Защо поколението на бейби-бума не разбира "окупаторите" | webcafe.bg
Webcafe

Защо поколението на бейби-бума не разбира "окупаторите"

Пол Кемпъс , по Daily Beast 20.10.2011, 14:57 (обновена 22.10.2011, 09:35)
Протести

Снимка: © El mundo deportivo

Милиони добре образовани и работливи млади американци, испанци, италианци, спазвали всички правила и правили всичко, което сме им казвали да правят - страдат или от недостатъчна заетост, или въобще са лишени от работа

Аз съм представител на поколението на бейби бума. Като много хора на моя възраст, имам добре платена и като цяло приятна работа, която включва чудесни социални привилегии - и гъвкаво работно време.

Също така аз съм един от тези хора, които до неотдавна биха отхвърлили окупиращите Уолстрийт като поредната групичка разглезени деца, забавляващи се с политически уличен театър, лишени от каквато и да е сериозна или конструктивна програма.

(Сред хората на това мнение изглежда са почти всички големи медии, които допреди време ограничаваха отразяването на протестиращите до присмех над облеклото и музиката, която слушат. Предсказуемо, времето е превърнало много от хората от бейби-бум поколението в копия на собствените им родители.)

Социалните придобивки на предното поколение, от които сегашната младеж е лишена

С други думи аз съм част от нещо, което би трябвало да бъде наречено "безгрижно поколение". Безгрижното поколение е изградено от хора на средна възраст, постигнали добри професионални успехи, които са израснали в страна с като цяло процъфтяваща икономика, евтино висше образование и почти минимална ангажираност с икономическата справедливост.

В резултат на това сме завършили образованието си с малки или никакви дългове, получили сме добра работа, която е осигурявала реални възможности за кариерен ръст - и като цяло сме се грижили много добре за самите себе си.

Много от нас също така са станали непоносимо самодоволни и незаинтересовани. През последната година имах късмета да бъда разтърсен така, че да се поотърся от самодоволството и незаинтересоваността си от поредица от болезнени контакти с наскоро завършили прависти.

Започнах да проучвам въпроса колко от завършващите право си намират работа като адвокати, и открих, че шокиращо голям процент - повече от половината - така и не успяват да се реализират на това поприще.

Младежите затъват в дългове, за да получат образование - и да останат безработни

Откакто аз следвах право през 80-те години, цената на образованието по право се е повишила на практика четирикратно, гарантирайки по този начин, че повечето студенти по право ще завършат с шестцифрени дългове само от обучението в университета.

Междувременно работодателите намаляват търсенето на юристи и аутсорсват тази си дейност - до степен, когато съотношението между нови адвокати и нови работни места за адвокати е приблизително две към едно.

А и повечето от новите работни места не осигуряват достатъчно заплащане, за да могат дори тези, които са извадили такъв късмет, да платят дълговете за образованието си.
Опитите ми да привлека вниманието към тази икономическа и човешка криза на света на правистите бяха посрещнати в основната си част с отричане и неразбиране.

Изглежда, че "безгрижното поколение" като цяло е неспособно да възприеме, че това не е обикновен спад в бизнесцикъла, а по-скоро, че Америка вече не е същата страна, в която сме имали късмета да израснем.

Свръхпредлагане на квалифицирани кадри, които влизат в свиващ се трудов пазар

Все още като цяло непризнатата криза в юридическото образование просто отразява много по-мащабна криза в обществото като цяло. Милиони младежи завършват колежи и професионални училища с огромни количества натрупани дългове за образованието си - дълг, който благодарение на любезно договорените законодателни споразумения, напълнили джобовете на банкерите, не могат да бъдат преодолени чрез фалит.

Само в последното десетилетие общото ниво на непогасени дългове за образование в Америка се е повишило повече от 5 пъти, от $180 млрд. до почти $1 трлн.

Междувременно, международната криза на глобалния капитализъм е накарала работодателите като цяло да правят всичко възможно, за да орязват разходите за труд. Това е довело до настоящата 15-процентна официална безработица сред американците на около 20-годишна възраст.

(Реалните нива на безработица са много по-високи, тъй като правителството смята хората за безработни само ако са извършвали 0 часа платен труд през последната седмица и активно търсят заетост в някакъв момент през последните 4 седмици.)

Това, което е трудно за разбиране за "безгрижното поколение", е, че буквално милиони добре образовани и работливи млади американци - хора, които са спазвали всички правила и са правили всичко, което сме им казвали да правят - страдат или от крайно недостатъчна заетост, или въобще са лишени от работа.

А те носят товара на огромните дългове за образованието си, които са натрупали, след като поколението на бейби-бума е решило, че достъпът до висше образование на изгодна цена, на което ние сме се радвали, в крайна сметка не е чак толкова важен.

Назрява нова златна ера, изпълнена със социални вълнения

Сега, когато протестите се разпространяват из цялата страна, ядрото на движението за окупация на Уолстрийт - млади, твърде образовани и недостатъчно заети хора - започва да намира обща кауза с много други хора, лишени от илюзии за една социална система, която продължава да осигурява на привилегирования си елит дори още по-големи изгоди. Неустоимите образи на това, което движението нарича "99-те процента", рисуват образ на нашата нова златна ера, който ние игнорираме - и това е риск, който ще ни струва много.

Първата златна ера на Америка в края на XIX век в крайна сметка е довела до масови протести и общи национални стачки, които са изиграли основна роля в изграждането както на прогресивната политика, така и на съвременното лейбъристко движение.

Масово разпространените вълнения сред трудещите се в средата на 30-те години карат Франклин Делано Рузвелт да възприеме най-важните и дълготрайни характеристики на Новия социален договор. А движенията за граждански права и антивоенните масови мобилизации на 60-те години са спомогнали да се преодолеят някои от най-големите несправедливости от тази ера.

Изглежда, че в този момент на "безгрижното поколение" не би навредило едно напомняне, че 60-те години са били свързани с нещо повече от секс, наркотици и рокендрол.

Oще: безработица  бейби бум  младежи  образование  окупатори  окупирай уолстрийт  поколение  привилегии  работа 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.06.2011, 23:30

2 Мишуга | 22.10.201100:54

Света се промени. Вземи си шибаната работа и си я наври...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 12:45

1 stg | 20.10.201121:33

когато учиш нещо е редно и необходимо да си наясно каква реализация би получил, ако учиш нещо щото е куул после е напълно възможно да се чудиш защо за твоята професия няма реализация и не е непременно необходимо някой да ти е виновен
   

оценка

+0 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.