Източни дневници | webcafe.bg
Webcafe

Източни дневници

Анна Мудева 18.11.2010, 08:00 (обновена 03.12.2010, 15:08)
Корея

Снимка: © Анна Мудева

Искам да разбера каква цена плаща Корея за успеха...

От мига, в който се качих в метрото в Сеул, усетих десетки вперени погледи в мен. С ужас установих, че две жени на средна възраст ме сочат пръст и се смеят. Млада двойка се беше вторачила в обувките ми, а възрастен мъж ме потупа по рамото с изражение на човек, видял
екзотично животно.

Едвам дочаках моята спирка. На излизане от метрото бях заобиколена изневиделица от група бабички, които започнаха да опипват гердана и чантата ми, клатят глава и мърморят нещо на не
особено приятно звучащия им език.

Извънземните...

По-късно това щеше да се превърне в част от живота - чужденците в Южна Корея често се третират като извънземни и стават обект на открит присмех - но този първи сблъсък с това толкова различно и странно общество много ме шокира.

Изненадата продължи в ресторанта, в който реших да обядвам. Сервитьорът ми каза с абсолютно каменно лице, че не можело да ми сервира патица със зеленчуци, защото била за двама души.

Добре, казах, дай тогава свинското на скара. И това не можело. "Ти сам. Един човек
няма", ми каза той на развален английски и обясни как повечето неща в менюто се сервирали само на двама или повече човека. Започнах да се изнервям и настоях, че съм готова да платя - нищо, че е за двама, и нищо, че количествопто е по-голямо. Сякаш говорех на стена.

На корейците, както разбрах по-късно, не можело дори да им мине през ум да ядат сами
в заведение, камо ли да поръчат нещо, което според местните стереотипи се сервира на поне двама. Да не говорим за импровизация и да направиш нещо различно от общоприетото, като например да угодиш на клиента и да му вземеш парите.

Да се срамуваш до смърт

Оказа се, че да бъдеш различен в Корея - в това число попадат чужденците или пък местни, които си позволяват да имат по-друг начин на живот и поведение - е равносилно на позор и отлъчване от стадото. Всичко се прави в името на принципа "да не се изложим" и да избегнем срама. Техният срам обаче не е като нашия и в някои случаи даже води до самоубийства, най-вече сред младите.

Корея е на първо място по самоубийства сред страните от Организацията за Икономическо
Сътрудничество и Развитие (OECD), в която членуват най-богатите държави.

Принципът на срама важи само в кръга от хора, които те познават. С непознатите може да се държиш сякаш не съществуват. В резултат на това в градския транспорт и по опашките се бутат, удрят и настъпват, но не последва никакво извинение или опит за такова.

Пърденето, оригването и плюенето на обществени места са съвсем нормални. Както и двойните стандарти за супер богатите, за които законите и обществените правила не винаги важат. Показването на емоции на публични места също не е срамно. Гледки от хора, които се карат
шумно, крещят или плачат, са чести.

Ярко, цветно, лъскаво до блясък

Любовта към кича и електронните играчки е главозамайваща. Всичко блести, лъщи, свети, включително костюмите на бизнесмените и чантите на бабите. Всеки по всяко време държи в ръката си мобилен телефон или друга джаджа и буквално отиват до тоалетната с нея. Ако не е телефон, то тогава в ръката си имат цигара.

Възрастните жени обикновено носят дрехи с невероятно ярки цветове в безумни комбинации. Косите на всяка са задължително късо подстригани и накъдрени. Младите момичета пердпочитат къси черни поли и бели ризки, и носят обувки на минимум 10 см ток, обсипани с капси и всевъзможни лъскавини.

Мъжете над 50-60 години масово си боядисват косите. А при младите мъже, колкото по-изнежен и женствен е видът, толкова по-секси.

Луди за работа, луди за пиене

Корейците работят като луди по над 12 часа на ден - не случайно са четвъртата по сила икономика в Азия - но и пият като луди. Алкохолните запои с колеги и шефове след работа до късни доби са почти задължителни за всеки мъж, който иска да расте в кариерата.

Старата азиатска система, при която по-заможните мъже са имали наложници, е заместена от заведения с компаньонки, които са посещавани най-вече от женени господа. Всеки втори хотел в страната се нарича love motel, бизнес сделки се сключват в специални салони с момичета,
пълно е със сауни, които предлагат секс.

Това обаче не се смята за срамно и сякаш не съществува, тъй като никoй не смее да говори по
темата открито.

Образованието е издигнато в култ. Децата се пращат на допълнителни уроци всеки следобед до 10 часа вечерта. Амбициите на родители са болезнени, а конкуренцията за университетите жестока.

Попитай духовете за отговора на вселената

Тази какафония от чудатости и противорeчия получи донякъде обяснение, след като разбрах, че от стотици години Корейците практикуват шаманизъм и живеят по законите на конфуцианството.
Шаманите - нещо като нашите врачки и лечители - осъществяват връзка с духове, за да решат проблемите на хората, които са ги потърсили за помощ.

Конфуцианството пък е създадено от китайския мислител и философ Конфуций, живял 5-6 век преди новата ера. С две думи в обществото трябва да има йерархия, в която всяка жаба да си знае гьола, а също така морал и чувство за срам. Отношенията между хората се определят от
строги правила, според които по-младите и по-нискостоящите се подчиняват на по-възрастните и висшестоящите.

Корейците обаче са станали по-големи конфуцианци и от Конфуций. Стига се до там, че преди години самолет на Korean Air катастрофира, тъй като помощник пилотите не посмели да противоречат на главния пилот.

След първоначалния културен шок започнах да търся обяснения за нещата, който са странни в очите на европеец и да правя сравнения с България. Исках да разбера какво мотивира тези чудаци. Как така само за едно поколение, от потресаваща мизерия и бедност след гражданската война от 1950-53 г. между разделения юг и север, Южна Корея се превръща в просперираща държава, мереща мускули с Япония.

И каква цена плаща за успеха...

Oще: конфуцианство  корейци  корея  сеул  южна корея 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.06.2011, 11:15

31 Korea | 21.06.201111:23

за първи път да прочета една много точна и вярна статия за Корея, която да показва реалния живот такъв какъвто е, а не някакви сладникави статии от хора които боготворят всичко корейско. въпреки че журналистката не живее там много добре е разбрала какви са наистина корейците. почти всичко което е написала е така в реалния живот, разбира се има и изключения, но като цяло е така.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.12.2010, 12:53

30 Daniela Kirilova | 11.12.201012:58

Да се пише статия,а още повече поредица от статии за страна от която човек има съвсем бегла представа е много голяма отговорност ,защото обикновенно такива впечатления са далеч от реалността.Аз живия вече 4 години в Южна Корея,всеки ден откривам нови неща за мен и не бих се решила да правя опит да описвам впечатленията си.за мен все още Корея е една безкрайна загадка.Като прочетох статиите виждам че са много далеч от реалността и съсдават погрешни впечатления на хората които ще ги прочетат и никога не са посещавали тази страна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 22:32

29 Desislava Anignostova | 03.12.201002:03

Дълбоко вярвам, че патриотизмът играе много важна роля за развитието на една страна. И аз бих се радвала да разбера как е това при корейците.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2010, 06:28

28 critic | 23.11.201018:37

Дали се чудиш или не, bulgarche, това е друга тема. Материалът е изключително субективен, скаран с елементарни факти, и на всичкото отгоре лъха на фалшив елитаризъм. В Северна Америка и Австралия има едно нарицателно - Eurotrash - с което се подиграват на различни изцепки на европейците. Една от тези изцепки е точно първосигналната реакция на европеец кацнал, примерно, на американска земя. Е, в случая е налице точно такава реакция и не мисля, че това има нещо общо с българщината или каквото и да е свързано с националната ни принадлежност. Ако много се интересуваш какво мислят корейците за собствената си страна, можем да отворим нова тема. Имам няколко близки приятели корейци и с удоволствие бих участвал в отговора, а и очевидно много от коментиралите под статията имат какво да кажат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2010, 12:55

27 bulgarche | 23.11.201013:00

Чудя се дали със същата настървеност и хъс бихме защитавали собствената ни държава ако някой чужденец опише впечатленията си от първоначално изживения културен шок в България. Имам чувството, че точно обратното пи се получило – мнозина биха се надпреварвали да изливат помия върху страната. Ние българите сме много добри в чуждопоклонничеството и мрем да обожествяваме чужди държави и да плюем собствената си. Не знам как е в Корея, но сигурно и там има кусури. Би било интересно да прочетем в следващите серии какво мислят корейците за тяхната държава и нация.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

26 baba | 23.11.201006:04

Няма проблеми. Дневника за Корея този блог почти го написа. Да казва по-навреме професионалната журналистка, за коя страна ще бъде следващия дневник. Така де, да се подготвим и да и помогнем с общи усилия да го напише, а тя да си го публикува както си му е реда.

Но да не бърка страните. Това е важно.Да не отиде например в Тайланд, а да пише за Тайван или нещо подобно. Не че съм много силна в географията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.10.2010, 15:04

25 deux | 22.11.201017:19

Алексанъдр Кочев,
Благодаря ти, че ми спести от времето и енергията да напиша и аз своя гневен коментар, но твоят е напълно достатъчен в тази връзка!
Вероятно знаеш достатъчно и за българщината, затова ще спестя продължение на коментара си, който цели просто да те поздрави! Дано не са далече границите, когато писачите ще са интелигентни хора, а не преобладаващо-обратното.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.11.2010, 11:24

24 Alexander Kotchev | 22.11.201011:37

Аз живея в Япония от много време и тук също има много такива "специалисти", които се пръкват след 1-2 седмици престой и няколко разходки през града. Биографията на авторката като че ли дава обещание за сериозна журналистика, а текста е просто смехотворен. Бил съм няколко пъти в Корея по работа и общувам ежеседмично с корейци и с много голяма сигурност мога да ви кажа, че това което е описано в статията не отговаря на истината, даже не се докосва до нея.
Срамът съществува, но не по този начин, отговорността - също. Твърдението за дрехите също е меко казано смехотворно - Сеул е един от най-космополитните градове в Азия, а може би и в света - и модната сцена е доста пъстра и разнообразна. Кичозно облечени лелки има навсякъде, но те не дефинират модните тенденции, по скоро служат като контрапункт. Както и да е.
Корея определено е различна, интересна и вълнуваща. Ако искаш да пишеш за Корея барем книжка-две отвори, не преписвай от Википедия и не генерализирай - току-виж се получило нещо, макар че се съмнявам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

23 baba | 20.11.201020:23

Има и нещо друго, което не мога да не спомена. Радостта на корейците когато срещнат българин. Имало е една реклама на българско кисело мляко с много хубава мелодия и хората обичали да си я пеят. В малко страни уважават българина така както в Южна Корея. Друга е темата и за връзката на корейското Есперо с Българиа. Една причина да се радваме за това. Що се отнася до корейското кино, мога само да кажа, че няколко години подред филма на годината за мен е бил корейски. Разбра се, когато бях там снимах и един слам в Сеул, с тенекиени бунгала, беше скрит зад дълга ограда, но това е страна както на контрасти, така и на много предприемчива енергия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 16:47

22 Начко | 20.11.201017:20

И аз, както може би вече е проличало, не съм безразличен към Корея, като това не означава, че съм изпаднал в сляпо обожание или нещо подобно. На мястото на авторката бих започнал амбициозен проект като нейните "дневници" малко по-абстрактно, а не със силно съмнителните твърдения за отношението на корейците към "различните"... Лично при мен интересът бе породен от един корейски филм, разглеждане на картата на Далечния изток и логично възникналия въпрос: що за държава е тази, която векове наред е просъществувала и е запазила независимостта си буквално смачкана от двете си страни от велики империи като Япония и Китай?
Гледам, похвалили са авторката, че е работила в чужбина, живяла, обикаляла, но ако смята да публикува толкова повърхностни радсъждения и впечатления, то аз бих я посъветвал да се откаже от идеята си. Отначало си мислех, че на мен нещо ми е изкривено и само аз съм възприел Корея и корейците по доста по-различен начин, но впоследствие се оказа, че опасенията ми са били по-скоро неоснователни. По принцип не бих си губил времето да чета изобщо, още по-малко имам желание да критикувам - къде по-деликатно, къде по-грубо - авторката, но пък от друга страна не съм съгласен някой да представя дадена държава и нейния народ толкова изкривено, тенденциозно и дори надменно и волно или неволно да заблуждава читателите, които не са имали възможност да добият впечатления от първа ръка. Аз например не съм бил в Индия, но ако прочета в "дневниците" нещо за тази страна, няма да хвана вяра и на една думичка от написаното. Ако Анна все още не се е научила да уважава чуждите култури да приема културните различия, дори и да не ги одобрява - значи още не и е дошло времето да пише книги. По-добре да попътува още, но ако може - да "смени очилата" и да започне да гледа по-благосклонно на чужденците. Да се постарае да открие общите неща между нас и тях, щом толкова иска да сравнява, а на различията да гледа по-философски. Ако някой ден се окаже, че е единствената европейка в екип от над 200 души, сред хора от шест-седем националности от два континента, току-виж проумяла, че толерантното отношение е единственият начин да се задържи на мястото си, да остане работоспособна и да спечели уважението на другите. Радвам се, че авторката е българка, а не корейка - няма да се притеснявам, че след подобен фал-старт на "дневниците" може да се самоубие от срам.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.