Ние не сме протест, а процес! | webcafe.bg
Webcafe

Ние не сме протест, а процес!

Петър Пиперков* 15.03.2013, 12:38 (обновена 17.03.2013, 09:12)
протест

Снимка: © Явор Николов

Искаме справедливост, солидарност, самоуправление

Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане - от 1 март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и "това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ "Козлодуй", която провежда само евтина електроенергия" (1). (Не се случи. Бел.р.)

Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом.

Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта - онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите - запазване и увеличаване на властта и богатството.

Назря моментът да осъзнаем, че държавата вече не иска и не може да изпълнява каквито и да е социални и регулативни функции; че едни и същи хора с едни и същи интереси преливат непрекъснато от корпорациите в държавните институции и обратно.

Крайно време е да видим болестта, както я видяха многото протестни движения от последните няколко години в условията на поредната системна криза на капитализма. Движението "Окупирай" в САЩ и по света, движението на "Възмутените" в Испания, "Пряка демокрация сега" в Гърция, Арабската пролет, гражданското недоволство и протести по света и в България имат общ корен: въставането срещу локалните прояви на съвременната глобализирана система на неолиберален капитализъм.

Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, симптомите и реакциите да си приличат, въпреки че съвсем естествено в различните държави конкретните поводи и прояви зависят от местните обстоятелства, политическата култура и опита в такива бързо възникващи и спонтанни социални процеси.

Неспиращите протести показаха, че хората вече усещат метастазите на болестта и ясно виждат, че ако отново се доверим на представителната демокрация нищо няма да се промени. Може би дори бегло предусещат, че по парадоксален начин протестите и кроткото гласуване на избори споделят сходни стремежи и разочарования.

Първо е надеждата за промяна, а след това горчивия вкус, че за породен път статуквото се е изхитрило да се самовъзпроизведе и дори възползва. Дългосрочни и качествени системни промени не се постигат само с протести, а с детайлно разработена визия и със съответните социални инструменти за осъществяването й.

Тези протести са извън структурите на традиционната политика. Всъщност основен катализатор в тези протести е именно недоверието, отхвърлянето на и дори ненавистта към политиците, партиите и въобще механизмите на "правене на политика", на представителната демокрация. Както пише на един от плакатите " Това не е протест, това е процес ".

Но истина ли е, че протестиращите нямат никаква визия?

Една голяма група от тях все още възлагат надежди на пазара и представителната демокрация. Те искат краткосрочни реформи - либерализация или национализация, разтрогване на договори, по-ниски цени, премахване на посредниците и т.н. Всички тези искания са напълно легитимни, но отново лекуват симптомите, а не болестта. Когато основите на една сграда са прогнили, да правиш козметичен ремонт на фасадата е самоубийство. Може да не го осъзнаваш в момента, но в дългосрочен план, когато го разбереш - вече може да е твърде късно. За да осъзнаем веднъж и завинаги как реформирането на системата е невъзможно, достатъчно е да погледнем всички провокации, всички провокатори, изпратени за да подменят гласа на недоволните.

Редно е да обърнем внимание и на една друга, малка група протестиращи, която представлява най-масираното проявление на един важен процес от последните двадесет години. Странно защо почти всички медии евфемистично наричат младежите с качулки провокатори и хулигани, избягвайки истинското им име - пълни с агресия неонацисти. Те са продукт на системата, те са създадената от нея псевдоалтернатива на статуквото. Няма значение дали тези хора са платени или не, те биха го направили и без пари, "заради спорта". Те нямат конструктивна визия, защото не са и нямат алтернатива.

Но има и една трета група, която заяви "Край на илюзиите!", "Нов свят в сърцата ни". Тя е решена да намерим не реформи, а живот след, извън и отвъд капитализма и представителната демокрация. В основата й стои стремежът към дългосрочни и устойчиви решения като създаване на условия за работническо самоуправление; изграждане на местно ниво на работнически и потребителски кооперативи, чиято дейност се диктува от участващите в тях; провеждане на референдуми относно разпореждането с ключови общи блага (вода, ток, отопление, дървесина, въглища и т.н.) и преминаването им от частен или държавен контрол към контрол от страна на общностите съобразно степента, в която са заинтересовани от решенията с цел насърчаване на локалното самоуправление чрез активно пряко участие на населението.

Миналото лято моят приятел и съидейник от проект "Живот след капитализма" Вал Тодоров написа "Манифест на недоволството и надеждата" (2) във връзка с тогавашните протести срещу промените в закона за горите. Всичко казано там е още повече валидно и днес. Фундаменталните морални ценности, към които се стремим, за да можем да изградим детайлна и устойчива визия на една по-добра система са: справедливост, солидарност, самоуправление.

Справедливост, защото отказваме доброволно да участваме в йерархичните финансови и политически пирамиди, където отгоре седят шепа местни и международни фараони, а отдолу подлагаме гръб всички ние, множеството на света. Ние искаме и можем да постигнем икономическа и социална равнопоставеност, където експлоатацията, бедността, финансовото робство и войните срещу други хора и природата ще бъдат немислими грехове от нелепия кошмар, разпаднал се зад нас. Искаме и можем да построим в тъканта на старото нова мрежа от общности на равенство и справедливост, хармония и равновесие, където трудът не е тежест, а игра.

Солидарност, защото отказваме доброволно да участваме в система, в която се налагат безмилостна и безсмислена конкуренция, правила като "човек за човека е вълк", а "злината на човешката природа" се смята за безусловна предпоставка. Искаме и можем да изградим свят, където взаимопомощта и сътрудничеството, алтруизмът и загрижеността за благополучието на другите се смятат за изконни принципи. Искаме и можем да насърчаваме толерантността и многообразието, където етнически, национални и расови вражди са неприемливи, а разноликите идеи в културната, икономическата и социалната сфери се смятат за общо богатство.

Самоуправление, защото отказваме доброволно да поддържаме конструираната измама на "представителната демокрация", където корумпирани политици и корпоративните им кукловоди ни залъгват, че управляват живота ни от наше име. Отказваме да вярваме на лакейските медии и хитроумните експерти, платени да укрепват статуквото и да ни държат в капана на нарастващата мизерия. Искаме и можем да се самоуправляваме посредством пряка политическа и икономическа демокрация с човешко достойнство и истинско право на глас, защото реалната и пълна власт е в нас и от нас, а не принадлежи по наследство или чрез измама на самозванците на върха на пирамидата.

Процесът вече започна. Дали ще се окаже процес на създаване на един нов свят след, извън и отвъд капитализма чрез създаването, разширяването и мултиплицирането на "пукнатините" в него - тепърва ще разберем, но участвайки и живеейки във, а не просто дебатирайки, слушайки и пишейки за този процес.

БЕЛЕЖКИ:

(1) Любопитно за отбелязване е, че решение за това по закон трябва да бъде взето от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което между другото е странно съвпадение с едни други тогавашни събития...
(2) Вал Тодоров, "Манифест на недоволството и надеждата", 30 юни 2012: http://www.lifeaftercapitalism.info/liberatingtheory/249-manifesto-of-frustration-and-hope


*Петър Пиперков е икономист, докторант по Политическа икономия в УНСС, София. Бакалавър по Международни икономически отношение и Счетоводство, магистър по Публични финанси в УНСС, София. Интересува се от кризите на капитализма и алтернативни икономически и социални модели.

Съосновател на "Индимедия България" през 2004 г., на проекта "Живот след капитализма" през 2009 г. и на издателство "Анарес" през 2011 г. Съставител и редактор на сборника "Докато питаме, вървим. Живот след капитализма". Част от колектива на Социален център "Хаспел".

През 2008/2009 г. участва в курсовете по ПарЕкон и Общество на участието на Майкъл Албърт и Крис Спанос към ZNet. Член на Вътрешния комитет на Межународната организация за общество на участието (IOPS).

Oще: икономика  пазарна икономика  промяна  протести  система  сметки  ток  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

30 pepe | 17.03.201322:36

Ох, Мануела, то да беше само в България така. То е прилагане на американски опит у нас. Това, което наричаш симбиоза имам предвид. Само дето симбиозата предполага наистина наличие на взаимна изгода.
Само не мога да разбера - как става така, че те е страх повече от държавата, поне предполагаемо демократична при това, или с други думи да се опитам да го кажа - на която поне и се налага да запазва демократично "лице"/даже и да няма желание да го прави, поне за това "Запада" би се погрижил/, отколкото от тези банки - частни дружества, без задължения, без прозрачност, без контрол...
Мисля, че явлението е следствие от слабо общество и съответно отслабнала държава, защото в Германия примерно ми се струва, че го няма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

29 Manuela Gerenova | 17.03.201310:00

Въпросът с банките е много обширен. Когато беше най-най-масовият протест в една от неделите, част от протестиращите се обособиха на една групичка и вместо да освиркват президента напразно, спретнаха искания към банките в България. И тези искания бяха много трезви и на мястото си. Факт е, че ние - една от най-бедните държави в Европа - плащаме кредити и ипотеки с изключително високи лихви, да не говорим за глупостта с плаващите лихви в зависимост от пазара. Тук съм съгласна.
Лошото е, че регулацията трябва да дойде от самите банки, няма друг начин. Намеси ли се държавата в един частен бизнес, тя може да се намеси и в десетки други с опит за контрол над тях. Това вече не е добра перспектива, а и би отблъснало чуждестранни инвестиции занапред.
В момента, за мен, българинът и отношенията му с банките могат да се определят като много болна симбиоза. Той си мисли, че безплатен обяд има, те обаче му доказват, че безплатният обяд е със солени лихви. И въпреки всичко продължава да живее така, все едно безплатен обяд има. Броят на изтеглени потребителски кредити у нас и то за пълни глупости сигурно е потресаващ. Как да му съчувствам на човека, след като е изтеглил две хилядарки за плазма и домашно кино, примерно? Или за някоя таратайка на двадесет години, ако реално не е имал крайна нужда от кола? Ми не мога и не го подкрепям да протестира. Искал плазми и голфове - купил си. Да си е правил сметката, че после ще го оскубят до кожа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

28 pepe | 17.03.201300:22

Исках да кажа отъждествяват, не осъществяват горе:
осъществяват = отъждаесвяват Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

27 pepe | 17.03.201300:09

Самоче в САЩ до голяма степен отказват да видят този проблем по този начин. Защото те винаги, поне подсъзнателно осъществяват Америка със света. Дори икономическите им теоретици. Те вярват, че банките от "добри" и ефективни /каквито са били докато хранеха американците за сметка на всички други/ изведнъж са започнали да стават "лоши" и неефективни, или пък, че икономическата теория за финансовата регулация от "добра" е станала "лоша". А то просто интереса на тези, които регулират пазара се е променил.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

26 pepe | 16.03.201323:53

Мануела, пазара е регулатор, и той е голям и в много отношения ефективен. И въпреки това всички икономически теории, създадени от началото на 20-ти се занимават и с предвиждането на влиянието на някакъв друг, непазарен по същността си регулаторен механизъм. Кейнсиянството проповядва нуждата от регулация от страна на държавата, монетаризма - регулация чрез финансови механизми, които, понеже не трябва да стават от страна на държавата, се обявяват за "пазарни". Самоче ако тези финансови механизми на регулация се използват не от държавата, а от група банки - което е единствения друг играч на пазара, достатъчно голям, зада ги осъществи, как това ги прави по-пазарни?
Държавата също е участник в пазара, както и един банков консорциум. Заменят доминирането на този пазар от страна на държавата с такова, осъществявано от група банки.
Аз съм съгласен, че банките могат да бъдат по-ефективни в това - всъщност почти винаги те са. Поради проблема на мащаба за който споменах и поради това, че банките са специализирани финансови институции, докато държавата трябва да се справя с най-различни проблеми. Самоче освен ефективността, всеки на пазара е движен от своя собствен интерес. Сега, ако става дума за държавата САЩ, в която банките са американски, собственост на американци интересът на тези банки поне до голяма степен може, предполага се, да съвпада с интереса на държавата САЩ - и на хората, живеещи в нея, защото пък поради това, че въпросната държава е демокрация интереса на тези хора се отразява пряко върху политиката на държавата, която пък върху банките. И дори и там напоследък ясно се вижда, че интереса на банките като регулатор може въобще да не съвпада с този на държавата и широки кръгове от населението и /все пак, имайки предвид, че финансовата сфера е една от малкото функциониращи сфери на американската икономика, да протестираш срещу нея в Америка екато да режеш клона, на който седиш/. Аз обаче не съм имал щастието да се родя във великата страна на свободата, родил съм се в малка страна, където банките са предимно чужда собственост и дори онези, които не са, могат много лесно да имат за собственици хора, чиито интерес не съвпада с този на България /на принципа вземи каквото можеш и бягай например/. И докато върху държавата все пак се предполага /поне предполага/, аз като неин гражданин да имам някакъв контрол, то върху "банките" и банковите консорциуми, още повече когато собствениците им не живеят в тази страна и според нейните закони аз естествено нямам никакъв контрол. И техния интерес в общия случай не съвпада с моя, нито с този на страната, в която живея.
Всъщност, докато американските финансови институции бяха американски, в САЩ всичко, свързано с тази политика на възлагане на икономическата регулация изглеждаше прекрасно. В момента обаче, в който глобализацията започна да отдалечава интересите на банките от интересите на държавата САЩ започнаха да се виждат и проблемите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

25 Manuela Gerenova | 16.03.201323:27

pepe, не съм те разбрала, извинявай.
Но за пазара Оня е прав. Това е свободният пазар и той е най-големият регулатор - можеш, правиш и продаваш, няма алтернатива. Алтернативата е "държавата да ми даде".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

24 pepe | 16.03.201323:01

Пак глупости на търкалета. Пазара е просто един регулаторен механизъм. Един от множеството. Така е според "западните" икономически теории. Дали и колко е ефективен е друг въпрос. Даже доминиращата в момента монетарна теория се занимава, посветена е, на регулациите на икономиката - извън пазара - на финансовите непазарни регулации - чрез общата маса на парите например.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

23 Оня Дето Го Трият | 16.03.201322:48

пепе

Друг път като ти заговорят за шибаната думичка "пазар" вместо да се ядосваш се опитай да вникнеш какво ти говорят. Със сигурност е нещо смислено. Пазара е това което винаги е движило света и винаги ще го движи, независимо какви строеве се опитват да измислят разни.
Той и Уго Чавес уж беше измислил собствен обществен строй па взе че умря и пак ще я карат сега по волята на пазара...

Та пак да повториме: пазара движи света - това което се търси и това, което ти можеш да предложиш (стоки, труд, умения).
А не някакви мантри на протестиращи "дайте ни за да можем да живеем достойно"
Кой да ви го даде, аз ли? Шокиран
И защо па точно на вас да дава?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

22 pepe | 16.03.201322:27

Не бе, Мануелче, не очаквам, за снасяне трабват кокошки, нещо си се пообъркала.
Обаче много хора препоръчват /или поне препоръчваха до неотдавна, не аз, други хора бяха/ вземане на заеми за започване на собствен бизнес, все едно този заем няма да се връща. А после се учудват, че към половината от заемите са неплатими, съдилищата са пълни с обяви за търгове на иззето имущество и т.н.
Аз заем нямам за плащане, така че нямам какво да го мисля, но то само с мислене не става, за да си върнеш заема, бизнеса ти трябва да е успешен, зада е успешен, трябва преди всичко потребление.
И както ние можем да си гледаме работата, така и ти можеш да си я гледаш. Ако знаеш колко ми пука, за тъпото ти мнение, дадено от човек, който никога не е показал, че мнението му може да заслужава внимание...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

21 pepe | 16.03.201322:25

Не бе, Мануелче, не очаквам, за снасяне трабват кокошки, нещо си се пообъркала.
Обаче много хора препоръчват /или поне препоръчваха до неотдавна, не аз, други хора бяха/ вземане на заеми за започване на собствен бизнес, все едно този заем няма да се връща. А после се учудват, че към половината от заемите са неплатими, съдилищата са пълни с обяви за търгове на иззето имущество и т.н.
Аз заем нямам за плащане, така че нямам какво да го мисля, но то само с мислене не става, за да си върнеш заема, бизнеса ти трябва да е успешен, зада е успешен, трябва преди всичко потребление.
И както ние можем да си гледаме работата, така и ти можеш да си я гледаш. Ако знаеш колко ми пука, за тъпото ти мнение, дадено от човек, който никога не е показал, че мнението му може да заслужава внимание...
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.