Ирена в града на чудесата | webcafe.bg
Webcafe

Ирена в града на чудесата

Елица Николова 19.02.2011, 09:00 (обновена 22.02.2011, 10:50)
Ирена Георгиева

Снимка: © Галя Йотова

Едно градско момиче за новия си проект Sofia Live

Докато върви забързано и говори тихо по телефона, все едно прокарва пътечка от палитрата на Пантон след себе си. Понякога керемидено червени, друг път в омагьосващия синьо-зелен нюанс на екипите на Барса - обувките й сякаш са минали не през окаляния център на София, а през някакъв извън нея подреден свят, в който най-много да те накапе пръска от мандарина.

Ирена е особено романтична версия на върла пънкарка - притежава онзи по детски дяволит поглед, с който най-добрият ти приятел те е подкокоросвал да откраднете въжето от салона по физическо в училище и да го окачите като примка на главния вход, но бунтарството й е по-скоро изтъчено като това на Коко Шанел.

Просто контрира не-градското статукво с дръзки идеи за стил на живот, прецизна в детайлите - независимо дали пише, боядисва доброволно ограда или си избира шапката за деня.

От самото му създаване през 2003-а, Ирена Георгиева беше част от култовото безплатно градско издание Една седмица в София и главен редактор от 2005-а до 2009-а. През това време излезе първата й авторска книга с поезия и фотография - Котка в коридора (издателство "Колибри"), покрай която отнесе бая похвали, а същата година можеше да се гордее с наградата "Най-талантлив млад журналист на годината" на фестивала Mediamixx в Албена.

Повече обаче би се изфукала със свидетелството "Баш майстор в занаята боядисване с блажна боя", защитено с работата й по 109 м олющена ограда на дома за деца "Св. София" и връчено от комисия в състав Том Сойер, Хъкълбери Фин, децата от дома и любопитни граждани от съседните блокове.

През 2009-а влезе в книжарниците и с втората си книга - По цели дни и следобеди (отново на "Колибри") и след неврозата на фрийланса - ето я в Sofia Live - готино онлайн издание за градска култура, забавление и стил на поведение, на което е главен редактор.

"Много обичам идеята на Тери Гилиъм, че светът съществува, защото някъде някой го разказва. Затова разказваме за София и за хората в нея - от страх да не изчезнат", казва Ирена, която обхожда града не по лустрото, а по онзи съкровено спонтанен начин, който те докарва до любовно-омразни отношения с нещо живо. 

Можеш да я засечеш да пие ароматен чай, осветена от лампите на модерния дневен бар Lime на "Графа" (в който не се пуши, въпреки че тя е пушачка), но и на Женския пазар "на лов за истински диалог и типажи".

Затова, като говори за еволюиране на вкуса, Ирена няма намерение да те вкара в операта с ритници. А да ти подскаже за чудния свят извън телевизора и инерцията. Някъде свирят Nasekomix, някъде могат да ти сготвят с любов (без да я остойностяват с излишни проценти). A, и ония гръндж кубинки в Noa Noa вече са с намаление.

Можеш ли да направиш профил на готиния градски човек?

О, това е от лесно по-лесно. Възпитан до театралност и нелепост, но само в очите на тъпаците. Подходящо облечен според повода, но и достатъчно смел да забоде едно перо в гъза си. Емоционален, без да е излишно сантиментален. Спонтанен, непредсказуем, любопитен. Безобразно информиран.

Може би малко безотговорен по отношение на разходите си - способен е да похарчи цяло състояние за лимитирана серия кецове или чанта, за дискове на любима група или книга, подписана от Вонегът, но пък пазарува секънд хенд и подарява вип билет за концерт, защото е получил пас за бекстейджа.

Понякога прави компромис със свободното си време в полза на добре свършената работа, а може би се забавлява, докато работи - какъвто е и нашият случай. Като цяло е независим, вечно влюбен, но и малко омерзен. По-скоро ироничен, отколкото циничен. С онзи особен блясък в очите, който няма нищо общо с няколкото малки след напрегнат ден.

Красива работа е истинският градски човек.

Какви са неговите каузи?

Единак е по отношение на изборите, които прави, и част от глутницата, когато се бори за велоалеи, достойно отношение към хората в неравностойно положение и с различна от традиционната сексуалност. Настоява за по-чиста природа, за по-смислено строителство, за повече изкуство в живота и за повече живот в изкуството.

Но най-голямата му кауза е да живее нормално, интересно и като за последно, защото втори опит може и да няма.

Какво от градското поведение би посочила с пръст, ако правеше не "умерено позитивен" сайт, а някакво по-дидактично издание?

Всякакво размахване на пръсти ми е крайно чуждо. Имам вътрешна съпротива към това и не го причинявам на другите, освен ако някой не поиска професионалното ми мнение. Но ето ти нещо жестоко извънградско - да се изплюеш на улицата, ама яростно, със замах, както го правят 80% от софиянци.

Да говориш твърде високо не просто по телефона, а където и да си. Да привличаш излишно вниманието, било то с поведението си, било то с друго.

Да се изправиш не просто на пръсти, ами на мигли - само и само да те забележат.

И все пак - защо обичаш София?

Обичам сутрините й между 7:00 и 8:30, когато градът кротко мърка; само час по-късно скачаш в друг свят. Обичам вечерите й през лятото и есента, когато въздухът лепне от аромати, подвиквания и едно особено, почти неназовимо чувство, което хората без въображение биха нарекли "тъга по изгубеното време".

Обичам и неделите й, когато е приглушено, бавно и едно провинциално, ама в най-хубавия смисъл на думата.

Какво би трябвало да се промени възможно най-скоро?

Възможно най-скоро нищо няма да се промени. Трябва много време, тонове упорство и още толкова дръзновение само за да помръднат нещата, какво остава да се преместят напред. Трябват ни повече добри примери, но не отвън и не толкова да ги показваме на картинка или да пишем за тях, а самите ние, с поведението си, да ги обменяме помежду си

Да дадеш предимство, когато тротоарът е твърде тесен, да прибереш чанта си към тялото, когато се разминаваш с някого, да поздравиш и пожелаеш приятен ден, да се извиниш най-искрено, когато се блъснеш в друг. Ей такива, простички неща. Хайде да започнем от тях, пък да видим какво ще стане.

Все говорим как това не ни е като хората, как онова не ни е като хората, някак си на ангро, но с амбицията, че мислим глобално. Докато всъщност действаме повърхностно, необмислено, неглижирано. А какви сме като хора, какъв ни е моралът, в какво вярваме и пред какво се смиряваме сякаш не поглеждаме. В Sofia Live обаче не правим така.

Кои са героите на Sofia Live?

Хората, които попадат в Sofia Live, наричам смислени българи, и се радвам като дете, открия ли поредния от тях. Има ги и въобще не са малко. В редакцията не се хващаме за главите кой сега да вкараме в новото съдържание. Напротив. Хора, които знаят какво правят, защо го правят, как да го направят и с кого да се състезават - такива ще намериш при нас.

В момента ме вълнува и фактът, че хората, които стоят зад качествени идеи и продукти, все още живеят трудно от тях, ако изобщо живеят от тях - имена като Нели Митева, Камен Калев, Насекомикс, Димитър Коцев-Шошо, да не изреждам. А тези, които истински ги ценят и за които са светлинка в коридора, или в каквото там сме се сврели, все още не могат да си ги позволят докрай.

Напук на очалготения преход, смяташ ли, че в София има разнообразен субкултурен нощен живот?

Не. Дай да не се лъжем - тук не се случват толкова неща, колкото и да ни се иска. И е крайно време да се размърдаме и да дадем отпор на останалото. Дори проблемът не е толкова в него, колкото че другото липсва. Сами се предадохме. Но няма да се примиря с това. В тази посока действаме в Sofia Live - да еволюираме вкуса, където има нужда от това. Може да се провалим, което не ми се вярва, но поне ще сме опитали. 

Имаш ли приятни впечатления от ъндърграунд сцената?

Имам. И ще бъда конкретна. Източни пиеси. Насо Русков и компания. Насимо. Насекомикс. Мара. Блуба Лу. Косьо Кацарски. Фючър шок. Кокимото, Нели Митева. Ham&Eggs. Ники Пачев. Момичетата от Гардероб. Петринел Гочев. Гергана Змийчарова. Мариета Ценова. За българската проза не ми се говори обаче, голямо мазало е там. Поезията ни обаче е с цели дължини напред.

Като поет - коя е най-любовната част в София и защо?

С любовта под ръка можеш да се появиш навсякъде - нищо чудно да се окаже романтично и в петнайсти микрорайон. Когато се мотаеш сам обаче, виждаш повече. Понякога не можеш да откъснеш поглед, а друг път ти се иска да нямаш очи.

На какво мирише пролетта в София?

На каквото мирише и лятото, и есента, и зимата - на изгорели газове, тук-там на кучешки лайна и котешка урина. А къде-къде по-добре би било, ако пролетта ухаеше само на цъфнали кестени, лятото - на таратор и пържен домат, а есента - на печена тиква и прегорели кестени. Зимите не бива да ухаят на нищо.

В какви цветове забравят да се обличат хората напоследък?

Забелязала съм, че част от тях тотално забравят да се облекат. Така още в ранните часове на деня получаваме едни полуголи жени, с тежък вечерен грим и маниери на "леопардови тигрици със зеброви одежди", както удачно се изрази Християн в Sofia Live. А не помня да сме ги поръчвали.

Oще: sofia live  град  ирена георгиева  софия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.03.2011, 11:50

10 Пепеляшка | 29.03.201115:48

@Димитър Стамболийски
София неможе да се сравнява с град като Букурещ, а с Истанбул - 20 милионен мегаполис пък съвсем неможе(за каквото и да става въпрос)....Да се поразходиш и с очите си да видиш е по-добре..отколкото само да сипеш, че София е мърла ;))) Големите столици, също тънат в мизерия(Брюксел, Рим, Атина.. (за там знам със сигурност, защото съм видяла с очите си))..простата причина е че всичко живо се изсипва там да дири късмета си.
Иначе темата е добра, свежа и изпълнена с позитивизъм, нещо което рядко срещам тук. Успехи!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

9 pueblo | 22.02.201103:15

Смее се Хари,споко човече,който трябва ще го разбере,не се напрягай толкова Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

8 Harry | 21.02.201119:06

Дъра-бъра - нищо не разбрах. Дали авторката искаше да ни каже нещо? Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

7 Thea Atanasova | 21.02.201116:39

Арт нещата при теб взеха да стават зловещи... Добре, че майка ти не е прокълнала и живущите в София, че незнам какво щяхме да правим...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2010, 11:22

6 turbalan | 21.02.201112:02

Абе случват се неща в подземието.
Цял януари има ебати добрите метал концерти (включително идната събота).
Тази седмица идват tokimonsta, daedalus и vadim. И maldini от bad co. пак дойде в 4км.
Все гот неща
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

5 Art Pepper | 21.02.201111:56

Наистина трябва да си герой за да обикнеш София, град който никога не може да бъде сравняван с Белград, Сплит или Истанбул. Нещо сякаш тегне над София и пречи на хората да дишат, имам усещане че чак в момента когато самолетът се е 'отлепил' от пистата започнах да дишам отново нормално. Въпрки че и родителите ми и техните са от София, винаги съм се чувствал чужденец в този град, може би защото майка ми когато е бягала от родината е прокълнала всеки от семейството който се върне обратно. С голями удовлоствие ще забрава краткия си престой в България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

4 Dimitar Stamboliyski | 21.02.201110:02

Мдам,

има право девойката...

Софето е на светлинни години като градска визия дори от Белград, Букурещ и Истанбул. Мн кучешки изпражнения, кал и всякаква форма на мръсотия оформят цветовия фон в долната част на картинката. В тях, пък, до глезени са нагазили едни празнолики типажи, аранжирани в класическото черно (е, че как друго), за които рекламата на шпек "Леки" е висша форма на изкуство...
За предателството - да, сами се предадохме, защото културата винаги е била експроприиран терен за собствен бизнес на тесни, наследствени кръгове.
За съжаление, така е и до днес...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

3 pueblo | 21.02.201106:17

браво! ей тия пичове,наистина са големи!
щото могат да те накарат и в чалгария да се усмихваш Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

2 ARLINA | 21.02.201103:22

Ники, приятелю жанрът е интервю, не есе, но съм напълно съгласна с теб, че е много лек, приятен и позитивен този материал. А "Котка в коридора" е ....абе прочети я! Заслужава си!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.02.2011, 18:55

1 Turbolax | 20.02.201119:04

Хареса ми есето. Дори много ми хареса.Обичам позитивизма и носталгията по нематериалните неща на хора, приличащи си много с автора.Много моля да пишете повече такива материали, денят ми изглежда по-весел..благодаря
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.