Демокрация без посредници | webcafe.bg
Webcafe

Демокрация без посредници

Александър В. Ничев
05.09.2013, 11:41 (обновена 08.09.2013, 09:09)
протест

Снимка: © Стоян Йотов

Търси се поврат, а не преврат

24 години по-късно, член първи и на втората ни република отново е фитилът, който разпалва общественото недоволство. Този път обаче гражданският гняв не е насочен само срещу Партията, а срещу партиите. Посредниците на демокрацията в България- политическите партии, се провалиха, а с тях и легитимността на парламентарното управление.

Властта в България продължава да произтича от народа, но се осъществява въпреки него. Обществото очаква Реформация, а не реформи. Политиците предлагат планове, мерки и декларации. 

Дълбоко в тътена на протеста беше "заченато" ново политическо животно - представителите на този вид подкрепят каузи, а не партии; те не се самозапалват, а разпалват дискусии и търсят промяна; те ненавиждат политиката, но искат властта, за да управляват собствения си живот...без посредници. Те са "свободните радикали" на българското общество. Свободни са, защото имат куража, решимостта и ресурсите да се изправят срещу статуквото.

Свободни са защото са безпартийни, тъй като не вярват, че партиите могат да представляват техните интереси. Радикални са, защото водят "мирна война" с легитимни методи, въпреки че исканията им не сa легални. Война срещу системата, но много повече срещу системните оператори. Война срещу организираната политическа престъпност и политическите пирамиди, известни още като политически партии. 

Съединението прави силата. А какво прави силата?

Поводът за войната беше "едно грешно политическо назначение", но причината беше по сериозна -представителната демокрацията в България се оказа представление- зрелище с посредствени актьори и зловещи режисьори. На фасадата на този театър пише: "Съединението прави силата", но не пишеше, какво прави силата.

Този пропуск едни използваха, за да направят "силата" още по-силна, създавайки ДАНС - кръстникът на протестите; други ДВАМА го приеха като картбланш за "политика на силата", проведена с паметни акции и активни мероприятия. Трети и четвърти се опитаха да балансират силата, за да бъдат в "играта", а така се и продадоха.

Всички заедно обаче създадоха политическа и обществена система, която вече е компрометирана във всичките й елементи: парламент, правителство, президент, прокуратура и съд. Система, формално базирана на върховенството на закона, но функционираща чрез неговото контролирано заобикаляне.

Система, разчитаща на свободната (от конкуренция) законодателна инициатива. Система, разчитаща също и на свободната (от конкуренция) икономическа инициатива. Система, при която политическият монопол се трансформира в икономически, финансиран щедро с парите на други - данъкоплатците.

Когато "другите" решиха да слязат на сцената и да поискат прекратяване на "театрото", някои питат: Кои са тези хора? Колко са? Кой ги представлява? Откъде са? Имат ли лични карти? Въпросът "Защо е този протест?" се замени с въпросчето "Какъв е този протест?"
И докато протестиращите продължават да искат "оставка" , управляващите все по-уверено припяват - "оставаме". В парламента актуализират бюджета, отвън гражданите актуализират формите на протеста.

Разминаването между управленското желание и протестната действителност добива шизофренични измерения. Управляващите отказват да приемат факта, че граждански протест с политически искания е политически акт на граждани, а не някакъв хепънинг на гражданското общество.

ГЕРБ - странната опозиция

И докато правителството използва стоте си дни, за "да си купи" кредит на доверие - на кредит, то тактическите маньоври на ГЕРБ са модерната версия на татовото "снишаване". Връщането на управленския мандат, излизането от Народно събрание и отказът от искане на вот на недоверие са "инфантилни" политически действия. Те за пореден път подчертават самодостатъчността на тази партия и безвремието, в което оперира.

Липсата на оценка и позиция за политическата и обществена криза в страната е бягство от отговорност - а това е специалността на ГЕРБ. Криза, която в момента може и да е "на море", но ще се завърне оттам като цунами. Криза, съществена и неразделна част от която е политическото образувание с помпозна абревиатура - Герб.

Реформация, а не реформи

В ситуация, в която и управляващи и т. нар. опозиция нямат пътна карта за ново политическо и икономическо устройство на страната, е ясно, че "катализаторът" за промени трябва да дойде отвън. Обществото иска радикална промяна, която не може да бъде постигната с планове, мерки и социални пакети. Необходима е Реформация. 

Политическа реформация, която да "отвори" входа на политиката за повече и различни хора, движения, сдружения, задруги и други . Реформация, която да отвори и "изхода" на политика, за тези, които са загубили своята обществена легитимност, подкрепа и репутация.

Чрез подобна либерализация ще се осигури едно много по-шарено, и разбира се, по-нестабилно Народно събрание, в което коалициите ще трябва да се "коват" всяка седмица за всеки закон, а не веднъж на четири години. Апропо, четири години са твърде дълъг период за делегиране на каквато и да е власт при сегашното ниво на легитимност на публичните институции.

Продължителността на политическия цикъл е необходимо да бъде намалена, като това включва мандатите на Народното събрание и президента. "Златните парашути", с които са подсигурени повечето висши публични длъжности са също така абсолютно неадекватни и неприемливи на фона на обществената разруха. Депутатският имунитет също спада в категорията на необяснимите привилегии, с които конституцията е подсигурила народните представители. 

Реформация, която да опита да "раздържави" политиката, като я изтръгне от хватката на публичните институции. Необходимо е гражданите, а не президентът, да имат възможността за налагане вето на закони, които са с голямо социално въздействие.

Въвеждането на задължителен референдум за определен спектър от закони е средството, с което подобно гражданско "вето" става възможно. Необходими са също така и нови организационни канали, които да стимулират и "овластят" гражданите в процеса на формулиране, реализиране и поддържане на инициативи и проекти, свързани с развитието на техния квартал, район, община, регион. Повече гражданско самоуправление - това ще е логичният страничен продукт от подобно развитие. 

Реформация, която също така децентрализира концентрираната в София власт. София може и да е България, но България със сигурност не е само София. Финансовата децентрализация е необходимо да се разшири и допълни със съответната децентрализация на функции, правомощия и отговорности, които да бъдат прехвърлени към местните власти. 

Реформация, която да осигури възможността легитимни искания на граждани да получат легална форма. Случаят "Пееевски" е положителен пример в тази посока - Народното събрание отмени свое решение под натиска на легитимното искане на протестиращите, придавайки му по този начин легална сила.

Казано иначе, казусът "Пеевски" се превърна в исторически акт, представляващ първо "вето" на акт на Народно събрание, наложено чрез натиск от гражданите. Това е знак, че системата вече започна да поддава.

Винаги готови... за предсрочни избори

В тази нова политическа действителност властта ще продължи да се печели чрез свободни избори, но ще се легитимира и губи на жълтите павета. Така гражданите се превръщат от субект на политиката в извънпарламентарен политически обект, който не влиза в пленарна зала, но чието мнение или вето не може да бъде пренебрегвано. В този нов политически ред предсрочните избори ще бъдат правилото, а не изключение.

Колко от сегашните подчертано лидерски партии ще оцелеят в подобна "свръхзвукова" политическа реалност, ще покаже само времето? Едно е ясно още отсега - търсят се ЛИЧНОСТИ, а не лидери; търсят се парламентьори, а не парламентаристи. Търсят се политически "самураи", готови да носят и понасят политическа отговорност, тук, сега и веднага. Търси се поврат, а не преврат.

От другата страна се търсят герои, а не зрители. Търсят се хората, които отказват да приемат, че са добре дошли пред изборната урна и данъчното гише, но са нежелани на жълтите павета. Търсят се хората, които искат по Вечѐ*, и по-добра демокрация. Търсят се гражданите, които отказват да приемат, че имат право да гласуват, но нямат право на глас.

"Конфликтът на интереси" между управлявани и управляващи е вече екзистенциален: партиите или електоратът, правовата държава или правата на гражданите, статуквото или промяната. Места за въздържали се, уви, няма.

* Вечѐ е славянско народно събрание от всички боеспособни мъже. Славяните живеели в родови общини, а близките родове образували племена начело със събранието Вечѐ. Този начин на управление направил силно впечатление на византийския писател Прокопий Кесарски. Той подчертава, че славяните не се управляват от един човек, а живеят "в демокрация" и затова "винаги разглеждат общополезните и трудни работи".

Oще: българия  демокрация  общество  партии  партия  политици  посредници 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.