Докато английската майка (случая с Ребека Ейшър - бел.р.), ме замисли, българската направо ме втрещи ("Майчинството в България ни връща 150 години назад" - бел.р.). Цялата драма на света се беше събрала на върха на майчинското й усещане: и липсата на пари, и грубите и недостатъчно помагащи мъже, класациите за детски градини и скъпите бавачки ... и отново липсата на пари.
Не съм съгласна битието ни да се превръща в такъв непрекъснат поток от мрънкане и изброяване на несправедливости, особено така обвързани с думата "майка". Трудностите са много, но далеч не за всички е виновен бащата на детето, бидейки немайка и мъж едновременно.
Майката не е жертва, разберете - освен ако бременността не е била изненадваща и нежелана. Тя сама е направила избора си да роди - първо, второ или Х-то дете. Това дете е щастие, нова надежда, бъдеще, радост, дар ... и да, и отговорност, проблеми, разходи, затруднения и компромиси.
Но към избора да родиш трябва да се подхожда с отворени очи.
Майчинството
Основен проблем е отношението на администрацията към майчинството. Наблягам на администрацията, не на обществото, понеже хората обичат майките и бебетата. Спомням си как една съседка, с която бях разменила не повече от пет "здрасти", изплете терлички за бебето ми. И са ми отсъпвали място, и са ми помагали с тежко, и са ми носели пощата/покупките/количката и всякакви такива - не мога да се оплача.
Оплаквам се от бюрокрацията обаче и хилядите но-та и ако-та при формирането на майчинските. Оплаквам се от колите на тротоара, с които не мога да размина количката, от липсата на паркове, градини и площадки или места, подходящи за бебета. Оплаквам се от липсата на детски градини и ясли, от неуредените агенции за бавачки...
Не бива да се сещаме за всички тези проблеми само през двете години сменяне на памперси. Това значи следващия път, когато пробват да застроят градинка или детска градина с кооперация или мол, да не се съгласяваме.
Да протестираме срещу всички безогледно паркирани коли и да настояваме за правата си в магазина, рейса или асансьора - не само когато ние бутаме количката. Да подкрепим стачката на учителите, които учат нашите деца, да уважим лекарите и сестрите, на които разчитаме, но и да изискваме от тях адекватното отношение. Активно.
Да настояваме пред държавата и общината за мерки, улесняващи живота ни: регламент на възможностите за почасова работа или работа от вкъщи, подпомагане на работодателя, назначил майка на половин ден, облекчения за работещите бавачки, детски центрове и учители.
Никой не е длъжен да се бори за правата ни вместо нас.
Българският мъж и баща ... е такъв, какъвто е. Аз познавам и добри и лоши мъже и бащи, точно както познавам и добри и лоши жени и майки.
Да, ролята на бащата в отглеждането е различна и той може просто да си излезе. Майката не може. Но пък затова не е нужно да имаш дете от първия срещнат: важно е да избереш онзи, който ще те подкрепи не само в дискотеката. И още по-важно е добрите отношения между двама души да се укрепват всеки ден и по всеки повод, а не само да се навикваме кой за какво е длъжен.
Не, мъжът не е длъжен да изкарва парите на семейството, в количество достатъчно според жена му. Той не е нито касичка, нито роб, а е просто човек, градящ семейство в ролята, която му се е паднала. И фактът, че мъжете са по-добре платени и затова на работа по време на майчинството остават те, а не ние, е проблем на обществото ни, а не на конкретния мъж.
Нито жената е длъжна да му готви и чисти като майка му, да му прави метани или непрестанно да се изживява непълноценна и да се жертва като личност. И фактът, че някои мъже очакват тъкмо това, е проблем на тези мъже и затова те не могат да имат пълноценно партньорство и семейство.
По този повод си мисля, че в училище децата днес трябва да учат не само как се слагат презервативи, но и малко повече истини и правила за градене на семейство. Понеже семейство се гради.
Парите
Те не стигат!!!!! Имам удивителни, а пари нямам! Но мъжът в семейството ли е главният виновник? При последните изнесени данни за границите на бедността у нас, при тъпанарското поведение на политиците и чиновниците ни, при наглостта на няколко големи компании, които ползват България като африканска република... Не, не мисля, че е мъжът. И чакам с нетърпение следващите избори, или възможностите за смислен протест. Или пращам документи за Канада...
Истина е, че проблемите са много. Но и радостите са много. Да имаш семейство е радост и опора. Защо ли?Защото всички тези проблеми - кофти администрация, лошо възпитание и общество, и криза и крадливи политици ги има независимо дали човекът А има или няма семейство. Няма как да ги избегнеш.
А семейството си твое.
