Изгубената магистрала | webcafe.bg
Webcafe

Изгубената магистрала

Мариан Желев 13.06.2011, 11:50 (обновена 14.06.2011, 15:02)
Женска сянка

Снимка: © Getty Images

Комуникациите стават все по-съвършени, а ние - все по-самотни и духовно несвързани...

Оптимизъм - опитът да се пресегнеш в бъдещето, за да си вземеш огънче. Да "видиш" сбъднатите си мечти и това да те направи щастлив. За да се случи нещо подобно, ще се наложи да се прескачат много препятствия. Но на кого ще да му стигнат силите? За да тръгнеш на подобен тур ти е нужен... оптимизъм.

Защо песимизмът спечели войната в България? По принцип с тъжния и отчаян човек можеш да се отнесеш по два начина: да го накараш лесно да повярва в илюзии или при нужда да го изметеш от двора.

След камарите новини за страшни бедствия, черна статистика, атомни заплахи, вируси, чума, червени и сини пъпки, хората се свиват на кълбо и слагат хартиено тиксо на ключалките си, за да не влезе злото в къщите им.

В това време някой им подшушва с афиш, че още следващия мандат ще им дадем на лошите да разберат какво е справедливост и всичко ще си дойде на мястото. "Умните" българи в подобни моменти си стягат багажа и отиват в чужбина. Останалите не могат, защото са в капан.

Много често на улицата се виждат изкривени, тъжни лица - все едно или са участвали в бой, или се канят да набият някого. Ей така, умишлено съм правил опити да заговоря учтиво тези хора.

Странно, но първата им реакция е усмивка: чертите се променят, очите за кратко засияват, а от устите им потича глас като на държана на синджир доброта. Въпреки това се усеща ръждата от дълго стояла на дъното котва.

Знам, че за повечето от нас любезността е в предпенсионна възраст, а оттам билетът й за приютът на архаичните думи е вече осигурен. От ден на ден ще ни става по-трудно да се усмихваме. Защото, дори да има за какво, ще сме забравили как се прави това.

Оптимизмът е особен вид съоръжение. Изходната му точка е вярата. Пътят е многолентов, за да могат хората да се надпреварват в ускоряването на своя благоприятен пулс. Има мостове над черни и опасни реки, пълни с чудовищни новини и лъжливи обещания. После следват тунелите - право през скалистото и на пръв поглед непобедимо тяло на отчаянието.

А гледките? - прекрасни пейзажи към мечтани градини и безброй отбивки към лесно осъществим нов начин на живот.

Пари, страх, вещи - с тези три думи се опитвам да обединя темите, около които се въртят случайно уловени разговори. Имам чувството, че от години никой не е говорил за любов, за хубава песен или "защо се усмихвах вчера". Изключвам творците, чийто вътрешен стремеж към оптимизъм е присъда от Бог.

Рекламите за кайма и свински ребра обещават почти толкова, колкото политическите лозунги. И двата вида "зарибяване" водят до алчност. Не можеш да си позволиш кола, но искаш, не си в състояние да си предплатиш почивка, ала копнееш, иска ти се да откажеш на дете играчка от рекламата, но нямаш избор...

Животът се върти около това колко пари имаме, сме или ще имаме. От това произлизат и взаимоотношенията ни: да излъжем другия, да го надхитрим на всяка цена. Или пък по "цивилизования" начин: да продадем, да спечелим, да вложим, да рекламираме, да удвоим.

А повечето хора в България са бедни и единствената им мечта е обещанието, че ще се промушат през иглени уши. Питал съм се и друго: защо масово се работи по въпроса с усъвършенстване на комуникациите, а процесът на духовно свързване на хората е замрял...

Твърде много сме се изолирали един от друг. Да оставим настрана дрънчащите като в зандан врати на къщите си. Стоим един срещу друг по политически причини, по морални и емоционални. На всички фронтове се воюва. И всички говорят за отмъщение, за победа над другия, за смазване. И ако на това му се вика оптимизъм, то тогава отдавна трябва да сме посетили сервиза за човеци - психиатрията.

Случвало ли ви се е понякога да търсите отбивка за магистрала, а все да не улучвате и да продължавате по стария разбит път? По подобен начин нашия оптимизъм минава под или над нас, а ние все не можем да се прикачим и си я караме по стария изнервен начин.

А знаем и вече две десетилетия си го повтаряме, че стъпим ли на тази магистрала, всичко ще си дойде на мястото. Доколкото си спомням в правилника за движения по пътищата има едно условие за коли, които могат да стъпят на магистрала: да са в състояние да вдигнат повече от 60 км/ч. Сами направете извода от това сравнение.

И така, оптимизмът - това е състояние, при което всички граници отпадат, за да се появи възможност да осъществиш дори и наивните си мечти. Това може да стане и без въздишки по чужбина, без оголен гръб за камшик - дан за изиграна наивност, без да очакваме някой да ни инжектира усмивка на лицето.

Оптимизмът е и звънец - така нужна аларма за поспаливата ни воля. Ако нищо подобно не се случи ще продължим да си живеем като във филм на Дейвид Линч - объркан свят с еднакви декори. Lost Highway...

Oще: бедствия  българия  доброта  новини  оптимизъм  отчаяние  песимизъм  статистика  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.03.2011, 10:30

9 axyaxy | 15.06.201117:26

Оня Дето Го Трият | 14.06.2011 11:45

така си е, българите са много големи отпимисти Усмивка аз например съм говорил с хора какво е лошо положението, те ми викат "спокойно" политиците без нас не могат ха-ха-ха те може и да не могат, ама пък за сметка на това могат да се гаврят с тях докато са живи, ама те нали над 99% от българите са слабообразовани няма как да го разберат.. те си мислят че щом са живи, дори и да ги гаврят, нема лошо Тъжен като почнах масово избиване тогава ще се сетят, ама ще е късно
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.03.2011, 10:30

8 axyaxy | 15.06.201117:22

песимисти са българите защото скапаните медии ги подучиха лошо.. българите имат твърде големи и нереалистични очаквания, като лична кола за него, жената, всяко дете.. личен апартамент за него и жена му, и за всяко дете, и още 1-2 апартамента за ваканции.. всяка година смяна на гардероба с нови дрехи, на 3-5 години подмяна на всички мебели.. на 1-2 години подмяна на всичката техника.. хубаво звучи, пожелавам го на всеки, но това не е реално Усмивка в момента е невъзможно това да се случи.. 1во/ сме прекалено много население по света.. 2ро/ прекалено неекологично е производство и доставка на всяка стока.. дори и екологичната енергия се произвежда от неекологично произведени машини, като например двигатели, соларни панели, и прочие Усмивка При такова голяма население, и при такова голямо желание за консумация, има два начина, война между народите и поробване на едните за сметка на другите, или масово избиване на 70% от населението.. Природата не може да осигури тези желания на хората.. Отделно това са глупави желания.. Ние имаме ниска култура, ниска духовност, а сме тръгнали да мислим за бездушни предмети.. Това не показва ли че самите хора имат психически отклонения?? Хората слагат бездушните предмети на първо място пред духовните неща.. Едно нормално общество първо ще търси култура, духовност, забавления с приятели, а после ще търси статуетки с които да си украси апартамента, нови панели за телефона, нови модни дрешки.. Просто човечеството е сбъркано понеже журналистите са сбъркани и насаждат консуматорска култура, а не духовна култура.. Като се избият тия шибани сегашни журналисти и се сложат нови умни и стойностни, тогава обществото за 10 години ще се оправи и ще захвърли меркантилността и ще станат много по големи оптимисти Усмивка Допълнително в капитализма няма как да се оцелее ;) В капитализма печели само мафията Усмивка Който обикновен гражданин иска капитализъм, значи иска да е роб на МАФИЯТА Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

7 Mile Manolov | 15.06.201108:08

Спокойно бе... Изобри идат ^^
Оптимизма ша се разтече от сите телевизори доде преживяте ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

6 иван | 15.06.201107:50

Аз също не съм меланхолик, нито съм депресиран. Песимист съм по отношение на бъдещето на България и най-вече от липсата на желание в нашите сънародници да променят нещата. Но, сам по себе си животът е една много приятна тръпка и, като си помисля, колко дълго време ще бъда умрял.....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

5 Многознайковица | 15.06.201101:44

На мен пък ми е гот "да не съм наред" , когато пожелаеш може да намериш радост и позитивизъм Стрелка оптимизъм, и в най-дребните неща ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.02.2011, 16:07

4 Vaya | 14.06.201121:36

До Оня Дето Го Трият:
Нагледен пример на идеята на автора са коментарите в webcafe.bg (според мен представителна извадка на българите в момента) - независимо на каква тема е тесктът, независимо кой и защо го пише, под него се изписват десетки коментари против. Ясно, че всичко си има две страни, но аз всеки път се изненадвам на критиката (само негативна, не градивна). Човек да се опита да е толкова негативен в мнението си няма да успее...

До Иван:
Срам, несрам, не мога да не се съглася с теб при все целия ми безграничен оптимизъм, който макар и нелогичен аз се опитвам да запазя.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2011, 15:05

3 daniel_defoe | 14.06.201121:08

Комшиите не казват "тихо да не събудим българите". Не повтаряй неистини. Това беше пасквил писан от българи. Вероятно на някой му се въртят революции в главата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

2 иван | 14.06.201120:54

Прочетох статията и резултатът беше, че моят песимизъм стана още по-аргументиран.. Излишно е да се описва битието на средния българин. И песимизмът е нещо което е напълно естествено като преобладаваща нагласа, когато не виждаш изход от ситуацията. Да си оптимист би означавало „да не си в ред”.
Не сме първият народ, който преживява такива трудни дни, а и на нас не ни е за пръви път. Но вместо трудностите да ни сплотяват, да пораждат съчувствие към другите, солидарност и взаимопомощ, при нас това се изразява в още по-голямо очуждение, завист и озлобение. Затова при нас няма общи действия за обща полза. Никой не иска да прави усилия за нещо, от което другите могат да се облагодетелстват повече от него самия. Затова сме лесна жертва на безскрупулни набедени политици и гражданското общество, което може да ги контролира, е нещо, което не може да се случи в България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

1 Оня Дето Го Трият | 14.06.201111:45

Нещо не му схванах идеята на авторчето, но ми омръзна всеки да се упражнява върху клишето, че българина е песимист и мрънкащ! НЕ!
Напротив, българина е оптимист до дъното на душата си (за съжаление)!Идея
Песимистичните гърци, испанци, фанцузи и т.н. се потрошиха от стачки и протести за техните права, докато оптимистичния българин си вика "Абе Цара ше ни оправи", "Абе Бойко ше ни оправи"....."Абе все някой ше дойде"...
"Тихо да не събудим българите", както казват комшиите в Гърция
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.