Според учения и писател Евгений Морозов хората, мислещи в понятията "технологиите ще спасят света", са склонни да вярват, че Интернет не може да причини зло | webcafe.bg
Webcafe

Кога Интернет помага на диктаторите...

Webcafe.bg , По CNN 23.02.2011, 17:13 (обновена 24.02.2011, 08:25)
Компютър

Снимка: © Getty Images

Какво фирми като Facebook би трябвало да правят, ако наистина желаят да дадат сила в ръцете на хората, които живеят в авторитарни режими

Според учения и писател Евгений Морозов хората, мислещи в понятията "технологиите ще спасят света", са склонни да вярват, че Интернет не може да причини зло. Той поражда демокрация, както личи от протестите из Близкия Изток и Северна Африка. И той организира хората по нови, бързи и винаги въодушевяващи начини.

Уаел Гоним от Google - централна фигура в египетското протестно движение, което свали президента Хосни Мубарак, формулира тази теза по следния начин: "Ако искаш да освободиш едно общество, просто му дай Интернет. Ако искаш да имаш свободно общество, дай им Интернет". Такива бяха думите му, след като протестиращите успяха в Египет.

Но какво да кажем за случаите, когато Интернет всъщност пречи на възникването на демокрацията - когато диктаторите използват социалните мрежи, за да следят населението си, лансират проправителствени блогъри и, накратко казано, увеличават собствената си власт?

Тази противоречива гледна точка е тема на новата книга на Морозов "Мрежовата заблуда: тъмната страна на Интернет свободата". Морозов, който също така е и гостуващ преподавател в Станфорд, говори за обсесията на САЩ по Интернет като инструмент за създаване на демокрации, за скорошната вълна от протести срещу авторитарни режими в Близкия Изток и Северна Африка - и за това какво фирми като Facebook би трябвало да правят, ако наистина желаят да дадат сила в ръцете на хората, които живеят в авторитарни режими.

- Какво смятате за ролята на Интернет в протестното движение в Египет?

Морозов: Интернет определено беше използван от протестиращите. Не мисля, че някой би отрекъл това. И смятам, че той определено помогна за комуникацията и споделянето на голяма част от недоволството на протестиращите - дори ако се върнем към миналата година и нашумелия побой над Халед Саид в Александрия през юни 2010 г.

Така че мисля, че трябва да признаем тази роля. За мен даже е удоволствие да я призная. Но трябва също така да помним, че египетското правителство не беше особено сръчно или умело не само в потискането на демократичния потенциал на Интернет, но дори и в разбирането на значението му. Египетските власти почти не се бореха срещу него. А тенденцията не е такава на места като Иран, Китай или Русия.

- Значи Египет не се е справил особено добре с употребата на тези цифрови инструменти?

Морозов: Не че те не са били добри в употребата им. Не личеше да ги използват - въобще. Те не бяха забранявали никакви уебсайтове. Те имаха много безгрижен подход, един вид ненамеса в Мрежата. Не съм виждал те да разработват този вид сложни механизми за насочване на общественото мнение онлайн, каквито имат в Китай, където обучават блогъри и плащат на блогъри да разпространяват информация. Там много от Интернет дискусиите се следят в реално време.

Нито едно от тези неща не се случваше в Египет. В някакъв смисъл протестиращите просто бяха благословени с правителство, което като цяло беше много невежо на тема Интернет.

- Коя страна е най-умела в употребата на Интернет за следене и натиск върху населението?

Морозов: Не става дума само за употреба на Интернет за следене и натиск. В случая с Китай и Русия виждаме много активни опити за пропаганда - като цяло свързана с идентифициране на разговори на деликатни теми, или обсъждания на тези теми във форуми и блогове - и опити те да бъдат превзети. Или опити за дискредитиране на автора, като той бъде представян като агент на Запада или агент на ЦРУ.

Засега Китай и Русия са два от най-напредничавите режими, които са успели да неутрализират или да отслабят демократичния потенциал на Интернет.

Техният подход към контрола на Мрежата също е различен. В Русия, която претендира да бъде много по-демократична от Китай, въобще не се наблюдава Интернет филтриране. Там не забраняват достъпа до сайтове. Вместо това те използват много по-сложни и по-малко видими, но по-трудни за определяне тактики.

Там нещата са много по-различни от простото брутално забраняване на достъпа до определен уебсайт, което все още се случва в Китай.

- Трудно ли е да се определи дали нещо онлайн е пропаганда?

Морозов: Това е смисълът. Привлекателността на новите медии за авторитарните държави като източник на пропаганда е, че там тя е много трудна за свързване с правителството.

В много аспекти разпространяването на про-правителствени послания е станало по-лесно в ерата на блоговете и социалните мрежи, тъй като хората са изкушени все още да смятат, че видяното онлайн е много по-достойно за доверие от това, което се публикува в официалните медии.

Хората все още мислят, че каквото и да видят в блоговете, то е по-правдоподобно от публикуваното във вестник "Правда".

А правителствата целенасочено използват това. Те често се обръщат към PR агенции и рекламни агенции, които имат доста добър опит във възползването от същите инструменти и платформи за рекламиране и промотиране на марки, често тайно, без да разкриват, че им се плаща да го правят.

- Дали Интернет като цяло засилва авторитарните режими?

Морозов: Определено има случаи, когато Интернет не ги отслабва до степента, до която смятахме, че ще го прави - поне когато разглеждахме този въпрос през 90-те години.

Проблемът с поставянето на дискусията в рамките на Интернет е, че се губи погледът какво става "на терен" в много от тези страни. Така че, естествено, в някои от тях има висока безработица и много гневни млади хора, които са неудовлетворени от назадничавостта на своите правителства в сравнение с тези в Западния свят. И вероятно никакъв контрол над Интернет и пропаганда онлайн няма да реши проблема с безработицата. Тъй че в крайна сметка не би трябвало да вярваме, че Интернет ще позволи на тези правителства да остават на власт, която те не биха могли да удържат без помощта му.

Но в тези режими, които са относително популярни... има много начини, по които Интернет може да бъде важен инструмент за правителството, чрез което то да засилва властовата си позиция.

- Значи никой не може да определи дали Интернет като цяло е добър или лош?

Морозов: Хората, които се вълнуват от свободата и демокрацията и от създаването на демократични ценности в чужбина - тези от нас на Запад, които се интересуват от това - вероятно е по-добре да приемат най-лошото.

По-добре е да приемем, че Интернет ще засили позициите на диктаторите. Няма значение дали ще ги засили повече или по-малко от протестиращите. Но ако приемем, че Интернет помага на лошите, по подразбиране възприемаме много по-критичен подход например към западните фирми, които осигуряват на тези правителства технологии за цензура и шпионаж.

Или ще възприемем много по-критичен подход към фирми като Facebook, които - въпреки изиграната от тях роля в Египет - все още имат много неща, които да променят.

- Какво трябва да променят Facebook?

Морозов: Те имат много спорна политика за имената в сайта, която на практика забранява всеки, желаещ да използва псевдоним или фалшиво име във Facebook. Така че ако открият, че сте китайски дисидент, който използва псевдоним, те ще ви забранят. Това реално вече се случи на един много популярен китайски политически активист - Майкъл Анти.

Това е документиран проблем... Това е нещо, на което досега Facebook се съпротивляваха, тъй като това ще размие базата им от потребители и ще затрудни продажбата на реклама.

- По какъв друг начин американски фирми участват се вписват в това?

Морозов: Сега сме в самото начало на дебата дали Facebook и други социални мрежи би трябвало да изграждат технологии за разпознаване на лица.

Ето ви пример: През 2009 г., след края на протестите в Иран, правителството на страната събра снимките, които самите протестиращи са пуснали във Flickr. След това те публикуваха тези снимки на правителствените новинарски сайтове, като заобиколиха лицата на хората, които не познават, с червени кръгове - и приканиха читателите да изпращат имената на който и да е от маркираните на снимките хора.

Така че в някакъв смисъл те разчитаха на съвместната работа на потребителите за идентифицирането на лицата.

Но какво ще се случи пет години по-късно, когато технологията за разпознаване на лица е толкова напреднала, че правителството може просто да вземе тези снимки и да ги прокара през софтуер, който ще сравни лицата на тези снимки с лицата на милиони хора, чиито фотографии са във Facebook или могат да бъдат намерени при търсене за изображения в Google?

Вече сме много близо до тази ситуация.

След това идва базовата технология за инспекция на мрежата. В Египет има една фирма, наречена Narus,  собственост на Boeing - и която снабдяваше Египет с технологии за задълбочен анализ на мрежовите пакети, което би им дало възможност отблизо да следят и инспектират трафика в Интернет... или дори да идентифицират дисидентите.

Дали е редно американска фирма като Boeing да осигурява такива технологии? Моят отговор би бил отрицателен. Боя се, че възхваляването на Интернет свободата във Вашингтон всъщност отвлича вниманието на политиците там от ролята на самата Америка във всичко това. И това е нещо много неприятно.

От една страна има хора в Държавния департамент на САЩ, които са много критични към Интернет цензурата в Китай - която междувременно в голяма степен е насърчавана от технология, продадена им от Cisco.

А от друга страна, има хора в Държавния департамент, които дават награда за иновации на Cisco като признание за постиженията им като корпорация.

- Ако американският Държавен департамент желае да насърчава демокрацията чрез Интернет, какво би трябвало да прави?

Морозов: Най-важното е преди всичко да бъдат формулирани основните принципи.

Досега концентрацията е в прекалена степен върху изграждането на мини-версия на Силиконовата долина в Държавния департамент. Там има няколко млади хора, които разбират много от технологии, но нямат особени познания по геополитика.

Мисля, че те имат много наивен възглед за Интернет свободата, който вече предизвика нежелани резултати.

- Много хора казват, че предвид това, което се случи в Египет, Интернет достъпът води до свобода. Каква е вашата гледна точка по този въпрос?

Морозов: Мисля, че вероятно това е валидно за някои режими. Но определено не е валидно за други. Трябва да разберете, че всички авторитарни режими са много различни. В момента ние наричаме Сирия и Сингапур авторитарни, въпреки че те нямат на практика нищо общо помежду си.

Интернет няма да бъде факторът, който ще доведе до резултат или провал. Бих казал, че Интернет няма никакво въздействие върху това, което става в момента в Либия, освен може би в осигуряването на информация за него извън страната. Не Интернет ще определя съдбата на много други режими в Близкия Изток. Но ако тези режими оцелеят, мисля, че би трябвало да очакваме те вече да не подхождат толкова безгрижно към Интернет в сравнение с преди.

- Какво смятате за решението на Сирия да деблокира достъпа до Facebook и YouTube насред всички тези вълнения?

Морозов: Мисля, че това е много стратегическо решение, вероятно взето по много коварни причини. То показва, че те са направили отстъпки пред опозицията, така че вероятно в момента е средство за пазарлък - и те го използваха разумно.

Крайният резултат е, че сирийската полиция ще бъде в състояние да следи много по-добре противниците си - и ако властите желаят, ще могат да определят местоположението им, да ги арестуват и да ги сплашват.

Мисля, че това е много по-умна стратегия от това, което направи Египет - което беше да изключи Facebook за пет или шест дни, след като хората вече бяха на площада.

- Само между 5% и 7% от египтяните имат регистрация във Facebook. Какъв е изводът ви от факта, че толкова малко хора в този регион са в социалните медии?

Морозов: Не мисля, че непременно би трябвало да съдим по цифрите. Не знаем колко малко е твърде малко. Много от тези протести изискват критична маса от хора, които да излязат на улиците. Не е необходимо да имате цялото население във Facebook, за да бъдат успешни протестите.

Мисля, че в случая с Йемен, където само около 1.7% от населението е онлайн, това е по-малък фактор, отколкото в място като Египет.

- Как все пак стигнахте тоз тази гледна точка, че е необходимо да бъдем скептични за ролята на Интернет в света?

Морозов: Роден съм в Беларус, един от най-тежките политически режими в Европа. Кондолиза Райс някога го нарече последното убежище на тиранията в Европа - и мисля, че това вероятно е било твърде сдържано изказване. Винаги съм имал интерес към това да разбера как би могла да бъде отворена към света страна като Беларус.

В един момент, когато бях в Европа, се присъединих към неправителствена организация на име Transitions Online, която действаше в бившия съветски блок. В крайна сметка станах техен директор по новите медии. Обучавахме хора как да използват блогове и социални мрежи, за да се борят за демократични промени.

Прекарах три години в пътувания из региона, опитвайки се да преценя нуждите на тези активисти и да ги обуча на правилните умения. Така че бях всъщност един от тези "кибер-утописти", които сега атакувам в тази книга - или поне бях такъв доста дълго време.

Но правителствата, срещу които се надявахме да се изправим, ставаха все по-интелигентни на тема Интернет. Те правеха неща, които бяха много по-сложни, отколкото би могло да се очаква. Смятахме, те че просто ще забраняват уебсайтове, но те всъщност правеха неща като преравяне на данни в профили в социални мрежи и провеждане на кибератаки. И стана ясно, че самите правителства са много активни потребители на същите инструменти.

Oще: facebook  google  вашингтон  власт  диктатори  евгений морозов  египет  интернет  китай  правителства  протести  русия  сащ  технологии  тунис 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 23.02.201118:10

Борците за демокрация в Арабия скоро ще разберат че техните чорбаджии са цвете в сравнение със задокеанските и че революциите им са финансирани от Обама. Казаното от Уаел Гоним от Google си е признание за това. Уаел Гоним от Google скоро ще се прояви като Think-tank. Помнете ми думата!
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.