Да вдигаш осигуровки на инат | webcafe.bg
Webcafe

Да вдигаш осигуровки на инат

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество" за в. Сега 11.04.2013, 07:22 (обновена 11.04.2013, 07:29)
Пари

Въпреки доказано вредния ефект държавата не се отказва от покачване на осигурителните прагове

В момента се нанасят последни щрихи в проекта за актуализация на Националната програма за реформи. В проекта, подготвен от Министерството на финансите, има една специфична препоръка, свързана с минималните осигурителни прагове. Тя се основава на следните - неверни според мен - аргументи:

"През 2012 г. Министерството на труда и социалната политика проведе пилотно проучване за идентифициране на потребностите от работна сила с определени характеристики, като близо 73% от работодателите, участвали в анкетата смятат, че определянето на МОД (минимален осигурителен доход) не представлява пречка за наемане на работник или служител".

"Съгласно предварителен анализ на Министерството на финансите хипотезата, че през годините на кризата увеличението на праговете е довело до намаление на заетостта сред нискоквалифицираните, не се потвърждава поради слабата корелация между увеличението на праговете и динамиката на осигурените лица по икономически дейности."

Само че изводът за "слаба корелация" между увеличените разходи за осигуровки и загубата на работни места не е верен.

От 2008 до 2012 г. статистиката отчита близо 14% загуба на заетост. С други думи, 86% от работните места все пак са запазени. От тази гледна точка излиза, че за голямата част от работните места минималните прагове не са създали сериозен проблем и не са довели до закриване. Това се твърди и в цитираното в документа социологическо проучване, проведено сред работодатели - за по-голямата част от работещите праговете не са проблем.

Няма да споря дали закритите 14% работни места са много или малко. Но цитираното социологическо проучване по никакъв начин не доказва, че липсва връзка между минималните прагове и въпросните 14% изчезнали работни места. Да се цитира мнение на едни работодатели, които са запазили работни места, по въпроса защо други работодатели са съкратили работници, не носи особена информационна стойност.

Най-важното обаче е, че социологическите анкети пропускат една огромна част работещи и осигуряващи се българи. Те не отчитат, че значителна част от загубените работни места са именно сред т.нар. "самонаети" - т.е. хора, които сами са си работодатели. С други думи, социологическите проучвания сред работодатели изобщо не са показателни за ефектите при самонаетите. А ефектите са повече от ясни. През 2010 г., когато шоково бяха увеличени праговете за самонаетите, броят на самоосигурените спадна с 93 000 души - само за година. За сравнение, през 2009 г. няма спад, нито през 2011, нито през 2012 г. Всичко е концентрирано в 2010 г. - точно когато бяха вдигнати праговете.

Ефектът при самоосигурените е много показателен - рязкото вдигане на МОД нито намали сивата икономика, нито увеличи събираемостта, нито изсветли трудови възнаграждения, нито подкрепи устойчивостта на пенсионната система. С други думи, тази мярка не постигна нито една от целите, заради които бе наложена. Нещо повече, тя се оказа вредна.

Не е по-различен ефектът от минималните прагове върху заетите. От 2008 до 2013 г. тежестта на минималните осигурителни прагове е нараснала с 50-60% - т.е. и при заетите има огромно увеличение, най-значително през 2009-2010 г. Подобни увеличения на минималните прагове в години на икономически растеж не създаваха проблеми на пазара на труда, тъй като производителността, заплатите и заетостта се увеличаваха с високи темпове, особено сред групите на нискоквалифицираните и осигурените на минималните прагове.

Но в период на криза огромното покачване на праговете за осигуряване има точно обратния ефект върху пазара на труда - заради спадащите приходи на фирмите, увеличаващите се разходи и липсата на инвестиции, нови работни места и растеж. Когато приходите на фирмите стагнират, а разходите им се увеличават, резултатът е натиск върху разходите за труд. И когато в същото време разходите за труд на един работник се увеличават заради административни решения за вдигане на праговете, единственият изход е съкращаване на работни места. Наистина ли в МФ вярват, че при стагниращи приходи фирмите могат да поемат 50-60% увеличение на минималните прагове, без да съкращават? Че това няма връзка със заетостта и безработицата?

В допълнение, пропуска се регионалният ефект на минималните прагове. За периода 2008-2012 г. средната работна заплата се е увеличила с над 45% в София и Варна, но едва с 16% във Видин, 21% в Ловеч и т.н. Регионалните различия в развитието на заплатите и пазара на труда са огромни - и въпреки това, минималните прагове нарастват с един и същи процент в цялата страна. Така едно увеличение от 50 или 60% не е проблем за заетостта в град като София, но същото увеличение е голям проблем за много други региони, в които нивото на заплащане расте в пъти по-бавно.

В проекта за НПР се цитира непубликуван и непроверен от външни експерти предварителен анализ на Министерството на финансите. При цялото ми (много високо) уважение към МФ, не мога да приема, че в официален текст може да се цитира непубликувано изследване, което никой никога не е виждал.

Oще: бизнес  държава  заетост  министерство на финансите  осигуровки 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

1 Елисавета Домовчийска | 11.04.201311:22

Мисля че цялата тази парадигма с праговете е пълен булшит. Най-малкото има професии от по-високо квалифицираните, които не могат ей-така да се набутват в калъпи. Например за едно производствено предприятие на пластмасови изделия прагът за счетоводител е два-пъти по-нисък от колкото за едно външнотърговско предприятие. Сами преценете къде сложността е по-голяма и справедливо ли е това да се ползва от смешните работодатели, за да не осигуряват хората на нормалната из заплата, заради измислена табличка на браншовете. И въобще как ви се струва едни и същи професии по различните редове на табличката да се отличават в пъти?!!?!!!
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.