Шекспировият Орешарски | webcafe.bg
Webcafe

Шекспировият Орешарски

Драго Симеонов
11.09.2013, 17:43 (обновена 16.09.2013, 12:29)
Пламен Орешарски

Снимка: © Sofia photo agency

Орешарски в момента изживява трагедията на политика, който трябва да се раздели с властта

„Направих толкова много лоши преценки. Най-лошите бяха по-скоро грешки на сърцето, отколкото на ума. Човек на толкова отговорна служба трябва да има сърце, но умът му винаги трябва да управлява сърцето."

С тези думи Ричард Никсън признава в телевизионен ефир провала си като президент. И макар от днешна гледна точка те да звучат като слабо оправдание, през 1977 г. съдържат в себе си нещо нечувано. Те са израз на публичното разкаяние на един държавник, подвел огромна част от народа си и достигнал политическа смърт дълго преди да освободи офиса.

Усещането за погрешимост е силно притъпено у човека с власт, защото той е убеден, че когато управникът направи нещо некоректно, то не е некоректно, точно защото е направено от него.

Ето ви големият парадокс на властта и Никсън го формулира прекрасно, макар думите му да имат опустошителен ефект. Те унищожават невзрачните опити да изчисти репутацията си, да намери разумна аргументация за действията си и да изтъкне достойнствата си.

Всъщност, след интервюто с Дейвид Фрост (когато въпросните изказвания са направени) никой вече не помни за положителните страни от управлението, макар такива безспорно да са съществували. Никсън остава за всички безпринципен негодник, превърнал не само себе си в карикатура, но и политическата система като цяло.

Драматизмът на мъченичеството му се оказва фалшив; дори да е направил всички грешки в името на едно по-добро бъдеще, той вече го е дискредитирал допускайки ги.

Без частен случай

Припомняме ви този елемент от една чужда политическа история, защото управляващите навсякъде до голяма степен си приличат. Далеч сме от мисълта да сравняваме мащаба на Никсън с този на Орешарски, но някои паралели веднага се набиват на очи.

И двамата държат да скрият безпринципността си зад фасадата на принципи, отдават грешките си на сърцето, не на разума, опитват се да ги оправдаят с визията си бъдещето и непременно държат да се говори за позитивите от управлението им.

Уви, никак не си дават сметка, че тези позитиви отдавна са обезсмислени от собственото им поведение и те са единствено обект на присмех или неприязън. Политическият им живот е свършил - още докато обитават кабинетите си, упорството им изглежда користно, дори когато е проява на криворазбрано мъченичество и самото им присъствие в системата я прави нетърпима.

Най-пагубното естествено остава в личен план - името им вече няма тежест. Това е извод, който узрява мъчително. Никсън се предава под тежестта му в ефир пред милиони.

Но какво ли се случва в сърцето на Орешарски след три месеца недоволство и на място ли е умът му?

Този път ъгълът към политическите събития у нас, който ни вълнува, е личен. Настоящият премиер, точно както и презокеанския си колега, е в известен смисъл трагичен образ. Той не е изначално зъл, но попада в клопката на дезориентация си и вече не знае кои са приятелите и кои враговете му; вижда единствено барикадата и суетенето.

Отчаян е в опита да изчисти репутацията си, да покаже, че не е дезертьор, а боец в името на по-доброто и не проумява, че по-доброто му вече буди отврат заради обстоятелствата.

Те и двамата са Шекспирови персонажи и в несъзнаваната им обреченост има нещо покъртително. За Никсън трагедията е завършила. Орешарски в момента я изживява. Дали суховатият прагматик някога ще бъде в състояние да погледне вътре в себе си и да свали товара с така любимия на бойните му другари „катарзис"?

Това естествено няма да го лиши от нелепия образ, който сам си изгради, но поне ще проветри бъдещето, за което ден след ден така неуморно се жертва.

Oще: бсп  власт  демокрация  катарзис  пламен орешарски  правителство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.06.2012, 00:23

17 чарли | 14.09.201321:35

Статията заслужава да се прочете и осмисли.Благодаря на автора . Не се засягайте на левашките писания на ББ в коментарите.Те винаги ще мислят на десния човек , като за човек с обратен гард.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

16 Von Bl | 14.09.201300:35

Миле, чекай да умрем Много щастлив http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=HNWLog3-Yug
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

15 Boicho Boichev | 13.09.201309:18

Времената се менят, а с тях се менят и нравите.Едно време за подслушване на няколко души последва грандиозната афера Уотъргейт, а президента Никсън беше принуден да си подаде оставката по средата на мандата.Сега се оказа, че президента Обама подслушва ЦЕЛИЯ СВЯТ!А не го виждам да тича с оставка в ръка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

14 Mile Manolov | 12.09.201322:47

как успех да се напием по средата на седмицата... па и по никое време?
седим и си мислим отпивайки кенче grolsh и замезвайки гнусни маслини от хипермаркет... ебахме се у артистите!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

13 Von Bl | 12.09.201322:33

>до равнището на шекспирови персонажи и да се очаква да се държат като такива. Много щастлив Иванчо! Благовея пред белите ти коси и преклонна възраст (по мои сметки около 100г Много щастлив ) Падре, старейшино, дедек наш! Чел ли си някога Уилям Шекспир, опитал ли си да вникнеш в идеята дори на "Сън в лятна нощ"? Та, нека приемем, че си хвърлил едно око за средна култура Въпрос И кой точно герой на Шекспир е описан толкова грандиозен,недостижим и свръх човечен? Иване, иванчо - Героите на Шекспир затова са популярни, защото всеки носи в своят образ и всичко човешки персонажно и реалистично за времето си, пък и сега Идея , слабостите заедно с добродетелите Удивителна Ферщен?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

12 Бобо | 12.09.201318:13

Бойчо, пак си умен или малоумен? тва че безличието орешкарски е избран от НС е право , но и отговорност на нс. ако тоя плазмодий се провали се проваля и нс. и си понася отговорноста, ученико на НБУ! понимаеш или да! може да е и утре, може да е и догодина. При провал следствието е едно във всяка демократична държава- смяна на лидерите. най малкото. Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.06.2011, 20:23

11 vickpayne | 12.09.201318:01

Много хубава статия. Определено е доста по-приятна за окото и ума.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

10 Boicho Boichev | 12.09.201317:22

И ти да се занимаваш цял ден с "чудото" българско наречено съдебна система, и ти ще се изнервиш, направо можеш да полудееш.
Абе хора, имате ли представа какво става по малките градове и по т.нар малки съдилища?
вървете и палете свещи че живеет в София или в някой голям град, та не ви се налага да се докоснете до пародията на правосъдие по разно градчета и селца.Съдията любовник на прокурорката, тя пък леля на адвокатката.И си представете какво "кривосъдие" става.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

9 boris | 12.09.201317:15

Жесток бъди! От нищо се не бой!
Гази, Макбет, по трупове безброй —
неуязвим до сетния си ден
си ти за всеки от жена роден!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

8 gothic | 12.09.201317:14

@ Boicho Boichev


Бойче, нещо изнервен ми се струваш. Да не си на сухо, баце? не разбирам
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.