Соц битът - "турбо" и "идеал" в едно | webcafe.bg
Webcafe

Соц битът - "турбо" и "идеал" в едно

ема ивановаЕма Иванова
09.11.2015, 20:11 (обновена 12.11.2015, 20:12)

1 от 6 снимки Назад Напред

17

Снимка: © Христо Узунов

Идеята за социализма се комерсиализира - по липса на други възможности за осмисляне

Онзи ден, докато си купувах кафе, пред погледа ми попадна нещо странно. Видях българската дъвка с името Ideal (точно така написано), но в опаковка на... дъвка "Тurbo".

Преди да се запитате защо ви занимавам с нещо така банално и ежедневно, нека обясня какво значи това, особено за днешните подрастващи, които няма как да си спомнят дъвките "Тurbo" - този турски символ на качество от 90-те години.

Това бяха дъвки, всяка от които съдържаше картинка на някой "як" автомобил. Децата събираха тези картинки и всички знаеха, че те са готини и идват от Турция, а на опаковките им пишеше Kent - най-големият производител на сладки неща от южната ни съседка.

Сега дъвките "Идеал" - битовият символ на българско детство при социализма, се предлагат с надпис на латиница и с картинки на автомобилчета, точно както "Turbo" навремето.

Приликата е толкова голяма, че човек няма как да не се възхити на широкия размах на търговците.

Ами да - ако нещо може да прескочи граници, епохи, да обедини спомени, студени войни, възродителни процеси, социални отношения и културни навици в едно - то това е маркетингът.

Кой друг по подобен жизнеутвърждаващ начин ще успее да използва емоциите на потребителите, за да ги накара да си купят нещо, пък било то и ужасяваща мимикрия успешни продукти от различни десетилетия - каквато е колекционерската серия с автомобили на дъвките Ideal?

Именно поради своята жизнерадост, маркетинговото мислене постепенно замени, да не кажем и че напълно припокри, историческото възприемане изобщо на времето отпреди 10 ноември 1989-та година.

Замени го - най-малкото, защото за периода отпреди "промените" наистина съществува маркетингово мислене в България.

И го припокри - защото историческо, рационално, градивно осмисляне - не се забелязва - поне не и извън ограничени и не особено влиятелни - политически и обществено - интелектуални кръгове в страната.

И все пак денят 10 ноември, когато върхът на пирамидата, изразен във фигурата на генералния секретар Тодор Живков - беше свален от пиедестала - се оказа важна и преломна дата за всички българи. Както често става с изключително значимите дати обаче, дори самото споменаване днес - точно 26 години по-късно - звучи банално и непривлекателно.

Съвсем друго си е да облечеш датата в лъскава опаковка - както дъвките Ideal се смесват с опаковката на Turbo, за да изглеждат по-добре.

Периодът на социализма - поне погледнат в перспектива от днешната гледна точка, звучи ужасяващо скучно и дори архаично, особено сравнено с буйните 26 години, които последваха.

Изобщо - как да отбележиш тържествено началния час на вакханлията?

Кой иска да помни кога точно е започнало "партито", ако по средата му всички участници са (или се държат като) пияни, размахват пищови, рушат мебелировката и се борят за централното място пред музикалния пулт?

Все пак има някои проекти у нас, които будят уважение чрез своето отношение към близката история - към тази отпреди 26 години - и независимо, че някои от тях я комерсиализират, те успяват и да се абстрахират от нея, без да я осъждат, нито възвеличават.

Факт е, че не е възможно напълно осмисляне на българската история единствено чрез елементарно наблюдение на бита, но, дори на битово ниво - историческото знание никога не вреди.

В крайна сметка, за разлика от Русия, където съвсем наскоро се появи часовник на Apple с лика на Ленин; където червената звезда все още си е неотменен символ, украсяващ вратите на всички метростанции и на хиляди сгради в столицата Москва - у нас петолъчки вече трудно могат да се видят на живо, освен върху изоставените камиони или фабрики в провинцията, които фотографът Христо Узунов така упорито издирва.

Но дори това е достатъчно, за да ни даде светлата надежда, че вече сме вникнали достатъчно в шмекерията на комунизма и на неговите рожби, за да не я мултиплицираме, дори когато грозните й следи са навсякъде около нас.

В галерията може да видите проекти, сайтове и автори, които представляват същински етнографски музеи на социализма - такива, каквито чакаме вече години наред да се създадат в реалността и в столицата.

За разлика от множество неграмотни сайтове, които подменят историята в полза на някакъв свой интерес - показаните места в мрежата (и една книга) са ако не друго - то най-малкото гарантирано добронамерени.

Oще: 10 ноември 1989  26 години  ideal  българия  държавна сигурност  ема иванова  комерсиализира  комунизъм  комунизъм в българия  падане на комунистическия режим в българия  промяна  соц  социализъм  христо узунов 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 13.11.201509:36

Експлоатацията на сантиментите по соца с търговска цел само по себе си не е нещо лошо. Лошо е, че качеството на продуктите често пъти е ниско. Дъвките Идеал (съответно Ideal) е нищо. Много хора от киното например се опитаха да подражават на някои от филмите шедьоври в соца, но се получи така, че и до сега повече се харесват филми като "Оркестър без име" повече от новото кино. Обществото се променя, а няма какво да отговори на съвременните очаквания. До някъде вдъхновени от успехите на соца продукти са успешни, но само частично. Нашите съвременници все още догонват тогавашното ниво. Именно нивото, а не вдъхновените от соца продукти са проблема.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.08.2011, 10:05

2 bat Vasko | 10.11.201514:13

Сегашните дъвки "Идеал" са с картинки на известни забележителности от България, а вкусът и формата нямат нищо общо с дъвките Турбо (пък да имаха няма лошо). Авторката можеше да "жертва" 10ст. и да си купи поне една дъвка, преди да напише цял безсмислен роман.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 10.11.201512:38

Турските дъвки с количките ги имаше още 80-те години и здраво се колекционираха картинките. Беше си мания до такава степен, че веднъж когато намерихме разпилени банкноти между блоковете на обща стойност от 30 лв., първото нещо за което се сетихме е да си купим от тези дъвки. Най-вече заради картинките.
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.