Стигмата да наречеш някого лесбийка . в случая Елена Кейгън, наречена първият гей-съдия в САЩ | webcafe.bg
Webcafe

Сексуалната ориентация и върховните съдии

Webcafe.bg , По Daily Beast 19.04.2010, 18:19 (обновена 21.04.2010, 11:10)
Елен Кейгън

Снимка: © Getty Images

Кандидатурата на Соня Сотомайор предизвика взрив от коментари в САЩ, тъй като е първата жена, представител на малциноство във Върховния съд. Но Елена Кейгън (на снимката) още повече разбуни духовете заради сексуалната си ориентация

Блоговете в САЩ преливат от разговори за описанието от консерватора Бен Доменек на заместник-министъра на правосъдието на САЩ и потенциална кандидатка за Върховния съд Елена Кейгън като "първия открито гей-съдия." Пресслужбата на Белия дом отвърна на удара, като заяви, че Кейгън не е гей (или, по-точно казано, лесбийка).

Сайтът на CBS, който беше разпространил слуха, свали публикацията. Разбира се, това просто означава, че всички говорят за това дали трябва да се говори за сексуалната ориентация на Кейгън, вместо да говорят за самата сексуална ориентация на Кейгън.

Общоприетата мъдрост, незабавно поднесена от официозните гей организации Human Rights Campaign и Parents, Family and Friends of Lesbians and Gays, е, че да си гей не би трябвало да те дисквалифицира от надпреварата за пост, но може да има такъв ефект. Така че такива слухове не би трябвало да бъдат разпространявани.

Няма нищо лошо в това да си гей (или лесбийка). Това, което е проблем, е възприятието, че това ти вреди.

Тази реакция е толкова остаряла, толкова демоде. Някога, когато феминизмът беше голямо движение за социални промени, обвинението към авторитетна и реализирала се жена с къса коса, че е лесбийка, беше еквивалент на сексуално изнудване. Да го наречем "лесбийка лайт", синоним за някой, който не прави секс с мъже.

Жените, които не влагат усилия да губят време за поддръжка на прическата си и да накуцват на високи токове, когато би трябвало да тичат из Държавния департамент на САЩ, със сигурност ще бъдат наказани за това, като не правят секс. Или поне като никога не фантазират за тях като за "секси мамчета". Помните ли лешникотрошачката с лика на Хилари Клинтън?

Но твърде малко от разговорите за лесбийки всъщност довеждат до разкрития на истински лесбийки. Трябваше да заключим, че лесбийският гамбит беше основно с цел осуетяване на амбициите на жените, които не прекарват достатъчно много време в притеснения дали тези джинси ги карат да изглеждат дебели. Хората би трябвало - и някои го правеха - да критикуват обвинителите за "лесбийство" за това, че са женомразци.

Колко се промениха нещата... Сега твърдението, че някой е гей, обикновено се приема като директно обвинение в хомосексуалност. Само да бъдеш гей вече не е автоматично нещо, което те дисквалифицира от висок пост. Наистина, на много места има закони, забраняващи дискриминацията на база сексуална ориентация, а има и все по-голям брой хора на висок пост, които са гейове или лесбийки - на всички нива на избираемото управление. Така че защо все още смятаме, че е нещо лошо да наречеш някого лесбийка?

Но фактът, че думата "лесбийка" все още се смята за оръжие в контекста на номинацията за Върховния съд през 2010 г. е знак колко далеч сме стигнали. Наскоро някои гейове и лесбийки се събраха и започнаха да изискват пълно равенство, като поведоха дело за традиционни граждански права във федерален съд, за да се обяви законът срещу гей бракове в Калифорния за противоконституционен.

Докато гейовете и лесбийките се организират, за да изискват правата си като американски граждани, те имат честта да бъдат третирани като хора, които наистина представляват заплаха. Битката е обща: наскоро Focus on the Family, един от основните органи на религиозната десница, оповести, че те ще се противопоставят на която и да е номинация само защото кандидатът е гей. Това е същински обрат в позицията им тогава, когато за последен път се водеше битка за Върховния съд.

След като ситуацията се е променила, също така би трябвало да се промени и реакцията. Няма нищо лошо в това да бъдеш гей или лесбийка. За протокола, не зная нищо за сексуалната ориентация на Елена Кейгън - и тя не ме интересува. Това, което вреди, е възприятието, че това може да навреди. PFLAG и Human Rights Campaign грешат. Те би трябвало да кажат: разпространявайте слуховете.

Шест месеца медиите разпространяват сексуалните скандали на частното лице Тайгър Уудс, без да говорим за всеобхватното отразяване на действията на неговите колеги по развратност Елиът Спитцър, Марк Санфорд, Джон Едуардс и слуховете за френския президент Саркози - и перманентния фаворит Бил Клинтън след ерата "Моника". Но въпреки че Уудс, Спитцър, Санфорд и Едуардс без съмнение не са искали сексуалния им живот да бъде разгласяван, малцина се поколебаха, преди да се завтекат към блоговете си.

Но когато плъзнаха слуховете за Кейгън, почти всички в масовите медии самодоволно се съгласиха, че не би трябвало да огласяват никого. Единственото обяснение за политиката на "чистите ръце" е, че рицарите от медиите смятат, че има нещо по-позорно в това да си гей от това да изневеряваш на жена си с проститутка.

Това не е защита, това е мекото тесногръдие на ниските похотливи очаквания: медиите третират ориентацията към същия пол като толкова ужасна, че не може да я разкриваш. Третирай ориентацията към същия пол като наклонност, и тя наистина става наклонност.

Президентът би трябвало да доминира някой, който открито да е гей, за Върховния съд. Моят личен избор е легендарният специалист по дела във Върховния съд и съпредседател на борда на Lambda Legal Defense Fund - Пол Смит, но има предостатъчно невероятно добре квалифицирани гейове и кандидати, достойни за номинация.

Както казва друг съдия във Върховния съд и бивш зам.-министър на правосъдието - Тед Олсън, равенството за гейовете и лесбийките е "кулминацията на посветеността на нашата страна на равните права. То е, както някои са казвали, последната основна стъпка в гражданските права, която още не е измината в двувековната ни борба да постигнем целите, които сме задали за този народ при създаването на САЩ." Точно както присъствието на Търгуд Маршъл в съда позволи на институцията да признае преживяното от афроамериканците, а на Сандра Дей О'Конър - на жените, така и присъствието на признат гей съдия би отворило заградения район около Върховния съд на САЩ за живото присъствие на членовете на последното голямо движение за граждански права.

Накрая - и тук е истинската мръсна малка тайна, ако президентът Обама назначи във Върховния съд кандидат с открита гей-ориентация би било израз на политически гений. Замислете се за перспективите да наблюдавате женения сенатор Енсайн, който е разследван за търсене на лобистка работа за съпруга на своята любовница, който ще спори, че кандидатът за Върховния съд е "грешен" или "му липсва личен морал," както подхвърля Focus on the Family.

Социологическите изследвания са ясни: независимо от възгледите си за еднополовите бракове, повечето американци не смятат, че гейовете и лесбийките би трябвало да бъдат дискриминирани, а подкрепата за гейовете по всички проблеми е неимоверно висока сред младите гласоподаватели.

Републиканците не желаят да изпаднат в културна война в стил Пат Бюканън - точно когато наближават изборите в средата на мандата, точно както достатъчно много от тях искаха да избягнат клопката да бъдат обявени за противници на испанското малцинство при утвърждаване на върховния съдия Соня Сотомайор. Такава номинация няма как да не бъде сполучлива.

Oще: барак обама  белия дом  върховен съд  гей  държавен департамент  лесбийка  сащ  съдия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.