Преди 30 000 г. сме живели с хобити, неандерталци и жената Х | webcafe.bg
Webcafe

Учени откриха нов човек

Webcafe.bg , По "Гардиън" 28.03.2010, 16:46 (обновена 29.03.2010, 18:45)
череп

Учени понякога намират странни човешки кости, които биха могли да са на изчезнал вид човек

Учени са извлекли ДНК от кост, открита в Сибир, която почти със сигурност принадлежи на нов вид човек – такъв, който е живял преди не повече от 30 000 години. Ще промени ли това нашите представи за човешката еволюция?

Само от частица кост от малкото пръстче на дете, семейното дърво на видовете човек получи нов член - живял едновременно със съвременните хора вероятно преди не повече от 30 000 години.

Новото откритие, направено от учени в Германия - че кост, извадена от пещера в планините на северен Сибир, почти със сигурност принадлежи на нов вид човек, предизвика вълни от въодушевление сред академичните кръгове. За първи път анализът на древно ДНК пренаписва историята на човечеството. Преди около 30 000 години човешкото многообразие е било по-богато, отколкото бихме могли да си представим.

Доскоро гледната точка на палеонтолозите за човешката еволюция отчаяно липсваше. Ако поискате от тях да нарисуват картината на човешкото съществуване например преди 40 000 години, те биха споменали съвременните човеци Homo sapiens, населяващи огромни територии. Единственото друго съществуващо тогава човекоподобно (човек или близък видов сродник) - Homo neanderthalis, е водело съществуване успоредно с нас, съвременните хора, но популацията му е била на изчезване. След това неандерталците изчезват преди около 25 000 години. По този въпрос досега цареше единодушие.

Нещата обаче се промениха през 2003 г. Тогава изследователи на терен, работещи в пещери на индонезийския остров Флорес, откриха останки от миниатюрни сродници на човека, живели преди поне 13 000 години. "Хобитите" от Флорес като възрастни са били с височина около метър и произходът им може да бъде проследен до Homo erectus, предшественикът на съвременните хора, напуснал Африка преди 1,9 млн. години. Размерите на хобитите се смятат за пряк резултат от тяхната изолация.

След това идва най-новото откритие, с което броят на ранните човешки видове, или хоминиди, живели преди 30 000 години, се увеличава до четири. За едно десетилетие размерите на човешкото семейство са се удвоили.

За някои учени дори тази относително сложна картина започва да изглежда твърде опростена. "Не мисля, че можем да бъдем абсолютно сигурни в каквото и да е в момента", казва професор Тери Браун, специалист по древно ДНК в университета в Манчестър.

Това, което знаем, е че историята започва в Африка, но че ранните хора след това са решили да напуснат тези земи. "Няма причини, поради които хоминид да остане в Африка, ако населението нараства", казва Браун. "Естественото решение за него е да се премести." Напускането на люлката на човечеството може да е било по-скоро продължително скиталчество. Ранните хора са се местили по-надалеч - когато и колкото им е било нужно.

Това, което се знае, е, че с изключение на хобитите от Флорес, всеки човешки вид се смята за еволюирал още преди да се пресели извън Африка. Как в крайна сметка са се получили многобройни различни хоминиди вероятно опира до география: видовете могат да се разделят на две, когато групи хора бъдат изолирани една от друга. Когато те спрат вътрешногруповото си размножаване, генетичният състав на всяка група се променя и става различен. Те се адаптират различно към своите хабитати. В крайна сметка разликите стават толкова сериозни, че те не могат да се възпроизведат, дори и ако се опитат.

В Африка – много голяма територия – може да са се появили малки групи от хиляди сходно населени отделни територии и много отклонения. В крайна сметка с течение на времето по еволюционния часовник някои Homo erectus са поели път, който е достигнал кулминацията си в неандерталците. Други са поели по пътя, който е довел до съвременните хора. А други, както вярват сега учените, са станали новият човешки вид, оставил малкия си пръст в пещера в Сибир.

Вероятно най-интригуващият въпрос около това ново откритие е местоположението му. Костта е била открита в район, където са намирани останки на хора и неандерталци от приблизително един и същ исторически период. Събрани заедно, доказателствата сочат към време преди около 30 000-40 000 години, когато всичките три вида са пребивавали там. Дали те някога са се срещали? Дали са се размножавали? Дали са се сражавали? И защо Homo sapiens е останал единственият човешки вид? Дължим ли не само на неандерталците, но и на този нов вид едно голямо извинение?

"Би могло да се окаже, че е имало период на заселване, при който в момента на напускането на един вид, друг се е нанасял на същата територия. Десет хиляди години са много дълго време и е възможно те никога всъщност да не са се срещали", казва Браун. "Алтернативата е те може би да са си правили купони всяка събота вечер - и трите вида, събирайки се заедно и говорейки за неандерталците по-нататък по улицата, зад завоя."

Ако са живели едни до други, не е задължително да са били в постоянни конфликти. Свързаните видове на други животни – например големите котки – споделят територии, но не демонстрират към съседите си нищо повече от хладно безразличие. Конфликтът е вероятен само когато има конкуренция за храната, чифтосването и подслона. И трите човешки вида вероятно са ловували големи бозайници, включително мамути и носорози, останките на които са били изровени в тези територии.

Така че как ще бъде наречен четвъртият вид човек? По отношение на официалното име на новия вид, Сванте Паабо и Йоханес Краузе в института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, който е извлякъл и анализирал ДНК от костта от пръст на ръкат – са дали на нашия най-нов древен сродник прякора "Жената Х". От размера на костта на пръста те подозират, че тя е принадлежала на дете между пет и седем години, но не е известно дали е било момче или момиче. Прякорът е в чест на лабораторните тестове, които са използвали, за да идентифицират съществото като нещо ново за науката: те са изследвали ДНК, затворено в миниатюрни органели, наречени митохондрии, които се предават само по майчина линия.

Генетичният материал, който учените са анализирали до момента, сочи към ранен вид човек, който е имал общи предтечи със съвременните хора и неандерталците преди 1 млн. години. (Съвременните хора и неандерталците се отделят от общите си прародители преди около 500 000 години.)

Работата в лабораторията в Лайпциг обаче продължава. В следващите няколко месеца екипът очаква да проследи последователността на пълния геном на съществото - стъпка, която ще даде повече от простото потвърждение дали това е нов вид или не. Един от постоянните въпроси в изследванията на човешкия произход – и такъв, на който само генетиците могат да отговорят – е дали едновременно съществуващите човешки видове са се размножавали помежду си. Подробни изследвания на няколко неандерталски генома в същата лаборатория не са открили някакви необорими доказателства, че е имало взаимно размножаване между съвременните хора и неандерталците. Но единствено допълнителни проучвания ще го потвърдят или опровергаят напълно.

Има обаче сериозна причина да подозираме, че дори ако нашите древни предтечи никога не са се сближавали физически, ние сме играли роля в изчезването им. Неандерталците измират в Европа скоро след появата на съвременните хора. Дали това е съвпадение? Някои учени хвърлят вината върху климатични промени, и твърдят, че неандерталците, които вероятно не са били толкова различни от нас, използвали са инструменти, вероятно са разговаряли едни с други – са били зле подготвени за последвалия катаклизъм. Но неандерталците са били издръжливи същества и са измрели по средата на последния ледников период, не по време на основния период на преход в края му. По-вероятно според някои учени е Homo sapiens да е победил неандерталците в надпреварата за храна и други решаващи за оцеляването ресурси.

Откриването на този нов вид човек, който е живял по същото време със съвременните хора и неандерталците, не спомага с нищо тази неясна картина да стане по-разбираема. Сега се оказва, че има два човешки вида, които са измрели, ако не в наше присъствие, то поне близо до нас. "Това прави целия спор по-интересен и това ще бъде дебат, който ще водим и в следващите 10 години", казва Браун.

Хвърляйки око върху последните 6 милиона години човешка еволюция, от момента, в който сме се отделили от общите си със съвременните маймуни прародители, до възхода на Homo sapiens, трудно е да не забележим, че другите ранни човешки видове са се появили и изчезнали - еволюционни експерименти, които са се провалили. И все пак ние сме победили. Защо Homo sapiens обаче да е по-различен? Възможно ли е и ние да измрем в някой момент? Или сме предопределени да бъдем само пореден клон в дървото, такъв, който гради пътя за следващата, по-еволюирала версия на човешкото същество?

Що се отнася до отмирането, вероятно сме в безопасност заради възможността да контролираме нашата среда - поне до известна степен. Що се отнася до еволюирането ни в нещо различно, някои биолози вярват, че Homo sapiens във всички смисли и за всякакви цели е спрял да еволюира, или поне темпът на нашата еволюция се е забавил. Така сме по-уязвими на нови болести или резки промени в околната среда. Но промените биха могли да дойдат по по-драматичен начин.

"Ако глобална катастрофа унищожи голяма част от човешката раса, оставяйки само
население от няколкостотин хиляди, те вероятно биха еволюирали в нещо много различно от нас", казва Браун. Преминаващ астероид би могъл да се блъсне в планетата и да остави само изолирани райони с групи Homo sapiens, живеещи в хабитат, неузнаваем за сегашния свят. Някои групи неизбежно биха отмрели, но тези, които биха оцелели, биха пренесли човешките гени под ново име.

Но няма сигурни неща в този случай - и историята на нашето разбиране за човешката еволюция показва, че в каквото и да вярваме, то би могло да бъде обърнато наопаки само за десетилетия. Някога се вярваше или по-скоро се приемаше, че неандерталците са били наши предтечи – пещерни хора, които са съществували преди нас. Това не се оказа истина - те са живели наравно с нас. А сега се оказва, че и други, четвъртите човеци, също са живели до нас.

Oще: наука  откритие  човешки предци 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.