Венецуела: грозното лице на революцията | webcafe.bg
Webcafe

Венецуела: грозното лице на революцията

Webcafe.bg, по Guardian 23.02.2014, 20:35 (обновена 26.02.2014, 13:29)

1 от 7 снимки Назад Напред

Венецуела

Някога Уго Чавес говореше за "красивата революция", но това, което видя светът във Венецуела през изминалата седмица, бяха само грозни гледки. Протестиращи, стрелба по улиците, горящи барикади и хаос.

Сред загиналите е и 22-годишна кралица на красотата, намерила смъртта си от куршум в главата

Правителството цензурира новините по телевизията и повечето кадри идват от смартфони, пикселирани и нестабилни кратки видеа, изпълнени с пушек и викове. Над всичко обаче надвисва чавизмът, хибрид между демокрация и автокрация, опиращ се на популизъм, петродолари и псевдосоциализъм, който сега жъне последиците от лошото си управление.

Протестните демонстрации в столицата Каракас, а и във Валенсия, Мерида и други градове се оказаха смъртоносни, след като предвожданите от студенти шествия предизвикаха агресивната реакция на венецуелската Национална гвардия и паравоенни групировки. Те нахлуваха на мотоциклети във "вражеските" райони с оръжие в ръка, а семействата закриваха прозорците с матраци, за да се пазят от куршумите.

Human Rights Watch обвини силите за сигурност в прекомерна и незаконна употреба на сила, побоища над задържаните и стрелба по невъоръжени хора. Но може би по-лошото тепърва предстои. Арестите, побоищата и убийствата по-скоро провокираха, отколкото възпряха протестиращите, в основната си част представители на средната класа.

Те се зарекоха да продължат, докато не настъпи "ла салида" - оставка на управляващите, които удържаха властта по времето на Чавес, а после и при настоящия президент Николас Мадуро, в продължение на последните 15 години. "Промяната зависи от всеки един от нас. Не се предавайте!", заяви Лилиан Тинтори, съпруга на хвърления в затвора опозиционен лидер Леополдо Лопес.

Знамена се развяват от сгради и барикади; "обявявам гражданско неподчинение," пише на едното от тях

В излъчвана по телевизията реч до поддръжниците си, облечени в червени ризи, Мадуро обвини САЩ в подстрекаване към бунт и заплаши Тахира, особено склонен към бунтове източен щат, с военно положение. Местният губернатор скоро ще се присъедини към Лопес зад решетките, зарече се той. "Въпрос на време е, докато не го пъхнем в същата килия."

Официалната политика на "комуникационна хегемония" използва държавните медии за пропаганда, сплашва частните ефирни медии, вече свали един канал от ефира и отказа разрешителни за работа на четирима журналисти от CNN.

Това напомня отчаяна борба за оцеляване на режима, която засяга не само Венецуела, но и Куба, зависеща от Каракас за субсидиран петрол и поддръжниците на Запад, смятащи държавата за изолиран и обсаден остров на лява идеология. На практика, въпреки че протестите продължават, резултатът от тях изглежда почти предопределен.

Властта контролира полицията, армията, съдилищата и запазва подкрепата си сред бедните. Тя остава окопала се система на власт, несмущавана от външни заплахи. Въпреки експулсирането на трима американски дипломати - фундаментална стъпка в чависткия политически театър - няма никакви доказателства за външен сговор от Вашингтон.

Сблъсъците бяха донякъде неизбежни

Лопес, амбициозен, учил в Харвард, политик, насочи студентските протести срещу престъпността и икономическите проблеми към по-мащабен бунт срещу властта. Радикално малцинство атакува държавни сгради с камъни и коктейли молотов, предизвиквайки агресивен отпор от силите за сигурност и милициите, известни като "колективи", в резултат на което загинаха поне шестима протестиращи, много хора бяха ранени, а градовете кънтяха от звука на гневно блъскане по тенджери, традиционна форма на изразяване на несъгласие с политиките.

"Препоръчвам им да си купят стоманени тенджери, за да издържат поне 10, 20, 30 или 40 години," коментира иронично Мадуро. "Революцията е тук задълго!". Историята показва, че президентът има всички шансове да надделее. Уличните протести за кратко свалиха неговия ментор през 2002 г. с помощта на предвождан от военните преврат, тихомълком подкрепян от Вашингтон.

Чавес отвърна на удара. Протестиращите се опитаха отново и се провалиха през 2003, затваряйки петролната индустрия, която е основната прехрана на Венецуела. Този път генералите и фирмите за добив на петрол изглеждат стабилно под правителствен контрол. Обединявайки иначе разпокъсаната си управляваща коалици, Мадуро дори изглежда още по-силен.

Което въобще не означава, че революцията е победила - точно обратното

В по-мащабен, исторически аспект, тя вече е изгубила борбата. Венецуелската тропическа изкуствена алтернатива на капитализма се разпада. Тя е изправена пред екзистенциална заплаха - не от младите, скандиращи на площадите, а от факта, че Венецуела е зле управлявана, сриваща се и на практика нефункционираща.

Да започнем от икономиката. Официалната инфлация - 56%, е сред най-високите в света. В страната цари недостиг на хляб, брашно, месо, тоалетна хартия и други стоки от първа необходимост. Валутата, наречена боливар, е на практика неконвертируема и се е обезценила рекордно. Земеделието и промишлеността се задъхват. Вестниците остават без хартия за печат. Авиолиниите заплашват да ограничат полетите, тъй като правителството им дължи $3.3 млрд. Дълговете към фирмите, търгуващи с храни, са над $2.4 млрд. Цените на съкровищните бонове са се сринали до нива, близки до фалита.

Инфраструктурата, някога предизвикваща завист в цяла Южна Америка, страда от липса на инвестиции и поддръжка. Спиранията на тока оставят цели градове в мрак. Огромните ями по магистралите създават усещането, че те са били обстрелвани с минохвъргачки. Изоставени превозни средства от градския транспорт са покрити с паяжини.

Дори фасадата на президентския дворец "Мирафлорес" е покрита с плесен

Престъпността е неконтролируема. Правителството спря да публикува редовни статистики, но неправителствените организации сочат нива на убийства около 25 000 души годишно, един от най-високите проценти на глава от населението - повече дори от Ирак. Отвличанията - хора изчезват от автобусни спирки, университети, молове и летища, след което се предявяват искове за откуп - засилват масовата тревожност сред обществото. Корумпираната полиция и политизираните, претоварени съдилища създават усещане за безнаказаност.

Около 97% от убийствата остават безнаказани. Списъкът може да продължава до безкрайност - държавата е в запуснато състояние и тежък упадък. Това не означава, че тя се срива окончателно. Венецуела е съвременният наследник на Елдорадо - земя, която е изкушила конкистадорите с илюзията за злато, но впоследствие се е оказала източник на най-големите световни петролни запаси. Милиарди петродолари се изливат в хазната всеки месец, един непрекъснатовъзобновяващ се източник на средства за социално подпомагане.

И все пак шевовете в тъканта на държавата започват да се късат, и Венецуела се разпада. Дори и протестите да спрат, Мадуро е изправен пред изолация, противоречаща на грандиозната реторика на чавизма. Антиимпериалистка пътеводна светлина? Нов път за човечеството? Не и докато в супермаркетите избухват юмручни боеве за недостигащи бройлери. И докато най-добрите и най-умните венецуелци бягат от родината си по цял свят.

Гневът на средната класа може да бъде канализиран от правителството и превърнат в поляризация - стара и успешна стратегия. Опасността за властта обаче е в недоволството в селцата и бедните квартали, които са основната подкрепяща управляващите група. Той почти ликвидира революцията месец след смъртта на Чавес от рак през март миналата година, когато Мадуро, въпреки огромното си предимство като средства, медии и институционален контрол, успя да надделее със съвсем малка, оспорвана обеда срещу лидера на опозицията Енрике Каприлес. Това беше знак, че правителственият патронаж и подаяния - работа, субсидии, домове, битови уреди - вече не са достатъчна компенсация за недостига, инфлацията и престъпността.

Избраният през 1998 Чавес създаде тази система

Талантлив политик и умел комуникатор, той разшири социалните програми и рязко намали бедността, заздравявайки имиджа си като борец за правата на онеправданите. Като мениджър обаче той се оказа катастрофално неуспешен. Изземването, субсидиите и контролът на цените блокира икономиката в популистки лабиринт.

Историческият петролен бум и маниакалното харчене поддържаха илюзията за нова обетована земя. Чавес мечтателно говореше за удвояване, дори учетворяване на населението. Той промени знамето, името на държавата, зарече се да строи нови градове, изкуствени острови и трансконтинентален петролопровод.

Имаше нездрав фараонски замах в тези му планове, но чуждестранните му поддръжници посрещаха с овации амбициите му. Оливър Стоун, посетил Каракас за снимките на документален филм, охотно си затваряше очите при упоменаванията на корупцията и дисбаланса, изцеждащ силите на икономиката. По-критичните анализатори след посещения в страната признаваха на четири очи, че всичко изглежда леко хаотично, но при завръщането си у дома публично хвалеха напредъка на революцията.

Прахосничеството достигна такива пропорции, че дори сред рекордните доходи от петрол, Чавес се наложи да взема многомилиардни заеми от Китай, за да устройва изкуствен бум преди избори.

Сега цари краен популизъм, обричащ страната на неизбежен провал

Мадуро наследи чависткия модел - и само го направи още по-лош. Там, където Чавес имаше увереността да се огъне пред икономическото здравомислие и да извършва болезнени промени, наследникът му, по-слаб и недолюбван от мнозина от поддръжниците на властта, заложи на дори още по-краен популизъм, нареждайки на супермаркетите да свалят цените, арестувайки собственици на компании като "спекуланти" и изпращайки войски в магазините, за да "освобождават" перални "за народа".

"Сега се намираме в критична ситуация на недостиг и това е само върхът на айсберга," казва Луис Висенте Леон, социолог от Каракас. Той предсказва, че трудностите скоро ще се утежнят. Работниците в държавните фабрики в Куидад Гуаяна са пред почти открит бунт.

Учители, лекари и медицински сестри стачкуват. Дарбата на Чавес за шоута му позволи да отвлича вниманието и да намира отдушник на масовото разочарование, но Мадуро, който е много по-скован и неумел, разчита повече на грубата сила. Затова и в момента се случват координираните и символични атаки от "моторизадос" над кварталите, обитавани от средната класа.

Вече никой не претендира, че революцията е красива. В момента Мадуро има само една грижа - да удържи властта, ни повече, ни по-малко. И той няма как да предложи решение на фиаското, на трагедията, която в момента е Венецуела.

Oще: валенсия  венецуела  каракас  мадуро  протест  чавес 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.01.2011, 15:21

25 qhasper | 25.02.201418:20

asdfsd, браво. Намери ми правописните грешки. Виновен съм.

"зле разбраната емпатия води до нездрави етични преценки, а в по-мащабен план представлява чисто и просто анархия (не само политическа). Расте и броят на хората, на които почти или напълно им липсва емпатия, затова изграждат мними, но престъпно уверени ценностни с-ми на базата на логиката"

Какви са ми идеологическите пристрастия?
Какво представлява добре разбраната емпатия?
Дефинирай ми анархия.
Дай ми пример за тия престъпни логични ценностни системи.

За да не се стряскаш друг път - пиша също "ше; тва; се вместо все; някъв; няква; някво; някви; същите с 'е' вместо 'я' " Също така изпускам букви, натискам съседни клавиши, служа си с мръсни думички понякога, може да използвам неправилни термини на български, защото в някои области образованието ми не е било на български.

Нищо от това няма отношение към смисъла на научните ми трудове, но е лесно да се чопли.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

24 deowin | 25.02.201417:55

>можем да се поставим на мястото на друго същество

Точно.
Което също показва, че съществуват морални ценности общи за всички хора, които са способни на емпатия. След като повечето хора са, следва, че повечето хора би трябвало да могат да разсъждават (помежду си) рационално, последователно, научно върху въпроси от етиката.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 02.04.2012, 03:26

23 asdfsd | 25.02.201415:15

Като сме тръгнали да издребняваме - тествай и да не пишеш 'недвосмислено', на няколко пъти изпъква в научните ти трудове от идеологични пристрастия.
Също да вметна, че зле разбраната емпатия води до нездрави етични преценки, а в по-мащабен план представлява чисто и просто анархия (не само политическа). Расте и броят на хората, на които почти или напълно им липсва емпатия, затова изграждат мними, но престъпно уверени ценностни с-ми на базата на логиката. Оттам насетне не е за обясняване.
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 30.01.2011, 15:21

22 qhasper | 25.02.201409:23

Тест опит да пиша "и" с ударение вместо "й":

от мене - ѝ

от БДС скрипта на кафето - ѝ
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 30.01.2011, 15:21

21 qhasper | 25.02.201409:15

"по едни и същи събития има различни мнения, различни тълкувания, различни гледни точки? Че взаимоотношенията между субекти са субективни? Зашото аз, твърдя точно това."

Ако не е станало ясно, точно в това смятам, че грешиш. Всяко събитие е факт - мнения може да има много, но това не значи, че всички имат сравнимо тегло, или че дори някое от тях е правилно. Могат, обаче, да се анализират обективно фактите и да се установи за коя страна доколко даденото събитие е било положително или отрицателно, ако изобщо е имало значение, всичко това възоснова на тия неща продиктувани от емпатията, за които говорех. Има много обективизъм в човешките взаимоотношения.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 30.01.2011, 15:21

20 qhasper | 25.02.201409:04

Агресивно се съгласявам с deowin.

Шрайка, точно защото ти и други смятате, че всеки въпрос, засягащ отношенията между хората и техните възгледи, не подлежи на стриктен логически анализ и нещата зависят от мястото, времето, настоенията и традициите, се стига до остри спорове за правата на гейовете например.

Човешкият морал произлиза от емпатията, която е еволюционна даденост не само при хората. Точно защото можем да се поставим на мястото на друго същество, можем недвосмислено да определим дали някое действие или виждане е в ущърб на личното или общото благо.

"пак си принципно прав, но...ако ставаше дума за наука. Човешките взаимоотношения, в частност обществените, са толкова субективни (каламбурът е умишлен), че думи като "проверяемо, доказуемо, обективно грешни" са меко казано неудачни. Изразът "фактологически грешки", също не е особено правилно да се използва. За един и същ случай, колкото наблюдатели, толкова мнения и толкова различни "факти""

Абсолютни абсобютизми може да има само във формалната логика и ги приемаме а приори. Навсякъде другаде, включително и в най-здравия научен контекст, такова нещо като абсолютна сигурност в правотата на нещо няма. Някои неща се знаят с изключително голяма сигурност, но никога 100%. Това е и причината научните теории да са невъзможни за доказване. Те само могат да се опровергават и точно това се опитват да правят учените постоянно.

По социалните и морални въпроси нещата стоят по същия начин. Има определен набор от правила, които не би отрекъл почти никой, защото са заложени дълбого на генетично ниво - здравето е за предпочитане пред страданието или смъртта, свободата е за предпочитане пред липсата ѝ и тн. Имат изключения, те са в много ограничени случаи, но като цяло тези неща не подлежат на опровергаване на базата на нечие мнение по даден въпрос. Например това, че някой го дразнят гейове, никога не може да е причина да им се отнемат човешки права, за да се уважи неговото желание да не вижда розови прашки на гей парад.

"А намеси ли се пропагандата...става страшно."

Съгласен напълно, а бих добавил и - намеси ли се зараза от религиозна догма или безпочвени предразсъдъци също става страшно. Религиите може и да нямат същите остри зъби и голяма паст както в миналото, но белезите от захапката им личат още на много места.

Пак за гейовете, знам, ама ми и много смешно и жалко какъв голям трън са, при положение, че не е ничия работа какво правят.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

19 deowin | 25.02.201400:58

>Кое не е проверяемо?

Не е проверяемо дали обичаш баница с боза.
Нито твърдение като "има различни мнения, различни тълкувания, различни гледни точки" съдържа достатъчно конкретика, за да е възможно да се опровергае.
По думите на класика, yeah, well, you know, that's just, like, your opinion, man.

Май не ме разбираш правилно. Аз не слагам никаква негативна конотация в "лично мнение", защото то не подлежи на научна критика.
Личното мнение си е лично мнение.
Ти имаш свое, аз имам мое.
Всичко си е в реда на нещата.

Ако, обаче, личното ти мнение е, че жените не трябва да имат право да гласуват, а аз защитавам абсолютната според мен "доброта" на свободата на всяко човешко същество, то твоето лично мнение е в конфликт с обективната реалност, че свободата е ненакърнимо човешко право.
Да, напълно съгласен съм, че в този конкретен случай можеш да твърдиш, че свободата може би не е абсолютно "добро". Така е.

Но съществуват купища обективни истини, с които твоето лично мнение би могло да бъде в противоречие. Когато това стане, аз съм склонен да коригирам.

>От материална - да

ОК, за математика в мен няма никакво значение как продължаваш това изречение.
Току-що сподели, че и за теб съществуват морални абсолюти. Поне един. Може да не са същите, като моите, но съществуват.
Следователно и за теб би трябвало да съществуват твърдения в сферата на етиката, към които може да се подходи научно. Точка.

>казваш "абсолютно" твърдение, и моментално сам поставяш ограничение

В думата "абсолютно" няма абсолютно нищо, което да отрича възможността за условност.
Водата кипи при 100С.. освен ако налягането е различно от атмосферното.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 13.09.2013, 21:13

18 Шрайка | 25.02.201400:20

->Не, защото не е изградено върху проверяеми факти
Кое не е проверяемо? Това, че по едни и същи събития има различни мнения, различни тълкувания, различни гледни точки? Че взаимоотношенията между субекти са субективни? Зашото аз, твърдя точно това. Или сбора на субективни мнения ги прави обективни факти?

->Следователно то е лично мнение.
Такова е, както и твоите.

->а не твърдение, което претендираш да е обективно
не претендирам да е обективно, бих влязъл в противоречие със себе си от предишния пост.

->и би могло да се окаже грешно
напълно възможно. Въпросът е, какъв е критерият за истинност?

->Според мен е абсолютна истина, например, че произволен човешки живот е по-важен от произволна материална ценност.
От материална - да (казвам го адхох, бих помислил по въпроса), но от обществена? Много пъти в обществен интерес е даден живот да се отнеме. Като пример - смърното наказание (макар да съм му противник).

->Абсолютна истина е, че свободата (тази, която свършва в чуждия нос)
казваш "абсолютно" твърдение, и моментално сам поставяш ограничение. Защо ли? Може би, точно заради това, че няма абсолютни истини в тази област? А аксиомите ги формулираме ние, хората, т.е. те също са субективни. Не случайно непрекъснато се променят.

И да, има изграждане на хипотези. И непрекъснато някой ги тества. Върху нас.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

17 deowin | 25.02.201400:11

>Лесно е да се предизвика дефицит на определени стоки

Не би било точно лесно, защото е нужно да саботираш много производства и да успееш да контролираш търговския обмен с много държави, но да - не би било ужасно трудно.
От друга страна, в момента приписваш на злонамереност това, което достатъчно добре се обяснява с обикновена некомпетентност. Окам те отрязва веднага.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

16 deowin | 24.02.201423:37

>Трябва ли да доказвам горното си твърдение?

Не, защото не е изградено върху проверяеми факти. Следователно то е лично мнение, прерогатив и право на всеки човек, а не твърдение, което претендираш да е обективно, и би могло да се окаже грешно.
"Обичам баница с боза" е лично мнение. Не подлежи на опровергаване.
"Баница с боза е идеалната закуска за всеки човек" е твръдение, което може да бъде опровергано.

Не споделям мнението ти, че човешките взаимоотношения и етиката са напълно лишени от абсолютизъм.
Според мен е абсолютна истина, например, че произволен човешки живот е по-важен от произволна материална ценност.
Абсолютна истина е, че свободата (тази, която свършва в чуждия нос) е нещо "добро", а липсата на свобода - нещо "лошо".
Ако се съгласим, че и в етиката съществуват абсолютни, обективни истини, аксиоми, то просто следствие е, че съществуват и твърдения, които подлежат на научен подход - изграждане и тестване на хипотези, проверяемост, повторяемост, опровергаемост и т.н.
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.