Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Добрите хора отиват...

Къщите на хората в село Бисер бяха залети от голяма вълна ден след като стана ясно, че сме склонни да отделяме време, енергия и средства, за да помогнем Снимка: deviantart.com
Къщите на хората в село Бисер бяха залети от голяма вълна ден след като стана ясно, че сме склонни да отделяме време, енергия и средства, за да помогнем
Деси
Петър (вторият отляво) в кризисния център

Деси учи социална педагогика, Петър работи в рекламна агенция след като неотдавна е завършил по специалността в Англия. В точното време 23-годишните доброволци разбиха скептицизма, че не ни пука за бедата на другите. И спешното дарителско събитие за събиране на дрехи и одеяла за бездомните, което инициираха в събота, се оказа добър пример какво можем да направим за хората, които в момента имат най-голяма нужда от това.

Къщите на хората в село Бисер бяха залети от голяма вълна ден след като стана ясно, че сме склонни да отделяме време, енергия и средства, за да помогнем.

„Първият коментар, който получихме, когато три дни преди събитието направихме страницата във Facebook, беше типично хейтърски", разказват. „Че това били мили, но безсмислени действия. Наясно сме, че такива кампании в един момент се превръщат в мечешка услуга. Но идеята беше да осъзнаем, че сме отворени да даваме добро - в случая топлина. И че това може да се превърне в нещо по-устойчиво".

Просто има такива хора - решават спонтанно. Деси вижда репортаж от Гърция, където раздават одеяла на бездомните, а наскоро Петър, който е правил филм за бездомни хора, среща Михаил - „един сляп човек, който през лятото беше много весел. Когато го видях през зимата, ми каза, че ще се мре. Покрай постовете ми във Facebook по темата Кирил Радев от сдружение „Разномишленици" попита какво можем да направим, освен да мислим. И всъщност той запали искрата".

„Хората прииждаха с по две три-торби, пълни с одеяла, дрехи и обувки, в продължение на четири часа", разказва Деси. „Деца, младежи и възрастни от всякакъв социален статус. Някои просто ни благодариха за кампанията и си тръгваха, други пък се интересуваха в кого ще отидат дрехите. Например една баба донесе два пуловера, които лично е плела, но държеше те да попаднат в ръцете на българи. Обяснихме й, че не можем да делим хората на етнос, а на нуждаещи се и ненуждаещи се и тя се съгласи."

Двамата са успели да се справят с отразения от някои медии хаос през първите 15 минути от инициативата, когато доста хора са се блъскали, за да разграбят дрехите. Каузата пък повлича десетки доброволци, които сформират мобилни екипи и тръгват из София, за да търсят бездомници, които не са разбрали за събитието, за което е било съобщено в кризисните центрове. Сдружения като Тук-там и Free Sofia Tour им помагат за разпространението на информацията.

„Съдействаха ни и не толкова близки хора, които предоставиха автомобилите си, за да можем да разнесем дрехите. Накрая бяха останали десет чувала, които нямаше начин да поберем в нашите коли. В последния момент дойде едно момиче с две торби и ни попита имаме ли нужда от помощ. Оказа се, че е с комби, в което събрахме всичко и го закарахме до кризисния център в Захарна фабрика, където има и семейства с деца".

Дарителите не просто са изхвърляли дрехите си, разказват още двамата. „Имаше много хубави палта, костюми на закачалки, които за доста хора в кризисните центрове са необходими, тъй като в момента си търсят работа и ходят по интервюта".

Обявеното събитие в София пред Народния театър провокира инициативи и в други големи градове, като във Велико Търново кампанията е продължила три дни и дори е имало хора, които са раздавали храна. Деси и Петър обаче не си придават важност заради постигнатото, а по-скоро се замислят как да го надградят. „Тези хора не могат да живеят от добротата на другите хора, това е зависимост и не е издържаща се система", обяснява Петър. „Има много спорове за това дали дарителството всъщност е полезно за обществото. Разбира се, че точно в момента е. Но в дългосрочен план е важно да научим тези хора сами да си ловят рибата. А това е нещо много трудно".

„Затова в момента обмисляме по-различна кампания, която е свързана с намиране на работа на тези хора. Това е амбициозно, но от онеправдани, тези хора трябва да бъдат накарани да се чувстват полезни", смята Деси и добавя, че това зависи не само от социалната политика, а и от нагласите на обществото, тъй като ние по презумпция ги смятаме за ненужни.

Точно сега, във време, в което ни се струва, че хората са ужасно негативни и вглъбени в собствените си проблеми, може да изплува съвсем друга тенденция, вярват доброволците. И призовават примерът им да бъде последван в бедствените точки на страната.

 

Най-четените