Климатът се променя. Какво правим? | webcafe.bg
Webcafe

Климатът се променя. Какво правим?

ема ивановаЕма Иванова
10.07.2014, 18:54 (обновена 09.12.2016, 16:21)
облаци

Снимка: © В.Е.

България се нуждае от национална стратегия за справяне с климатичните промени, но и от други неща

Почти всички учени, в комбинация с водещите специалисти от най-престижните звена, центрове и институции, като ООН, НАСА, ЕЕА, Световната метеорологична организациия, както и редица политически лидери и представители на бизнеса, са единодушни: климатът се променя, средната глобална температура се покачва, а това засяга абсолютно всички области на нашия живот.

Какво означава това?

Тази промяна означава, че многократно нараства рискът от различни екстремални проявления на времето. Можем да очакваме нови наводнения и суши, нестихващи пожари, обилни снеговалежи и всякакви други природни стихии и бедствия, включително интензивни градушки, като тази, която засипа София преди дни.

Доколко страната ни е готова за реакция или за превенция на тези явления? Какво да правим?Разговарям с трима души, отдадени на каузата за борба с промените в климата.

Няма време

Маги Малеева е сред най-известните популяризатори на различни екологични идеи. Тя е основател на "Горичка" - инициатива за природосъобразен начин на живот и устойчиво развитие. Убедена е, че съзнателността и информираността са ключови, когато става дума за климатичните промени. Точно това е и целта на сайта "Горичка" още от самото му създаване - да образова, информира и да събужда интереса на възможно най-широк кръг хора към актуалните проблеми.

"Добре би било лидерите, формиращи общественото мнение в България - хора на бизнеса, политици, учени и журналисти да говорят повече по въпросите, свързани с климата, защото няма време." - смята Маги. Не е оптимистично настроена, когато става дума за политическата класа и нейните действия по отношение на ключовите решения, свързани с климата.

Не е работа на едно министерство

Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков (2013) също смята, че проблем има. Той твърди, че по-сериозният подход, когато става дума за климатични промени, е да се говори за рискове, а не за сигурност, както сега.

Според него няма как само едно министерство да отговаря за бедствия от мащаба на това в "Аспарухово". Всички институции са засегнати, когато има такива проблеми, затова е необходима добра координация на политическо ниво, както и национален дебат по въпроса.

Поглед в дълбочина

Георги Стефанов е експерт по политики и климатични промени към най-голямата световна природозащитна организация - WWF. Според него въпросът не опира единствено до реакция на властите в един конкретен случай. Смята, че нещата трябва да се гледат в дълбочина, както и да се набляга на формирането на дългосрочни политики - което България, като част от ЕС, е потвърдила, че прави.

Действителността обаче е доста по-различна

"По въпроса с климатичните промени, в България имаме сериозно изоставане спрямо световните практики", казва Стефанов. Заедно със свои колеги от различни области, като представители на неформалното обединение Коалиция за климата - България, той участва в работни групи към Министерство на околната среда и водите и няколко други министерства, които целят изработване на политики за намаляване на въглеродните емисии.

Анализ на риска

През април тази година МОСВ представи за публично обсъждане анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, като основната цел е да се анализират къде и какви са очакваните рискове по сектори.

Според експерта, най-уязвими от покачването на температурите са секторите селско и горско стопанство, управлението и ползване на водите. Инфраструктурата също е доста уязвима - всички виждаме какво се случва с пътищата при наводнения и свлачища.

Един от най-големите рискове се намира в сектора за производство на енергия. В България няма сериозна готовност и не е широко обсъждано какво, например, би могло да се случи с АЕЦ Козлодуй при по-продължителна няколкогодишна суша (без да се брои тази година, последните няколко бяха доста сухи), казва Стефанов.

"Ако нивото на реката спадне дотолкова, че да не може да се охлажда реактора на централата - какво правим? Колко сценария имаме за реакция, кой ги прилага, какви са катастрофичните рискове и кой плаща цената? Знаете ли, че за охлаждането на реакторите всяка година са необходими 3 млрд. куб. метра вода?"

Експертът твърди, че именно затова е необходимо България да разработи и да започне да изпълнява Национална стратегия за адаптация към промените на климата.

Неглижиране на опасностите

Европейските съюз очаква България да е изготвила и приела такава стратегия до 2016 г., но сме "в процес на изостане, основно заради влошената политическа обстановка".

И Маги Малеева, и Юлиан Попов и Георги Стефанов са на мнение, че политиците, както и настощото правителство неглижират опасностите.

"Но вие сещате ли се за правителство досега, което не го е правило?" - добавя Маги - "Защото аз не се сещам".

На ниво ЕС вече се дискутират задължителните европейски цели в сферата на климат и енергетика за 2030 година. Позицията на България в това отношение е по-скоро да се противопоставя на подобни европейски цели и политки.

Енергийната и нисковъглеродната пътни карти на ЕС, залагат нива около 80-85 % от енергията, произвеждана в страните-членки до 2050 г. да бъде от възобновяеми енергийни източници, а намаляването на СО2 емисиите да намалее с до 95% от нивата през 2005 година.

Работният вариант на новата българска енергийна стратегия до 2030 година обаче включва изграждане на нови въглищни и ядрени мощности. Също така през 2050 година се очаква само 21 % от енергийния микс у нас да е от добит от ВЕИ.

По ред субективни и обективни причини в България  на енергията от възобновяеми източници се гледа като на нещо скъпо, излишно и развиващо се по непрозрачен начин. Участието на политици и техните близки във ВЕИ проекти, начина, по който те бяха присъединени към мрежата и най-вече първоначалните цени, на които това се случи, не могат да бъдат основание за позитивно отношение към бурния растеж на зелената енергия. ВЕИ секторът е поредният добър европейски модел, който българската политическа класа успя да компрометира.

Ролята на медиите

Медиите, и според тримата ми събеседници, биха могли да изиграят голяма роля в борбата с климатичните промени, защото е важно абсолютно всички граждани да бъдат добре информирани и адекватни.

"Не бива да спирате да говорите за градушки и наводнения, дори когато те са вече отминали. Защото ще отмине проблемът, слънцето ще изгрее и хората ще заминат към морето. И всички ще спрат да мислят за бедствията. До следващия път" - смята Попов.

"Промяната трябва да дойде двупосочно и отгоре - на политическо ниво, и отдолу" - допълва Маги Малеева.

Oще: бедствия  градушка  европа  климат  климатични промени  наводнение  политика  стратегия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.