В кутията на Пандора остана само надеждата* | webcafe.bg
Webcafe

В кутията на Пандора остана само надеждата*

Цветозар Томов, агенция СКАЛА , Сп. "Правен свят"
11.02.2011, 10:23 (обновена 14.02.2011, 15:19)
ГЕРБ

Снимка: © БГНЕС

Борисов и неговите хора ще минат към контрапропаганда от типа: понеже в нищо по-сериозно не могат да ни уличат, враговете на герберската революция подхвърлят тези дреболии, за да ни отклонят от светлото бъдеще на магистрална България

"Всички вярвания, навици, вкусове, чувства, възприятия, които характеризират нашето време, всъщност са предназначени да поддържат мистиката на партията и да не позволят да се прозре истинската същност на днешното общество...

В последна сметка обществото в Океания се гради върху убеждението, че Големият брат е всемогъщ, а партията - непогрешима. А след като в действителност Големият брат не е всемогъщ и партията не е непогрешима, необходима е неуморна, мигновена гъвкавост при боравенето с фактите."

Джордж Оруел, "1984"

От земя и вода, казва легендата, е сътворена надарената с всичко древногръцка красавица, която лекомислено разпръсква хорските беди и нещастия по земята. Днес ние живеем във време, в което старата легенда оживява пред очите ни. И подобно на съпруга на Пандора - титанът Епиметей (онзи, който късно се сеща, както би следвало да се преведе името му) продължаваме да се любуваме на родната политическа красавица Бойко Борисов и да не искаме да приемем бодящата очите ни истина, която отдавна трябваше да знаем.

Истината, че България се управлява от диктатор който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото - в тоталитарен ад. Последните събития би трябвало да убедят и най-големите наивници за какво става въпрос. Но по всичко изглежда, че агонията (или възходът?) на сегашния режим ще продължи още, редом с главоломното покачване на цената, която ще платим за нея/него.

Сагата със СРС-тата изобщо не е случайна и фактически започна още в първите месеци на мандата на това правителство, когато беше променен законът и премахната дори идеята за създаване на Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Последваха промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Сега вече берем плодовете на тези законодателни промени. И ще ги берем още дълго. И други плодове ще берем.

В разгара на скандала около подслушаните разговори на митническия шеф Ваньо Танов, в които има преки улики срещу премиера за престъпление, правителството поиска вот на доверие и го спечели, а публичният дебат постепенно се измести към въпроса дали публикуваните разговори са манипулирани или не, от СРС-та ли са или не. Този въпрос е дълбоко несъществен. Единственият съществен въпрос е дали съдържанието им е истинно.

Хайде да видим какво означава тези разговори да са истинни. Премиерът на страната настоява/нарежда да се спре митническа проверка за нелегално производство на алкохол. Възможно е това да е станало в резултат на натиска на президента на страната. Вместо да сигнализира веднага в прокуратурата, митническият шеф предава нареждането на своя заместник. Споделя проблема и с вицепремиера на страната, който наистина му нарежда да продължи проверката, но също не отива в прокуратурата. В друг свой разговор същият митнически шеф съобщава, че и вътрешният министър има своя клиентела, която митниците не трябва да закачат.

Мeждувременно изтече следващата порция записи, която ни показва как Борисов се грижи за тези, които ритат топка с него по обяд. На фона на първия случай тази история е почти невинна, но добре илюстрира байганьовския маниер, с който премиерът урежда клиентелата си.

ооВсъщност, по този начин логиката на развитието на скандала ще доведе до още една крачка към легитимирането на властовия произвол в България. Тезата, че премиерът на страната има право да поддържа своя политическа и икономическа клиентела, ще бъде възприета от мнозинството негови привърженици.

Управляващата партия ще загуби част от своята популярност, но ще остане най-влиятелната в България. Бъдещи скандали, уличаващи премиера в груб клиентелизъм, ще станат невъзможни или поне с намаляваща ефективност. В основата на всичко това е обстоятелството, че постепенната реставрация на тоталитарни управленски практики съответства на политическата култура на мнозинството българи. Деградацията на скромните ни постижения в демократичното устройство на страната ще продължи.

Същностният въпрос е - кога и дали ще стигнем до изправянето на Борисов и неговата клика пред независим български съд и какви поражения - икономически, политически и морални - ще бъдат междувременно нанесени на страната.

Нека си припомним, че в основата на сегашните скандали стои вече узаконеният произвол, водещ до тотално следене и подслушване на българските граждани. Би трябвало да сме вцепенени от самия факт, че службите безнаказано подслушват министър-председателя на страната, вицепремиера, без в същото време да има досъдебно производство срещу шефа на митниците Танов. Но не сме.

Би трябвало да си зададем въпроса - ако сега излизат всички тези неща, защото някой е изнесъл СРС-тата, на които е записван Танов, то какво ли още е съхранено в службите, без някой да се е добрал до него и да го е изнесъл? Но не си го задаваме. Би трябвало да сме съвършено наясно, че министър Цветанов извърши - при това публично - поредица престъпления, без да поеме никаква отговорност за тях и без никой да му потърси сметка, а в същото време няма нито едно безспорно доказателство, че ръководеното от него ведомство постига някакви успехи в борбата с престъпността. Но не сме наясно.

Би трябвало да сме в състояние да разсъдим например, че ако събираемостта на данъка върху крайното потребление - ДДС - спрямо крайното потребление е намаляла с повече от 2%, това означава, че тези пари са откраднати от правителството и/или неговата клиентела. Но не сме в състояние да разсъдим.

Парадоксът

И тук стигаме до изключително важен парадокс - българското общество е готово да приеме и даже да подкрепи властовия произвол и клиентелистките практики на сегашната власт именно защото е отвратено от разпространението на властовия произвол и клиентелизма при предишните правителства. За мен е без съмнение, че Борисов и неговите хора превръщат в целенасочена държавна политика това, което през целия преход се правеше свенливо и потайно. Оттам идва силата и неуязвимостта им.

Първоначален ресурс - от народното отвращение

Хроническите болести на неразвитата българска демокрация - корупцията и злоупотребите с власт - се трансформират пред очите ни в единен властови произвол, при който Големият брат прибира всичко и раздава според заслугите. На мястото на псевдодемократичния хаос, при който предприемчивото мошеничество се превърна в начин за оцеляване и забогатяване, сме свидетели на безпрецедентно ограбване на държавата от горе надолу, което на множество хора се привижда като въвеждане на желания справедлив обществен ред, в името на който стъклените ценности на демокрацията - разните му там права и процедури - могат да бъдат счупени на прашинки.

Докъде ще стигнем по този път? Историческите примери не са никак утешителни. Успехът на политическите опити за превръщане на държавата в единна репресивна машина почти винаги черпят първоначален ресурс от народното отвращение спрямо предходните управления. ГЕРБ и Борисов имат този ресурс и той далече не е изчерпан. Той позволява ясното очертаване на образа на идеологическия враг. Като правило  врагът е обогатилият се от властта, който хората искат да бъде наказан.

Ако се върнем към ранната хитлеристка пропаганда, непосредствено след спечелването на изборите от Национал-социалистическата германска работническа партия, ще видим, че антиеврейската й линия се гради изцяло върху изграждането на образа на евреина спекулант. Всички нелицеприятни факти за властта следва да бъдат обяснявани с конспиративните превъплъщения на врага.

Всичко това вече го имаме в България. Остава да осъзнаем, че зараждането и развитието на тоталитарен модел на управление не е субективно хрумване, а процес, при който спиралата на насилието неизбежно се развива, а безобразията, които могат да компрометират властите, нарастват по експоненциала. Тръгнали по този път, нашите сегашни управници просто не могат да спрат, без да загубят властта. Подобно на героя на Оскар Уайлд от "Портретът на Дориан Грей", те са принудени непрекъснато да ретушират публичния си образ чрез средства, правещи все по-ужасяващи потайностите на властта.

Видимите ефекти ще са в нарастващото обедняване и оскотяване на хората. Обедняването и оскотяването обаче ги прави все по-зависими от тоталния контрол и все по-склонни послушно да се адаптират към него. Редом с избледняването на ефектите от двете основни алибита за икономическите провали на тази власт - Кризата и Наследството на предишните - ще се засилват репресиите срещу относително по-независимите социални и социопрофесионални групи. Естествената прицелна точка ще са класическите противници на всеки репресивен режим - интелектуалците, учените, хората със свободни професии. И в момента изборът пред тях е - послушание или обедняване.

Ситуацията в България допълнително се усложнява от пълното публично дискредитиране на съществуващите политически партии. Те не са в състояние да станат изразители на постепенно надигащото се отвращение от политиката на ГЕРБ. С много малки изключения членската им маса е съставена от долнопробни политически кариеристи, които могат да бъдат мотивирани за опозиционна дейност само и доколкото търсят пътища за собственото си политическо оцеляване. Затова масово се вярва, че ГЕРБ няма алтернатива и в известен смисъл това е вярно.

Оформянето на нови политически проекти в сегашната обстановка следва простата логика на прехода - нека капитализираме поредното разочарование на хората от властта. Това по необходимост ги обрича на лесно разпознаваем цинизъм и популизъм.

Поради тези причини ГЕРБ има всички шансове да спечели съкрушителна победа на местните избори тази есен и по този начин да осигури дългосрочна хранилка за регионалните си партийни ешелони и тяхната бизнес клиентела. Ако нещата се развият по описаната по-горе логика, управляващите ще компенсират с лихвите частичната загуба на овча народна любов чрез машинации, фалшификации и даже откровен терор. На някои от частичните избори подобни неща вече се случиха.

Рисковете за ГЕРБ

Следователно евентуалните проблеми за кликата на Борисов няма да дойдат от политическата конкуренция или народното възмущение. Дори обедняването, което - убеден съм - ще съпътства развитието на този модел на управление, няма да породи надеждна и цивилизована политическа алтернатива на Борисов.

Рисковете за ГЕРБ са в две други посоки -  относително отделените от изпълнителната власт институции (прокуратура, съд, медии) и външната оценка за това управление. Стратегията на Цветанов - съдебната власт да бъде унищожена чрез пряка конфронтация - е малоумна и обречена. ГЕРБ ще еволюира - и донякъде вече го прави - към опит да я превземе отвътре, като я включи в своята клиентела.

Контролът върху по-влиятелните медии вече се осъществява по този начин. Външните фактори постепенно преминават от доброжелателност към предпазлива неутралност относно случващото се в България. Най-малкото, което може да се каже е, че и по отношение на тях Борисов има потенциал да си купува политическо време.

В перспектива обаче тъкмо геополитическата ситуация на България ме кара да мисля, че този режим е обречен. Ако се абстрахираме от нея, той има всички шансове да се развие до степен, в която да оголи напълно фашизоидната си природа. Друг е въпросът, че ако този режим рухне само под натиска на външни фактори, това за пореден път ще оголи неспособността на българското общество да решава само проблемите си.

Сегашната политическа криза е просто етап в развитието на режима на Борисов. Тя ще доведе до поредното негово тържество, след което медиите ще са още по-послушни, прокуратурата - по-парализирана, опозицията - по-виновна, а гнилата интелигенция - по-продажна. Народната любов към режима ще се издигне на ново равнище, което социолозите ще регистрират.

Накратко - още един от зловещите дарове на кутията на Пандора ще бъде изконсумиран от българския народ. С благодарност.

Старата легенда гласи, че в кутията, отворена от древногръцката красавица, е останала само Надеждата, когато Зевс я е затворил отново. Злините не можем да върнем обратно, но можем ли да освободим надеждата? Не знам.

Статията е от новия брой на сп. "Правен свят", където водеща тема е "Равносметката от скандала с подслушванията".

Oще: бойко борисов  ваньо танов  властници  герб  диктатура  записи  избори  разговори  скандал  срс  стратегия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

26 ot4eto | 14.02.201114:14

Независимо алтернативите, трябва да си зададем следния въпрос - трябва ли да жертваме своя морал, механизмите за самосъхранение на обществото, в името на една личност - Бойко Борисов. Аз не вярвам някой разумен човек да се съмнява в автентичността на съдържанието на записите. Съответно въпроса е зададен и чака нашия отговор. За мен моралът е по-важен от личността ББ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2011, 10:29

25 M_I_R | 14.02.201110:29

аз искам да кажа нещо от позицията на обикновен гражданин и емоционално - кото жена Усмивка
най - страшното е именно липсата на алтернатива, липсата на възможност за избор, защото това поражда чувство на безнадежност, което убива енергията на обществото като цяло.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

24 MacAllister | 13.02.201123:09

Тея, ако ще спориш спори не се заяждай с даване на определения. Цялата герберска политика е в нанасянето с трудно измиваема боя на етикети на хората, при което се губи истината и се концентрира вниманието върху определенията, но не и тези, които биват определени нито пък тези, които приписват епитети. Ако ще сме диваци, давай - нека се изтрепем, да се разделим на лоши и добри и давай пата-кюта, но да не се окаже накрая, че сме само лоши и от двете страни - лош материал?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

23 Thea Atanasova | 13.02.201117:13

Да за да не развалят рахата на престъпници като Мишо1944...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.02.2011, 13:04

22 Misho1944 | 13.02.201115:45

Бойко Борисов и хората около него трябва да бъдат изгонени възможно най- бързо. ядосан ядосан ядосан ядосан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

21 Thea Atanasova | 12.02.201121:43

Коментари 13 и 15 - Браво, много добре казано и много правилно. Който е с чиста съвест не се страхува от СРС-та и подслушване. А в кутията на България остана само страхът - с него трябва да се борим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

20 Многознайковица | 12.02.201118:15

Поздравления за автора ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

19 MacAllister | 12.02.201115:43

Отче, това са обичайните аргументи, които куцат главно в концентрацията си върху личността, но да не спорим наистина. Дори и двамата да бяхме по отношение на монархията на едно и също мнение и в моето предложение в тоия пост се предполага "ежедневната" власт, а монарха е само допълнителен елемент в повечето време вторичен и само в редки моменти първостепенен. Така, че проблема, пред който сме изправени си остава независимо дали сме монархия или не и историята ни като страна го показват доста кразноречиво. От разстоянието на времето и след толкова пропаганда аз не бих се наел да отсъждам дали намесата в политичесткия живот на царя тогава е била изкушение или необходимост. При това съм проучвал онова време заради съдбите на двама от моите прадядовци. Както се изказах леко ядосано на друго място наскоро - нищо от ония години не е такова, каквото си представяме и много от чертите на 20-те и 30-те години на България плашещо напомнят днешното време, но с допълнителната особеност - повече кръвожоадност и по-ниска цена на човешкия живот. От всичко, което съм ровил преди много години мога само да кажа категорично, че никакъв Димитров и Коларов не са правили никакво септемврийско възстание '23-та и всичко което се случва след това е удивително подобно на нашето съвремие в подтиците и индивидуалните решения на хората, разликите са много, но идват главно от различната историческа ситуация и съответно възможности.

Казвам това, за да натъртя, че кутията на пандора съдържа нашите собствени слаби ангели. Колкото и да са слаби обаче, благодарение на превъзходството си в брой веднъж пуснати на свобода се превръщат в подъл джин, който ни държи като заложници на собствените ни страхове, несигурност и нерешителност. Това ни се е случвало и преди, на повърхността е различно, но отдолу е все същия проблем с нашата "робска" психика, която много лесно ни кара вместо да се борим срещу злото, да скланяме глава с надеждата да ни се размине или с надеждата да ни се намери местенце сред силните, пък било то и в дъното.

В тоя смисъл, военна хунта, решение или не е невъзможна - нямаме военни, освен група застарели офицери и контингент наемници търсещ добро заплащане по всички горещи точки на света. Аз намирам за твърде неслучайно унищожаването на армията ни и цифрите могат да го покажат доста добре, когато погледнем кадрите на вътрешното ни министерство. При 62 милиона население Обединеното кралство има 114000 полицаи ние около 60000 при население под 7.5 милиона. Няма да критикувам, само ще се запитам публично - толкова ли много трябва да се пазим от себе си? UK далеч не е страна лишена от престъпност, дори напротив, но резултатите са различни, но това вече е съвсем друга тема. Думата ми е индикация на какво е това? Ако съберем армията и полицията на Британия горе долу ще докараме до малко над 1/3 от процента само на полицията у нас. Човек се пита дали пък при такова число тя (полицията) може въобще да налага от една страна и спазва от друга закон или се е разраствала защото няма ефект и това се решава според внушението - не стига персонал. Нуждата от такова количество говори, че нещо не е наред - та това заедно с другите заети в МВР е 1% от населението ни да му се не види!

Не е нужен заговор за такива неща, достатъчно е човек да се сети, че полицията/милицията живее сред хората, а не изолирано като армията. За всеки е ясно, коя организация може по-лесно да произведе кръгове, сътрудничество вътрешно и с външни лица (бандити или не). Така, че на въпроса дали сме полицейска държава мисля, че отговора е ясен, колебаещите се просто искат някаква по-крайна дефиниция и игнорират ефекта на количеството. Количеството? 1% от населението означава над 1.5% от работопособното население, средното прослужено време определя почти още толкова хора така да се каже "в запаса" на полиията и стигаме до плашещите 2.5-3% от хората в активна възраст свързани с органите на вътрешния ред. Това е нашият цар, който се намесва в политиката и бизнеса днес, никога не се повдигна въпроса за ограничения за служителите на МВР - не за да бъдат наислвани, а за да се гарантира, че те си дават сметка с какво се захващат постъпвайки там. За страна в нашето положение това може би е необходимост, но ето че сме в другата крайност - цивилни генерали (не от запаса) да спечелят народното доверие, а това е един затворен кръг. За всеки, за когото тия цифри звучат смущаващо е ясно, че решението на нашите проблеми няма как да стане с повече ред след като въвеждането на ред се превърнало в неефективен и явно според цифрите бизнес в криза.

ние си го правим и това дето го казвам за слабите ангели. Решаващата промяна може да дойде само отдолу, а не от властта. Не със вземане на властта, а с предефиниране на разбирането ни за това какво е власт. Аз имам идея за целта, тя няма да ни спаси за 800 дни, но ако ни се хареса (а аз се опитвам да я измисля такава преди да я споделя) ще ни промени за 10-на години в нещо без паралел в историята, а какво ще направим по пътя и нататък ще видим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

18 Pavur Pezev | 12.02.201114:23

Отче,тогава по-добре да дойдат китайците. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

17 ot4eto | 12.02.201113:19

Pezev, няма гаранция, че същата тази нова олигархия (хунта) няма да "пожелае", придобивките на старите. Историята е пълна с примери.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.