Публикуваме пълния текст на речта на Бойко Борисов, министър-председател на Република България в рамките на Срещата на високо равнище по целите на хилядолетието за развитие "Можем да сложим край на бедността: Целите на хилядолетието за развитие - 2015.
Уважителен преамбюл
Уважаеми господа председатели на срещата,
Господин Генерален секретар,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
През тази година навлизаме в решителния етап на предизвикателството да постигнем Целите на хилядолетието за развитие.
Ето защо изразявам специална благодарност първо към Генералния секретар на ООН за това, че организира тази среща в настоящия решителен момент. Искам да поздравя и двамата председатели на срещата за отличния начин, по който ръководят нашите дебати.
Национална идентичност
Искам от тази висока световна трибуна да отправя поздравление и към българския народ, които днес чества своя Ден на Независимостта. Този празник вече 102 години показва как с усилия и воля нацията на една слаба и неразвита държава може да отстоява своето достойнство и да се развива успешно.
Поздравявам всички български граждани в България и навсякъде по света с този празник. Поздравявам ги и за това, че, изправени пред своите предизвикателства, никога не са отказвали помощ на по-слабите и нуждаещи се от тях. (Ами ромите, г-н Борисов? Бел.р.)
Защото всички, които тук сме тук, сме се събрали, за да обсъдим глобалните проблеми на човечеството, признаваме, че съвременният свят е единство едновременно на забележителни постижения, които подобряват живота на хората и на грешки на развитието ни, които го рушат. (Факт, диалектиката е безспорна... Бел.р.)
Общоизвестните факти
Не можем да отречем, че през последните две десетилетия светът има постижения:
- - на милиард и шестстотин хиляди души беше осигурен достъп до питейна вода;
- - над 400 млн. души бяха избавени от бремето на бедността;
- - напредъкът на науката и медицината направиха възможно ваксинирането срещу нелечими болести, а други бяха изкоренени;(А ваксините срещу свинския грип и противовирусните препари, закупени от бившия министър Нанев, още ли пълнят складовете ни? Бел.р.)
Но успоредно с това, за да живеем в мир и сигурност, човечеството харчи над трилион и половина щатски долара годишно. А в помощта за развитие се инвестира единадесет пъти по-малка сума...
Не може да се скрием от факта, че милиони хора в развиващите се държави живеят с по 10 литра вода на ден. Същевременно в развитите страни има прибори, които на час изразходват десетократно повече вода. Това е един "обърнат свят", който се нуждае от промяна.
Категорично осъзнатото
От тази висока трибуна искам да заявя категорично, че България осъзнава тази глобална потребност на развитието. В рамките на своите възможности ние ще помагаме за постигане на целите на хилядолетието за развитие. Защото си даваме ясна сметка за значението на солидарността като основен принцип в политиката.
Българската политика за участие в международното сътрудничество за развитие ясно следва нашата решимост да изпълним ангажиментите, поети в рамките на големите конференции на ООН по въпросите на развитието, както и тези по договорените през 2005 г. нови цели за обема на официалната помощ за развитие, предоставяна от държавите-членки на ЕС.
Много думи - нищо по същество
Независимо от предизвикателствата, пред които икономическата и финансова криза изправя всички нас, България продължава усилията си за изграждане на национален капацитет на донор на международна помощ.
Ние самите в България сме изправени пред много проблеми, включително със собственото ни развитие и жизнен стандарт. Но въпреки това постепенно изпълняваме поетите ангажименти по оказването на помощ за развитие.
Защото много добре осъзнаваме колко е важна международната солидарност, когато имаш да решаваш жизнено важни за хората проблеми. Днес ние разчитаме изключително много на европейската солидарност и на средствата, които тя ни дава за развитие на българската икономика и подобряване живота на българските граждани. Затова съзнаваме смисъла и значението на солидарността и сме готови да я проявим и по отношение на тези, които в други региони на света се нуждаят от нея.
Всичките ни усилия за бързото възстановяване на динамиката и икономическия просперитет на българската икономика като част от европейските процеси на съживяване имат смисъл и като най-ефективния начин за генериране на повече средства за развитие. (Е това изречение мноооого е затруднило преводачите...Бел.р.)
Географският фокус на отпусканата от България помощ за развитие в момента е насочен към страните от съседните ни региони на Балканите и Черно море. Чрез финансовия ни принос към 10-я Европейски фонд за развитие обаче ще оказваме макар и индиректно подкрепа за развитието на страни от Африка, Карибите и региона на Тихия океан.
Изкореняването на бедността във всичките й измерения и проявления е основна цел на българската политика за сътрудничество за развитие. Приоритетите ни са образование и подкрепа за социално-икономически реформи, за реформите в областта на здравеопазването, инфраструктурните проекти, опазването на околната среда и съхраняването на културното многообразие. (Може ли и в България премиерът да повтори, че приоритет е образованието и другите работи...Бел.р.)
За да се случи всичко това са необходими не само финансови ресурси. Не по-малко важни са подготвените кадри, експертната помощ и ноу-хау. Именно в това направление следва да се търси и максималната подкрепа, която могат да дадат страни с по-ограничени финансови възможности като България. И разбира се в рамките на по-добре координирани международни механизми. (Че какви подготвени кадри и ноу-хау можем да изнесем ний, след като се нуждаем от спешен импорт на същите? Бел.р.)
Изразявам убеденост, че подобряването на качеството на предоставяната помощ е не по-малко важно за постигане на Целите на хилядолетието от увеличаването на нейния обем. За това политиката ни за сътрудничество за развитие е подчинена на принципите за ефективност на помощта, залегнали в Парижката декларация и потвърдени в Плана за действие от Акра. (Леле-мале... Бел.р.)
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
В нашите ръце, в рамките на нашите възможности, е да променим света, в който живеем. За това аз съм убеден, че с усилията на всички нас ще можем да постигнем основната цел - да сложим край на бедността.
Постигайки Целите на хилядолетието за развитие можем да направим и повече: можем да поправим неправилното, да изправим света на крака, да го направим такъв, какъвто трябва да бъде. Нека не се отказваме от тази възможност! (Значи сега светът е на колене - като Николай Цонев пред Роман Василев...Бел.р.)
Благодаря Ви за вниманието!
