Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ключът към депресията е в храната

Връзката "храна" и "болест" вече е почти доказана, особено когато се касае за депресията
Връзката "храна" и "болест" вече е почти доказана, особено когато се касае за депресията

Хората, които идват в офиса на Фелис Джака, страдат от депресия. Нейният подход обаче е нетрадиционен. Екипът й в университета "Дийкин" в Австралия не изпробва върху пациентите нов коктейл от лекарства, нито рови в детството, работата или семейните проблеми на клиента, за да му помогне да преодолее трудностите.

Вместо това тя говори за хранене.

Според Джака, промяната в хранителните навици е основна част от лечението на депресията. През последните няколко години поредица от поразителни открития доказаха, че мазната и сладка храна е вредна не само за тялото, но и за мозъка. Резултатът от нея е каскада от реакции, която в крайна сметка може да доведе до депресия.

Връзката "тяло - мозък"

За да разберете защо любимите ви храни може да влияят на психичното ви здраве, първо трябва да разберете как работи връзката "тяло - мозък". Тя е установена за първи път преди 20 години.

Тогава лекарите все още смятаха, че стресът и лошото психично здраве отслабва имунната реакция на организма, и го прави уязвим за инфекции.

Вместо това, сега учените установяват точно обратното: при хората с депресия имунната система влиза в свръх-активен режим. Например кръвта на депресираните хора изобилства от определен тип протеин, наречен цитокин, който нормално води до възпаление след болест или травма.

Изследвнията показват още и че процесът е двустранен:

не само депресията причинява възпаление, но и възпалението изглежда задейства депресията.

Установено е, че при болести, които изпълват тялото с цитокини, като артрит и рак, пациентите често съобщават за депресия, даже преди да е определена диагнозата. "Хората са депресирани преди още да знаят, че имат рак, и това е свързано с високите нива на цитокини", казва Майкъл Мейс от университета "Дийкин" в Австралия, който е сред пионерите в изследването на биологичните причини за депресията.

По-сериозните доказателства идват от експеримент на Наоми Айзенбъргър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Нейният екип инжектира здрави доброволци с малки количества бактерия ешерихия коли.

Количеството не е достатъчно, за да предизвика хранително отравяне, но все пак задейства имунната система на доброволците, предизвиквайки освобождаване на цитокини. Въпреки че всички участници, влизащи в лабораторията на Айзенбъргър, са били относително здрави и щастливи, с течение на времето са започнали да демонстрират много от емоциите, нормално свързани с депресията: настроението им се е влошило и те са били по-чувствителни към социално пренебрежение, съобщавайки за емоции на дистанцираност и самота.

Когато Айзенбъргър поискала от тях да играят на компютърна игра с реални парични награди, участниците са изпитвали по-малко удоволствие от победата си в сравнение с тези, които не са били инжектирани с бактерии - промени, отразени и в снимки на частта от мозъка, отговаряща за усещането за удовлетворение. Неспособността да чувстваш удоволствие, наречена анхедомия, е сред най-разпространените симптоми на депресията.

Еволюционен махмурлук

Летаргията по време на болест може и да е имала смисъл по време на еволюцията, казва Айзенбъргър. "Когато се бориш с инфекция, е желателно да забавиш темпото, да се оттеглиш и да използваш енергията си, за да се възстановиш, вместо да излизаш навън", казва тя. Но ако по някаква причина ефектът трае по-дълго, резултатите са крайно негативни; освен че влошава настроението, възпалението засилва оксидативния стрес в мозъка.

Оксидативният стрес, причинен от токсични свободни радикали, сам по себе си може да причинява депресия, тъй като убива неврони, разрушава дълготрайните връзки в мозъка и нарушава химическите сигнали в мозъка - мащабни промени, настъпващи и при дълготрайни психични заболявания.

Плюсът от изследванията е, че може да мислим за депресията в съвсем нова светлина - като болест на тялото, а не само на мозъка.

Ако е така, много други неща освен житейския стрес ни излагат на риск. Лошото общо здравословно състояние, пушенето и алкохолизмът е известно, че увеличават възпалителните реакции. Доста вероятно е диетата също да има влияние: високите нива на мазнини и въглехидрати - и предизвикваното от тях затлъстяване - увеличават възпаленията и оксидативния стрес.

Обратно, определени хранителни вещества, като омега-3 рибените масла и минерали като цинк и селений са антиоксиданти, които намаляват възпаленията и премахват някои токсични вещества, както и способстват други, които помагат на мозъка да се възстанови.

Доказването на връзката между храните и определен тип депресии обаче не е лесна задача.

Въпреки че някои ранни изследвания показват, че хората с депресия често страдат от недостиг на хранителни вещества като цинк, както и че осигуряването на хранителни добавки може да подобри симптомите, експериментите често са зле замислени и реализирани.

"Цялата научна област страда от неправилни изпитания с малобройни участници", казва Джака. В резултат на това е трудно да се установи дали връзката между двете не е просто случайна.

Около 2010 година обаче, три фундаментални изследвания накараха все повече лекари да се замислят по въпроса за храненето и депресията.

Едното се проведе в Южна Европа, където лекарите проследиха прехода от традиционната средиземноморска диета, изобилстваща от морски дарове, зехтин и ядки - към фастфуда, присъщ за по-голямата част от Запада.

Освен проучване на рисковете от сърдечни заболявания и диабет, учените също така разгледаха и психичното здраве на над 10 000 участници в експериментите. Разликите се оказаха поразителни; тези, които са живели основно хранейки се с традиционната средиземноморска диета - са показали симптоми, че е почти два пъти по-малко вероятно да развият депресия в сравнение с онези, които са консумирали по-нездравословни храни.

Същото установяват успоредно с това и психолози, работещи с британски държавни служители. Те установяват практически същото: за 5 години хората, които редовно са консумирали обработени, изобилстващи от мазнини и въглехидрати храни, са имали около 60% по-висок риск от депресия.

Вероятно най-сериозното доказателство за връзката храна - депресия е от тази година и идва от лабораторията на Франк Ху в Харвард, който директно свързва определени диетични модели с нивата на цитокините и депресията.

Със сигурност храните, богати на зехтин, както и зеленчуците и виното намаляват възпалителните процеси и снижават риска от депресия с около 40% в сравнение с „про-възпалителната диета", която включва напитки със захар, обработени зърнени храни и червено месо.

Преодоляване на проблема

Колкото и провокативни да са тези констатации, учените охотно признават, че все още предстои много работа, преди да можем да бъдем уверени в тези заключения. Айзенбъргър например признава, че определени храни увеличават възпалителните ни реакции, но при тях ефектът не би бил толкова силен, колкото в нейното изследване с ешерихия коли.

Така че не е ясно дали неправилната диета е достатъчна, за да ви вкара в реална депресия.

Джонсън също казва,че трябва да внимаваме и да не генерализираме прекалено резултатите. "Има много фактори, които влияят на това как депресията се проявява у пациента", коментира тя. Генетичните заложби, начинът на живот и личните житейски обстоятелства също играят роля. С толкова много различни фактори е важно да се определи кой би имал полза от по-добро хранене и кой не.

Така или иначе, всички проведени експерименти, ентусиазират Джака за нови проучвания в Австралия. За разлика от изследването на Рейнълдс, тя се опитва да открие дали може да облекчи симптомите при хората, които вече са диагностицирани с депресия. Участниците в нейния експеримент провеждат редовни срещи с диетолог, който им препоръчва най-добрите начини да подобрят храненето си.

Паралелно Джака взема кръвни тестове, за да установи дали може да открие по-конкретна връзка между съставките на диетата, нивата на възпаление и оксидативен стрес и трайните симптоми при доброволците. Ако посещенията при диетолога имат достатъчно силен ефект върху подобряването на състоянието им, според нея е възможно да се изпробва промяната на диетата като самостоятелно лечение.

Според Джака, скъсването с традицията на фастфуда обаче все още се случва недостатъчно бързо. Според някои прогнози почти половината от американците ще са затлъстели през 2030 година. А и в страните по цял свят също се наблюдават подобни тенденции.

„Ако добавим депресията към бремето на болестите, причинявани от нездравословните диети, никоя страна не може да си позволи да плати такава цена" - пояснява тя.

 

Най-четените