Широко затворени усти | webcafe.bg
Webcafe

Широко затворени усти

Люба Батембергска 19.06.2015, 14:13 (обновена 21.06.2015, 18:18)
45

Съмнявам се, че лекарите мислят за хората като за граждани или просто като обект, случай, бройка

Информирането на пациента е част от Eтичния кодекс на лекаря. Кой обаче не се е опитвал да измъкне допълнително информация от лекар? Те са словоохотливи като чиновници на пресконференция - говорят едва-едва. Или като комунист на разпит.

Съобщаването на диагнозата и на следващата стъпка с реплики от типа „отиди в съседния кабинет", „виж в интернет" или „вземи аспирин" не правят един гражданин информиран.

Нещо повече, издават системната грешка, в която доверието между лекар и пациент е скъсано.

Какви са причините за болестта, какви са алтернативите, кое какво означава, какво лечение следва, какви са възможните следствия ... Отговорите на всички тези въпроси би трябвало да направят картинката ясна за пациента, само че това не е така. Стандартите за информираност според пациентите и лекарите са различни.

Един пример за даден отговор, който не искам да спестя: „Вижте в интернет, чакат ме много задачки", ръководител на катедра по нуклеарна медицина. Бяхме проверили преди това, а между нейния отговор „няма странични ефекти" и този на лекуващия лекар „няма да го понесе" стоеше прекалено значима разлика - един жив човек.

Преценихме сами.

Медицината, за разлика от футбола, е знание, достъпно изключително на специалистите - и то трябва да бъде много подробно обяснено и споделено с пациентите и техните семейства. В реалността пациентите често са поставени в положението на врачка, опитват да навържат липсващите парчета с „помощ от другарче", четене на форуми или нови изследвания.

Това са грозната истина и парадоксътце в здравната система - не лекарите, а пациентите са двигателите в лечението. Те обикалят из системата, търсят, ръчкат, изискват.

В отношенията лекар - пациент първият е авторитет. За да споделя, пациентът трябва да се чувства свободен и да има доверие. Лекарите имат ограничено любопитство към здравето на пациентите си - основно според връзката със специалността им.

Така те не откриват симптомите на други заболявания. Рядко задават странични въпроси.

В система, която само лекува на парче - и то тук и сега, когато заболяването вече се е развихрило, а пациентът се оправя сам, информираността е шанс за оцеляване.

„Ако ти се разхожда, ела" - отговор на лекуващия във ВМА за контролен преглед след операцията. Ясно е, че в този случай лечението трудно би продължило.

В един от малкото от случаи, когато баща ми беше приет за комплексно лечение и то в русенската болница, не в онкологията, не бяха открити метастази в белите дробове, които станаха ясни 2 седмици по-късно. Защото беше преслушан, а не беше заведен на скенер.

Въпреки че лекарите изтъкват ограниченията на методите на изследване, не винаги прилагат останалите инструменти, за да диагностицират това, което не се вижда с използвания от тях метод.

„Квото - такова" е отговор на въпроса какво да очакваме сега, на изписване от ВМА.

„Да не съм врачка" беше обратната връзка, когато „квото" се появи и беше споделено с лекуващия лекар в Онкологията в Русе. „Ако беше диагностицирано по-рано, можехме да направим нещо", беше коментарът във ВМА, когато се изясни, че „квото" са метастази в костите.

Междувременно десетина различни специалисти в правителствена болница, ВМА и в Русе не потвърдиха това, което ние предполагахме. По-лошото е, че нито един от тях не се сети да провери през класическия начин за диагностициране на метастази в костите, които не се ловят от използваните от нас методи на изследване.

А изследването трябваше да бъде назначено в началото на лечението. За съжаление и Интернет не знае всичко, което ми е трудно да повярвам.

В някои европейски държави системата работи по обратния начин - назначават се широкоспектърни изследвания и пациентът подписва декларация за информиран отказ, ако прецени, че някои от тях не му е необходимо. Ето какво ми казаха във ВМА: „При нас идват, когато е късно".

Само че кога късно е късно?

Свиване на рамене, мълчание, ясен отговор. Онкоболните са виждали доста затворени врати. И идва моментът, когато за тях няма лекарска грижа.

Гледайки как онколози режат пациентите в КОЦ Русе, се съмнявам вече, че те самите знаят симптомите на тежко болните, защото не ги виждат. Наясно са лекарите в палиативни грижи - тези, които обгрижват при услугата, предлагана от държавата - 20 дни престой и грижа в болница. През останалото време обаче хората са оставени сами.

Как завършва историята? Няма добър край. Можеше ли да е различно - да.

Направиха ли всички по пътя каквото зависеше от тях - не. Срещнахме ли и добри лекари, от които получихме максимална помощ - да. Помогнаха много и на баща ми, и на нас. Ако и останалите лекари се отнасяха с достатъчно загриженост, мислеха повече или поне говореха повече, здравословното му състояние щеше да е различно.

А гнилите ябълки не трябва да се коментират зад гърба им, а да се гонят, както в съдебната система, така и в медицината. И там, и тук те са отговорност на професионалната общност, неин проблем са, само че от тях страдат и всички граждани.

Поуката от историята и решението не са приятни - за мен здравно осигуряване в друга страна. Така поне останалите ми близки ще имат шанс за по-адекватни здравни грижи и за по-дълъг живот.

Препоръки? Лекарите да мислят комплексно, да са по-любопитни, да мислят няколко крачки напред. Особено при онкоболните. А в центъра на реформата да е пациентът, с цялостна грижа и превенция.

Детайлната информация е важна и по други причина - диагностицирането и превенцията, които в нашата система куцат или липсват. Важна е, защото ако си информиран, можеш сам да предвидиш, да се насочиш и да потърсиш лечение. Което всъщност се налага на пациента да прави.

Той е човек, и е гражданин. И да, Москов е прав за сливането на онкологичните центрове с болниците. Но за система, която гълта толкова пари и не предлага здравеопазване, доплащането е под въпрос.

Ако четат лекари този текст, докато го отричат, нека да се замислят. Това е опитът на пациент на най-добрите болници в България и от лечебно заведение в областен център. Всичко написано е истина.

Oще: грешна диагностика  здравеопазване  информираност на пациента  лекари  лекарска грешка  медицина  онколобни  превенция на заболявания  проблем на здравеопазването  рак  смъртни случаи 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.03.2014, 19:23

9 peet | 21.06.201502:21

Най-първо да изразя по човешко му,че близкия на авторката и всички около него за преживяли това, за което пише.
Нещата не могат да се сложат в рамка или шаблон.Подхода към всеки е различен. Например за информираността- не всички пациенти искат да чуят директно от лекаря диагнозата си. Повечето пъти изпращат близки да говорят с лекаря.
Доста често пациентите и близките са се информирали до различна степен от интернет и от познати за конкретния случай. После идват с готова концепция по въпроса, поставят я пред лекаря и очакват той/тя да се съгласи напълно. Не става така. Дори уважаемата авторка дава препоръки за диагностициране и лечение в област,която не е нейната стихия, но това не й пречи да е убедена в правотата си. Да си преживял нещо,на значи,че си го разбрал.
Едно-две клишета -"В медицината 2+2 не е четири!", "Болестите не четат учебници!"
Системата за лекува на парче беше наложена, без никакво обсъждане в лекарските среди и сред обществото ни. Тази система, основана на заплащане на "медицинска услуга" води до тук. Касата плаща на лекаря САМО за това, което засяга специалността на лекаря. Нещо повече.Простичък пример- ако има болен с диабет и хипертония касата изисква и плаща на ендокринолога за диабета, а на кардиолога за високото кръвно. Ендокринолога също може да назначи лечение за кръвното, но касата няма да му плати, нито ще признае изписаната рецепта за лечение на кръвното с намаление или безплатно.Значи следва ново направление, ново чакане, нови нерви пред кабинетите.
Мога да уверя авторката,че почти всички лекари мислят комплексно, но системата НЕ насърчава това. Системата е "нарязала" пациента на части чрез финансови, административни и репресивни инструменти и всички-и пациенти и лекари трябва да приемат това. Нямаме избор.
Тук следва въпроса Защо стана така тая работа със здравеопазването? "Защо?" е най-важния въпрос. Всичко останало е последица от отговора на този въпрос.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.12.2014, 23:45

8 Kozlova | 20.06.201518:45

до Boyan Yurukov

Господин Юруков,

живяла съм в Германия години наред - помислете, дали да не си смените личния лекар.

Такива изгъзици, каквито описвате, не съм преживяла. А не смятам, че съм родена под щастлива звезда.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.12.2014, 23:45

7 Kozlova | 20.06.201518:41

Авторката е абсолютно права!
В България не само че не се дава информация на пациента, защото "к'во разбира, че да му казвам", ами и изказаната евентуално информация се поднася почти на латински.

За сравнение - българска лекарка отиде да работи в Германия. По време на стажа няколко лекари ѝ направиха забележка, че използва латински термини. Обяснението е било, че "ние трябва да информираме пациента на възможно най-достъпен език. В центъра на внимание е пациентът. Той трябва да знае, каква точно е болестта му на неговия език и какво може да очаква, какви варианти има и пр." Т.е. целта им е да помогнат на пациента, а не да демонстрират колко са имали по латински в университета.
Мисля, че дори и в официалните документи болестите се изписват с немска терминология, а не с латинска.

Ако искаш да помогнеш на пациента, а не да отметнеш случая към "лекарски грешки", трябва да са взаимно информирани. Така би бил валиден и евентуалният подпис на пациента за отказ от нещо.

Но за горното е нужно желание да работиш като лекар и да помагаш на хората, а не да се накиприш с диплома, с която знаеш, че гаранция за висока заплата така или иначе няма.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.05.2014, 19:51

6 Виктория Пенелопова | 20.06.201509:38

Апропо, решението на съда в Страсбург по случая "Делфи" отнася ли се и до авторите на материали, които уронват престижа и доброто име? Или само до коментиращите?? И при двата случая, уебкафето ще е в челен сблъсък с някой доктор, убедена съм. Много щастлив
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

5 Дракон с кисело зеле | 19.06.201520:18

Ъ, не казвам, че лекарите трябва умишлено да крият информация от пациентите, обаче твърде често - наистина твърде често - човек отива при лекар не за да получи адекватна медицинска помощ, а за да чуе, че е напълно прав в диагнозата, която сам си е поставил. С други думи, човек отива при специалист, за да бъде валидирана собствената му простотия.

Вижте горе-долу всяка дискусия по отношение на ваксините и ще разберете защо лекарите не искат да се обясняват на пациентите. Точно тези, които най-силно реват, че искат информация, са неспособни да я осмислят и обработят.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 06.04.2014, 22:35

4 тъп | 19.06.201520:10

за два дни, два пъти се затруднявам да започна... госпожо автор, ако започнем подробно да ви информираме, на кое изречение ще загубите нишката? лекарят преценява нивото на компетентност на пациента и близките му, и по малко говори, а повече действа!
веднъж и завинаги:
гнилите ябълки в медицината са точно толкова, колкото във всички други поприща в бг-то Удивителна Удивителна Удивителна
номерът: щом е лекар, веднага ще ме оплюе...много ниска топка Бесен
да се разчита лаик да получи от интернет достоверна медицинска информация е химера Удивителна
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 26.05.2014, 19:51

3 Виктория Пенелопова | 19.06.201519:54

Поредната глупавина от серията пациентски. Днес в един вестник, гинеколог от Шейново беше направил страхотен паралел между "ужасяващия" разказ на майката на своя пациентка и обективната истина. Пациентите трябва да разберат, че има и друга истина, а не само това, което в техните глави. Пациентите освен права имат и задължения, които разсеяно подминават и непременно търсят някой друг, който да е виновен за състоянието им. А журналистите трябва да разберат, че писането анти- само влошава ситуацията, защото не може непрекъснато да се обяснява, че нямаш сестра.
   

оценка

+0 -5

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

2 mima | 19.06.201517:52

Истината е, че когато става въпрос за възрастни онкоболни пациенти здравеопазването ни само претендира, че върши нещо. Моят дядо почина от рак. С много четене и търсене майка ми беше намерила лекарство, което се финансира от здравна каса и лекуваше неговия тип рак. Тя пита лекаря му тогава за това лекарство и той и е казал, че го изписват само на млади пациенти, защото е много скъпо. Отделно при практика в онкологията в София на мой познат лекарите обяснили, че имали там един стар апарат за лъчетерапия да замазват очите на пенсионерите, че нещо ги лекували. За младите си пациенти използвали по съвременна техника, която за съжаление била недостатъчна да поеме и възрастните. Така че просто няма пари за всички и лекарите са принудени да избират кой да живее и кой да оставят на съдбата.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 09.09.2010, 23:08

1 Boyan Yurukov | 19.06.201517:32

Бих казал, че е доста наивна статията. Знанието на пациента не води до по-добро здравеопазване. Здраве в чужбина - няма проблем. Ела в Германия да видиш дали някой лекар ще обясни нещо за каквото и да е. Седмица в болница и нито един лекар не казва дума какво става. Само идват на преглед, задават въпроси, оглеждат, пишат нещо и излизат. После идва сестра и слага система без да казва какво има в нея. Накрая пак не ти казват какво имаш - само писмо дават за личния лекар. Ако го отвориш, може и да разбереш нещо.

Личните лекари отказват всякаква допълнителна информация, за да "не те стряскали", защото обикновенните хора не разбират нищо. Само казват "нищо му няма". За зъболекарите да не говорим - там разказват всякакви неща, само и само да се опитат да изкарат колко зле е положението. Просто правене на един кариес струва стотици евро. Другите неща са в пъти повече. Като отидеш в България на зъболекар се оказва, че само са те плашили и всичко може да се оправи много по-бързо и безболезнено. Затова все мои познати в чужбина ходят на лекар вече в България - обясняват повече, правят повече и е много по-евтино.
   

оценка

+2 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.