Зад думите | webcafe.bg
Webcafe

Зад думите

Явор Николов 13.07.2013, 22:00 (обновена 17.07.2013, 08:08)
Клиенти, хора, target

Димитър Найденов: "Това средство на маркетинга "Дай да проучим какво хората искат да чуят и след това да им го кажем", е дълбоко порочно...

Политиката у нас е като кеча. Големи обвинения се хвърлят в малките сутрешни часове, възможно най-набръчканите баби биват целувани възможно най-страстно, а омразата между партиите е неприкрита и гореща - с флашки, шамари, прасета и градински маси. Всичко е толкова "свръх", че ти избожда очите колко съшит с бели конци е сценарият.

От друга страна, политиците на Запад също целуват баби, щипят деца по бузките и "случайно" правят по някое изказване-бомба пред камерите. Някак обаче им се получава - сюжетът върви дискретно като в олимпийски спорт. Не опира само до багажа на родните и чуждите партийни състезатели. Просто онези си слушат екипите от сценаристи и драматурзи. Или просто тия със сюжетите са по-добри.

Всичко може да се каже

"Всяко противоречиво политическо действие трябва да е доста добре обмислено от комуникационна гледна точка. Повярвайте ми, има начини и най-неприятните неща да бъдат представени по поне приемлив начин, но те изискват повече усилие - предварителна и малко по-системна работа, което е дефицит във всички политически партии в момента", смята политологът и университетски преподавател Страхил Делийски.

Той припомня абсолютно неочаквания избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и цялата катастрофа за управлението, която произтече от него.

Делийски смята, че най-ефективният политически мениджмънт е този, в който има баланс между изискванията на комуникацията и тези на самото управление. "Няма как в съвременното общество, в тотално медиатизираната политика, всяко политическо действие да не бъде съгласувано и вкарано в един стратегически информационен контекст. Това не означава всичко да го правим в името на пиара, а означава да си даваме сметка за изискванията на комуникационната среда", категоричен е той.

Опитният пиар експерт Димитър Найденов не харесва клишето, че връзките с обществеността са просто инструмент за изкривяване на истината: "Сполучливият пиар е този, който казва истината и то цялата, в говорене, подредено по подходящ начин".

Не като пресцентъра на Министерство на финансите, който наскоро публикува само положителното от доклада на МВФ за страната ни - и скри критиките - стана за резил, тъй като в XXI век да се опиташ да "скриеш" прессъобщение на международна финансова институция е кофти атестация за ума на този, който е решил, че може да го направи.

Как се прави политик?

Колко време е нужно на един пиар екип, за да разкаже наново "Пепеляшка" и да направи от абсолютно неизвестен гражданин разпознаваем политик? Според Найденов, в кризисна ситуация като сегашната, това става по-бързо от обикновено. Въпреки това, има значение дали промотираш възгледите на съществуващ политически деец или прожектираш върху някого това, което електоратът иска.

"Това средство на маркетинга "Дай да проучим какво хората искат да чуят и след това да им го кажем", е дълбоко порочно. Имаме примери за това от най-близката, близката и по-далечната история на България", посочва експертът като препратка към всички партийни лидери, които са се катерили към властта на крилете на популизма.

Иначе, той вижда прилики в стратегиите, които са помогнали както на Владимир Путин, така и на Силвио Берлускони да се "появят" за броени месеци. Сега обаче е по-сложно да контролираш образа: "Има разлика с времето на Цицерон, Макиавели, Путин и Берлускони - има Facebook, няма традиционни медии. Контролираш телевизиите, вестниците и какво от това? Потребителите на Интернет у нас са повече от половината население на страната - няма медия с подобен обхват!", категоричен е Найденов.

Важно е и какъв ефект искаш да постигнеш. "Ако става въпрос за изграждане на образ, който носи в себе си взаимното доверие между този политик и публиката, е нужно доста повече време. Този тип двупосочна комуникация, която ще изгради трайни позитивни взаимоотношения между политика и публиката, се случва доста по-бавно, но и ефектът е много по-силен", коментира Страхил Делийски.

Бой в калта

Месеци наред никой български политик не работи над своя имидж, защото е твърде зает да хвърля кал по чуждия. Според Страхил Делийски, "в момента има такава липса на доверие, че позитивният имидж изглежда невъзможно да се случи". Така е не само по-лесно, но и по-ефективно от гледна точка на политиците и техните организации да комуникират негативно.

Как да се опазим от компроматите, които излизат буквално по три пъти на ден? Според Димитър Найденов, средствата на кризисния пиар могат да ограничат щетите, но по-важното е дали даденият човек не е "отстрелян" с основание: "Проблемът няма да е в медията, а в порока на самото назначение - няма значение каква е медията и какви са й мотивите".

Делийски допълва, че ако един политик се концентрира върху отбраната срещу обвинения в публичното пространство, той ще загърби позитивния аспект на комуникацията, а без него не можеш да спечелиш доверието на обществото.

Според Найденов, в съзнанието на българския политик неизменно присъства наръчника по политическа демагогия на Квинт Тулий Цицерон: "Всички знаят Марк Тулий Цицерон. Когато той се кандидатира, неговото братче Квинт му пише един наръчник за предизборната кампания и той е:"По всеки повод атакувай опонента си, не се съгласявай никога с него, демонизирай го. Обещавай - избирателите ще забравят до следващия път какво си им обещал. Нещо повече - те и по време на мандата няма да те питат за обещаното".

Пиар експертът съветва всички, които играят по правилата на Квинт, да си спомнят какво се е случило с късната римска република и, по-специално, за идването на Цезар.

Грешката "неискреност"

"Никога не е било толкова зле от началото на прехода до сега" - в тези думи на Пламен Орешарски от първите му дни като премиер Димитър Найденов вижда пиар гаф: "Обществото помни 1991 г., помни 1997 г. Това показва парадигмата на неискреност". Според него е нормално всяка власт да говори негативно за предишната, но това трябва да е съпроводено с аргументи.

"Когато кажеш, увлечен в това говорене, "забравил съм това, на което обществото е свидетел", означава, че изначално правиш недопустимата грешка в пиара: неискреност", категоричен е Найденов. Той допълва, че гневните на "бюджетната дисциплина" на ГЕРБ общество и бизнес са били напълно склонни да възприемат позиция на Орешарски, която е базирана на доводи и доказателства, подчинени на цялостно различна концепция за управление - нещо, за която БСП и до днес претендира.

Според Димитър Найденов, всички пиар провали в българската политика са резултат от две неща: арогантност и неискреност.

"Не си даваше сметка какво говори Жан Виденов, когато каза, че страната е разделена на народа и чорбаджии-изедници. Това има конотат с Христо Ботев, но тогава в това се разпозна прохождащата предприемаческа класа. Противопоставяше се на прокламираното "честен частник". Това е изключително остро ценностно противопоставяне. Мислел съм си дали в това изявление става въпрос за пиар, или за политическа платформа. По-скоро е пиар гаф", смята Найденов.

А сега какво правим?

Чертаенето на разделителни линии през народа явно е любимо упражнение на БСП, тъй по време на летните протести го правят отново - при това, по всевъзможни признаци. "Това е оскърбително за тези, към които се обръщат: "Вие сте глупави, бедни и грозни; протестират красивите, умните и богатите", смята Найденов и открито се възмущава от говоренето за класова борба с автор "медийния секретар" на Столетницата Антон Кутев.

Според пиар експерта, в сегашната политическа ситуация никоя партия не се ориентира добре, а освен това всички те имат общ проблем - не познават обществото и даже електората си и говорят за това, което "хората искат" на база споделеното от активистите. А те твърде често говорят това, което лидерът им иска да чуе. "Ако ДПС познаваха истински своя електорат, моята представа е, че към него щяха да са по-диалогични и да не го страхуват постоянно с етнически противопоставяния", дава пример експертът.

Протестите си вървят и стават все по-решителни, а властта все по-ясно казва, че не й пука. "Сега вече е много трудно - стигнахме до такава ниска степен на поносимост, че дори и най-гениалното политическо решение, предложено от този кабинет, няма да бъде прието. Би било добре за тях, ако погледнат ясно в очите своя комуникационен проблем, а не да се правят, че такъв няма. Дори 20 човека да протестират, добрата комуникация изисква ти да идентифицираш проблема и след това да видиш как би могъл да комуникираш с тези 20 човека", коментира Страхил Делийски.

Бягство през парадния или през задния вход?

Оставката "винаги е възможен ход", смята политологът. Според него, твърде възможно е тя да дойде, след като правителството реализира определени позитиви пред някои социални групи с политиките си. Така управляващите биха спасили образа си.

Макар да е категоричен, че само с пиар ходове не може да се излезе от кризата, Димитър Найденов смята, че "бързо и искрено покаяние им върши работа - като повсеместна и незабавна оставка". Това би помогнало на БСП да се представи по-добре и при нови предсрочни избори, но само ако е нещо повече от думи: "Казваш „Това, което направих, е грешка", ако си преместил коня на грешна позиция, но когато идеята ти е да вземеш шахматната дъска и да я треснеш в главата на гросмайстора отсреща, вече не е просто грешка".

Начало след края

И двамата ми събеседници не смятат, че старите партии са неспособни да покажат качествено ново и различно лице - нито могат да се пречистят от наложилите се идеи и хора, нито могат да „отворят" комуникацията си с обществото.

А какво биха посъветвали те политиците и партиите, които може би ще се появят след протестната вълна? Според Димитър Найденов, утрешните политици трябва ясно да се определят по скалата "ляво-дясно", да казват какво мислят и пиарът им да казва разбираемо какво правят.

"Мога да съставя цял Министерски съвет от министри, на които читателят знае имената на домашните любимци. Той не по това определя отношението си към тях - самоцелната публичност е в състояние да бъде ужасно измамна", посочва той.

Само че и най-добрият пиар не е магическо хапче. Няма да е лошо кандидатите ни за власт да притежават и по малко, но съвсем истински почтеност, морал и компетентност.

Oще: pr  димитър найденов  комуникация  медии  пиар  политика  страхил делийски  сюжет 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.