Безработен или безропотен | webcafe.bg
Webcafe

Безработен или безропотен

Васил Панайотов 11.07.2012, 12:27 (обновена 11.07.2012, 14:38)
Мъж

Снимка: © Getty Images

Без работа - и в трапа

Вече съм безработен. Странно ми е да казвам, че съм безработен. Както би ми било странно да кажа, че съм убиец, крадец, педофил, политик, педал. Точно толкова ми е странно и почти толкова ми е срамно да го кажа. Убиец, крадец, педофил, политик и педал аз никога не съм бил, а безработен не съм бил от петнайсет години, два месеца и девет дни. И, разбира се, изминалата една седмица...

Петнайсет години работа не са кой знае колко, но ако човек е на 33, се падат нещо като почти половината му живот. Условно мога да разделя тези свои 15 години работа на 3 етапа, на 3 х 5.

През първия етап да работиш нещо, каквото и да е, не е необходимост (или поне не би трябвало да е), а проява на една акселерантна зрялост на характера, романтичен стемеж към еманципация от родителите и финансова независимост. Или дори, ако щеш, екстравагантна тийн поза, която те прави неустоим за връстничките и непоносим за връстниците ти - тия, дето, макар и на същия тоя твой етап, още не печелят пари, а получават джобни.

Втори е етапът на Голямата тапа. Най-характерното за него е, че хем излизаш от университета, хем не можеш да влезеш никъде другаде. А причината е ето каква: в средата на миналия век СССР печели Великата отечествена война, а България печели 50 години планова икономика с акцент земеделие (и тежка промишленост, и лека... бел.р.) в комунистически режим под съветско влияние.

С изтичането на тия 50 години се оказва (и доказва), че плановата икономика е сбъркала там нещо в плановете и план вече няма, а каквото го е имало по план и него вече го няма. В резултат на което, мерси много, ама нямаме нужда вече от трактористи, багеристи, сеячи и фуражомелачи, благодаря и довиждане. В резултат на което всичкото селячество щурмува столицата в "акция преквалификация". В резултат на което за няколко години университетите стават сто, а трактористи стават икономисти - наивно, предвид родната малка икономика, която от толкова много икономисти вече не се нуждае, не, нуждае се повече от фрезисти и кофражисти.

Защото, о, чудо на цикличността, пак е дошло време някой да трябва да свърши черната работа, а то все специалисти станахте бе и сите искате работа по специалността... Та затова тая тапа. Да започне работа по специалността за абсолвент/ка без опит е като да се провре през гърло на бутилка червено. Естествено, след като преди това е извадил/а тапата. Само с надежда и само с молба. Често и само с уста.

Трети е етапът: Вади тая ряпа! Хващаш и опъваш, дърпаш и напъваш, тя се не поклаща. Затова трябва да даваш всичко от себе си и да я вадиш по десет, по дванайсет часа на ден. А зимата денят е макс девет часа, така че зимата вадиш по девет часа на ден и по между един и три часа на нощ вадиш още. А тя пак се не поклаща.

А зимата тука е половин година. Не стига всичко, а вадиш и с благодарност, щото още го помниш втория етап... При това вадиш сам, никой не идва, за да те хване за кръста. Най-много шефът да дойде и да те хване за ухото, а ако си жена, да те хване и за г...за.

И ето, 15 години си минават, минават и трите етапа, а след тях следват три трапа. Дали ще паднеш само в един от тях и ще си останеш в него или ще влизаш и излизаш и в трите поотделно, зависи както от теб, така и от това, което Той е избрал за теб. Макар че второто често е само оправдание за страха да не се прави избор.

Първи е трапът на инверсията. Падаш в него и сам ставаш шеф. Това ти носи целият атрибутив и всичките привилегии на началничеството, но и цялата му отговорност и отдаденост, воглаве с кръвните клетви на служителите, кумулативният ефект от които, поне в по-многочислените компании, е достатъчен да се преродиш в клечка за уши. Това в следващия живот.

В този си просто елитарна изтривалка на постоянно разположение, защото шеф, шеф, колко и да си шеф, винаги има някой по-шеф от тебе, а най-началниците са най-големи мръсници и най-много жлъч сбират в душите си и най-много гнъс крият в сърцата си под ризите си на Prada и костюмите HUGO BOSS. Остава ти утехата от принципа "предай нататък", че можеш да избършеш в някой корпоративан роб това, дето биг босът тъкмо го е избърсал в теб. Все нещо мръсно остава, най-малкото лошата миризма, но и тя се понася с една по-добра заплата, затова и ти си оставаш в тоя трап.

Втори е трапът на инерцията. В него дори не е нужно чак да падаш. В него с годините бавно и полека навлизаш. Докато не потънеш изцяло в рутината на дните, самотата на нощите, сивотата на всяко едно синьо лято, прекарано в офис, с луминисцентна лампа и с климатична инсталация, докато печалът и провалът не те покрият плътно докато навън е синьо лято и зверове и хора вкупом лежат на зелена трева.

Трети е трапът на инфекцията. Той е най-страшния трап и най-много мъде се искат за него. За да се метнеш там трябва толкова да си се корпоративно инфектирал, толкова абсцеси, язви и гнойни рани да е отворила по плътта ти Системата, толкова лайна и миазми да са се вляли в морето от професионални възможности, че да махнеш с ръка, да се махнеш и от тая работа, и от това море, и да отидеш да плуваш в някое друго, примерно онова, в което единствените професии са капитан и гларус.

Най-страшния трап е това, защото в него си сам, други няма. И е страшно да не си зает с нищо и никой да не ти казва какво да правиш. Страшно е да останеш сам със себе си, защото виждаш с кого си останал и може хич и да не ти хареса компанията, както и казва дедо Шопенхауер, че рано или късно всеки остава сам и тогава е важно кой е останал сам.

Страшно е да останеш без шаблон, без коректив и без да знаеш какво да правиш, защото хората се нуждаят от шаблон повече, отколкото от вода, и дори когато избират, избират между един или друг шаблон, между изворна или минерална. Хората искат да бачкат, да изкарат кинти, да си купят кеф, да се задомят, угоят, размножат и умрат. Безделието тях преждевременно би ги убило от скука.

Аз избрах тоя трап и сега съм безработен. Преди бях безропотен. Бях професионалист. Писна ми да съм професионалист. Искам да съм любител. За да кажат, че някой е добър в нещо, казват, че е професионален музикант, войник, поет, убиец... Ами Орфей, ами доброволеца Дебелянов, ами Бънди...? Повечето професии се вършат с досада от случайни хора, принудени да ги вършат, за да си плащат сметките. Със същата страст, с която пускат прахосмукачка.

Тия хора са професионалисти, но професионалист означава да си изкарваш парите с тая професия, не и свидетелство за способност. Далеч по-способни са умирали бедни и безработни. Професионалист е да усвоиш едно умение. Любител е да си влюбен в него.

Най-великите са били любители, не успели да изкарат и стотинка от тая работа. Просто защото за тях не е било просто работа. Било е кръст за мъкнене, ежедневие и еженощие, било е призвание и проклятие, било е мъчително полудяване, било е забавление, опиум, наслада, било е като да се напиеш на плажа и гол да прескачаш огъня, защото сам носиш огъня и никой шеф няма да го угаси, ако се изпикае на теб.

А те всички, знаем, са страшни пикльовци.

Oще: безработен  безработни  родители 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.02.2012, 13:02

12 imperiall | 13.07.201215:09

Виждам веднага наскачали да обяснят какъв лузър е автора. Какво по- #PATHETIC # от това. Усмивка)
Всъщност всеки, който е преминал през 3те етапа като кон с капаци, е добре да влезе в такъв период. Без да се бърка с криза (на средната възраст) и без да си губи времето да търси разбиране. Удобен момент да пуснеш цедката по всички направления, и най-вече - избереш правилната за теб посока. Браво за статията и успех.
п.с. жените наистина рядко излизат с безработни мъже, но и безработните мъже не търсят да излизат с жени по абсолютно същия повод/предразсъдък. Все пак съм сигурна, че един ден всички ще разсъждават по коренно различен начин, ако и да е в далечно бъдеще. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2010, 13:43

11 SeoKungFu | 13.07.201201:41

Статията е #FAIL, а авторът е #PATHETIC #FAIL !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 20:32

10 Vasil Atanasov | 12.07.201221:39

Слаба работа.
Това за втория етап не е никак вярно - обясненията, че най-трудно било да почнеш работа по специалността, не хващат дикиш. Освен ако не си учил наистина за тракторист, разбира се.
Съдейки по възрастта на автора, вторият етап за него е била петилетката 2002-2007 г. - е точно в тоя период да обяснява как не можело да си намери работа, няма как да стане.
Третият етап е по-труден и тук явно авторът се е провалил, не са му стигнали силиците, за да додрапа до четвъртия етап (и още не знае за него). Особено показателно е говоренето за "те, шефовете", деленето на хората на "шефове" и "служители". Това значи, че самият автор все още не се е възприемал като такъв, как очаква другите да го възприемат? Дори няма да коментирам клишето за гадните шефове, дето изливали помия върху него. Само това показва, че той в съзнанието си е останал все още "служител", което и води до недоволството.
Има една приказка - if you can't beat them, join them. Ама точно това не е успял да направи автора и сега четем за разочарованието му.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

9 Mile Manolov | 12.07.201221:35

Бънди поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

8 Дракон с кисело зеле | 12.07.201218:42

Dafuq did I just read???
Първо, никой, приравняващ "педофил" на "педал", не заслужава доверие. Сори.

Второ, МНОГО силно ми е писнало от двайсет-трийсетгодишни смешковци, които говорят за социализма все едно цял живот са живели под железния му ботуш. Братленце, когато режимът е паднал, си бил на десет години бе... Какво си усетил??? Глупости дрънкаш, човече! Аман от хора, обвиняващи време преди двайсет и кусур години за сегашните проблеми, честно.

Трето, `айде по-леко с определенията кое е професионалист и кое е любител, а?
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 07.07.2010, 09:42

7 marsn | 12.07.201214:13

Безработен и безропотен! И двете! Беден, гладен, унижен, но горд, че е свалил омразния комунизъм! Той - безработният и безропотният, знае:

""Преклонената главичка
остра сабя не сече" -
тази истина едничка
кой би смял да отрече?
.............
Що е бяло, черно, сиво
аз не знам - не ща да знам.
И готов съм услужливо
право всекиму да дам.
.............
По туй светът има право
тих човек да ме зове,
и уверен съм на здраво,
че аз нямам врагове."

Иван Вазов - Пловдив, 1882
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.07.2012, 10:33

6 Nuke | 12.07.201211:18

Ако трябва да използвам дефинициите на автора за любител и професионалист, професионалистите са в повече в България, заради образователната ни система. Не съм учил в български университет нито за бакалавъра, нито за магистратурата си, но по разкази на познати съдя колко качествено се преподава в нашите учебни заведения. И по тяхното недоволство. Как да се конкурираш като основата, на която да базираш бъдещото си професионално развитие просто я няма? Или още със започването на изпитите преподавателя да каже, че еди колко си човека няма да си вземат изпита?

Смея да твърдя, че има доста любители, поне в моето обкръжение. Но те не са станали любители ей така, защото са случили на читав преподавател. Не. Просто хората са се интересували, ровили са се, чели са, развивали са се сами. Един университет ти дава елементарна основа и нищо повече. Всички знаем,че якото учене и надграждане на знанията започва на работа. Не може както някои хора седят и чакат наготово...нещо да стане. Пример: един познат завърши УНСС, но не иска да започва работа по специалността, защото 800лв са му малко. При такава нагласа явно любителя си има цена, но когато в един момент види, че няма как да вземе 2,000лв от раз, става професионалист.

Колкото до сравнението м/у капитализъм и комунизъм, мисля че отдавна му е минало времето. Няма лошо в преквалификацията на "трактористите". Земеделието отдавна се е индустриализирало. Всеки трябва да се поддържа конкурентоспособен на пазара, за да се прехранва. Ще дам за пример САЩ, понеже там съм учил, там съм живял и все още си довършвам там магистратурата. Дори и младите хора, които искат да се занимават със земеделие, не могат просто защото, за да е доходоносно се изисква голяма първоначална инвестиция (предимно машини), която ще ги зароби за едно 20г. И там малките градчета опустяват, защото след като завършат гимназия, кой към университет, кой тръгва да си търси късмета в големия град. И в големия град има безработица, и то яка. Никъде няма лесноУсмивка

П.П. Към автора

Не че нещо, но авторитета на статията леко е застрашен от началния параграф. И аз съм в категорията "педал", но не мисля, че е много уместно да се слага като нещо крайно негативно и в комбинация с гореизброените категории. Просто ми се струва, че някой (например аз) от аудиторията би могъл да се засегне и да възприеме сериозната статия за блог-излияние.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2010, 12:34

5 Ицо | 12.07.201210:10

Поредната платена статия на седерастите в стил ГЕРБ
Пак СССР е виновен и Комунизма.
Като че ли на запад няма безработица.
Да отбележа - при социализма безработица нямаше. Ееее малко изкуствено беше икономиката, но безработица нямаше. Така че точно за сегашната безработица да обвинявате комунизма е .... абсолютна лъжа.
Безработицата е продукт на капитализма, защото само така се държат в страх и подчинение робите (работниците)
А бе какво повече да обяснявам ... 22 години вече промиват мозъците на хората, особено на младите които незнаят какво е било преди.
И както виждам - успяват. Повечето тука са с промити мозъци.
Вместо да се борят срещу истинския враг - капитала, те плюят по отдавна загиналия социализъм и несъществуващия СССР.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

4 Bozo Kosmev | 11.07.201217:37

Често срещана дефиниция на професионалист е, че това е човек, който е изучил някаква професия и е много добър в нея.

Също така често срещана дефиниция на бачкатор е, че това е човек, който бачка, често без да има кой знае какви професионални умения.

Т.к. смятам и двете дефиниции за тотално погрешни, нека да поразсъждаваме малко над това какви трябва да са коректните.

Нека разгледаме професионалиста. Какво се очаква от един професионалист?

Това е човек, който притежава знания и умения в някаква област. Това не означава непременно, че той има диплома или какъвто и да е документ. Има професии, при които документа се приема за някакво мерило за професионалните умения. Но не трябва да се забравя, че за какъвто и документ да става въпрос (диплома, сертификат и т.н.) той гарантира единствено МИНИМАЛНИ критерии. Т.е. притежаването на такъв документ гарантира единствено, че въпросния индивид е покрил някакви минимални изисквания. Нищо повече!
Това, разбира се, е важен критерии и не трябва да се подценява. Но също така не трябва и да се надценява!

Друго очакване от професионалиста е да има изградена добра репутация. Липсата на такава предполага едно (или повече) от следните неща:

- недостатъчно професионални умения
- недостатъчно разбиране на основните правила в професията, водещо до недобри отзиви от страна на ползвателите на професионалните умения (например опити за предоговаряне на цената неоснователно, недобра комуникация и други)
- недостатъчно разбиране на вътрешните правила на бранша, водещи до неразбирателство с другите професионалисти в бранша
- недостатъчна устойчивост на постигане на добри резултати - това означава просто, че това дали ще се постигнат добри резултати или не често зависи от настроението на "професионалиста"
Иначе казано, само научаването на дадени знане и умения далеч не е всичко, което е необходимо, за да станеш професионалист.

Системата майстор/калфа/чирак е измислена още през средновековието и е използвана навсякъде. И, между другото, е много смислена система.
Един човек, колкото и талантлив да е, за да стане професионалист, трябва да премине през обучение за правилата в съответната гилдия. Някои винаги ще си останат на ниво чирак, други ще проявят инициатива и ще станат калфи, и разбира се една малка част, които са наистина талантливи, след като почиракуват и бъдат калфи, стават майстори, което (забележете!) означава не само че много ги бива, но и че останалите на същото ниво го признават. Така че, за да бъде професионалист, един индивид трябва не само да е талантлив и изучен, но и да знае и разбира ПРАВИЛАТА в бранша, в който работи.

Едно малко познато качество на професионалиста от висока класа е, че той не обича да работи много. Поради тази причина винаги търси начин да направи така, че нещата да стават по-лесно и по-бързо, т.е. по-ефективно. И това е основната и главна разлика, определяща нивото на професионализъм.

Нека сега да разгледаме бачкатора. Какво се очаква от един бачкатор?

Противно на общоприетото схващане от бачкатора не се очаква да е тъп. От него се очаква да бачка. Т.е. да работи, да не мисли много-много. Той може да е много сериозно технически подготвен. Може да е факир в някоя област (например поправката на телевизори да кажем). Това, което го прави бачкатор е, че той има за цел да свърши колкото се може повече работа, натоварвайки се до краен предел и много често гордеейки се с това. Често такива хора стават незаменими в дадено предприятие, но никога не успяват да се възползват от това - шефа почти винаги е гадно копеле, което ги експлоатира и не може да разбере, че без тях не може, но в същото време никога не отиват да му го кажат и да предоговорят условията си на труд, защото да, те са незаменими, ама какво ще стане ако все пак шефа реши да се справя без тях... Шубето е голям страх и, за разлика от професионалистите, бачкаторите нямат изградено устойчиво чувство за собствена цена и стойност - те имат нужда някой друг да им го дава. Една много важна разлика между професионалист и бачкатор - професионалиста знае стойността си и успява да постигне по-висока цена (водеща до задоволство), докато бачкатора има някаква идея за цената си и винаги смята, че има по-висока стойност като човек (което води до непрекъсната незадоволеност от живота).

Друго отличително качество на бачкаторите е, че в повечето случаи те или нямат изградена стабилна система от амбиции, или ако имат, то нямат достатъчно воля и кураж да ги следват неотклонно. Следването на амбициите е важна черта на професионалистите и е основна движеща сила за постигане на напредък.

Претоварването с работа води до едно друго отличително качество на бачкатора в сравнение с професионалиста - той много често не поддържа и разширява контактите с други индивиди, работещи в същата област. И когато го прави, го прави по начин, който не му помага да изгради репутация на професионалист. По този начин бачкаторите се самоограничават и намаляват сами възможностите си за промяна към по-успешна реализация. Например един типичен техник-бачкатор се стреми да си общува с други техници и рядко се опитва да си изгради контакти със търговци и доставчици на техника, освен евентуално за постигане на някакви отстъпки при покупка на части. За разлика от него един професионалист се стреми да има такива контакти, а така също и да разпространява част от ноу-хау-то си така, че когато отиде в някоя фирма от бранша и си каже името, да не е непознат човек (това освен всичко друго му дава и повече възможности за изграждане на репутация и чувство за собствена стойност и цена).

Накрая искам да кажа, че познавам доста професионалисти и доста бачкатори. Не познавам професионалист, който да е недоволен от живота си. Познавам обаче бачкатори, които са доволни от живота си, макар и много малко - повечето са хронично недоволни.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

3 Елисавета Домовчийска | 11.07.201217:29

Аййй, колко точно си описал нещата за 33 годишните (и аз съм кажи речи толкова, 35), само дето съм жена, това навярно дава обяснение донякъде защо прескочих първия етап, не че нямаше опити да почна някъде като сервитьорка, просто ми стигаха джобните и стипендията. А пък третия етап, също толкова тегав и труден приключи в малко по-различен финал - пак съм безработна, само че в майчинство, че времето за репродукция почти се е свършило вече за мен... но като финансово положение - с тези смешни пари за майчинство (и при положение, че работодателя те е осигурявал на минималния праг) направо незнам... да ми е жив и здрав мъжа още някоя и друга година поне. Иначе - мизерия. Бесен Палав Бесен
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.