История for Dummies: Симеон Велики и митът за българския Цариград | webcafe.bg
Webcafe

История for Dummies: Симеон Велики и митът за българския Цариград

даскал Емил
20.04.2014, 23:20 (обновена 23.04.2014, 07:53)
симеон

През първите 20 години от управлението си Симеон не планирал овладяването на Цариград

Вече стана дума, скъпи читателю, че Симеон Велики не си дава сам това прозвище, а на всичкото отгоре без негова воля с неговото име се градят митовете, върху които най-вече се опира великобългарския шовинизъм от последните 130 години: митът за трите морета, митът за могъщата държава, оставена в наследство, и митът за българската принадлежност на Константинопол (наричан от славяните Цариград), която не била осъществена само поради кофти стечение на обстоятелствата, макар всеки да знае, че "в цариградските палати разтрепера се Роман". И ако в определени исторически моменти тези неистини са били без спор полезни за българското общество, то сега, във второто десетилетие на 21-ви век би следвало да е ясно, че само истината носи полза, както на народа в неговата цялост, така и на гражданите по отделно.

За да стане ясно защо някой дава на Симеон І гореспоменатото прозвище и защо това има своите основания, е добре преди това да се посочи, че в съзнанието на мнозинството българи Симеон е Велики поради някои заблуди, които ясно са илюстрирани с реални цитати - защото е "раздавал шамари и ги е бил" (под това се има предвид най-често безспорната сила на българската армия по това време, която обаче изтощава демографски държавата), "разполагал се е на бая широчко" - на Три морета и почти целия Балкански полуостров (под това се има предвид краткото и нестабилно "величие" на територията) и последният, който гласи "Ти знаеш ли какво щеше да стане, ако беше превзел Цариград? Нали знаеш колко ги е било страх?!" (под което се има предвид странна трактовка на изворовия материал).

Кога Симеон решава да става византийски император?

Този въпрос е определено спорен, но миналата седмица, докато минавах за пореден път през Ахелой, ми хрумна, че всъщност Симеон май до 913 г. гради съвсем други планове - да превърне България в реално и дълготрайно противостояща на Византия държава. Симеон гради бляскава и впечатляваща столица, създава автентична култура на славянски език (който по-късно ще бъде наречен църковно-славянски или още старобългарски) и по всякакъв начин се стреми да бъде признат за равностоен на византийския василевс.

По тази причина почти цялата негова дейност за развитието на автентична българо-славянска култура (за която ще стане дума следващия път) реално спира през 913 г., когато Симеон е на практика коронясан за цар.

Тази коронация, макар да е обект на множество спорове, тъй като патриарх Николай се опитва да мами, може да се смята безспорен факт - българският владетел Симеон действително е удостоен с царско достойнство. Дотук Симеон просто изпълнява поставената програма. Всичко онова, което познаваме като активна културна дейност на българския владетел - насърчаване на всички аспекти на културата- спира в момента, в който става ясно, че непълнолетният Константин VІІ Порфирогенет (Багренородни) има нужда от регентство.

В началото на 914 г. Симеон предлага на Зоя, майка на малолетния император, последният да бъде оженен за дъщерята на българския владетел. Това би осигурило на Константин VІІ защита в нестихващите междуособици, но също така би осигурило правото на самия Симеон да претендира за престола под предлог, че е "василеопатор" - баща на императора - и поради това има право да съуправлява. Това е моментът, в който на Симеон изобщо му хрумва да вдигне толкова залозите и да играе за спечелването на византийската императорска титла. И изобщо не би било нещо необичайно за империята да бъде управлявана от "чужденец" - знаем добре, че в предните два века управляват Лъв ІІІ Сириец, Лъв ІV Хазар и Лъв V Арменец.

Какво тогава би попречило да имаме и един Симеон І Българин?

Всъщност в тази ситуация пречи сложната политическа ситуация, характеризирана с въстание в италийските провинции на империята, с война срещу арабите на югоизток и с безспирни опити тронът да бъде овладян от някоя дворцова фракция, разчитаща на различен претендент.
В цялата сложност на ситуацията иначе обиграната и хитра майка на малолетния император Зоя Въгленооката отказва. Това се оказва очевидно много грешен ход, тъй като провокира Симеон да започне истински военен тормоз над империята, който приключва едва през 917 г., и то със съкрушителна победа на Симеон при р. Ахелой. За тази битка минаващият през бойното поле 50 години по-късно Лъв Дякон ще каже, че все още "се белеят костите" на посечените ромейски воини.

Прави впечатление, че до 913 г. Симеон не посмява да се нарече дори "цар на всички българи". Това се случва едва след коронацията във Влахернския дворец в Цариград от патриарх Николай през лятото на 913 г. А след битката при Ахелой българският владетел дори се осмелява да се обяви за "цар на българи и ромеи". Това безспорно говори за нарасналото му самочувствие, но и за факта, че през първите 20 години от управлението му неговата дългосрочна управленска програма със сигурност не е включвала овладяването на Цариград. Защото, ако това беше част от неговата визия за развитието на държавата, то нямаше да е нужно да чака цели 20 години.

Разтреперал си се е Роман Лакапин наистина?

Всички знаем песента, която започва с "Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове..." и всички много сме харесвали онзи така вълнуващ момент, в който трябва да запеем "В цариградските палати разтрепера се Роман. Носи дарове богати в Симеоновия стан".
Не, Роман Лакапин не се разтреперва в нито един момент, а през цялото време се държи като всеки византийски държавник, който е способен да демонстрира своето господстващо положение на тази планета, каквато е византийската политическа доктрина за ролята на винатийския василевс. Да, праща дарове, защото това е дипломатическа практика, известна от векове. Но дарове се пращат на всеки, с когото се сключва мир. Също така не се разтреперва и патриарх Николай Мистик. Със сигурност не им е било приятно, че Симеон тормози империята, а и Града, но са знаели добре, че тъкмо Константинопол е непревзимаем без флот.

Ако Симеон имаше тая мечта по default, по начало, то със сигурност вместо да развива културата, щеше да развива флота. Защото една обсада на Цариград само по суша оставя по море на практика Града отворен, както за продоволствия, така и за армейска помощ от малоазийските провинции. А не бива да се забравя, че по своята същност и по значимост на територията Византия е била през цялото си съществуване най-вече малоазийска империя. Та, поради невъзможността някой да превземе Града само по суша, никой в Цариград никога не се е разтрепервал от страх и за това свидетелстват достатъчно красноречиво писмата, които си разменят Николай Мистик и Роман Лакапин със Симеон. Писмата могат да бъдат прочетени в Гръцки извори за българската история, известни сред изучаващите историята като ГИБИ.

Разбира се, не бива да се прескача онзи момент, в който Симеон търси помощта на неверниците, на арабите-шиити от Египет срещу своите православни братя. Българският владетел праща посланици до Кайро, които успяват да убедят халифа Убайдуллах ал-Махди да се включи в една бъдеща обсада на Цариград с флота си, плячката да иде за арабите, а Градът да остане за българите. Византийските шпиони обаче осуетяват тези бъдещи съвместни действия, като успяват да заловят на връщане българските пратеници, които били придружени от арабски посланици. Българите били затворени, а арабите били отпратени у дома с богати дарове. Така се слага точка на един евентуален българо-арабски съюз, с цел превземане на Константинопол.
С това и окончателно умират всякакви надежди за превземане на града. Разбира се, това няма да попречи на Фердинанд 1000 години по-късно да се опита да изпълни тази фалшива българска мечта, с което обрича на провал постигнатите до момента успехи от българската армия пред Първата балканска война.

С приложените по-горе доказателства би трябвало да са станали достатъчно ясни две неща:
1) Симеон не се възказва на българския престол с идеята да превзема Цариград;
2) Превземането на Цариград е било на практика напълно невъзможно без флот. Флотът, така да се каже деликатно, не е бил сред приоритетите на Симеон и за това свидетелства най-малко фактът, че за изключително малко време Симеон успява да овладее крайбрежните територии на три морета.

Следващия път ще си поговорим за това защо в крайна сметка Симеон заслужено носи и трябва да носи прозвището Велики. дотогава, скъпи читателю, не забравяй, че истината и само истината може да ни послужи да имаме самочувствие като нация.

Oще: българия на три морета  даскал емил  история  симеон велики  цариград 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

52 паяка | 10.05.201412:30

Наистина ли, Emil Jassim, не сте даскал Емил, авторът на рубриката История for Dummies?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

51 паяка | 23.04.201412:52

https://www.youtube.com/watch?v=SAS4U_pP3S0
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

50 Алилуйщина | 22.04.201416:02

Едно друго тълкуване по въпросът около цар Симеон (и даскал Емил, ако е Емил Джасим) :.................Високата си култура и образованост Цар Симеон не дължи само на обучението си в Константинополския университет, а безспорно много повече на своя баща, чистия и все още неподправен прабългарин княз Борис, той пък на своя баща прабългарин и т.н... Управлението на цар Симеон белязало един от върховете в историята на Средновековна България, когато тя се превърнала не само в могъща държава, но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура..Преди Магнаура , Симеон е преминал през Славянската Школа на патриарх Фотий............. Център на интензивно-широкомащабна културно-просветна дейност е столицата Велики Преслав, където под непосредственото ръководство на самия цар Симеон Велики се създава Преславската Книжовна Школа и тук монаси книжовници превеждат от други езици, на български език научно-художествени съчинения; пишат оригинални природно-философски и художествени творби на славянобългарски език, които като цяло и по принцип са началото и основата не само и единствено на старобългарската научно-художествена литература, но и на писмеността и книжнината, а следователно и на ядрото на духовната култура на повечето от славянските племена и народи, които са основното население на земите от Среден Дунав до Волга, и особено мощно, дълбоко и в големи мащаби най-вече на Русия, която общославянска писменост и книжнина дори чак до ХVІІ в. се гради и развива на основата на създадения в Преславския книжовен център ”литературно-типологически модел‘‘....... ........... ЕТО ЗАЩО ТОГАВА БЪЛГАРИЯ Е БИЛА ВЕЛИКА!!!ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА!!!............ И това го знае добре- образованият не българин Емил Джасим! ,,Емил Джасим е програмен директор в Център за образувателни инициативи и учител по история.Заедно с колегите си в Центъра създава платформа за електронно обучение и конкурс за тийнейджърско късометражно кино в съавторство с Фондация ,,Америка за България‘‘..........http://www.btv.bg/article/lifestyle/bibliotekata-emil-dzhasim.html............ Фондацията Америка за България е наследник на програмата на USAID за България. Финансира проекти за “демокрация”, “прозрачност” и “гражданско общество”. Според информацията от сайта на USAID тя е “независима агенция на федералното правителство, която е под цялостното ръководство на Държавния секретар”. USAID са прогонени от редица държави заради намеса във вътрешните работи, разпалване на етнически конфликти и др. ........................... Ето как и защо добре платените специалисти пренаписаха учебниците по история, литература и география. По-внимателен прочит ще покаже, че в учебниците няма „Златен век на България“, а акцените са върху личности съвсем непознати за българското общество. Със специално „разрешение“ получиха достъп до инкриминираната литература в Националната библиотека „Кирил и Методий“, нещо недопустимо за една една държава. Създадоха Нов български университет със стратегическа цел – Македония. Създадоха алтернативно Сдружение на българския писател и още стотици Неправителствени организации с цел подмяна ценностната система на българското общество… А хитреци отлично запознати с Българската история, като Емил Джасим работят усилено против нея.Тези хитреци не изопачават историческите факти,те умело използват , изтъкват малките минусови явления в нашата история , а големита плюсови събития прикриват на заден план. По този начин, единството на един народ се тласка към съмнителност,раздвоение, непостоянност.По такъв начин се подклажда омраза към съседни народи.По този начин се размива и заличава историята,...защото ,когато..........."Един народ който не познава своята история, не може да познава и своето бъдеще."
   

оценка

+12 -0

Регистриран на: 11.04.2014, 15:08

49 TaZ | 22.04.201414:31

А защо не попитате Симеон II какво мисли по въпроса все пак тои е вторият Симеон хехехе Кул
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 12:34

48 too many comentators | 22.04.201412:39

http://en.wikipedia.org/wiki/Names_of_Istanbul#.C4.B0stanbul
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 12:34

47 too many comentators | 22.04.201412:38

ДО -
-------------------------------------------------
Viktor Viktorov | 21.04.201421:33
на гръка дето е писал статията,мога да кажа че Симеон му е било през дедовия за вашият константинопол.Ако му е трябвал ещял да го завладее по рано.И преди да пишеш помисли,защо турците са го нарекли И стан БУЛ,а не и стан грек.Знаеш че България на турски е БулгариСТАН.Стан означава селище
-------------------------------------------------

Името ИСТАНБУЛ
İstanbul

The modern Turkish name İstanbul (pronounced [isˈtanbuɫ]) is attested (in a range of variants) since the 10th century, at first in Armenian and Arabic and then in Turkish sources. It derives from the Greek phrase "εις την Πόλιν" [istimbolin] or "στην Πόλη", both meaning "in the city" or "to the city";[9] a similar case is Stimboli, Crete. It is thus based on the common Greek usage of referring to Constantinople simply as The City (see above). The incorporation of parts of articles and other particles into Greek placenames was common even before the Ottoman period: Navarino for earlier Avarino,[10] Satines for Athines, etc.[11] Similar examples of modern Turkish placenames derived from Greek in this fashion are İzmit, earlier İznikmit, from Greek Nicomedia, İznik from Greek Nicaea ([iz nikea]), Samsun (s'Amison = "se + Amisos"), and İstanköy for the Greek island Kos (from is tin Ko). The occurrence of the initial i- in these names may partly reflect the old Greek form with is-, or it may partly be an effect of secondary epenthesis, resulting from the phonotactic structure of Turkish.

İstanbul was the common name for the city in normal speech in Turkish even before the conquest of 1453, but in official use by the Ottoman authorities other names, such as Kostantiniyye, were preferred in certain contexts. Thus, Kostantiniyye was used on coinage up to the late 17th and then again in the 19th century. The Ottoman chancelery and courts used Kostantiniyye as part of intricate formulae in expressing the place of origin of formal documents, such as be-Makam-ı Darü's-Saltanat-ı Kostantiniyyetü'l-Mahrusâtü'l-Mahmiyye.[12] In 19th century Turkish bookprinting it was also used in the impressum of books, in contrast to the foreign use of Constantinople. At the same time, however, İstanbul too was part of the official language, for instance in the titles of the highest Ottoman military commander (İstanbul ağası) and the highest civil magistrate (İstanbul efendisi) of the city.[13] İstanbul and several other variant forms of the same name were also widely used in Ottoman literature and poetry.[4]

After the creation of the Republic of Turkey in 1923, the various alternative names besides İstanbul became obsolete in the Turkish language. With the Turkish Postal Service Law of March 28, 1930, the Turkish authorities officially requested foreigners to cease referring to the city with their traditional non-Turkish names (such as Constantinople, Tsarigrad, etc.) and to adopt Istanbul as the sole name also in their own languages.[14] Letters or packages sent to "Constantinople" instead of "Istanbul" were no longer delivered by Turkey's PTT, which contributed to the eventual worldwide adoption of the new name.

In English the name is usually written "Istanbul". In modern Turkish the name is written "İstanbul" (dotted i/İ and dotless ı/I being two distinct letters in the Turkish alphabet).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 10:15

46 трънчо | 22.04.201410:36

За Симеон дали бил велик,ами ВЕЛИК е.Искам някой да ми отговори,поне знаете ли от кой род е.Кой е дядо му? Много щастлив Много щастлив Не питам,кой е баща му,а кой е дядо му.Моля за малко разбирателство.Той не е първият,който е имал апетити към Константинопол от българска страна.А сега,вадете учебниците и търси. Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 10:15

45 трънчо | 22.04.201410:29

Не бях се регистрирал досега,ама това което прочетох,наистина е уникално.Така,така.Застанали четири кучета на улицата и започнали да се ръмжат.На това ми приличат тези няколко човека,които се опитват да разнищят българската история под леко обидното резюме на някакъв даскал от някъде си.Има летописи,чети.Написани от гърци.Така е,ама нали се сещате,че гърците никога няма да напишат истината.Тук се опираме на българските летописци,но има един проблем,откъде мислите са били техните източници. Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

44 sim4o | 22.04.201409:07

Има и друго .. какво го наскачахме момчето ..
Такава задача си е поставил ..
Да му е кратко писането и да е на ниво ученото в 10 клас ..

А интерпретации и обяснения ... да кажа .. не искам някой да ми ги дава- ей така- сдъвкани.
Като ги има материалите ПРЕДПОЧИТАМ сам да чета и САМ ДА СИ НАПРАВЯ ИЗВОД.
Симеон Велики - Велик ли е бил .. и дали е изтощил България.
Който иска повече писане и по-подробни и пълни данни и повече анализи на различните Тези и Гледни точки - Даскал Емил , явно, не е за него ...

Но пътници има за всички влакове ... така мисля и нямам идея, повече да упреквам момчето ... Да пише, като иска!
Който иска по-добри исторически материали .. като мене - да е по форумите!
Който не го интересува особено и не иска да се задълбава .. да чете и коментира Даскал Емил.
Лично аз, повече едва ли ще го отварям.

Поздрави
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

43 sim4o | 22.04.201408:49

.. "Зелен Бетон | 22.04.2014 02:36
Обективно погледнато, статията не съдържа нищо скандално. Просто нечия интерпретация: някой седнал и написал как вижда нещата. .... "

Това е скандално ..
Трябва да се знае МНОГО ДОБРЕ материала и да има мислене ... иначе - писаници на ниво 10 клас- кому са необходими според тебе??

Ето, отвори и сравни ...
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7401 ....

Ето малко от материала ....

"В том първи, част втора, Златарски представя анализите и заключенията си върху противоречивите сведения за събитията, свързани с дейността на цар Симеон (893-927), относно достигането му начело на българската войска до вратите на Цариград в 913 г, сраженията при Ахелой и Катасирти в 917 г., търсенето на помощта на арабския флот в 922 г. за завладяването на византийската столица.
Едно внимателно проследяване на анализите на известния учен показва, че той не е бил достатъчно прецизен и критичен, и е проявил пристрастност, приемайки като меродавни за някои от посочените събития, постановките, които се съдържат в сравнително късната хроника на Йоан Скилица, пренебрегвайки по-ранните сведения, писани от съвременници на събитията.
Използвал като прототип за своята илюстрована хроника сведенията на Продължителя на Теофан, Скилица внася и за четирите посочени събития съществени корекции (последното въобще липсва в Продължителя), които благовидно можем да наречем - „редакции”. ..."

И да се разберем НЕ АЗ СЪМ К.Гербов !

А и в дискусиите, по форумите , относно изследването му .. почти не съм взимал участие - не е моя темата ...
Но съм отварял, па съм чел ... много хора, се включиха с крайно интересни тези, относно периода на управление на Симеон. ...
И съм видял, на какво по-високо ниво се пише ..и как интересни факти от Историята ни се поднасят и интерпретират .. най-важното ... с много Знания и Логика ..
Което липсва, в статиите на Даскал Емил ...
   

оценка

+4 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.