Отмъщението на Карл Маркс | webcafe.bg
Webcafe

Отмъщението на Карл Маркс

Webcafe.bg, по сп. TIME
25.03.2013, 15:58 (обновена 27.03.2013, 07:44)
Карл Маркс

Или как класовата борба оформя света

Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.

Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и "безгранично" производство, предложи на всички - от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери - широки възможности за забогатяване.

През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.

Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание - да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието

Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.

Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит.

Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.

Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.

Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.

В Китай например - марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс "Капиталът". "Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата," коментира той.

Това не означава, че Маркс е изцяло прав

"Господството на пролетариата" не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.

Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.

Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.

Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на "Нали ви казах...", коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. "Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот".

Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% "обикновени" хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.

Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има "силен" или "много силен" конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.

Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. "Икономиката на просмукването", която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.

Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст "Център за американски прогрес" е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. "Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля," коментира той. "Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна".

Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция


Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: "Не харесвам богатите". Оказа се, че той държи на думата си.

Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.

Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.

"Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи," коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.

Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа - и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.

Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.

Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купа ориз" - практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот - си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.

Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай "богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече".

Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.

Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.

Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.

До този момент правителството демонстрира смесени реакции - управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.

Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. "Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас," оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.

Маркс би предсказал точно такъв резултат

Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите "открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия," пише Маркс.

"Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си." И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.

И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.

"Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система," обяснява той. "Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство."

Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.

В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата "Демонизацията на работническата класа", нарича това "класова война отгоре надолу".

И малцина са тези, които могат да й попречат

Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.

"Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи," отбелязва Рансиер.

"Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система - а още по-малко да я отхвърлят изцяло - са практически нищожни."

Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.

Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.

Oще: глобализация  инвестиции  капитализъм  карл маркс  китай  класи  класова борба  пролетариат  търговия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

165 deowin | 02.04.201316:54

Да позная - изпуснал съм поредното слово.. ъъ.. лайноизлияние на Потника и модераторите са го забърсали преди да имам невероятното удоволствие да го прочета. Кель питие!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

164 Levitt Hostel | 02.04.201313:18

,,Ти си лишен още от малък от логика.За теб е важно да оцелееш все там, някъде, където и да си.Но ужасяващото в случаите, когато се опитваш да го сториш,е не в това, което говориш, а защо и как, ментално увреден бунак .Нямаш у тоя сайт нито един фен, нито един поддръжник,
камо ли пък жена, която да те харесва така, че когато чете те...''

Този коментар на сурогата с мазния потник разкрива съдържателно действителните причина на скрападжията ,, у Австрия" за участието му във форума на УебКафе. Очевидно той е приел форума , като някакъв сайт за еротични запознанства с цел - виртуална сексуална наслада.

През последните две години бяха създадени много инициативи в различни области на обществения и частния живот, които имат и ще имат дълготрайно положително въздействие върху българското общество и бизнес.
Беше създадено обществото за радикален капитализъм Атлас; беше променена рекламната стратегия за България, като културна и туристическа дестинация. В миналото България се рекламираше , като евтина дестинация за алкохолен и сексуален туризъм; днес за наградите на My Destination има няколко номинирани български предложения, като очакванията са поне една от тях да бъде обявена за победител, а видео-материала да се превърне в новото рекламно послание на България.

В резултат на всичко това интересът към България се увеличи , изцяло беше променен профилът на туристите и кръгът на представяните обекти. Почти всяка седмица при нас идва японец, който се установява дълготрайно в България; при това възрастта им не надхвърля 30 години. Японците харесват изключително България и причината за това или в интереса е в търговията. Йогурта в Япония се е превърнал в национално ястие, което се цени много повече, отколкото в родината му - България.

Преди един месец преуспяващо младо семейство, притежатели на една от най-големите адвокатски кантори в Бристол закупи собственост, близост до град Враца, като аргументите им да се преместят в България бяха в желанието да отгледат децата си в здравословна среда, като сами произвеждат всички продукти за продоволствие. всичко това беше осъществено от частни лица, не от държавата, която следваше и налагаше турския модел на предплатени All Inclusive услуги.
Налаганият от държавата централизиран модел претърпя пълен провал, като това е видно при абсолютна предпоставка между двата типа туризъм ( културен и морски). В този смисъл, средното възнаграждение на служител в летен морски курорт - е около 350 лв. средното възнаграждение на служител в културен туристически обект е около 900 лева. Затова би било добра практика, когато се устоява централизираният модел или се величае Маркс да бъдат посочени и успешни модели, които да са постигнали своите успехи чрез прилагане на икономическата теория на Маркс. Да се твърди, обаче, каквато е и позицията на уебкафе, изразена от администратора на сайта, че не можело да се посочи такъв успешен модел, защото никой не го бил създал, противоречи на рационалната функция на разума да установява съжденията по истинност въз основата на опита; равнозначно е на това да се твърди, че съществува универсално лекарство без това някога да е било изпитвано, което е практика на оракулите и шаманите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.03.2013, 21:17

163 Danisco | 02.04.201311:18

Айда...Потникът пак се е разпищолил! Тоз път с друг ник - името на мъжа на Паяка! muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

162 deowin | 01.04.201323:56

Що за дълбоко увредено човешко създание трябва да си, за да нападаш Levitt не защото нещата, които казва, са неверни (и според мен част от тях не са), а защото имал честен, преуспяващ бизнес и държал най-добрия хостел в София, с доволни клиенти и международно признание??
Ебаси тъпата, елементарна злоба, честно!

Разбирам да не си съгласен с нещо, което някой казва.
Но да се опитваш да го компрометираш, изтъквайки негов неоспорим успех, който всъщност пряко те облагодетелства (данъци, имидж на София сред международните туристи), но по някакъв неведом начин би трябвало да се превръща наопаки в пълен провал и причина за присмех просто заради факта, че Levitt не е българин, а евреин, е варварско безумие, непрогледна душевна нищета и мизерия.

Това не е цивилизовано човешко поведение.
Това е примитивен скотски манталитет.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

161 Levitt Hostel | 01.04.201319:13

Абстрахирайки се от нечленоразделните бръщолевения и полюции на по-долните сурогати единствено ще отбележа, че тяхната поява във форума, освен силно зловонна и замърсяваща форумната хигиена имат и една градивна функция.
На първо място, марсковият архетип на пролетар е точно съответствие на скрападжията с мазния потник - Трендафил.
Поведението на гореописания биологичен екскремент показва най-ясно и съдържателно, че хората не са обединени и не могат да бъдат обединявани за едно цяло; класа, единствено въз основа на им имуществените признаци и че обединението между индивидите се осъществява въз основата на воля и общи интереси, а не на класи.
Или съждението може да бъде илюстрирано в следващия пример.
Сурогатът с мазен потник (трендафил) може да изкарва същата сума и да притежава същите активи, каквито и каквото има и един ядрен физик. Сурогатът може да изкарва и повече от ядрения физик,примерно чрез грабеж на цветни метали, каквато е и обичайната дейност на скрападжийте, респективно да има и повече активи от ядрения физик, което по никакъв начин не определя и не предпоставя състоянието на общност между въпросния сурогат -Трендафил и ядреният физик. Което идва да покаже, че по никакъв начин или отношение не може да се приписват еднакви черти между сурогата Трендафил и адреният физик; единствено на основа на имуществото, което притежават, нито има някакви белези на общност, а само по себе си общността , съставена въз основа на имуществения принцип или твърденията на Марс за класа, обективно не допускат да се твърди, че между сурогатът Трендафил и ядреният физик има сходства; нито обективното съществуване на въпросните индивиди не предполага, че те някога биха били в състояние на общност.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

160 скучко | 01.04.201310:20

Мутра вика телевизионен техник вкъщи. Пристига техникът и пита:
- Какъв е проблемът?
- Е, тоя телевизор, го зимах оня ден. Сони братче, стереооооо, 800 долара, а? И значи вчера си го гледам и изведнъж - трак, стереото изчезна...
Техникът оглежда телевизора, гледа на масата лежи една отвертка.
- Как така ще изчезне стереото...Гледам тука една отвертка, да не сте бъркали нещо по телевизора?
- Как ша бъркам, бе! Вчера си седим тука на фотьойла, гледам тая отвретка, викам чакай да си изчистим ухото с нея. Изведнъж - ОП - няма стерео...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

159 Frida | 31.03.201322:22

фон вл, мойте уважения, ма защо се пенявете тъй? няма нищо срамно да отглеждаш краставици, а направо си е престиж на фона на внось от артикула, поради липсата му крещяща на вътрешния пазар. както е тръгноло, ше забравите ко е туй краставици, ве, щот нал, в беге все сте учЕни, служители и специалисти по интеграцията и оусвойването на йеврофондове, та заборавихте как се поливат краставици. ей, навремето по май-юни сичкото село одеше да полива след работа, но вече май и помпите не бачкат, ръжда фанаха и се разпаднАха - сал на цигането за скрап станАха...
върнете се на село и работете пчелички, философията умре. дори и горният, мижът на жени умре. технологиите изпревариха мисълта. няма смисъл, човекът изгуби. щот е мерзавец.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

158 Von Bl | 31.03.201318:57

Ампе, най-лесно ще е да разпространя слух, че: В стаите за почивка около " Мед. академия" по чаршафите има буби и собственика снима с камери, кой влиза,кой излиза,кой пие левитра,кой ебе....низ от елементарни подробности? Много щастлив Наш Мордохайчо ще мие кенефите седмица,две и псле ще хване пътечката към Фридка (мойта любов Много щастлив ) у, кибуца да сади краставици през цялата година... Отегчен Кажи нещо бе Левит,хотелиер,сводник и най-БАШ от евреите в София? Плези се Клецат ли дъртите Професори млади мед. сестрички... Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

157 Von Bl | 31.03.201315:29

Левит, същото са си мислели през 1886 сръбските войници и командири: Една шайка от бандити, престъпници и некадърници може да бъде смачкана за три дни? Много щастлив Леевит гледай си смотания бордей и не се занимавай с българска идентичност,навици и обичаи. Много щастлив Поне не варим деца за Пасха. Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

156 Levitt Hostel | 31.03.201311:27

Zamervaneto s fekalii v Bulgaria e edinstveniat uspeshen nacionalen sport. Bulgarite niamat Nito edin nacionalen geroi, koito da ne sa priravnili do sobstvenoto Si mentalno nivo na prestypnici I banditi.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.