Кой не обича интернет манипулациите? | webcafe.bg
Webcafe

Кой не обича интернет манипулациите?

webcafeВаня Ефтимова
09.10.2015, 13:38 (обновена 11.10.2015, 16:19)
онлайн манипулации

"Обамафонът" беше една от най-разпространените онлайн-партенки

В края на 90-те години, когато следвах във Факултета по журналистика и масова комуникация, една от задължителните книги за четене бе "Слуховете. Най-старото средство за информация в света" на Жан-Ноел Капферер.

Сред многото добре обосновани и изследвани идеи на Капферер бе тази: слуховете се раждат там, където има недостиг на информация.

Като нагледен пример бе даден някогашният Съветски съюз - пресата е официозна и не казва нищо, Политбюро е затворен кръг и в този вакуум от истински новини обикновените граждани се чудят какво точно се случва. Затова и слуховете се разпространяват бързо, а хората са много склонни да им вярват.

Само няколко десетилетия след публикуването си, теорията на Капферер изглежда невярна или поне не напълно отговаряща на реалността.

Ние живеем във време на информационен бум, интернет ни позволява да четем каквото си поискаме и когато си поискаме, а социалните мрежи ни заливат с новини, които никога не сме искали да знаем ("Луна предложи брак на Бойко!").

Защо тогава отново ни заливат талази от слухове?

И защо, още по-необяснимо, толкова много хора им вярват, когато проверката изисква секунди в същия този интернет?

Преди да се потопим в необятната територия на онлайн слуховете и измамите, ето много кратък и непретендиращ за изчерпателност списък на възможни начини за проверка:

snopes.com е страницата, която проверява слухове, измами, преувеличения и градски легенди. Добре поддържана и редовно обновявана с горещите теми от мрежата. Вие също можете да подадете сигнал за слух.

truthorfiction.com също е популярен американски сайт събиращ и разобличаващ онлайн митове и легенди.

Приложението на Washington Post за интернет и социални медии The Intersect редовно анализира най-новите тенденции. То предлага и популярната рубрика "Какви бяха фалшивите новини тази седмица в интернет"

emergent.info е проект на Центъра за дигитална журналистика на Колумбийския уноверситет за разбиване на онлайн митове. За разлика от останалите сайтове има силна глобална насоченост.

Музеят на измамата в Сан Диего (Калифорния) поддържа на страницата си hoaxes.org забавна галерия от фалшиви или манипулирани снимки, станали известни по света чак от деветнайсти век насам (като бебешкото фото на Хитлер или туристът, снимал се на една от кулите на Световния търговски център в момента, в който самолетът я блъска на 11 септември 2001 г.)

Накрая и практическо ръководство как да проверите истинността и произхода на снимка в интернет:

Сваляте дадената снимка или копирате линка към нея. Отивате на Google Images и кликвате в полето за търсене на иконата на камера в дясно. От там излизат две опции: да качите снимката или да копирате линка. Услугата Reverse Image Search после ще ви предложи информация къде преди това е било публикувано изображението, в какъв контекст или серия подобни образи.

Отговорът на въпроса защо при толкова много информация и възможности за проверка, интернет слуховете не само оцеляват, ами и броят им сякаш расте с всеки час и минута, изисква да си признаем, че всички сме им податливи. Поне в това отношение теорията на Жан-Ноел Капферер няма нужда от актуализиране или допълнително обяснение в интернет ерата.

Слуховете, както той твърди, често се основават на доза истина, дори когато я изкривяват и манипулират до неузнаваемост. Разпространяват се масово, защото често касаят актуален обществен проблем, тревога за бъдещето или неяснота около значим феномен.

Да сте чули например слух, че амебата всъщност не се дели, а се размножава чрез изкуствено оплождане в супертайна лаборатория на НАСА? Няма такъв, защото колко точно хора ги интересува деленето на амебата. Онлайн слуховете, разпространяващи се като пожар, са все за такса за използване на Facebook или търгуване с данни от мастодонта на социалните мрежи, ГМО-мляко и царевица, Барак Обама и най-актуалното тези дни - бежанците.

Градските легенди и онлайн манипулациите са истинска за златна мина за социолози и културолози, търсещи да диагностицират темите, които занимават хората.

Защо например безумната декларация, че отказвате Facebook да притежава и продава данните ви, продължава да обхожда интернет?

За да е ясно на всички - копирането и постването й на профила няма никаква правна сила. Въпреки това само тази седмица го видях на стените на двама от моите познати - единия хирург, другия счетовеодител. По-големият проблем, криещ се зад досадната заблуда, е, че ние наистина знаем твърде малко какво прави Facebook с данните ни и дълбоко се безпокоим за тях в днешния дигитален свят.

Безкрайните спекулации за рожденото място и религията на Обама пък отразяваха неудобството на част от американското общество да имат президент от афроамерикански произход и непримиримостта им към политическата му линия.

Въпреки и че преди появата на интернет хората са се връзвали на манипулации (паниката около Козлодуйското КуКу беше в далечната прединтернетна 1991 г.), глобалността и необятността му без съмнения мултиплицират проблема.

Възмутени интелектуалци често твърдят с плам, че в наше време никой не чете или гледа новини.

Истината е точно обратната - в ерата на интернет всеки един от нас консумира в пъти повече единици информация на ден отколкото и във времената когато четеше един два-вестника сутрин и гледаше една новинарска емисия вечери.

Помислете си - дори ако не четете всекидневно всичко в любимата си медия, колко статии, блогове и туитове преглеждате на ден? Прибавете към това мненията във Facebook на приятели и познати по всякакви световни теми, карикатури и снимки с коментари, линкове към тв-репортажи и радио подкастове.

При това информацията идва от невероятно разнородни източници, защото мнозинството от нас обикновено следват линкове, споделени в социалните мрежи от приятели или витуални познати от къде ли не. Ето, само докато пиша тази статия, успях да кликна на статии за проблемите с модерната архитектура в Братислава и превъзходното, но малко познато бирено производство в американския щат Монтана.

Наред с всички тези предимства трябва да си дадем сметка и за нежеланите страни на информационната революция. Обилното медийно меню означава, че всеки потребител може да си избере сам информационната диета.

В крайната си форма това означава, че много хора, консумиращи единствено текстове и видеа, съвпадащи само с техните гледни точки, живеят в своеобразна изолация от други мнения или идеи.

Често изобилието и така пресища хората и в объркването си те търсят по-прости решения и обяснения. По парадоксален начин теорията на Капферер, че слуховете се раждат и вярват там, където няма информация, се потвърждава в интернет епохата.

По свой избор или от досада, повечето хора днес са по-неинформирани от всякога.

Още по-шокиращо е да осъзнаем, че изобилието на информация не породи масово желание за качество. Всички знаем, че "пише го в интернет" е виртуалният вариант на "една жена го каза." Мнозинството хора обаче не правят следващата стъпка - да отделят внимание на източниците на информацията.

Не че и NYTimes, и останалите водещи издания не грешат, техните грешки обаче се обсъждат от редакционния екип и когато са особено големи - има дори вътрешни разследвания.

Малките издания или блогове обикновено нямат подобен механизъм, къде по финансови причини, къде по незаинтересованост. Така че имайте едно на ум следващия път, когато четете пост неизвестно къде, че по време на последните наводнения в САЩ цяла бяла акула плувала по улиците на Мериленд.

Прибавете към това и минималното, направо несъществуващо наказание за пускане на онлайн слух или манипулация.

Освен ако не сте предизвикали с него сриването на някоя банка или пуснали собственоръчно направено съобщение в Facebook за издирване на дадено лице. За първия случай е ясно (за справки - форума на BG-Mama).

Съобщенията тип "издирва се" са сравнително ново явление, но предвид популярността им институциите в поне няколко държави се видяха принудени да обясняват публично, че само полицията има право да обявява лице за издирване. Няма значение дали въпросният човек ви е задигнал колелото и одраскал колата, пускането на снимката му в интернет представлява нарушение на закона. Единствено компетентните органи, позоваващи се и следващи юридическа процедура, могат да предприемат подобна стъпка.

В типичния случай онлайн-слухът обаче е труден за проверка или сравнително безобиден. Като например, че уж във Великобритания щели да забраняват яденето на сандвичи с шунка и наденици в офиса, за да не се обиждат мюсюлманските колеги; или че от изкуствените мигли можете да хванете въшки; или че най-старото дърво в света, намиращо се в амазонската джунгла, било отрязано от нелегални дървосекачи.

Ако пък се сте от тези хванали се на въдицата, не ви очаква по-голямо наказание от това да загубите час в ядосване "ей-какви-хора-има-ей" или да ви се присмеят колегите на обяд какви глупости чете.

Възможността почти безнаказано да се пускат онлайн манипулации не отбягва и на малки и големи компании. При това не говорим за добре познатите досадни съобщения "Игра за iPhone 6. Първите 1000 души печелят", само за да ви отведат до страница алчно изискваща данните и номера на кредитната ви карта. Става дума за уж утвърдени медии, търсещи лесния начин да си докарат шеметен трафик.

Новината за забраната на надениците на работа, например, идва от страницата на Yahoo UK и се позовава на предложения за по-добър етикет в офисната кухня (дори и да не сте мюсюлманин, е доста неприятно да ползвате микровълновата печка, след като някой e изпържил мазна наденица в нея).

Авторът на "новината" обаче не се е стърпял да завърти акцента така, че да вдигне кръвното на две-трети от четящите и докара рекорден трафик на страницата.

За край на този текст, уви, не може да има оптимистична прогноза за бъдещето.

Онлайн манипулациите, слуховете и откровените глупости няма как да бъдат спрени, защото интернет няма и не може да има редактор, етичен комитет или комисия за защита на потребителите. Единственият разумен съвет си остава да внимавате какво четете и какво споделяте в глобалната мрежа.

Oще: fact checking  ваня ефтимова  дезинформация  дигитални медии  жан-ноел капферер  измама  информация  конспирации  медии  неновини  онлайн манипулации  онлайн-медии  проверка за достоверност  слухове  телевизионни новини  теория на конспирацията  търсачка за слухове 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.