Улица Консервна | webcafe.bg
Webcafe

Улица Консервна

Ива Григорова 08.06.2015, 13:07 (обновена 21.06.2015, 17:04)

1 от 4 снимки Назад Напред

клошар, клошари, бездомни, бездомници, градски номади

По официални данни към 2013 г. има регистрирани 1370 бездомни, но това са само хората с лични документи

"Как е възможно да се опишат такива, каквито са, и поемата, и смрадта, и проскърцващите звуци, особената светлина и песента, навикът и мечтата", пише Джон Стайнбек в романа си от 1945 г. "Улица Консервна". В книгата един от най-добрите познавачи на американската, а и на човешката душа изобщо, разказва за живота на бездомниците и безделниците в Монтерей.

Казват, че държавата си личи по отношението й към беззащитните, към онези, за които на никого не му пука. Грижата за бездомните, затворниците, психично болните, зависимите не е от онези, за които ще получиш похвала, но е правилният път към изграждането на едно по-здраво, сплотено и силно общество.

Миа, Йоана и Елеонор са три момичета, които решават чрез проекта "Градски номади" да помогнат на бездомните хора у нас. Идеята е от отпадъчни материали да се изработят 25 мобилни микрокъщи (годишно) за хората без подслон. Амбицията им е скоро да се пуснат в движение и подвижни бани и перални. Подобни инициативи отдавна набират скорост в Оукланд, Калифорния, и в Австралия. Миа, Йоана и Елеонор мечтаят в рамките на проекта им да бъде създадено социално предприятие, в което хората ще придобиват умения и знания, за да стъпят отново на краката си.

У нас работят 13 центъра за временно настаняване с общо 670 места и два кризисни центъра с по 70 места. Те обаче са отворени от октомври до март, когато навън е нетърпимо студено. По официални данни към 2013 г. има регистрирани 1370 бездомни, но това са само хората с лични документи.

"Градски номади" получава неочаквана подкрепа от различни организации, желание за помощ от доброволци и уверение от Столична община, че бъдещите мобилни къщички ще има къде да се паркират и охраняват нощем, за да не станат жертва на вандали. Първата къща на колела за бездомни е предвидена за бивша акушерка, останала на улицата преди около 8 години.

Не всички бездомни харесват идеята да имат малък мобилен дом. Свикнали да не получават помощ от никъде и от никого, някак скептично и с недоверие гледат снимките на къщичките. Струват им се я малки, я нефункционални. Идеята е обаче да бъдат направени според индивидуалната нужда на всеки.

Всеки делник една организация дава храна на бездомните в градинката "Алжир" в София. Точно в 12 ч спира бял бус и след традиционната молитва, хората без подслон получават топла супа. Забелязвам, че някои са някак непривично добре облечени. За тази среща със себеподобни и различни са облекли най-читавите си дрехи.

56-годишен висок мъж със сякаш стъклени очи и катранено черна коса разказва, че има 4 деца от 2 брака. Едната част от семейството му е в Италия, другата - в Гърция. Мъжът, който не казва името си, бил строител. Здравословни проблеми с крака обаче го оставят без работа. Иначе има пустееща къща във врачанското село Криводол, но не е стъпвал там от години. Няма и лична карта, с която да докаже каквато и да е собственост. Откраднали му я преди 6 месеца.

От 90-а година е в София, все на квартира, но пот 5 години няма покрив над главата си. През зимата нощува в центъра за временно настаняване в "Захарна фабрика". "Лятно време ей така - по гарите. Когато има работа - ходя", казва той и допълва: "Ходя събирам кашони, друг изход няма". Разказва още, че "движи" по Женския пазар, на седмица преживява с 20-30 лв., които харчи основно за "хляб и кренвиршки". Дрехи си намира по кофите.

Разговорът ни завършва така: "Чичи, как да ти кажа... Очаквам децата ми да си дойдат до една седмица. Пращат от време на време парички, ама дребна работа. Заминавам с тях в Гърция и изобщо няма да се връщам".

После изхвърля кутията от супата, забърсва се с ръкав и с бавни тежки стъпки заради болния крак поема нанякъде.

Стефан е на 62 години. Православен християнин е, но предпочита да е католик, въпреки че, както сам казва, нямал време да е религиозен. Има 2 висши - бакалавър е по икономика и магистър по история. Завършил е Великотърновския университет. Има жена на неговите години и син на 40. Тя е болна от много години. "Не е добре с главата", казва Стефан. Тримата делят една барака в "Люлин", в която има вода, но не и ток. Приятел им я предотстъпил срещу 20-30 лв. наем на месец. Стефан има и внучка в 8 клас. Казва, че тя живее на квартира и гордо допълва, че ходи на училище. Още по-гордо вметва, че той й помага с пенсията си от 400 лв. Стефан има 38 г. трудов стаж. Работил 20 г. в пречиствателна станция, после още 7 в цигарена фабрика, а накрая 4,5 г. изкарал в захарна компания, преди да го съкратят през 2012 г.

Оттогава го кара "на мъка". Бил пазач за кратко, но не му платили. "Имах апартамент в Плевен, но измамници излъгаха сина ми. Сега и той е при мене. Има здравословни проблеми", споделя Стефан. На въпроса как минава един негов ден, казва: тъпо. "Здрав съм - само това ми е хубавото", допълва той. Споделя, че всичките му дрехи са от кофите и са идеални.

Питам го как се определя - бездомен, събирач на отпадъци или нещо друго. А той с накърнена гордост отвръща: "Аз съм учител. От 5 г. търся работа за даскал и няма. Не искат и да има. Оправят си техни хора с фалшиви конкурси. Последно във "Филиповци" пробвах", разказва Стефан. На мобилните къщи гледа скептично. Не си представя себе си и семейството си в някоя от тях. Мечтае в оставащите 3 години, в които има право да практикува, да си намери работа като учител. Иска да преподава на каквито и да е деца, където и да е.

Тодор е на 43, с 24 години стаж в хранителната индустрия и средно-специално образование в същата област. Има лични документи и телефон. Голямата му страст са тестените изделия: от домашна баница до моделиране на фигурки за торти. Може да бъде забелязан в градинката на църквата "Свети Седмочисленици". Търси си работа по специалността.

Емо Канибала ме намира една вечер в градинката на "Кристал". Срещу една цигара ми обещава да ме пази от всички земни злини. Ляга до едно дърво, но казва, че ще стане веднага, само да викна "Канибалее".

Всички те можеше да имат друг живот. Никъде не се говори за тях, рядко се сещаме за тяхното съществуване, няма и официална статистика колко са, какви са, къде са. Има повече информация за бездомни кучета, отколкото за хора. "Градски номади" е проект, който цели да промени това. Миа, Йоана и Елеонор имат по много бездомни приятели. Всеки заслужава поне един. Всички те заслужават подслон, пък дори и на колела.

"Винаги ми се е виждало странно - качествата, които ценим у човека - доброта, честност, щедрост, откритост, разбиране и чувство - всички те съпътстват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме - нетърпимостта, алчността, лакомията, низостта, егоизмът - те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те обичат плодовете на последните" - "Улица Консервна", Джон Стайнбек.

 

Oще: алжир  бездомни  бездомници  градски номади  джон стайнбек  елеонора  ива григорова  йоана  кашони  клошари  къщи  къщички  миа  мобилни къщи  улица консервна 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.