Икономически причини спират ваксината срещу ебола | webcafe.bg
Webcafe

Кой спира ваксината срещу ебола

Webcafe.bg, по Vox.com 03.08.2014, 12:20 (обновена 06.08.2014, 16:32)

1 от 5 снимки Назад Напред

ебола

Научната основа за ваксината за ебола е налице. Защо тогава все още няма такава?

Продължаващата епидемия на ебола в западна Африка е най-смъртоносната в историята, с над 700 загинали и още стотици заразени. Конкретният вирус, причинил тази епидемия, известен като Zaire ebolavirus, е от най-смъртоносния вид; той е причинил смъртта на 79% от заразените при предишни епидемии.

Не би трябвало епидемия от ебола да се развива по този начин

Учените са отделили много време за разработка на ваксина, която да спре напълно болестта. Според Даниел Бауш, професор от университета "Тюлейн" в Ню Орлиънс, изследващ ебола и други инфекциозни заболявания, те бележат сериозен напредък.

Според Бауш пречката пред създаването на ваксина за ебола не е науката; учените вече са постигнали достатъчно много и са определили как да се противодейства на еболата и марбургския вирус, причиняващ подобно заболяване.

"Всъщност вече имаме няколко различни платформи за ваксини, които са показали, че са ефективни с примати, но не са изследвани върху хора," казва Бауш, който е награждаван за усилията, полагани от него за овладяване на предишни епидемии на болестта в Уганда. В момента той е в Лима, Перу, и работи като директор на новосъздадения департамент по инфекциозни заболявания към научното звено на американския флот.

Проблемът е по-скоро в икономиката на разработката и производството на лекарства

Фармацевтичните компании нямат особен стимул да наливат средства в изследвания и разработка за лечението на болест, която възниква спорадично и винаги в бедни африкански държави. Няма голяма вероятност те да спечелят много пари, а дори има риск и да загубят повече, отколкото ще спечелят.

Бауш разказва каква е ситуацията с разработката на ваксина за ебола, какви препяствия все още са налице, и как се тества лекарство за болест, която възниква само при редки епидемии с малък обхват.

Експертът разказва, че има някои сериозни разработки и на ваксини, и на лечение за ебола и сродния марбургски вирус. "Вече имаме повече от една платформа за ваксини, която е постигнала някакъв резултат с примати, но не е изпробвана с хора. Най-значимото развитие са моноклоналните антитела, които се разработват, за да се свързват вируса на ебола", казва Бауш. В последните години е постигнато много в тази насока и те не само защитават, когато бъдат внесени в организма след излагане на вируса, но и действат няколко дни преди началото на заболяването.

"Това е добра новина, но постигнахме още по-голям пробив по пътя към изпитания върху хора и се надяваме те в обозримо бъдеще да станат достъпни като реален инструмент, който да използваме върху хора, заразени с тези вируси", казва още той.

Пред създаването на ваксината обаче стоят причини, донякъде икономически. Тези епидемии засягат най-бедните общности на планетата. Те създават невероятно сериозни кризи, но са относително редки събития. Ако обаче въпросът се погледне от гледна точка на интереса на фармацевтичните компании, няма особен ентусиазъм да се пусне лекарство срещу ебола в първа, втора и трета фаза на клинични изпитания и да се създаде ваксина срещу ебола, която ще се използва само от няколко десетки или стотици хиляди хора.

Няма огромно търсене за подобно лекарство, но би могло да има и други начини да се продължи напред. Има опасения например, че еболата може да се използва при биотероризъм, и това осигурява доста голяма част от средствата в тази насока. Министерството на отбраната на САЩ може да се заинтересува от ваксина, ако счита, че болестта би могло да се използва като оръжие.

Трябва да бъде намерен механизъм и да се стигне до следващата стъпка - и лекарствата да излязат на пазара и да станат достъпни за реална употреба.

Една от ваксините вече е минала през първата фаза и е тествана върху малък брой хора, като е доказано безопасна. Сега предизвикателството е как да се премине към изпитания от втора фаза, тестваща ефикасността. Как да се планира потенциално тестване на нещо, което не знаеш къде ще се случи в бъдеще, под формата на епидемия?

Лекарствата всъщност са готови. По-скоро ситуацията е свързана със сериозни икономически и логистични предизвикателства.

Изследването почти изцяло се финансира от Националните институти по здравеопазване на САЩ. До голяма степен това се дължи на опасенията на американското правителство, че има риск от биотероризъм и употреба на някои от тези вируси като оръжие. "Не че твърдя, че това не е сериозна причина да се правят изследвания, но просто мотивът и аргументът за тях са различни", казва Бауш.

"Начинът, по който работи цялата ни медицинско-индустриална система за изследвания - и това не е нещо уникално само за еболата, е че базовите изследвания се правят с финансиране от Националните институти по здравеопазване, а след това изследванията и разработката се реализират чрез частни инвестиции. За много различни болести работата спира точно на този етап и така и не преминава отвъд базовите изследвания, преди да има реално лечение, достъпно за пациенти", разказва още Бауш.

Как би се ползвала ваксината

Би могло да има и аргументи за ограничена масова употреба, ако това не звучи твърде противоречиво. От финансова гледна точка не е разумно, нито практично да се възприеме подходът на поголовната ваксинация.

По-скоро нещата биха проработили по начина, по който в момента се светът се справя с жълтата треска: когато има епидемия, отиваме на терен и много бързо ваксинираме към 100 000 души или повече, които са в региона, изложен на висок риск, обяснява Бауш. "Би ми се искало да виждаме този подход на практика отново - с ваксината за ебола. Бихме отишли веднага и още на следващия ден екипите ни биха разполагали със 100 000 дози и бихме започнали да предпазваме хората от болестта", казва още той.

Ако идеята за експериментално лечение върху пациентите се подхвърля насам-натам, то не се действа в тази насока. Веднъж все пак това е приложено. Мъж е бил убоден с игла в лаборатория преди време, но на този човек е дадена ваксина срещу ебола след излагане на вируса. Той не се е разболял, но не е ясно дали ваксината е това, което го е предпазило от разполяване, тъй като не е ясно дали дори е бил заразен при въпросния инцидент.

"Единственият извод, който за момента можем да направим, е че с този обем на експериментални тестове - засега само един човек - този пациент нямаше сериозни негативни странични ефекти от употребата на ваксината", разказва Бауш.

"Някои опасения за употребата на тези все още неодобрени лекарства, е че ще създаваме впечатлението, че експериментираме с хора. Това създава много резервираност - ако някой бъде лекуван и не оздравее - към която някои хора добавят и несигурни причинно-следствени връзки", допълнва експертът.

И все пак по всичко изглежда, че ваксините са напълно безопасни за примати, а няма негативни странични ефекти при хората, които са преминали през ограничените изследвания от първа фаза. "Повечето от нас на терен, ако сме се разболели от ебола и бъдем запитани дали да се подложим на ваксината, мисля, че без съмнение бихме казали: "Да, веднага!". Майната им на клиничните изпитания за безопасност; аз самият със сигурност бих искал да я пробвам", допълва Бауш.

Oще: ebola  африка  ваксина  вирус  ебола  зараза  лечение  либерия  сиера леоне 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.