Старецът и корпоратите | webcafe.bg
Webcafe

Старецът и корпоратите

Алекси Дамянов 14.03.2012, 12:31 (обновена 17.03.2012, 10:11)
гора

Снимка: © БГНЕС

Как една горичка става корпоративна

Тази напълно истинска история се случи в един омайно красив кът на родния Балкан. С цел запазване на известно благоприличие, имената са сменени с (почти) измислени такива.

Утринното слънце лееше щедро лъчи над Мащеркова поляна. Лек планински повей смесваше аромата от гъстите туфи мащерка с този от близката борова горичка. Опиатът на това ухание се срещаше само из най-омайните, най-недокоснатите от човешка ръка кътчета на Стара планина.

В пълен контраст с природната хармония, по тревясалия коловоз край поляната се зададе с дизелово пърпорене грамаден автобус. Мудно като повреден космически кораб, бялото лъскаво тяло се спря до поляната със смешно клатушкане. Вместо типичните за тези места "Случаен превоз" или "Гъбене-Брежниците-Нейковци", табелата на автобуса гласеше на чуждоземен език: "GniceLesterHousePoppers Team Building Event".

Четвъртък. Въпреки лятната жега, усилен труд кипеше из сенчестите офиси на столицата. За усърдните корпоративни служители на ГнайсЛестърХаусПопърс обаче този ден беше неработен. Заради добрите резултати на фирмата, тя ги възнагради с два дни от безмерната благина, наречена тим билдинг.

Програмата включваше: маркиране на туристически маршрут, разходка сред природата и напиване до смърт на фирмена сметка.

От вратите на автобуса се изля шумен и весел човешки поток - закичен с тъмни очила, отрупан с шапки идиотки и оклепан в крем против изгаряне. Настана ведра корпоративна суетня.

Едно момиче с очилца с тънки рамки, за което всички знаеха, че е много стриктна и отговорна, бързичко раздаде светлоотразителните лентички, които трябваше да се поставят като маркировка на туристическия маршрут.

Под ръководството на стриктното девойче, само след няколко минути първите лентички бяха залепени по дървета и камъни.

Началото на това благородно начинание обаче бе прекъснато от нечий пресипнал старчески глас.

-Какво правите, бе, младежи?

Корпоративните служители се обърнаха. Някакъв старец от местните, помъкнал нанякъде брадвичката си, се беше спрял да се поинтересува от заниманията им. Каскетът и куртката му бяха стари като света, с вече неизпираеми петна от солена пот. Колан от напукана кожа едвам държеше панталоните към измършавялото старческо тяло.

- Маркираме туристически маршрут! - гордо се похвали момиченцето с очилцата.

- Ама оттам никой не минава, бе, деца... - рече дядото. - Елате - вървете по мене да ви покажа откъде е пътеката.

- Как така никой не минава! - сопна се стриктното момиченце.

- Ами не е удобно оттам. Елате да ви покажа пътеката, аз съм тукашен...

- Ние си имаме план на пътеката! И даже сателитни снимки сме си разпечатали! Вие такива работи нямате, нали?!

- Е, хубу, де... както искате. - махна с ръка старецът и пое с бавни крачки някъде навътре в боровата гора.

- Какво изобщо му говориш на тоя простак, бе... - рече един корпорат с физиономия на борсук и много гел в прическата. - Не виждаш ли, че изобщо не оценява какво правим за него. Ние му маркираме пътя да не се изгуби, а той... мрънка!

След двайсет минути, с много добро настроение и размяна на вътрешнофирмени шеги, маркирането на пътеката приключи. Някои бяха леко разочаровани, че маршрутът беше дълъг само 200 метра, както и че завършваше в отвесна скала. Важното обаче беше проявата на социална отговорност и грижа за местната общност, а не точно откъде пътеката е направила едно или друго малко завойче.
Така поне обясни стриктното момиченце.

- Колеги, искате ли и да почистим горичката!? - с благ ентусиазъм рече една лелка, която отговаряше за маркетинга. След това се затича към автобуса да вземе найлонови чували за боклука. Докато пърхаха на вятъра, диплите на оскъдната й рокля ненужно разкриваха вече недотам свежа плът.

След като се поразхождаха още един час и поразмениха още някой и друг вътрешнофирмен майтап, корпоратите почистиха гората от две пластмасови бутилки, една опаковка от вафла и около десет килограма шишарки и съчки.

Докато другите се бяха упътили към автобуса, леличката с ненужно разкритата плът отиде насред Мащеркова поляна и застана в поза "Ф". Жълтите треви гъделичкаха въпросната плът със сухите си стъбълца.

- Сега нямаме време, ама и тази трева трябва да се окоси. Това е развъдник на кърлежи!

- Ами да! - изчурулика момиченцето с очилцата, което също бе застанало в поза "Ф". - Така ще има къде да си играят безопасно децата!

Разбира се, нито стриктното момиченце, нито лелката с благия ентусиазъм, а най-малко борсукът с прическата предполагаха, че тукашните деца си играеха именно в тези високи треви без изобщо да им пука за кърлежите. Те, като хлапетии от разказ на стар български писател, бяха пъргави, опечени на слънцето и с надраскани от тръните крака. Точно обратното на домораслите интелектуалчета, които щяха да отгледат служителите на ГнайсЛестърХаусПопърс.

Бялото тяло на космическия кораб на корпоратите се заклати смешно надолу по тревясалия коловоз - напред към хотела и обезобразяването с фирмен алкохол.

***

Старецът се спускаше с уморени стъпки надолу по планинската пътека. На изкривения от годините и работата гръбнак тегнеше наръч сухи съчки. Дядото подмина мястото на срещата с корпоратите и се упъти към къщи. Точно тогава нещо накрая на гората улови погледа му.

Тъкмо там, където започваше Мащеркова поляна, на едно колче се мъдреше малка спретната табелка. Старецът доближи и напрегна отслабналите си очи, за да прочете надписа върху луксозното лакирано дърво.

"Добре дошли в горичката на ГнайсЛестърХаусПопърс".

- Горичката на... кой? - рече си гласно старецът, след като не можа да превърти езика си за сложното чуждоземно име. После постоя още няколко секунди в почуда, докато проумее посланието, което корпоратите бяха оставили към местната общност. Те съобщаваха, че след тяхната намеса, тази безстопанствена и неподдържана горичка се бе превърнала в една организирана фирмена горичка.
Тяхната горичка.

Старецът погледа още малко, па рече:

- Аз откак са помна, тъз горичка е на народа...

Жилестите, опечени от слънцето ръце се сключиха около колчето с табелката. Кокалчетата побеляха и вратните жили изпъкнаха. С кратко мляскане колчето се измъкна от влажната почва. Табелката се просна върху окапалите борови иглички.

-...&^#@ и гражданята му!...

С тая благословия на уста отправена към корпоративните служители, старецът отмина по пътя си.

Не натроши табелата и не я запали. Остави я за занимавка на червеите и мравките.

Oще: горичка  маркировка  поляна  служители  старец  тим билдинг 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

15 Rodrigo Diaz de Vivar | 17.03.201217:44

Ха, Бичкия, това с "не се ебавай" ми напомни за една сцена от "Италианска афера" [Italian Job].
Играта на думи, там където Skinny Pete казва на Charlie Croker:
Listen to me man ... If there's one thing I know, it's never to mess with mother nature, mother in-laws and, mother freaking Ukrainians.


Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

14 паяка | 16.03.201210:24

Оооо, Бичи, паяка никога не се ебава със сериозни неща, да го еба. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

13 Bichkiiata | 15.03.201218:10

паяка

Не се ебавай с Creedence Clearwater Revival или както казва мъдрият бъ-гъ народ: "не търси под вола теле"

Bad Moon Rising

http://www.youtube.com/watch?v=5BmEGm-mraE&feature=related
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

12 Von Bl | 14.03.201218:02

До Автора; Ако има продължение моля премахнете стилния образ на очилатата юристконсултка, Аз ще премахна овцата от вица. Иначе търпим критики......
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

11 Borracho | 14.03.201217:23

Много свежо!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.03.2012, 17:14

10 Критичен | 14.03.201217:20

Доста комплексарски "опит" за писане.Още повече, че автора май има неизживяни мечти с въпросната Гнайс. Така като гледам е доста наложително да има психотестове на интервютата за работа! айде със здраве. Препочъчвам на автора да изказва изключителните си компетенции със страците пред блока, а не да занимава обществото със своите "велики" мисли
   

оценка

+0 -7

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

9 паяка | 14.03.201216:39

Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

8 Von Bl | 14.03.201216:20

Фирма/за имоти/ на пикник,срещат овчар,викат му айде да играем на;Кой какво работи, Овчара вие сте първи, те добре 1 оглед,2 обсъждане,3 сравняване на мнения,4 осведомяване на шефа,5 мнение на шефа;Ти си овчар.....Браввооо познахме сега си ти хи,хи...Изберете 1 овца. Същата процедура от 1 до 5...избрали..Вие сте посредническа фирма...Ааа? Как позна.? Избрахте от 50 овци ,кучето.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

7 паяка | 14.03.201215:55

Ходи си един дедо с кожухче посред лето из гората и среща тимбилдингуващи, от тия гражданя, дето си носят сополите в джобите и си пикат у съседната стая и те го питат: " Абе, деде, не ти ли е жега с това кожухче?" А дядката вика:" Аааа, чедо, оно не е от кожухчето, оно е от времето. Аз и зимата си одим с тва кожухче, ама не ми е жега." Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

6 Von Bl | 14.03.201215:04

Е как от къде? От имотния регистър. А Кико,от /боговете/ и в 2те серии има къде да се върне,демек Калахари си е там...и натам си го влече.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.