Представете си бъдеще, в което младите хора намират място в новата ъндърграунд икономика | webcafe.bg
Webcafe

Революцията на XXI век е новата ъндърграунд икономика

Райхан Салам , Times 23.04.2010, 15:23 (обновена 23.04.2010, 16:16)
Стената

Снимка: © Getty Images

По-здравословно ще е да обърнем гръб на месомелачката на обществените училища...

Децата от средната класа от най-ранна възраст слушат как трябва да работят здраво и да завършат училище. Въпреки това трима от десет ученици са напуснали гимназиите преди дипломирането през 2006 г. и по-малко от една трета от приетите студенти завършват колеж. Много икономисти смятат, че кризата в образованието е причина за бавното покачване на нивото на средната заплата в САЩ.  Ето защо политиците призовават за удвояване и утрояване на броя на висшистите.

Но дали пък милионите незавършили не са открили правилния отговор? Традиционните училища и университети подготвят следващото поколение за професии, които няма да съществуват след време. Може да се окаже, че сме на прага на революция в образованието, която ще сложи началото на нова ера на експерименти в методите на обучение.

Не бива да забравяме, че поведение, което изглежда неразумно от гледна точка на средната класа, може да бъде напълно логично в екстремни обстоятелства. Хората, които се чувстват неадекватни в днешната информационна икономика, ще бъдат последвани от милиони в постинформационната ера, когато рутинната работа, която днес изисква специалисти, ще се върши от нископлатени чужденци или от машини. Това не значи, че няма да има работни места. Значи просто, че ще има нови и непознати изисквания.

Федералното правителство бълва мрачни финансови прогнози. Това може да означава, че ни чакат едновременно положителни и отрицателни промени. Отрицателни, защото нивата на безработицата може да разорят социалните програми, на които се базират пенсионните ни планове, и положителни, защото новото поколение ще трябва да докаже, че е по-устойчиво и изобретателно от предходното като зареже остарелите и недействащи институции и ги замени с нови - нетрадиционни и ефективни.

Представете си бъдеще, в което милиони семейства живеят „извън системата" и използват евтини горивни клетки в домовете и автомобилите си. Индустриалните стопанства издъхват под натиска на увеличаващите се цени на водата, бензина и торовете и все повече фермери комбинират свръхмодерни еко-технологии с древни тайни на маите, за да изградят алтернативна система за производство на храни. Изправени пред задължението да финансират десетилетната агония на остарелите структури, много млади хора намират място в новата „ъндърграунд" икономика - огромен архипелаг от общности и сдружения от типа на израелските кибуци, които не плащат данъци и се изолират от застаряващата държава в собствени малки утопии.

Вместо да изпраща децата си в месомелачката на обществените училища, която създава послушни работници за поточните линии на Америка, бунтовната буржоазия предпочита виртуални школи, пригодени към индивидуалните възприятия на всеки ученик. През 2007 г. само 1,5 милиона деца са получили домашно образование, но в бъдеще се очаква бум, тъй като дистанционното обучение изпреварва традиционното поне що се отнася до многообразието от цени и качество.

Културното бойно поле на нашето време, противопоставило „червените" срещу „сините" американци, ще бъде заличено, когато будистки пацифисти и евангелистки анархисти започнат да обменят опит, за да създадат самоподдържащи се стопанства от отпадъчни материали. За да избегнат данъците, хората ще изобретят алтернативни валути и ще сключват стотици бартерни сделки, докато данъчната администрация си играе на гоненица със свободомислещите активисти.

Стилът ни на живот ще се промени, тъй като старомодните работни места с твърдо работно време, осигуровки и безкрайни часове, прекарани пред компютрите, ще изчезнат, изтикани в забвение от растящите нива на продуктивност. Ще се появят нови професии и начини на работа, които дори не можем да си представим в момента. Офисите ще се преместят в домовете ни и това ще възроди живота в предградията, които днес са като призрачни градове между 9 и 17 часа.

Жилищните сгради ще станат средище на общности, в които самотниците ще делят общите площи и кухненските помещения с големи семейства. Кварталите от затворен тип ще станат по-големи и по-сплотени около общите си съседски задължения и споделената си представа за добър живот. Независимо дали това бъдеще ви изглежда като сбъдната мечта или като кошмар, то вече е на прага ни.

Тази трансформация не е политическа, а по-скоро антиполитична. Решението да се дистанцираме от недействащите институции като училищата и традиционните работни места ще доведе до изграждането на това, което военният теоретик Джон Роб нарича „гъвкави общности". Тези социални образувания са самоподдържащи се и независими икономически единици.

Левицата ще се завърне към корените си и ще поддържа идеята за сътрудничество и „броудбенд социализъм", в който местните власти ще създадат високотехнологична инфраструктура, собственост на самата общност. Ако днешната линия се запази, десницата вероятно ще защитава правата на държавата, местната власт и гражданите - дори тези, които в момента счита за „неудобни".

Новооткритият индивидуализъм в лявото и дясното политическо пространство ще се роди в дух на цинизъм и недоверие, тъй като в момента политиците са убедени, че обществото не е способно да се справи с наболелите проблеми. Постепенно обаче ще се възроди вярата, че ако работят заедно, гражданите ще променят живота си, а по-късно и света около себе си.

Тази тенденция личи най-ярко от нарастващия брой семейства, които изоставят живота в предградията и поемат на път. Личи и от огромния брой на средношколците, които не кандидатстват в колеж веднага след дипломирането. Образователните институции продължават да агитират хората със средно образование да продължат обучението си, но все повече младежи отказват да го правят, защото осъзнават, че колежът е обезценен символ на социален статут и нищо повече. Във водовъртежа на кризата се възроди и семейната общност. Повече от една трета от работещите на възраст между 20 и 35 години живеят с родителите си.

Повечето млади хора ще напуснат домовете си, когато икономиката се стабилизира, но мнозина ще пуснат корени в квартала и общността, създавайки мрежа от социални връзки, които ще им помогнат да прогресират в професията си. Някъде в предградията в момента един безработен 23-годишен младеж вероятно замисля културна революция, която ще разклати съществуващите демографски и икономически тенденции толкова силно, че оста на американското общество ще се измести.

Oще: бъдеще  идеи  икономика  индустрия  образование  развитие  революция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

1 explorer | 17.05.201311:34

Бих могъл да посоча действащи общности от подобен тип във всеки по-голям град. Наричат ги (цигански) махали. Изводите оставям на аудиторията Идея
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.