Вчера експерти в туристическия бранш се радваха, че заради кризата българите били по-склонни да си харчат вече парите по нашето Черноморие, вместо да пътуват навън.
В същото време долетяха и информации, че се канят да резнат и заплатите на обслужващия персонал и така да влошат още повече едно от нещата, заради които много сънародници избягаха от българските курорти.
Кризата ли трябваше да ни върне по-родните курорти и кога туристическият ни бизнес ще разбере как трябва да ни примами заедно с парите ни?
На море в България е опасно преживяване
Цените са много по-високи от доста места в съседни Гърция и Турция, затова пък обслужването е в пъти по-лошо. По Черноморието се строи по-бързо, отколкото могат да се обучат качествени кадри, които да работят в хилядите наблъскани един в друг хотели и заведения.
И се наблюдава странната тенденция персоналът да се държи много по-добре и да иска по-малко пари от западноевропейските пенсионери, безработни и тейнейджъри, дошли там основно на алкохолна ваканция. И да е крайно пренебрежителен към сравнително платежоспособни български клиенти.
Обслужването е една от най-слабите характеристики в курортите по българското Черноморие. Дори да си затворим очите за безкрайните бетонни мегаполиси, които изникнаха по брега, дори да спрем да забелязваме калта, крановене, купчините тухли и хоросан и сновящите камиони, строителните работници и шума, няма как да се изолираме от лошото обслужване.
Със сто км/ч към Тасос
Докато миналата година за една стая в хотелче в малко градче по южното Черноморие аз плащах около 50 лв. на вечер, мои приятели с малко дете даваха по 15 евро за студио на остров Тасос.
И докато аз виждах навсякъде около себе си новостроящи се сгради, сергии с гащи и всякакви боклуци по улиците, те се радваха на идилично спокойствие, красиви тихи улички и ресторантчета и пълното внимание на собствениците на хотела.
През лятото по обикновените капанчета по българското Черноморие цените се надуват повече отколкото в най-скъпарските заведения в центъра на София. На плажа с всяка стъпка се налага да даваш нови и нови левове. Парите от портмонето ти хвърчат, а ти остава странното усещане, че непрекъснато те прецакват. От тук не можеш да минеш, за това трябва да платиш, не ми дреме как се чувстваш, важното е аз да си събера парите.
Това отношение изгони българските туристи от нашите курорти
Всеки мисли само как да спечели и да нахрани цялата година с няколкото летни месеци. На никой не му пука как да те върне и следващото лято пак там. И при положение, че можеш да прекараш много по-приятно за дори по-малко пари съвсем близо до България (или пък самоинициативно на някой отшелнически плаж на 5 км преди границата ни с Турция) – защо да се подлагаш на екстремни и скъпи преживявания по нашите курорти?
А сега като намалят и парите на персонала, за да се вдигнат още тези печалби – отношението се предполага, че ще стане още по-лошо. Ще ни обслужват кисели, зле платени камериерки и сервитьорки, които също ще правят тънки схеми как да си оправят балансите, като ни изцакат за нещо в сметките или ни изтръгнат бакшиши.
Българското Черноморие бе застроено до безобразие по криминален начин
Изникнаха гори от хотели, които претендират за лукс с цените, но нямат професионалния капацитет да го предложат. Де що имаше мутра из страната си изпра парите, като инвестира в туризма. Така бяха погубени идиличните малки градчета, където най-голямото предимство беше спокойствието, а се появиха претенциозни места, издържани в кич естетиката на мутробарока.
Всеки път, като видя кацналия на плажа в Синеморец хотел с огромната патка на покрива ми се свива сърцето от спомени колко хубаво някога беше в това селце.
Та хубаво, че била кризата, та да спрат българите да пътуват в чужбина на курорт, радват се хората от бранша. Работата е там, че те няма да се откажат от почивки в Турция и Гърция заради парите. Бариерата е по-скоро психологическа – не се предприема пътуване в нестабилни времена.
Но пък нашите собственици на хотели да не се радват толкова. Не е никак трудно след няколко дни по родното Черноморие, когато си се почувствал прецакан отвсякъде, да намериш по-добра оферта в някоя съседна страна, да стегнеш багажа и да заминеш. И тогава и кризата няма да спаси нашия туристически бранш.
