Денят, в който Хонконг беше напълно свободен | webcafe.bg
Webcafe

Денят, в който Хонконг беше напълно свободен

Webcafe по qz
01.07.2017, 15:46 (обновена 04.07.2017, 08:08)
хонконг, независимост, протести

Снимка: © Getty Images

Независимостта е отдавнашна мечта на жителите на Хонконг

На 31 юни 1997 г. Хонконг преживява момент на спокойствие, какъвто никога не е имал. Силният дух на общността се забелязва, приятелски настроени граждани си помагат напълно безусловно, в града цари ред, а хората не се притесняват за политическото си бъдеще.

В този наистина специален ден Хонконг е напълно свободен - той не принадлежи нито на британците, нито на китайците.

Но 31 юни е само въображаем ден на независимостта, който съществува единствено в художествен проект на Дейвид Кларк. „Целта ми е да дам възможност на хората да обсъдят в какво сме се превърнали и как се чувстваме сега, когато погледнем назад", споделя Кларк, който живее в Хонконг от 1986 година.

„Когато Хонконг беше предаден на Китай, му бяха обещани стабилност и просперитет. Но това обещание бе нарушено и раздели обществото ни", посочва той.

Хонконгският художник и специалист по история на изкуството се вдъхновява от неловкото 10-секундно мълчание на церемонията по предаването преди 20 години.

Предаването на Хонконг от Великобритания на Китай (Getty)

На 1 юли 1997 г. Великобритания предава града на Китай при условието "една страна, две системи". Идеята е Хонконг да запази свободата и автономията си през следващите 50 години (до 2047 г.), както повелява споразумението между Пекин и Лондон от 1984 г.

„Имаше 10-секундно прекъсване между британския и китайския национални химни по време на церемонията", разказва Кларк. Двата химна трябва да бъдат пуснати един след друг. За да се избегне всякакво припокриване, китайският е забавен, което води до 10-секундната разлика.

Кларк възприема случилото се като кратък момент, когато Хонконг е напълно независим както от британците, така и от китайците. Но какво би станало, ако вместо 10 секунди, градът бе получил цял един ден? Как хората биха организирали живота си? Художникът поставя тези въпроси пред обществото, като моли хората да използват въображението си и да участват в неговия проект, наречен 31 юни 1997 г.

Преди 10 години Кларк възстанови спомена за предаването чрез видеоклип с архивни изображения. Сега творецът създаде видеоклип, включващ последните 5 секунди от това кратко мълчание, показвайки в близък план принц Чарлс, който е наясно с неловкостта на момента.

„Забавяйки тези 5 секунди и излъчвайки ги, се надявам да провокирам размисъл за това пространство без суверенитет и да го направя достъпно за проверка", посочва Кларк.

Друго негово видео показва транзитното пространство между пропускателните пунктове на Хонконг и Шенжен. Видеото изобразява на забавен каданс тръгването от границата на Хонконг, но зрителите така и не виждат пристигането в континентален Китай.

За Кларк това пространство е еквивалентно на онова от 10-секундната празнина. Клипът е озвучен с интервютата на художника с 50 души за техните "спомени" от 31 юни 1997 г.

Творецът започва да провежда тези интервюта преди 5 години. За негова изненада много хора погрешно приписват събитията на несъществуващата дата, показвайки променливостта на човешката памет, често оформяна от настоящите обстоятелства.

"Движението на чадърите" - един от емблематичните протести за независим Хонконг (Getty)

Дългогодишният приятел и сътрудник на Кларк Оскар Хо показа визията си за този въображаем ден чрез серия рисунки, озаглавени Еднодневен рай. Поредицата се състои от 8 рисунки, вдъхновени от 3-месечните продемократични протести в града през 2014 г., станали известни като "Движението на чадърите". Това е идеалният образ на Хонконг, смята Хо.

„Такъв идеал съществуваше през 79-те дни на протестите. Хората бяха приятелски настроени един към друг. Те бяха организирани и внимателни, желаейки доброволно да си помагат и да се подкрепят помежду си, независимо дали ставаше дума за почистването на местата на протестите, или за обучението на млади протестиращи студенти. Това беше най-доброто от Хонконг, което някога съм виждал", разказва Хо.

„Преживяването играе важна роля в идентичността на Хонконг. Това беше утопията", подчертава той.
Докато независмостта от 31 юни е само хипотетична, идентичността на Хонконг все още съществува, дори 20 години след предаването. В очите на властите силната идентичност на Хонконг се разглежда като потенциална заплаха за комунистическото управление.

Въпреки желанията на Пекин, жителите на Хонконг не се чувстват част от Китай (Getty)

Именно затова новият ръководител на специалния административен район Кари Лам се ангажира да насърчи националното образование сред младежта и да подхранва чувството за принадлежност към Китай сред децата в детските градини.

Но за Кларк идентичността не е статична идея, която може да бъде създадена и развита чрез изявления.
„Произвеждането на идентичност не трябва да се основава само на знамето или цвета на кожата, а най-вече на култура и въображението. Изкуствата и културата имат много по-важна роля", посочва художникът.

Oще: 31 юни  великобритания  граждански права  граница  дейвид кларк  китай  независимост  предаване  прекъсване  протести  свобода  химни  хонконг 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.