които изяждах с кориците.

Логично - де що има партизански романи, ги знаех наизуст. Зоя и Шура, Малчика и Митко Палаузов ми бяха почти по роднински близки.

Но лятото свършваше и аз се връщах в града, където ме поемаха другите баба и дядо.

Тук историята беше съвсем друга

Баба ми - смирена и кротка женица, беше много набожна. Откакто се помня, на Бъдни вечер се събирахме в къщата й, тя кадеше и четеше молитвата. Точно тя, противно на кротостта й, била желязна в искането да ни кръстят с брат ми. Попът идвал по тъмно, да не го видят, че родителите ми щели да си загубят работата.

Така от малка усетих тайнството на Коледа, а мирисът на тамян ми навява топли и мили спомени. Затова сега се ядосвам, когато на 24 декември дрънкаме в захлас "Джингълс белс" и редим до постните сърми луканки и пастърма.

Та, докато баба кротко ти учеше, (и ни научи) да се кръстим и да имаме страх от Господа, градският ми дядо беше съвсем друга работа.

Трябваше ми доста време, докато осъзная, какво е искал да ми каже с вечно повтарящото се изречение: "Царят ще се върне дядо, ами няма да съм жив да го видя!". Кой цар, къде ще се връща, за мен беше пълна мъгла.

Дядо обаче изглеждаше прекрасно на пожълтелите снимки като млад офицер на кон, с бял кител да приема в строя поздрави от мъж с орлов нос, мустачки и военна униформа. Същият, който беше изобразен на сребърните монети, които дядо пазеше в голяма кутия.

После разбрах, че дядо ми е говорил с благоговение за цар Борис III и е милеел синът му -Симеон, да се върне. Имаше и нещо, с което дядо много ме обиждаше. Той никак, ама никак не се възторгваше, когато отивах, пръскаща се от гордост, да му покажа чавдарската си връзка и калпаче, после пионерската... После да му кажа, че са ме приели в Комсомола.

Върхът обаче беше, когато влязох с отлична оценка да уча заветната "Българска филология". Той ме разпита какво ще работя после, изслуша вълнуващия ми разказ как ще стана учителка по български, и отсече: "Абе, не е ли то чекмеджето да те удря в корема...". Пак не го разбрах, но се ядосах, как така ще ме сравнява с прост магазинер.

Години минаха, за да разбера колко е бил прав и защо е плакал като дете, когато му взели двата коня, каруцата и нивите, за да го вкарат в стопанството.

Завърших "Българска филология". Световните класици изместиха партизанските романи в съзнанието ми. Четох Ъпдайк и Гор Видал, Кафка и Набоков. В малката зала на киното гледах незнайно как промъкнали се филмови панорами на братя Тавиани и Бертолучи.

В последната година от следването ми Тодор Живков падна от власт

Бях сред първите, които в 5 часа сутринта окупираха университета. Не пропуснах митинг пред сградата на общината. Дерях се до припадък на "Времето е наше!".

Омъжих се. Точно преди сватбата магазините се опразниха и едвам успяхме да намерим с връзки шпеков салам за тържеството. С прясната си отлична диплома започнах работа в първия частен магазин за обувки в града. Чепиците бяха внос от Тайван, но ги купуваха като топъл хляб, защото бяха шарени и лачени, нищо, че се разпадаха на второто обуване.

Шефовете ми бяха супер неграмотни, но носеха костюми от пясъчна коприна и на фирмените сбирки се поливахме с уиски. Беше времето на мутрите, ланците и наченките на чалгата.

Родих. Майчинството ми стигаше само за две кутии сухо мляко. Памперсите бяха лукс. После работих в ресторант. Бях управителка и до към 2 часа чаках някои от мастите местни управници и директори на предприятия да изслушат за 26 път "Всички сме хора на този свят, и бедни, и богати"...

Царят се върна в България. И аз плаках от вълнение, като половин България. И му вярвах. После започнах нова работа. Кариерата ми потръгна. И двете ми баби и дядовци починаха, лека им пръст.

Дъщеря ми тръгна на училище. С интерес разглеждаше снимките ми с пионерската връзка. Смеехме й се, че бъркаше Тодор Колев с Тодор Живков и се чудехме как може да не знае какво е това партизанин.

През годините гласувах ту за червените, ту за сините. После за тъмно сините. За жълтите. После спрях да гласувам

Кариерата ми се разви добре. Вземам голяма за мащабите на града заплата, но се подписвам на минимална работна заплата. Ще се пенсионирам, ако стигна до там, с пенсия на чистачка. Не искам да протестирам, защото на тези години вече няма къде да започна работа.

Дъщеря ми завърши училище. Горе долу, от обърканите учебници по история, успя да разбере кой е Тодор Живков. Така и не проумя обаче, що за идиоти ни управляват през последните 25 години, защо толкова много крадат и защо толкова много лъжат. Всъщност вече не я интересува, защото реши да учи в чужбина.

А аз се моля, да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук. Защото моят искрен пионерски оптимизъм, че някога ще живеем чудесно в България, отдавна е затрит някъде. Заедно с пионерската ми връзка и сребърните монети с лика на царя.

Oще: демокрация  заблуди  комунизъм  пионерчета  политици  пропаганда  разочарование  тодор живков 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.08.2010, 15:10

42 Astarot | 22.10.201412:47

"Царят се върна в България. И аз плаках от вълнение, като половин България. И му вярвах"

Аз не мога да разбера едно нещо... Как аз, дето бях едно пишлеме на 18 години не му се вързах на пълните глупости, при все че идея си нямах от гео-политика, схемите на ДС и прочее... А маса народ, дето трябва да са на възраст и с акъла си се поддадоха на масовата истерия?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.05.2014, 02:00

41 puebloto | 16.09.201402:18

Смее се да ви еба в кухите кратуни!!!!
ето заради подобни индивиди,бегето е на това положение......
безпринципността е най-голямото зло в бг!
чалгата и завистта убиват вдъхновението в бг!!!!
тиквата е резултат от простотията,чалгата и безпринципността в бг!!!!!!!!!!!!
................
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2011, 14:22

40 biba | 28.07.201416:30

толкова хубаво е написано, браво, аз също съм от това поколение и горе-долу това съм преживяла, всичко е вярно , съгласна съм с всичко,
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 18.12.2013, 22:47

39 HiFresh | 28.07.201413:16

===Бях сред първите, които в 5 часа сутринта окупираха университета. Не пропуснах митинг пред сградата на общината. Дерях се до припадък на "Времето е наше!".===
Историята е вярна, но не ми е ясно как след това гласувате и за сини, и за червени и т.н.!? Това е масовото оглупяване, което е обхванало 90% от българите.
И към момента вместо с червената терористична партия да се приключи, ние слушаме плача на др. Станишев и как БСП щяла да си върне позициите. Кои позиции другари, малко ли грабихте 45 години, след това още 25, ами искате и още. Червени изроди! Бесен
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 28.07.2014, 10:58

38 Panny Lane.100005238486049 | 28.07.201411:01

Това е съдбата на българския народ, който повярва, че демокрацията е хубаво нещо. А дъщеря ви, ако отиде в чужбина ще слугува в най-добрия случай. Както Рим, така и съвременните империи се нуждаят от роби (работници) от завладените територии, но пак сме в по-неизгодно положение с претенциите си, които негрите и индийците нямат.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

37 pixie | 28.07.201410:43

Благодаря, Паяче! Хубав ден и на теб!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

36 паяка | 28.07.201410:28

Ситизен, Янаки, Макароне, Пикси, удоволствие беше да изчета разговора ви. Благодаря! Хубав ден!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

35 Dear Ivan | 27.07.201420:49

Мила Христова, бедата си е лично ваша - описвате едно непрестанно и объркано нагаждачество в очакване да получите обещаните блага. Наготово. Само срещу послушание. Хубав живот се получава само срещу пет неща, но заедно - култура, професия, приятелство, любов и подчинение на Природата.

Мързи ме да ви пиша студия за социализма преди и капитализма сега, но в общи линии останалото са го казали Мануела Геренова и иван.

Има една такава зависимост - най-често от каквито произхождаш, и ти ставаш такъв като човек. Свидното ви чедо също няма да получи това, което вие не сте получили, защото и то ще чака да го получи като нещо, което му се полага, а не да прави нещо като личност.

Селската ви баба била вярна комунистка, градската ви баба била вярна вярваща. Аууу, ами сега! Моята селска баба пък беше чорбаджийска снаха, благодарение на нея не съм кръстен (и сега с удоволствие се заяждам с Христос при всеки удобен случай Усмивка ), но същевременно ми показа и какво е Бъдни вечер още когато бях на 3, заедно с целия библейски декор и мизансцен, на толкова ме научи и да чета, а моята градска баба, от известен културен род, ми показа какво значи хубави произведения на изкуството и хубави книги. Семейството ми не е и помирисвало БКП. Пропускал съм много шансове и преди 10 ноември, и след това, главно по собствена вина, но винаги са оставали и още. Човек е това, което му дадат в къщи, в училище, каквото научи сам и каквото направи сам. Съответно на това и получава. Не съм получил неземни блага, но полученото не е и съвсем малко. Тоест - освен от разбирания говоря от доста опит.

Вие чакайте още някой да ви даде нещо. Хората без собствена физиономия не са добре приети никъде и никой не им дава нищо, защото на тях не може да се разчита.

Но си похленчете. Като есе обаче това горе не струва.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

34 янаки | 27.07.201411:17

Чувствам се дълбоко засрамен от човещината на Citizen X. Не си направих труд, да прочета повече от първия ред на поста ти, и продължих от там, докъдето бях стигнал по-напред.

Една от измамите на интернет е, че забравяме, че зад никнейма има човешко съшество. И че е при „общуването” с коментарии е възможно не само противоставяне на идеи и предубеждения, но и истинско човешко общуване, разбиране и подкрепа.

Аз съм, със сигурност много по-възрастен от тебе, и, очевидно, съм забравил всички тези съмнения и колебания присъщи на младостта и най-вече болезненото несъгласие със злото, което неизбежно е около нас.

Бях останал с впечатление, че си напуснал България, затова и бях с предубеждения. За мене, който близо 20 години съм в дребния бизнес, когато съм свидетел, как млади хора успяват в начинанията си за свое добро и за страната ни, е непростимо способните млади хора, които много по-лесно могат да успеят тук, къдет „картите все още се раздават” отколкото там, където фактът, че са отдавна раздадени се прибавя към естественото предубеждение към чужденеца-навлек.

По целия свят има корупция, има мафия, има протекционизъм и престъпления и по най-високите етажи. Не сме на върха на тази планина, просто нашите политици, за да се покажат „чисти” изсипват какви ли не обвинения върху политическите си противници. Такъв е светът, трябва да се примирим с този факт и да намерим място в него, където да можем да живеем според принципите си. Където да се съхраним, да не станем част от това, което ненавиждаме.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

33 pixie | 27.07.201410:55

Подкрепям Citizen. Човек трябва да определи и подреди важните за него неща в живота. Не само един свят, един живот не стига да имаш всичко. Пълно щастие няма, все нещо ще липсва. Въпросът е от какво си готов да се лишиш и за сметка на какво. И да не забравяш, че и на луната да отидеш, не можеш да избягаш от себе си. Ако имаш качествата да успееш, ще успееш навсякъде. Е, и с малко късмет. Намига
   

оценка

+3 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.