Да живее скръбното самобичуване | webcafe.bg
Webcafe

Да живее скръбното самобичуване

Големият Лебовски 13.04.2015, 12:50 (обновена 22.04.2015, 15:56)

1 от 4 снимки Назад Напред

траур, некролози, мъка, некролог, смърт

Мрачната привързаност към човешкия свършек пронизва концепцията за национално самосъзнание, подчинява светогледа в ритуала на скръбното самобичуване

В България смъртта доминира раждането не само, когато се изнасят тревожните факти за отрицателния естествен прираст на населението. Демографският срив разкрива само безстрастно калкулираното статистическо измерение на голямата, гадна българска криза.

Културният пласт е не по-малко значим и неприятен и обгръща студените цифри с черния креп на гибелна образност, фанатичен фатализъм, ендемичен песимизъм, усещане за колектива зла участ и квази-религиозно проклятие.

Мрачната привързаност към човешкия свършек пронизва концепцията за национално самосъзнание, подчинява светогледа в ритуала на скръбното самобичуване.

Тържеството на смъртта по тези земи няма философско-поетичен характер, както в екзистенциалния шедьовър на Ингмар Бергман "Седмият печат", а по-скоро обединява мазохистична митология и гробовни битови традиции.

Мъченичество и некролози. И черни панделки.

Изтерзаната ни идентичност се осмисля през човешки жертви.

Един път в канона на православието с разпъването на Исус Христос и втори път в контекста на чисто българската борба за смисъл с обесването на Васил Левски.

Това са и двата най-важни празника в страната - Великден и смъртта на Апостола. Не раждането и живота, а гибелта.

Ситуацията с другата икона на българската революция - Христо Ботев - е идентична.

Ще кажете "е, да ама при Исус е две в едно - смърт и Възкресение".

Само, че акцентът винаги пада на мъченията, страданията/страстите, предателството, греха и горчивата чаша. Така е с повечето митологични или исторически наративи, оформящи народната психология.

Толкова е трудно за обществото да избяга от фолклорната меланхолия, от комплекса си на жертва, от култа към смъртта.

Модерните пейзажи в малкото развиващи се урбанистични зони в България не могат да маскират почти племенната привързаност към оттеглилите се в небитието.

Градове и села из татковината приличат на галерии от страната на сенките - със стотици некролози, залепени по частни и обществени пространства и един върху друг.

Доминиращата култура на траурни листовки създава потискаща естетика.

Осмислянето на смъртта, отдаването на почит към загубените близки и зрелия подход към лимитираното време са важни за менталното здраве, ала общественото потъване в мъртвешка образност издава страх, неразбиране и презрение към живота.

Музеят на мъката, построен от колективния жертвен комплекс подслонява жестоко обезценяване на най-величественото усещане - съзнанието.

Прекалено много хора в страната не си харесват живота и държат да развалят удоволствието от съществуването и на другите.

Вайръл клиповете от Великден с безумното поведение на шофьори по изстрадалите пътища български са като тийзър на чудовищното ожесточение, себеомраза и самосъжаление маркиращи токсичната атмосферата на недоволство и празнина.

В светлината на мрачната култура на почит към смъртта и страданието, систематичното призово класиране на България в класации за най-нещастни нации е закономерно и логично.

Всички сме прецакани, животът е кофти, траурът е тренди.

Раждането е кълбо от неприятности, погребенията са шествия с кетъринг и афтър-парти.

Сякаш появата на нов човек на Земята е поредно проявление на злата участ - "още един бъдещ нещастник", "как само ще го удари живота".

Това е битието в очите на самобичуващите се страдалци - изпитание, мъка, низ от болки и неприятности. Животът те удря, омаломощава, обезкуражава. Смъртта те освобождава.

Оттам и приказката за покойния - "той си е добре вече, ние да му мислим". Звучи забавно, но в повечето случаи хуморът е изцеден от подобни ситуации и броди там неосъзнато.

Както когато българското възмущение от пародийно изобразяване на страната в инсталация на чешкия артист Давид Черни прие формата на цензуриращ черен креп.

Метафорично блокиране на способността за самоирония с траурен символ, сигнализиращ, че хуморът е мъртъв.

Ако има нещо, което трябва да възкръсне, то е именно смехът над себе си и трагичните обстоятелства. А гримасата на щастие ще роди нови хора и нова култура.

Oще: българия  васил левски  възкресение  големият лебовски  гробища  жертви  клетост  некролог  некролози  нещастие  самобичуване  скръб  смърт  траур  христо ботев 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

22 TheRock | 15.01.201615:49

Harry | 14.04.201510:03
А мавзолеят в Масква???
Какво е това???
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

21 TheRock | 15.01.201615:49

Harry | 14.04.201510:03
Ти си пълен олигофрен!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.10.2014, 18:35

20 milen minev | 15.04.201519:07

Останах с убеждението,че автора се стреми всячески да демонстрира словестно превъзходство над четящите,използвайки максимално сложни системи от думи, опитвайки се по този начин уж да покаже ерудиция и съвършенство.Не зная на какво мнение сте,но това мен лично ме дразни.Лека вечер.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

19 boris | 14.04.201516:54

Ами добре тогава- каквото било-било. Нека всеки от вас, ако му се роди детенце, да изреже лист хартия с формата на цвете, да му напише името и кога се е родило и да го залепи някъде, та който го прочете да му се радва.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

18 Boicho Boichev | 14.04.201514:20

Едно време, когато българската нация била млада,когато хората били млади- мислела за крадене на моми, за тежки бъклици с вино,за ниви и лозя, за вдигане на къщи, за отглеждане на деца.В по-ново време, във времената които и аз помня-градовете и селата на България бяха пълни с деца и млади хора, други бяха мислите на тези хора-за любов,за образование, за работа, за ново жилище, за нова кола. Сега за какво да мисли българската нация, като стана нация от старци и старици-ами за каквото мислят старците- за болести и за умирачка.
Жалка и жална работа.Селата измряха, тук-там по някой старц на 80 години, днеска е тука -утре го няма, градовете опустяха- три-четири по-големи града се държат още-София, Пловдив, Варна, Бургас-другото жива скръб.Средна възраст на населението -45 години, и то заедно с циганите, без тях- сигурно е 60 години.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

17 veselavesela | 14.04.201510:52

Я, пък Хари! Шокиран
Пак си се дезинформирал! Не ги балсамират в Сащ. Пък и да ги балсамират, тебе, какво те бърка?! Имайки предвид амплоато на Харито ,обаче
някак си спорадично в съзнанието ми изплува балсамираният по особен начин Тутанкамон.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

16 veselavesela | 14.04.201510:41

Съгласна съм за некролозите. Натрапчиво е. Починалите живеят в мислите и спомените на близките им - там им е мястото.
Колкото до останалите традиции, не виждам нищо мъченическо да подчтеш паметта на близък на гробът му.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.04.2015, 10:00

15 Красимира Маврова.100003575120533 | 14.04.201510:39

Тъй като както обикновено коментарите са по-интересни от самата статия, един поздрав от мен към всички коментиращи и най-вече към Авторът, накрал ни да я коментираме Много щастлив
https://www.youtube.com/watch?v=1V4AscLidWg
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

14 Harry | 14.04.201510:03

В САЩ пък не приемат смъртта, балсамират мъртъвците, гримират ги за да изглеждат като заспали, нима такова инфантилно отношение към нещо толкова сериозно като смъртта е нормално?

Казвам го защото някой все ни поучава и сравнява с тази глупава, инфантилна, лакома, агресивна, просташка Америка!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.06.2014, 20:25

13 Mario Cheung | 14.04.201501:03

ДА ЖИВЕЕ СМЪРТТА! ТЯ Е ВЕЛИКА И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА Я СПРЕ! ТАНЦЪТ НА СМЪРТТА ПОВЛИЧА ВСИЧКИ СЪС СЕБЕ СИ - ВСИЧКИ СЕ ВПУСКАТ В НЕГОВИЯ РИТЪМ РАНО ИЛИ КЪСНО ! ВЕЛИКАТА ,ВСЕВЛАСТНА, ВЕЗДЕСЪЩА , ВСЕПОБЕЖДАВАЩА СМЪРТ!
ДА ЖИВЕЕ ХАДЕС И БОГИНЯТА КАЛИ!
https://www.youtube.com/watch?v=z0glOYQBlSA

"Което е родено, ще умре, което е събрано, ще се разпръсне, което е натрупано, ще се изразходва, което е построено, ще се разруши, и което е било високо, ще стане ниско." Буда

Животът е като мимолетен сън - кратък като проблясването на светкавица!
Неумолимият вихър на годините превръща всички нас във прах и душите ни потапя във забвение. След нас остава само тишина. Ах велик е който приеме тази пустота.

Тъй като слънцето изгрява и залязва. Де в тъмната нощ се вижда и помен от слънце? Каква ще бъде вашата същност когато атомите ви се разпръснат? Колко жалък е човека как обича да крещи и дудня и бои се той от тишината но накрая тя го заглушава.
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.