...или музиката и властта | webcafe.bg
Webcafe

Свирка

Венци Мицов
08.06.2011, 16:55 (обновена 11.06.2011, 10:09)
Азис

През 2007 г. доживяхме да видим самия Азис да пее на митинг на БСП (представям си какво им е било на горките ветерани да гледат гей иконата на поп-фолка и да си спомнят с умиление как такива същества едно време ги пращаха в Белене, Скравена или Персин).

Скъпи приятели. В тези няколко месеца цяло съзвездие от музикални идоли се изсипа в нашата родина.

Нещо повече - за първи път от много време насам хората имаха възможност да избират - абе, днес на "Роксет" ли да ходя, или утре на Стинг... или пък да мина през лайфа на Джо Кокър и да си оставя малко време за почивка, преди да ходя на "Джамирокуай" в Разлог...

В същото време политическият сезон е на път да поприключи. По същия нелеп начин, по който приключи и „Стъклен дом" - някой се дави, но ние не знаем удавил ли се е, или не. Друг ще се окаже не такъв, за какъвто го мислим. Ама какъв точно, ще разберем след една предизборна кампания.

И тук е моментът, в който музиката и властта ще се обединят. Макар и за кратко, макар и от чисто конюнктурни съображения.

Аз много обичам тази тема. Защото между музиката у нас и политиката има много топла връзка. И за това днес ще се опитам, без да претендирам за някаква 100-процентова достоверност, да я проследя. Хайде, нека си припомним заедно...

Помните ли първите години на демокрацията. Тогава много от родните музиканти бяха не просто певците на нашата уж революция. Те бяха дори главни действащи лица на прехода. Кирил Маричков от "Щурците" стана депутат. Хората го свързваха не толкова с политика, колкото с песента му - "Аз не съм комунист и никога няма да бъда".

Появиха се плакати с огромна част от българските поп и рок звезди, които подкрепяха СДС.
По-късно част от тия хора емигрираха. Друга част смениха професиите си, защото преходът изяде най-напред културата - концерти, спектакли и прочие.

Постепенно в нашата родина се формира един нов феномен - управниците се сещаха за музикантите само по време на предизборните си кампании.

Например - мастит бивш касапин, сдобил се с кинти и решил да начеше крастата си да стане кмет, посещава опера. Три услужливи медии отразяват как новият политик поднася цветя след края на "Риголето". И извършва дарение за бедните певци и музиканти.

Или пък - политическа партия наема 4 групи, които обикалят из села и паланки срещу страхотно добро заплащане и уж агитират за партията.

На концертите идват хора, за да чуят безплатно любимите си банди. И на никой не му пука за кои партии агитират те.

Като цяло всичко това доведе до една жестока причинно-следствена връзка - разбрали, че политиците се интересуват от култура и ентертеймънт само по време на предизборни кампании, музикантите откриха, че по време на тези невероятни PR акции могат да изкарат едни добри пари.

Защото през останалото време "ручат жабетата".

Политиците пък смятаха, че харчейки едни неясно откъде дошли кинти, си купуват доброто отношение на хората на изкуството.

И постепенно нещата придобиха един комедийно-трагедиен характер, който създаде и своите герои.

Помните ли например, лека му пръст, министър Божидар Абрашев. Той, горкият, предан на Царя, бе написал мащабното си произведение "Фанфари за НАТО", изпълнено от Софийска филхармония няколко дни след приема ни в Северноатлантическия пакт.

Май това произведение му коства поста като министър, защото самите музиканти от филхармонията скочиха на бунт.

Или пък... самоотверженият бард Веско Маринов.
Който май се оказа не чак толкова самоотвержен, сменяйки любимата си партия БСП, на чиито митинги разплакваше младите 67-годишни активистки с песента на Тончо Русев - "За теб, България", с ГЕРБ, където успя да се забърка в най-веселяшкия полицейски химн, който бяхме чували.

Впрочем... доживяхме да видим самия Азис да пее на митинг на БСП (представям си какво им е било на горките ветерани да гледат гей иконата на поп-фолка и да си спомнят с умиление как такива същества едно време ги пращаха в Белене, Скравена или Персин).

Породи се и един още по-сериозен феномен.
Част от родните звезди поемаха кампании на няколко различни партии. Така понякога се случваше някой изпълнител да пее за сини и червени в два последователни дни.
И така до ден днешен, 2011 година.

Дали да чакаме лъскави кампании с много концерти и изненади - едва ли.
Криза е, не че черните каси са секнали...
Просто трябва да се покаже, че във време на криза и кампаниите са по-семпли.

По-интересно е да видим какво се случва след това - след края на кампаниите.
Тогава поредният министър закрива няколко опери, няколко театри, някоя и друга филхармония.
Но обикновено - забележете... в първите години на мандата. Към края вече се отпускат юздите - избори идат.

И се започва наново - кампании, чудеса.
А междувременно много от хората, които бяха герои на някои от първите предизборни ентертеймънт битки, приключиха дните си в мизерия.
Сега си спомням за Вили Кавалджиев, който беше двигателят на големите кампании на СДС от първите години на демокрацията.
В края на живота си нямаше пари за лечение, но никой от бившите му "политически приятели" не му помогна.

Не, те сега са заети с това да извършат чудеса от героизъм за да минат заветните 4%, което изглежда все по - невероятно.

Какво стана с децата от последния сезон на "Мюзик айдъл", изпратени по силата на 6-месечните си договори с една компания да пеят за ГЕРБ. Попяха един месец за жълти стотинки и потънаха в софийските пиано барове да веселят същия елит, но в пияно и еуфорично състояние.

Какво се случи с родната култура след всички тия кампании...

Преценете сами - в понеделник и вторник тази седмица, на концертите на Стинг в Букурещ и София, родните музиканти от най-елитния ни оркестър - Софийска филхармония, свириха срещу хонорари, по-ниски от тези на роудитата от екипа на певеца (накратко, нещо като общи работници, които носят куфари, апаратура поставят инструментите на сцената и пренасят разни тежки предмети насам - натам).

Няма да споменавам сумите, защото са направо обидни.
И приключвам.

Наближават избори и родните музиканти най-вероятно ще изкарат по някой лев.
После... после отново ще се върнем в познатата действителност и ще се настроим за нов политически сезон.

И понеже у нас е актуална поговорката - "Който плаща, той поръчва музиката".
Явно родните творци отново ще посвирят.
Само ми е малко гадно, че у нас думата "свиря" често се възприема не само като глагол за музициране..., а и като синоним на френската любов.

Oще: власт  демокрация  избори  кампании  концерти  музика  музиканти  пари  певци  политика  политици  прехода 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.06.2011, 07:12

18 KaLipSy | 17.06.201107:25

Чета от дълго време сайта заедно с публикациите и не пиша кометари, но днешните оплювания откъм песните които излизат за Евровизия и критиката към цялото съсловие се афектирах. Да уточня че съм обикновен човек, нито PR, нито изпълнител, просто човек. Големите ни изпълнители просто не искат да се включват в този загубенен формат защото, каквато ние системата (държавата/избора/партиите) такова е и избирането, а и заплащането. Не може ти да представяш роддината си и да ти се заплаща смешно.... Затова рядко виждаме можещи наши изпълнители на този конкурс...
За да не ме критикуват казвам/пиша че нямам информация за плащанията като точни суми, но имам досек с тази индустрия като информация периферно (и все пак е вътрешна)
За статията не мен лично ми хареса и според мен е добра, но трябва да се чете между редовете изключително много, което изисква изключително голяма обюа култура.
Благодаря за вниманието на четящите и поздрави за писателя на статията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

17 Mile Manolov | 11.06.201117:58

Госин Михов административните наказания и личното достойнство на кантар. Това е драмата. Ако натежи едното ще продължат да си изплащат заемите, да си живеят по навик и т.н. Човек в тоя живот има право на избори. Лични. Правиш ги всеки ден и никой не може да ти е виновен. и те така
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

16 Bichkiiata | 10.06.201117:39

Четох и си мислех, всичко опира до разликата в стандартите и критериите. Българската "20 годишна демокрация" се оказа перфектният интрумент за смилане достойнството, самоуважението и свободата да реализират идеите си на огромната част от българите занимаващи се с музика. Сигурно им се повръща влизайки в противоречие с принципите на житейската и професионалната си философия, но преглъщат ,.... защото им се кльопат кифтета все пак.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2011, 10:39

15 Victoria Jermanova | 10.06.201114:22

Хубава е статията!И въпреки лекия, на моменти хумористичен тон е истина! А като се добави коментара на Гризли се получава цялостна предизборна картина! ДА! Така че, да бъдем позитивни! Усмивка очаква ни безплатна музика и куп добри дела от политиците! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.06.2011, 00:19

14 painkiller | 10.06.201101:08

Все пак радващо е, че Стинг покани Софийската филхармония, а Серж Танкиян - Бургаската.
От друга страна си е доста притеснително, че политиците пак ще поканят Софи, Азис и Веско Маринов.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 03.05.2011, 22:37

13 quince | 10.06.201100:57

И аз тоя зор за евровизия нещо не го разбирам като знам с кви парчета се представят всички държави... То по-добре никога ама никога да не го спечелим тоя кОнкурс.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.05.2011, 22:37

12 quince | 10.06.201100:54

Аз съм напълно "за" високото заплащане на всякакъв труд в България... Обаче ако въпросните музиканти "свиреха" заради самото изкуство, а не по изцяло комерсиални подбуди - тази статия нямаше да съществува. След 89 година свиреха за СДС, защото това беше символа на прехода, а не защото знаеха каква точно партия подкрепят. И честно казано "изпълнители" в стил Боно от Ю2 ми идват в повече - не моеш си компетентен по всички въпроси... освен ако не става дума за пари.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.06.2011, 00:19

11 painkiller | 10.06.201100:32

Статията си я бива.
Докато четях обаче разсъжденията за предизборните напъни на политици и артисти, не можах да се освободя от натрапчивата аналогия с текста на една класическа песен.
http://www.vbox7.com/play:dad9524a
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.12.2010, 21:00

10 Mariana Murtazova | 09.06.201123:05

Нито политиците ни - политици, нито музикантите ни - музиканти!
Хайде да не се залъгваме ... общонародно!

Предлагам да направим група в Сурат-тефтера с мотото" Хайде да си ИЗМИСЛИМ държава, за да спечели Евровизия следващата година!"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

9 Гризли | 09.06.201121:26

Хубава статия, хареса ми! Намирам, че е вярна и като цяло, и в частност. Само че, за съжаление, това не се отнася само за певците и музикантите - така е в повечето сфери...
Политиците се сещат за певците когато наближат избори, а певците и музикантите пък тогава се сещат, че няма значение за кого пеят, щом същия им плаща...
Политиците се сещат за хората в разните населени места когато наближат изборите, а същите тези хора се сещат, че няма значение за кой ще гласуваш, стига да има бира и кебапчета...
Политиците се сещат за циганите когато наближат избори, а същите тези цигани понякога се сещат, че няма значение за кой ще гласуваш, стига да си взел парите...
Политиците се сещат за всички нас, когато наближат избори и предизборно асфалтират някоя улица или булевард, сложат някоя крушка и оправят някой парк. А ние съжаляваме, че изборите не са всяка година, за да може по-често да се асфалтират улици и да се прави благоустройство, без значение кой точно ще спечели изборите!...

Така че статията е почти универсална, просто трябва да се чете между редовете...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.