Науката не може да опише всичко, но може да обясни дори това, което не може да опише | webcafe.bg
Webcafe

Може ли науката да обясни всичко?

Сю Блекмор , по Guardian
15.07.2010, 15:13 (обновена 17.07.2010, 17:38)
магия

Науката смята някои неща за необясними, но това е само временно

Когато тази седмица ме попитаха „Може ли науката да опише всичко?" първият ми и неимпулсивен отгвор бе „не". След това обаче ми обясниха, че това е по-малко ограничаващият вариант на въпроса „Може ли науката да обясни всичко?", на който отново незабавният ми отговор би бил „да". Бих искала да обясня разликата в тези мои два отговора.

Науката (поне потенциално) може да обясни всичко, понеже нейният подход в опита й да разбере вселената е да задава въпроси за нещата, което не би оставило нито една област извън интереса й. Методите й като отвореност, задаване на въпроси, любопитство, градене на теории, тестване на хипотези и прочие могат да бъдат адаптирани и доразвити за изучаване и обясняване на всичко.

Но какво е „всичко"? Поглеждам през прозореца си и виждам зелени дървета, трева, преживящи крави, река, езеро, птици, небе, облаци... но „всичко"? Описанието на всичко е доста трудно. Просто има твърде много неща във вселената и всички те са доста сложни. Нека дам два примера, един по-простичък и един наистина труден.

Нека да вземем например тези крави или черно-бялата ми котка, лежаща в удобния стол. Не съществува начин дори да се доближим до това точно да опишем всички черно-бели шарки на всяка крава или котка на света. Те са милиарди видовеи и всяка от тях е уникална. Даже ако всички хора на света се посветят на тази задача, пак не бихме могли никога да опишем всички варианти на шарките. Въпреки това обаче можем да обясним как генетичната информация кодира създаването на пигментация и как различните варианти водят до уникални шарки.

Вторият пример е по-близо до сърцето и изследванията ми и поставя проблема за осъзнаването, субективността и личния опит, за това „какво е да си мен".

Ето, седя си на бюрото и възприемам всякакъв вид звуци, гледки, докосвания и миризми, но не мога д аги опиша адекватно на никой друг. Точно това е същността на субективния опит - той си е лично мой. Това повдига старата философска главоблъсканица, че няма как да узная дали моето усещане за зеленост е същото като вашето. Ами ако усещането ми за зеленост е като вашето за бежаво, а вашето усещане за бяло и черно е като моето за мораво и пурпурно? Не мога да опиша моето усщане за зеленост по никой друг начин освен да кажа „това изглежда зелено", с което го сравнявам с други цветове и използвам някакви общопризнати думи за това. Така цветовото възприятие, миризмите, шумовете, вкусовете са неизразими.

Неизразимостта става още по-голяма, когато опрем до някои особени трансцедентални състояния. Как бих могла да споделя например моите спонтанни мистични усещания? Това, че ставам едно с вселената, че докосвам друга реалност, че се усещам направлявана от нещо, което нито мога да опиша, нито да назова? Как да опиша дълбоки състояния, които се постигат след като вземеш LSD? Че светът е нещо живо, което тече през мен, но самата аз вече не съм аз? Мога да кажа всичко това и някои хора ще кажат „О, да, знам какво имаш предвид". Но вероятно всички ще се съгласим, че каквото и да кажа, то ще бъде далеч от истината за това, което реално изпитвам.

Науката не може да опише тези състояния и дали изобщо някога би могла? Всички, които са съгласни, че това е голям проблем, твърдят, че самата природа на преживяването завинаги ще си остане извън възможностите на описанието и обяснението. Но някои смятат, че това е лъжлив, несъществуващ проблем или направо илюзия, и възразяват, че когато наистина разберем как работи мозъкът, този проблем ще изчезне.

Съществува и много слабата вероятност да успеем да обясним и самата неизразимост. Възможност за това ни дават опитите на Аарън Слоумън и Рон Крайсли, които създават матрица  на мисленето при природни и изкуствени системи за обработка на информацията. Виртуалната им машина включва и процеси, които класифицират собствените й вътрешни състояния. Те описват не само прости усещания (като например „виждам червено"), но и вътрешни състояния и концепции, които не могат да бъдат адекватно сравнени между една виртуална машина и друга такава.

Тази и други теории за обработка на информацията подсказват една нова възможност - че възприятията на съзнанието могат да си останат неизразими дори когато науката докрай разбере „как" и „защо". В такъв случай аз ще се окажа права с моята интуиция, че науката не може да опише всичко, но може да обясни даже и това което не може да опише.

(със съкращения)

Oще: наука  познание  философия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.07.2010, 23:17

1 dante_18 | 16.07.201023:43

Факта, че света е формиран в нашия мозък е техническа истина


Не очите ни виждат, а мозъкът ни!

Всички цветове се формират в мозъка ви

извън мозъка не съществуват нито цветове, нито светлина. Съществува само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината съществуват единствено в мозъка ни. В действителност ние не виждаме една червена роза като червена просто защото тя е червена. Интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да възприемаме розата като червена.

Вие чувате всички звуци в мозъка ви

Всички миризми се намират в мозъка

Всички вкусове се зараждат в мозъка

Осезанието също се осъществява в мозъка

!!!!!!!!!!

Шокиран Смее се



Ние никога не можем да достигнем до първоизточника
на съществуващия в мозъка ни свят!


Айнщайн е казал и : "Времето и пространството са мрежа, изтъкана от нас,зад която се крие действителността. "
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.