Гражданинът срещу българина | webcafe.bg
Webcafe

Гражданинът срещу българина

Драго Симеонов 10.04.2013, 17:28 (обновена 15.04.2013, 06:39)
Сенки

Снимка: © Getty Images

Гражданинът е стожерът на правилата, той има права и задължения...

Движение, недоволство, инициатива, квота, права, мир, неподчинение, общество. Залепете за всяко едно от тези абстрактни съществителни определението "гражданско" и то изведнъж придобива тежест. Нека тежестта не се бърка със смисъл.

Ние генетично сме предразположени да не разбираме съвсем точно значението на думата "гражданин". Усещаме, че в нея се крие някаква тайна сила, но е точно толкова понятна, колкото "абракадабра".

Ето защо очакваме да има магически свойства. Гражданско ли е нещо, то няма как от него да не излезе зайче.Там е работата, че думите са само проекция на мислите, а ние не мислим себе си като граждани. Предпочитаме да се определяме с етнонима "българи". Нищо странно няма в това, само дето българи и граждани в смисъла, в който ги употребяваме, значат съвсем различни неща.

И този несъзнаван вътрешен конфликт спъва развитието ни, без дори да си даваме сметка за него. Терминът "гражданин" е римски. Градът (civilis) е не само сърцето на държавната структура, но и символът на цивилизацията. Извън него е варварската неподреденост.

Гражданинът е стожерът на правилата, той има права и задължения, които организират реда; извънградският жител е привидно волен, но обречени да бъде ръководен. Съществуват места, където и днес терминът е запазил древното си значение, но Балканите не са сред тях. Дълги години (всъщност може би и до днес) при нас е в сила разделението град-село, като дори литературната ни традиция черпи вдъхновение оттам.

Чели сте Йовков, Елин Пелин, Смирненски, Хайтов, Ивайло Петров. Градът е модерен, но и покварен. Той поглъща обикновените честни селяни, откъсва ги от корените. Гражданинът е префърцуненият мързеливец, който разчита на родата да го снабдява с провизии.

Соцът изведе тази опозиция до съвършенство. Удобният градски живот напълни градовете със селяни, които замениха полето като място за отглеждане на зеленчуци с остъкления си балкон, но при всяка отпуска държат да се върнат в бащината къща. Да си гражданин беше фалшива гордост и ние свикнахме терминът да означава нещо средно между дезертьорски упрек и иронична квалификация. Нищо общо с правилата и задълженията.

До ден днешен разбираме града като общ, не наш и затова поддържаме селския манталитет на изрядно чисти домове, но мръсни и безстопанствени общи градски пространства. От друга страна, всеки път, когато заговорим за себе си като "българите", ние имаме предвид отрудения и беден обикновен човек, когото системата е прецакала.

Той не е доброволният строител на цивилизацията, а нейната жертва. Да го наречеш "селянин" е обидно, но той е носител именно на тази патриархална нагласа. Така мислим обикновения сънародник, когото онези в парламента (топ гражданята) експлоатират безскрупулно. И понеже ние вечно сме били част от нечия империя, само че никога от създателите, винаги от разрушителите й, ние изначално носим в себе си неградското, т.е. варварското.

Ето как българинът и гражданинът са несъвместими. Те винаги ще съществуват паралелно и в това няма нищо неестествено. Странното е само, когато се мислим по един начин, а се наричаме с друго име. Това води до нелепи парадокси в политически аспект. Така някои искат да задоволят обикновения отруден българин с претенциозна гражданска квота или пък въртят евтини трикове на селските бабички и очакват да им се хванат будните граждани.

Най-зле е обаче, когато се опитваме да маскираме вродената си варварщина като граждански акт или обратното - крием стремежа към ред и правила под чула на народнячеството и сиромахомилството.

Oще: българи  варварщина  граждани  гражданин  правила  протести  ред 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.11.2010, 21:47

28 koce | 25.04.201319:33

Абсолютно точна диагноза от автора
"Гордостта " от принадлежността към "гражданите" издава дълбоки комплекси и много ниско ниво

Великите българи до един са от села и малки градчета.
Унищожаването на корените на българския народ е големия грях на соца
Продукт на този процес е градската простотия, която може да се види във всеки панелен комплекс - мръсотия, простотия и злобария
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

27 deowin | 12.04.201323:15

Кака Мара, ако коментарът ми те обижда (не се ласкай - напълно нетърсен страничен ефект), може би било значително по-конструктивно да се запиташ защо, вместо да се опитваш да гадаеш неща за мен. Особено пък с такъв отчайващ неуспех.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.03.2011, 23:01

26 Кака Мара | 12.04.201322:48

deowin, не се напъвайи не си хаби клавиатурата, никога не съм се вълнувала особено от оценките на пролетариата, още по- малко пък от тези на "изучените " дечица на работници, партийни секретари и АБПФК..
Ха, сега ми е паднало да питам- потомците на комунисти до кое поколение безпрекословно следвате повелите на партията и повтаряте мантрите на партийните шамани, ако и да се правите на Хамериканци и капиталисти? Чуди се (питам теб, защото е очевАдно, че само претендираш за нещо различно от пролетарий по произход, дух и възпитание..апропо, имаш ли вече нещо спастрено, дето имаш против да го загубиш, за веригите е ясно, че ще ги харижеш с удоволствие Смее се )
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

25 Frida | 12.04.201322:06

гражданското е опозиция на овенното, цивилното срещу униформеното, доброволното и осъзнатото срещу наложеното, равнопоставеността срещу йерархичността. републиканците обичат да се наричат граждани, а не -поданици-т.е. лица със свободна воля. съмнителна-и не става въпрос за права и задължения, а за навици. също като да не си хвърляш фаса на улицата, да не храчиш и плюеш на нея. да си с ръб на панталона и излъскани обувки, сресан и дискретно парфюмиран, да си носиш носна кърпичка и ноктите ти да са изрязани Смее се един културен минимум, прегазен от бетонобъркачките социалистически, докарали примитвна маса от хора, за които главната ценност на града не е удобството, а анонимността за нагона им и възможността да се облекат в някаква власт - я пагонче, я бюрце със секретарка. разбира се, зависи от къде идват и дали не са безимотни ратайски чеда - тея са най-озъбени.
а земята българска пустее, евтинее, циганее. от много градски, толкова градски, че си ликвидират пазара, да не им напомня ...а що за град е, градът без пазар?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

24 Georgi Tashev | 12.04.201315:44

А думата "селяндур" е останала от едно време, когато образованите хора са били предимно в града, образованието е давало много голям авторитет, а учителя е бил важен човек.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

23 Georgi Tashev | 12.04.201315:38

ОК, след като толкова критикувате автора, а хората в големите градове (основно София) дошли от малки градчета и села са толкова готини, тогава ми кажете кой е изобретил следните навици:
- изхвърляне на боклука през прозореца
- изхвърляне на опаковки, обелки и фасове през прозореца на автомобила
- оставяне на обувки, чехли, джапанки и др., включително техният аромат пред входната врата
- ароматизиране общите части на входа с мирис на кисело зеле.
- шофиране без съобразяване с останалите участници в движението, често съпроводено с отворен прозорец на автомобила, употреба на нецензурни думи и усилен звук на уредбата, с поп-фолк музика звучаща от нея.

На хора с такива навици се казва "селяндури". Тоест това не е свързано с техния географски произход, а с факта, че имат културата на улично куче. Именно затова, думата "селяндур" може спокойно да се замени с думата "помияр".
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

22 Зелен Бетон | 12.04.201314:41

Като терминологична еквилибристика интересно. Като теза обаче – не особено ясно, а и спорно.

Ако разбирам правилно автора, той твърди, че огромното мнозинство у нас по дефиниция са селяни (в културно-географски смисъл), които никога няма да станат граждани (1) (пак в културно-географски смисъл). В което има доза истина, макар че може и да се подискутира.

При това посочва, че терминът „гражданин (1)“ въобще не е същото като „гражданин (2)“ (в смисъл субект на едно демократично общество) – което е съвършено вярно.

Обаче все пак прави екстраполацията, че понеже не сме станали граждани (1), няма как да станем граждани (2) – което изобщо не е вярно.

Преди години, още по соц време, имах едно гадже екскурзоводка. Веднъж ме викна да помагам, защото трябваше сама да развежда цял автобус с французи. Отивам и гледам французите: чичковци с такета и закопчани догоре карирани ризки под поизносените сака, и лелки с плетени жилетчици и лачени чанти. Очевидно дълбока провинция, съдейки по ококорените им очи и искреното по детски удивление, с което попиваха всякакви културно-исторически подробности.

Същевременно обаче тези хора ме изумиха със съчетанието от непресторена добронамереност, откритост, достойнство и дори известен финес, с които се отнасяха както към непознатата среда, така и помежду си.

Разбира се, заприказвах се с двама-трима на политически теми (шило в торба стои ли... Усмивка). Знаех доста актуални подробности от френския политически живот – по него време си тренирах френския с четене на L'Humanité Dimanche; те обаче ме изненадаха с премереното си и обективно отношение към недолюбвания от цяла Франция тогавашен президент Валери Жискар д'Естен. Това бяха хора не особено информирани и по-скоро аполитични, но преценяващи разумно и смислено. И бас държа, че тези френски paysans (селяни) са били пълноразмерни citoyens (граждани) на държавата си.

Значи може.

А защо у нас не става (засега), е друга тема. Обяснението, че селското начало било патриархално, варварско и въобще ретроградно, е подозрително лесно.

В едно съм сигурен: че докато се подклажда (без значение неволно или умишлено) антагонизмът по оста „село-град“, за гражданите (2) действително ще е много трудно да се появят.

Тяхната поява не е въпрос на културно-географски статус или на някаква генетична предразположеност, а на здрав разум. Просто трябва здравият разум да бъде оставен да преценява, без да се атакува безспир с всякакви простотии и манипулации. Ако има начин тази канонада да престане, гражданите (2) ще се появят изненадващо бързо и достатъчно масово. Дори може – някой ден – да станат синоним на етнонима „българи“. Вместо Андрешко.

Ако канонадата спре, де...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 22.03.2012, 15:57

21 Шебек Хасан | 12.04.201309:14

Каката най-добре му е отговорила на смешния драскач Драго Симеонов. Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.04.2013, 04:11

20 ФилосоВ | 12.04.201304:28

Всъщност, по-скоро май че е обратното -- българинът е срещу гражданина (в който и да е смисъл на думата според автора). Има находки в статията!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

19 pepe | 12.04.201302:02

Скръбна госпожице, абе както съм написал предполагам, че и господина Драго Симеонов е готов да предостави на българските граждани някакви права. Дори и най-черната диктатура е принудана да го прави, иначе по чисто биологични причини скоро ще остане без граждани и съответно - без да има над кого да диктаторства /диктува? ама някакси не става въпрос за диктовка за проверка на правописа в случая/ Усмивка
Та както и аз съм написал - разликата между диктатурата и свободната държава опира до баланса на права и задължения.
Но повече не ми се спори.

Само един въпрос ми се върти в главата - защо всички международни и чуждестранни либерални и не чак толкова либерални институции, представителства и т.н., след като добият някаква представа за ситуацията с правата /и съответно баланса им със задълженията/ в страната вкупом започват да твърдят, че в България гражданите не се ползват с достатъчно права, че правата им са нарушавани от различни институции, че се създават различни пречки пред гражданите да се възползват от правата, които имат по закон, стигащо понякога до откровено незачитане на тези права...
В същото време гражданина Драго Симеонов /не смея да го нарека българин, тъй като в заглавието на статията си той очевидно се дистанцира от това понятие, протижопоставяйки себе си - гражданина /на света ли бе Драго?/ на българина/, твърди, че баланса между права и задължения е нарушен в ущърб на задълженията. Може би Драго наистина е гражданин на някоя друга страна и говори за някоя друга България...
Може би болката му по задълженията е породена от това, че много се говори за права - предимно за нарушени такива, и много по-малко за задължения. Ами първо Драго явно не си е имал скоро работа с някоя от многобройните държавни институции, където бързо биха успокоили болката му, обяснявайки му какво е длъжен, какви задължения има, какво следва, ако наруши тези задължения - как ще бъде наказан и т.н....
Може би ако правата на българските граждани бяха по-добре защитени и по-малко нарушавани българите щяхме с малко по-малко неохота да приемаме и задълженията си.
Едно време имаше една приказка: В нормалните държави /на Запад Усмивка/ всичко, което не е изрично забранено е разрешено, у нас /и при "социализма" въобще - приказката се отнася за правната система в "социалистическите" страни/ всичко, което не е изрично разрешено е забранено. И сега не виждам ситуацията много да се е променила, с изключение на това, че сега и това, което е дадено като права /разрешено, което на книга може и да е повече/ се нарушава.
Пък и никой никъде не приема чак с голяма радост задълженията си като гражданин. Това, как всички "други" обичат и спазват законите на страната си е умишлено създавана митология - не става дума само за престъпността /която и в развити страни не е никак малка/, но и като общо отношение на гражданите на страната /принципа "възползвай се от възможността и гледай да не те хванат" не е измислен от българите/. Задълженията може и да се приемат, но никъде и чак пък радушно, в най-добрия случай - като необходимост. И разбира се навсякъде хората говорят за, и искат повече права, не повече задължения.

Показателно е и подобното отношение на някой български граждани /пак се страхувам да не обидя някой от "подкрепящите" статията, наричайки го българин/ към скорошните протести. Докато мнението на чужденците общо взето варира около мнението на един германец, описано в статия в webcafe преди време и изразяващо се в нещо от сорта на "запознавайки се със ситуацията в България единствения въпрос, който си задавам е - защо протестирате чак сега", то разни нашенци се пъчат гордо и заявяват /с очевидно чувство на и претенция за превъзходство/, че те не подкрепят протестите - защото били неорганизирани /смях/, глупави, без изяснени искания, без "решения" /пак смях/ и т.н. - "аргументи". Ми то се предполага протестите да са неорганизирани и даже донякъде глупави. Организираността се предполага да е повече свойствена на държавата а умни да са тези, които я управляват, чиито прерогатив и задължение е и намирането на решения, а що се отнася до „неизяснените искания“ - всеки, отишъл на протеста е отишъл с изяснени, макар и съвсем частни искания, „неяснотата“ идва от опита да се съвместят прекалено много проблеми на различни хора и опита това да се направи без пълното отричане на държавната организация, която носи отговорността за състоянието, довело до тези протести /носи я, заедно с хората, които я изграждат, които управляват тази държава, защото както казват - this is their job, преведено на български - за това са се цанили, за това им плащат/. Много е удобно да се говори за задълженията на гражданите, без да се споменават задълженията на държавния апарат и на управляващите държавата. Единственото „организирано“ нещо, което управляващите държавата ни направиха по този повод беше абдикирането им и организирания отказ да се носи отговорност.

Въобще - в момента у нас от разни хора се измислят всякакви нелепи теории, целящи да се прехвърли вината от управлявалите държавата ни върху някой друг, главно - да се докаже на "матряла" че е негоден и да му се обясни /отново/, че сам си е виновен, за собственото си положение - неща, които по същество са верни, макар и съвсем не по причините и по начините, изтъквани от въпросните „автори“, а по причина, че само глупав и негоден народ може да търпи толкова дълго такива управляващи и да позволява да бъде заблуждаван и откровено лъган - отново.
А много хора са готови да приемат и дори активно подкрепят подобни теории, защото им дават някаква възможност да рационализират фрустрацията си, дават им за пореден път някакъв "виновник", дори и този виновник да е целокупния български народ, от който се предполага че са част и самите те - колкото и да се тупат в гърдите, че Те не са такива, че Те не са част от това "стадо".
   

оценка

+1 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.