Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На лов за данъци

Ако държавата си събере вересиите... диванчето на Дянков ще стане доста по-удобно Снимка: Max magazine
Ако държавата си събере вересиите... диванчето на Дянков ще стане доста по-удобно

Най-голямата заблуда на съвременния политик е вярата, че е достатъчно да промениш данъчния закон, за да потекат в хазната увеличените според закона данъчни постъпления. Груба грешка, която в тези трудни времена на депресия все по-ясно се осъзнава.

Поставената под надзора на тройката (ЕК, ЕЦБ, МВФ) Гърция дава изобилни примери как въпреки отчаяните опити на политиците и кредиторите на страната да напълнят държавната хазна дори най-драстичните мерки излизат ялови.

С вдигане на ставките и въвеждане на нови данъчни приумици не се постига резултат - държавата трябва и да може да си събира приходите.

Атинската фискална лаборатория доказа: при повишаване на номиналното данъчното бреме (частта от брутния вътрешен продукт, която държавата нарежда да се внесе в хазната) изпреварващо пада събираемостта на данъците (частта от дължимите данъци, която наистина се плаща). Това се отнася за всички данъци: за преките и за косвените, за текущите и за забавените от минали години.

По груби преценки на юг от Кулата общото данъчно бреме е нараснало около 5%, събираемостта обаче е паднала с поне 10% по текущите данъци. При старите данъчни задължения се е сринала катастрофално. От 40 млрд. евро декларирани задължения като събираеми се оценяват едва 10 млрд., от тях правителството едва ли ще събере и 3 млрд. до края на годината. Съвсем друг въпрос е, че колкото са по-високи данъците, толкова повече се укриват или въобще не се декларират.

Къде изчезват данъците?

Има толкова много начини да скриеш оборот и доход, че никой още не ги е събрал в един фундаментален наръчник на данъчния измамник. Счита се например, че подоходните данъци най-лесно се избягват чрез несъществуващи или завишени разходи. Внасяш например стоката Х. Вместо ти да я купиш от производителя, правиш своя офшорка, която купува от него, после ти купуваш от офшорката с 10% или 20% по-скъпо. Горницата остава необложена по сметка на офшорката, вместо да ти надува декларираната печалба.

Същата игра върви и когато изнасяш. Колкото по-висок данък се сили да ти събере държавата - толкова по-изгодна става тази врътка. Това е причината по сметки на офшорни компании да се натрупват огромни суми, укрити от облагане. Другата масова форма е съвместното бягство от оборотни и подоходни данъци. Достатъчно е да скриеш част от оборота. Купуваш 1000 кг мляко и твърдиш, че от него си направил 100 кг сирене.

Пишеш всички разходи за производството върху тези 100 кг, сиренето излиза златно, фирмата - почти на загуба. Всъщност си произвел 200 кг сирене. Скритите 100 кг продаваш в брой, без фактура и без ДДС. Всъщност укриваш 100% от данъка върху печалбата и поне 80% от ДДС (50% от продукта е продаден легално, с начислено ДДС, но от него се приспада 100% от данъчния кредит за купените суровини, материали, енергия...).

Всички държави пропищяха от укриването на данъци, особено най-богатите - Западна Европа и САЩ. От него те губят трилиони евро годишно несъбрани данъци. Колкото вдигат данъците - повече губят. Върху Гърция се сипят всички критики, но и Германия, която (пресилено) сочат като пример за фискална дисциплина, има същия проблем.

Внимателно наблюдавайте какво ще стане във Франция, когато президентът Оланд изпълни заканата си да вдигне до 75% данъка върху дохода на богатите. Няма държава, която не се е заела да гони укритите необложени доходи и особено данъчните измами. Бирниците си служат вече с всички методи на тайните служби, че и с откровено криминални средства (спомнете си как германските данъчни купиха диск с крадени от една лихтенщайнска банка клиентски данни; казват, че още такива дискове щели да купуват). Но особен успех няма.

Дошло е време ловът на данъци да се приватизира и да се даде възможност на частни данъчни инспектори да съберат укритите приходи и ограбените с измама пари на хазната - естествено, срещу процент от събраното. Защо държавните бирници никога няма да станат добри ловци на данъци и защо тази дейност трябва да се приватизира, почитателите на строгата финансова наука могат да научат от трудовете на оксфордския професор Кристофър Худ.

Историята помни, че за да спре престъпността, младата държава САЩ приватизирала федералните криминални разследвания. С тях се заела частната агенция "Пинкертон". За да бори контрабандата и да събере митата от колониите си, Британската империя наемала Агентите на короната.

В България също ги наемахме, докато бе на власт коронована глава. Ние имаме всички шансове да обуздаем данъчната ерозия и да дадем пример за успешна приватизация на данъчните разследвания. Имаме стегната, ефективна данъчна система, традиционно строга отчетност.

Имаме и положителния опит с Агентите на короната, та ако щете, и счастните съдебни изпълнители. Съвсем дребни промени в данъчните закони ще позволят държавата да ползва не само една избрана фирма като Агентите, а цяла армия от агенти, опитни в данъчните практики и измами - без разходи за бюджета, само срещу процент от разкритото. Ако държавата успее да си събере вересиите и да спре измамите, това ще е полезно за икономиката и подкрепа за лоялните фирми.

 

Най-четените