Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Босненски сценарий за Украйна

Босненски сценарий за Украйна

От ноември насам кипящата Украйна свали диктатор, загуби Крим и накара Европа да потрепери от нова война, далеч не само икономическа и газова. Събитията се развиват толкова бързо, че вече ги коментираме с езика на Студената война - западните съюзници срещу руските нашественици или западните агресори срещу руските спасители.

Някъде по средата Украйна е заклещена в престрелката от стигми и сценарии, която залага на карта нейната цялост и единство. Целият този хаос, впримчил жителите, политиците и дипломатите на няколко дузини държави, успешно налага впечатлението, че в Украйна няма нищо сигурно - и всичко е възможно да се случи.

Сепаратистите от източната й част, които гордо веят руски знамена и се назовават с гръмкото „народно опълчение", настояват на 25 май, заедно с изборите за държавен глава, да бъде проведен и референдум за въвеждане на федерално устройство. За това се застъпи и Олександър Турчинов - временно изпълняващият длъжността президент на Украйна.

Такъв ход ще означава по-малко власт за правителството на Киев и повече свобода за регионите. Каквото и да решат в Украйна обаче, то няма как да се случи преди финалното одобрение на големите играчи.

Ако не можеш да победиш съперника, саботирай го

„Русия предпочита да дестабилизира Украйна в дългосрочен план, отколкото да разделя страната", коментира Весела Чернева, програмен директор на Европейския съвет за външна политика, която наскоро участва в делегация за посещение в Москва.

Тя обяснява, че това е т.нар. босненски сценарий, при който в крайна сметка се стига до провалена държава, неспособна да взима решения. „Руската стратегия е да принуди Запада оттук нататък да налива пари в тази черна дупка. Когато не можеш да вземеш цялото, провали играта на другия". Ако следите внимателно новините, точно това се случва.

Само САЩ обещаха над 50 милиона долара за „политически и икономически реформи" на правителството в Киев, а Русия кротува - нито убеждава въоръжените федералисти в Донецк, Славянск, Луганск и другите източни градове да свалят барикадите, нито ги признава като легитимни източници на власт, както направи с „Народна република Крим".

В тези сепаратистки региони може да живеят много етнически руснаци, мечтаещи президент да им бъде Путин, но тяхната Матушка Рус не може да си го позволи от финансова гледна точка, аргументира се Черневa.

Разцепването на Украйна не се вписва в имиджа на Путин като световен умиротворител. Все пак, силният човек в Кремъл накара сирийския президент Башар ал-Асад да се откаже от химическите оръжия, заради което бе предложен за Нобелова награда за мир, освободи Михаил Ходорковски преди Зимната олимпиада в Сочи и бунтарките от Pussy Riot, макар те да не искаха неговата милостиня.

Балонът се надува

Украинските събития работят в полза на Путин, чийто рейтинг мина котата от 60 на сто през март 2014 година, както показва актуално проучване на център „Левада". Весела Чернева описва „революционна приповдигнатост" на настроенията в Москва - нищо друго няма значение, освен външната политика.

Присъединяването на Крим се оказа катализаторът - 47% от руснаците одобряват този ход, 31% го приемат за „възтържествуване на свободата", а 34% - като „гордост за страната". Едва 3% са против, а под процент събират отговорите „възмущение" и „срам". По този начин руският президент успя да присвои националистическото говорене, присъщо на неговия политически опонент и остър критик - блогъра Алексей Навални.

„Хората, с които разговаряхме - от либералните до силно консервативните среди, казват, че всичко може да се случи, че на масата са поставени Приднестровието, Южна Осетия, Беларус, Казахстан. Путин изцяло взема решенията", изтъква Чернева.

„Средната класа подкрепя Путин, защото не е принудена да бъде конкурентоспособна v глобалната икономика по отношение на технологии, инвестиции и качество, вместо това тя е затворена", допълва експертът. За момента санкциите, с които ЕС и САЩ плашат отделни руски граждани и фирми, са контрапродуктивни, защото само консолидират широката публика около бащицата.

Рисковете за руския президент Чернева вижда в рамките на следващите 10 месеца, когато популярността на Путин започва да отшумява, и още повече - ако Европейският съюз се реши да наложи икономически и банкови санкции, които руският бизнес силно ще усети за разлика от обикновените граждани. „Въпросът е какво ще решат олигарсите, ако бъдат директно ударени от тези банкови санкции, които ще направят търговията много трудна", коментира Чернева.

Първо обаче Брюксел трябва да реши какво иска. В съюза има 28 държави - някои са силно зависими от руското синьо гориво, други са в опасна близост при евентуална война, а трети, като Испания и Ирландия, са прекалено далеч от Русия - и географски, и икономически.

Не е за пренебрегване и фактът, че председателите на Европейската комисия и Европейския парламент, както върховният представител по външна политика Катрин Аштън и шефът на НАТО Андерс Фог Расмусен на практика се намират в края на своите мандати.

Докато тези институции заработят с пълни обороти, вероятно ще минат 6 - 7 месеца, през които водеща ще е ролята на Германия, Великобритания и Франция. През това време Русия просто ще създава шум в системата, защото както един от руските политици е обявил пред делегацията в Москва: „За нас е важно не международното право, а какво е справедливо според руския национален интерес".

Има и добра новина от посещението - никой в Москва не споменава България. Или както коментира Чернева: „Изглежда, у нас повече е желанието на някои да се натегнат на Москва".

 

Най-четените