Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Данък "Богатство" за богатите и данък "Тъпотия" за синдикатите

Синдикатите имат "особено" мнение за справедливостта
Синдикатите имат "особено" мнение за справедливостта

В крайна сметка може би наистина така е справедливо – кой от каквото има в излишък, да плаща данък за него: богатите да плащат за богатство, а синдикатите за тъпотия.

Те отново надигнаха глас за промяна на данъчното облагане. Мотивацията им е пълна с бисери и всичко започва от предвижданите промени в начисляването на такса смет. Има идея тази такса да се събира за количество изхвърлен боклук, а не върху квадратура или данъчна оценка на жилището.

Справедливостта на този принцип е очеизбождаща. Таксата е цена, която се заплаща за получаването на някаква публична или административна услуга според нейното количество и качество. Ако на 500 квадрата в центъра на града живее ерген, който се прибира вкъщи два-три пъти месечно и изхвърля по няколко бутилки от бира, повече ли затруднява сметоизвозването в сравнение с четиричленно семейство с баба и дядо, па макар и на 50 квадрата в панелен блок? Семейство, което изхвърля кубически метри памперси, черупки от яйца, кори от диня, кутии от прясно и кофички от кисело мляко?

Да взимаш такса сметоизвозване не на количество извозена смет, а според платежоспособността на клиента, е все едно да плащаш на бояджията не на квадратен метър, а на килограм живо тегло – колкото си по-дебел, значи толкова си по-богат и толкова повече можеш да бъдеш одран. Това не е логиката на нормалните парични взаимоотношения. Ако логиката е, че който има повече пари трябва да плаща повече за едно и също нещо от някой, който има по-малко, то това не е „такса“, не е цена за услуга, не е даже и данък, а е обикновен рекет.

Синдикатите обаче не са на това мнение. Те са стари рекетьори.

Те казват: „Целта на всяка данъчна политика трябва да бъде справедливо разпределение на тежестта между бедни и богати, между бизнеса и труда“. Да оставим настрана зловредното внушение, че „бизнесът“ и „трудът“ са някакви врагове, някакви антагонистични противници, както учеше марксизмът-ленинизмът. Както бизнесът не може без труда, така и трудът не може без бизнеса, който му е създал условията да се труди, направил е инвестициите, финансирал е научните разработки и е изградил организацията.

Да, целта наистина е справедливостта, но справедливо е единствено това, всеки да плаща равен процент от спечеленото. Един да печели, без да отделя за обществото, а на друг да взимаш половината – това ли е справедливост? При еднакъв данък, разбира се, че който печели повече ще дава повече. Ако печелиш хиляда лева, ще дадеш 100, ако печелиш милион – 100 000. Нещо несправедливо?

Синдикатите обаче не са на това мнение. Те имат особено мнение за справедливостта.

Те искат да се увеличат осигуровките. Кой печели от увеличаване на осигурителната тежест? Печели бюджетът. А когато печели бюджетът, обогатява се администрацията и тези, които имат властта и лостовете да го източват и крадат. Работодателят губи, губи и работникът. Парите от увеличените осигуровки не отиват у работника.

Синдикатите искат и данък „Дивидент“ да се увеличи от 5% на 10%, въпреки че този данък се плаща за пари, за които вече е платен данък „Печалба“. Ако стане 10%, тогава физическите лица ще плащат сумарно данък върху доходите си 15% , а мръсните капиталисти, лукавите предприемачи, които се чудят какъв бизнес да организират, за да изкарат пари за себе си и за работниците си, ще плащат 20% върху парите, с които ще живеят и ще поддържат домакинствата си. Справедливост?

Били сме бедни и затова трябвало да се увеличат данъците. Никое общество не е станало по-богато с увеличаване на данъците. По-богати стават само онези прослойки, които имат власт над бюджета. Напротив, с увеличаването на данъците намалява производството, а големите печалби се изнасят зад граница, на някое място, за което се казва, че е „данъчен рай“. По правило това място е по-богато от местата, които се възползват от услугите му.

Увеличаването на данъците не води до поява на нови пари в обращение, а до ограбване на съществуващите по административен път.

Данъците никога не достигат в пълен, а понякога и в никакъв размер до целта на предназначението си. В повечето случаи те се пренасочват или направо се открадват по пътя. Акцизите, тези „данъци върху греха“ не водят до намаляване на пороците, нито до борба с вредните последици от тях, утежненията върху тютюна, лозята и спирта не намаляват броя на пушачите или на пияниците.

Акцизите просто потъват на свой ред в кюпа и се усвояват от когото трябва чрез обществени поръчки или по другите познати начини. Затова и все повече неща се облагат с акциз. От грижа за здравето и нравите? Ха-ха!

Истински богатите хора у нас са малко и ако ги подгониш с данък „Богатство“, те ще намерят начин да не го плащат. Ефектът от един прогресивен данък ще бъде само този, че човек, който работи и печели, ще си каже: „Защо да бачкам, като мога да не бачкам и пак да изкарвам същите пари?“.

Именно заради такива идеи, ако богатите трябва да плащат данък „Богатство“, то синдикатите ще трябва да плащат данък „Тъпотия“. Но аз се съмнявам, че синдикатите са чак такива тъпаци. Съмнявам се, че не могат да преценят последствията от едно или друго начинание. Защо тогава ни развяват такива тъпотии?

Развяват ни ги от краен популизъм, за изнудване и за далавера.

Популизмът им е нужен, за да си осигурят подкрепата на лековерните и озлобените.

Тази подкрепа им позволява да изнудват богатите, като някакви трохи от спечеленото чрез изнудване могат да подхвърлят и на лековерните и озлобените.

В крайна сметка обаче далаверата е само за синдикатите, те остават големите облагодетелствани от целия цирк.

Синдикализмът може и да защитава от кумува срама интереса на работниците, може и да постига нещо за тях, но това не е неговият предмет на дейност. Ако синдикатите се борят за по-високи надници, по-добри условия на труд и социални придобивки в заводите – с мед да ги мажеш.

Но те се бъркат в данъчната и осигурителната политика на държавата, те продават вулгарен популизъм и се занимават с изнудване и това вече не е тяхна работа. Синдикатите все повече започват да приличат на корпорация, която се стреми единствено към обществено влияние и печалба. По този начин синдикализмът се измества към един особен вид социален тероризъм, наред с всички останали видове рекет в името на „благородни каузи“.

В Америка има контекст, в който „синдикат“ и „мафия“ са синоними. Трябва ли да станат и у нас? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Най-четените