Националната тъга на САЩ се превърна в нарцисизъм | webcafe.bg
Webcafe

Националната тъга на САЩ се превърна в нарцисизъм

Webcafe.bg , по The Guardian и NY Times 10.09.2011, 10:58 (обновена 12.09.2011, 13:40)

1 от 2 снимки Назад Напред

11 септември

Снимка: © Getty Images

Изглеждаше все едно само американците могат да чувстват болка, а смъртта на цивилни жители на други държави не бе толкова важна

Веднага след атентатите от 11 септември 2001 г. тогавашният съветник по националната сигурност Кондолиза Райс привика екипа си от старши експерти и ги помоли сериозно да помислят "как да извлечем полза от създалите се възможности".

Голяма надежда се възлагаше на обединеното в гнева, тъгата и страха си обществo

Администрацията на президента Джордж У. Буш се опитваше да извлече максимално възможния политически ефект от това. "Смятам, че 11 септември бе един от тези големи трусове, които ни отварят очите и изострят вниманието ни", заяви Райс пред списание "Ню Йоркър" след шест месеца.

10 години по-късно начинът, по който Америка отговори на терористичните атентати, показа три неща: ограниченията, пред които може да се изправи огромната й военна мощ, относителният й геополитически упадък и степента на поляризация на политическата й култура.

Оказа се, че е неспособна да спечели войните, в които сама избра да участва, да плаща за тях и да постигне консенсус по тези въпроси. Комбинацията от ограничаване на свободата у дома и военна агресия зад граница доведе до това, че никой не се чувства в безопасност, а животът на много хора е застрашен.

Убийството на Осама бин Ладен предизвика толкова голяма радост и защото почти всеки друг американски отговор на атентатите от 11 септември се смята за частичен или за пълен провал.

Националното обединение, до което доведе трагедията от 11 септември, се оказа голямо, но и продължи кратко. Сплотяването на американците около националния флаг бе истинска емоционална реакция на сполетелите ги събития, а патриотизмът е не само допълнение към политическата култура на този народ, но е основна и най-важна част от нея. Атакувани като нация, жителите на САЩ напълно логично почувстваха необходимост да се обединят.

Освен скръбта на приятелите и семействата на жертвите в националната тъга имаше и елемент на нарцисизъм


Той се прояви в политиката и ясно пролича в тона на много от коментарите за терористичните удари. За някои проблемът не бе в това, че е станала подобна трагедия, а че подобно нещо може да се случи точно в Америка и на американците. Умението да съчувстват на други народи, които са преживели подобни трагедии, и желанието да предотвратят такива страдания в бъдеще се изпариха, когато се появи необходимостта да се отмъсти за атентатите.

Изглеждаше все едно само американците могат да чувстват болка, а смъртта на цивилни жители на други държави не бе толкова важна.

Този нарцисизъм бе илюстриран най-добре в отговора на бившия вицепрезидент Дик Чейни, когато наскоро му бе зададен въпрос при какви обстоятелства би се противопоставил на възможността Иран да използва т.нар. водни мъчения срещу американци. Малко преди това Чейни обяви, че продължава да подкрепя правото на Америка да използва подобни тактики, за да получи необходимата й информация. "Имаме задължения към нашите граждани", заяви той. "И правим всичко, за да ги защитаваме".

Колкото и извратени да изглеждат сега подобни възгледи, скоро след атентатите те се приемаха доста добре. Точно тогава бяха направени и много от грешките, на базата на които бе изградена американската външна политика в следващите 10 години.

Тероризмът направи това

"Терорът преди всичко е страхът от извършването на следваща атака", пише Арджун Ападурай в книгата си "Страх от малките числа" (Fear of Small Numbers). Администрацията на Буш се страхуваше точно от това. "Следващия път може да не се издига само дим, а да се оформи атомна гъба", заяви Райс. "Достатъчно е само веднъж да бъдат точни. Ние трябва да бъдем точни по всяко време".

Проблемът е, че администрацията се оказа права за много малко неща. Мащабни акции срещу хора от държави с преобладаващо мюсюлманско население доведоха до изпращането на 1200 души в "центрове за превантивно задържане"; проведени бяха разпити на 19 000; създадена бе специална програма, по която бяха регистрирани над 82 000, но нямаше нито един обвинен в тероризъм.

В продължение на десетилетие възможността САЩ да смажат "Ал Кайда" все още почти изцяло зависи от преговорите с Пакистан и сключването на сделка с талибаните в Афганистан, където в последния месец Америка даде най-много жертви от началото на войната. А изобщо не е станало и дума за Ирак.

Ефективният отговор на атентатите от 11 септември, който наистина би задоволил американското общество по онова време, вероятно изобщо не съществува

Комбинация от дипломатически натиск, целенасочени операции на разузнаването и по-ясна външна политика щеше да бъде най-успешният вариант за отговор. Веднага след ударите трябваше да бъдат предприети по-спешни, строги и правещи силно впечатление мерки. Тогава обаче се чуваха само гръмки обещания и декларации, а тези, които настояваха за предпазливост и сдържаност, бяха сравнявани с Невил Чембърлейн (б.р. британски политик от Консервативната партия, министър-председател в периода 1937-1940 г. и привърженик на политиката на омиротворяване на агресора).

Дори и сега, когато се появиха съмнения дали е било правилно бомбардирането на Афганистан, често се задава въпросът: "Със скръстени ръце ли трябваше да стоим?". Като че ли, ако не се предприеме военен отговор, изобщо няма да се смята за отговор и е по-добре да се действа, макар и неефективно и с цената на много невинни жертви, отколкото да се направи нещо, което ще даде резултати и ще донесе по-малко драматични последствия.

Несъгласните с тази логика в САЩ първоначално бяха малцинство, чието мнение бе отминавано с пренебрежение, осмивано или те дори бяха хулени от мнозинството. Малко след атентатите тв водещият в ABC Тед Копъл покани в студиото си индийския автор на романи и противник на войната в Афганистан Арундхати Рой и го представи по следния начин: "Някои от вас, зрителите, може би повечето от вас, няма да одобрят това, което предстои да чуят тази вечер. Не е необходимо да слушате. Но ако все пак го направите, трябва да знаете, че несъгласието понякога се появява в необичайна форма..."

Времето течеше, а броят на несъгласните започна да се увеличава

Най-важният фактор, който определя отношението на американците към една война, е дали смятат, че тя ще бъде спечелена, обяснява Кристофър Гелпи, който е преподавател по политически науки в университета Дюк и е специалист по обществените нагласи в сферата на външната политика. Когато стана ясно, че американците затъват в Ирак, националното единство отстъпи място на сарказма, недоверието и взаимните контраобвинения, които днес характеризират американската политика.

Отговорът на атентатите от 11 септември не създаде подобно разделение - година преди атентатите президентските избори бяха решени от съда, - но задълбочи, подкрепи и оформи разединението в обществото повече от половин десетилетие преди икономическия срив. Това бе основният въпрос в изборите през 2004 г. и през 2008 г., когато надеждата бе в Обама, а страхът - в Маккейн и Пейлин.

В международен аспект победата на Обама означаваше закъснелия, с повече нюанси и по-ясен отговор на атентатите от 11 септември, който даде сигнал, че Америка е готова отново да си взаимодейства с останалия свят и да изпълнява международните договори.

Промяната в тона, стила и до известна степен в съдържанието също се оказа недостатъчна

Вярно, Обама унищожи Бин Ладен, администрацията му планира да изтегли войските от Ирак и Афганистан и изразът "война срещу тероризма" бе изваден от употреба. Но те запазиха много от най-проблематичните елементи на тази война, сред които затвора в Гуантанамо, извънредните мерки и военните трибунали, а войната в Афганистан се задълбочава.

Междувременно арогантността, демонстрирана от Райс, че Америка може просто да оформи света по свое желание, отстъпи място на отрицанието и на спорадични пристъпи на безсилен гняв. Нараства ислямофобията, думата "мюсюлманин" стана обидна, а войната в Ирак очевидно е успешна.

"Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим"

През 2004 г. съветник на Буш (смята се, че това е бил Карл Роув) се скара на журналист от в. "Ню Йорк таймс" за това, че пише за "общност, базирана на реалността", което означава хората, които "вярват, че решенията идват от старателното изучаване на действителността... Светът обаче не е устроен по този начин. Сега сме империя и с действията си създаваме наша собствена реалност. Вие старателно изучавате тази реалност, но ние отново ще действаме, създавайки нови реалности, които също ще трябва да изучавате пак, и така нещата се подреждат по местата си. Ние сме актьори в историята... и всички вие изучавате това, което правим".

Светът обаче не е устроен по този начин. И реалността от последните 10 години показа колко неправилна е тази риторика.

Над 3.3 трилиона долара е струвало ликвидирането на последиците от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., съобщи "Ню Йорк таймс".

Според изданието "Ал Кайда" е похарчила около 0.5 млн. долара за атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона. С други думи всеки долар, похарчен от "Ал Кайда" за планирането и извършването на атентатите, е струвал на Вашингтон около 7 млн. долара.

Най-голяма част от тези средства - 1.649 трилиона долара, са похарчени за войната срещу тероризма, като военните действия в Ирак са стрували 803 млрд. долара, а в Афганистан - 402 млрд. Очаква се разходите за войната в Афганистан през следващите пет години да достигнат 223 млрд. долара, а ако 5000 военни останат в Ирак до 2016 г. там ще бъдат похарчени още 55 млрд. долара.

Като цяло според вестника бъдещите разходи за война и за грижи за ветераните ще достигнат 867 млрд. долара. Разходите по вътрешната сигурност възлизат на 589 млрд. долара, икономическите загуби се оценяват на 123 млрд. долара, а човешките загуби и и щетите върху сградите и техниката - на 55 млрд. долара.

Такава е равносметката след десетата годишнина от атентатите, отбелязана с възпоменателна церемония на Кота нула - там, където бяха кулите на Световния търговски център. Президентът Барак Обама и предшественикът му Джордж Буш заедно със своите съпруги се присъединиха към хилядите, дошли да почетат паметта на близо 3000 души, загинали при терористичните нападения.

Те се спряха пред единия от двата десетметрови мемориални водопада и докоснаха бронзовите панели с имената на загиналите преди десет години.

Oще: 11 септември  атентати  барак обама  нарцисиьъм  сащ  тероризъм 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

113 Mile Manolov | 13.09.201114:05

море бих го разбрал да живеят реднеците по-добре от целата галимация... ма нема. явно не само бантускотовете сме маса прости Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

112 Frida | 13.09.201112:57

интересно, ако, както всеобщо се приема в БеГе шрините, Империята се разпада, ако е така, защо не откъсвате поглед от развалините й и не вперите взор в близкостоящото имперско новообразувание - Османски халифат Удивителна
мисля, че е по -актуално и че 11 септември е повратната точка. в този смисъл, на първо място най-много ме вълнуват хуманитарните аспекти на тази промяна, лишена от опеката на срутващата се империя.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 00:25

111 Rose Mary | 13.09.201112:40

Хм, май не си ме разбрала добре. Изобщо не става въпрос за научна стойност, материалът е толкова далеч от нея, че няма как да си го помисля въобще. Усмивка Но точно в това му е силата - написан е разбираемо. И след него, и други подобни се стига до парадокса да злорадстваме пред смъртта.
Казвам - стоп, има някаква грешка! Нека всеки да открие къде.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

110 Многознайковица | 13.09.201110:59

Rose Mary Усмивка , разбира се, че материалът не претендира с научна стойност, но не е и обходимо ( в противен случай щеше да бъде в друг формат Намига )...а и не смятам, че акцентът е в естесвото на източниците(примерът ти с Уикилиййкс е чудесен), а по-скоро за субективния начин на обработка на информацията. В този смисъл , пак чисто индивидуално е, че ти възприемаш това мнение като опит за манипулация и създаване на авторитет. Естесвено, че "изначалната" истина сама по себе си не е достатъчна като база за изграждане на светогледа (можем дълго да си говорим за възпитателни модели, фрустрации, локализация на контрола, матрично мислене и пр.щуротии) , но като опростен пример за онагледяване на конкретното моделиране на мисълта върши чудесна работа...
А относно крайните изказвания, аз също не съм съгласна с тях, но и те си имат своето логично обяснение , нали Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 00:25

109 Rose Mary | 13.09.201107:04

Многознайковица | 12.09.2011 23:50
Vanko , ...
http://blog.zepir.com/bg/blog/view/id/49/Psihologiia-na-roba-Sindrom-na-lekoverniia-um.html
-----------

Интересен материал, доколкото повдига един важен въпрос - за източниците на информация и нейното възприемане от хората. Лошото е, че е написан повърхностно, но, ако подходиш критично и към него като източник, можеш лесно да откриеш вътрешното му противоречие.

Първата му грешка (според мен, разбира се) е, че поставя знак на равенство между "официални източници" и "недостоверни". Естествено, това не е вярно, както не е вярно и че всички неофициални са достоверни. Много основно уточнение, защото иначе просто детронираме един авторитет (официалните източници) и на негово място поставяме друг (неофициалните). Например, Уикилийкс. Намига А има много начини общественото мнение да се моделира, дори като се представят части от истината в удобно избран момент.
Втора грешка - психиката, дори на "низшите духом", действа по един доста по-сложен начин от "въпрос на чест". Има изписани планини, нямам намерение да се спирам тук.
Трета грешка - сериозни твърдения без сериозни доказателства, авторът, говорещ за лековерно приемане на авторитети, сам се представя за такъв, убеждавайки ни в личните си умозаключения. Как да нарека това? Дали манипулация или просто глупост?

Спирам дотук с линка. Защо мисля, че мястото на този коментар е под тази статия?
Спорът изначално тръгна не от ролята на САЩ в световната политика, мисля, че по отношение на това имаме задоволителен консенсус. Спорът е за много по-базови човешки неща - humanity. Моето мнение е, че нашият ум е създаден така, че вечно да търси истината и обречен да се отклонява от нея. Ако все пак е достатъчно опитен в тази игра, ще разбере и ще потърси нова опорна точка, на която да положи личните си възгледи за света. Не знам дали съм права и не искам да ми вярвате безкритично, но мисля, че една от най-базовите истини на този свят е, че единствено човешкият живот е безценен. В този контекст, твърдения като "те са си го заслужили" за мен са недопустими.
Само това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2011, 20:08

108 FRIEDEMANN | 13.09.201101:10

Ваня,мисля,не си разбрала коментари 104 и 105.По ироничен начин е изразено влиянието на медията(к.104) и колко манипулируеми са хората под заплаха от тероризъм(105) многократно преувеличен .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2011, 20:08

107 FRIEDEMANN | 13.09.201101:03

А видеата на коментар 106 са доста интересни.Съжелявам,че са на английски език,но не ги намерих на друг.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2011, 14:23

106 Vania Doichinova | 13.09.201100:51

FRIEDEMANN
104 Ок, прочетеното има следния смисъл за мен: Голяма част от човечеството все още е толкова напреднало в развитието си, че използва силата на информацията и контакта с останалите по целия свят, за да покаже на живо как взривява, коли, гори или беси някой себеподобен, и да докаже колко са силни идеите и вярата му. Изводът? Ако живеехме в пещери като талибаните, нямаше да е така. Колко умна мисъл от страна на Ayman al-Zawahri. Тогава нямаше да има тероризъм, защото низшите духом нямаше да има кого да манипулират със страх. Следващият извод: Ами... може и отново да се върнем скоро там, в пещерите, след още някоя и друга година. Ако не се осъзнаем.

105 Някой, в някоя медия.. която ти нямаше да четеш, ако не беше свободата на словото и на информацията, отвоювана след векове борба за право на такава свобода... смята, че американците сами са си взривили кулите.
Някои също смятат , че има световен еврейски заговор... И че извънземните са тук.

Спорът може да продължава до безкрай.
Важното е... след 100-200 години, тероризъм, насилие и войни да има само в учебниците.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2011, 20:08

105 FRIEDEMANN | 13.09.201100:49

http://www.youtube.com/watch?v=gnVbLKZFrOc&feature=relmfu

http://www.youtube.com/watch?v=fHj735t_knk
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2011, 20:08

104 FRIEDEMANN | 13.09.201100:09

Малко въпроси за размисъл Намига

(September 2005) Four years later

* Very few people around the world remembered the september 11 attacks. Osama's biggest defeat so far is the almost shameless resilience of the western world. Life goes on as if the september 11 attacks never occurred.
* Osama bin Laden is still alive and free, despite the promise made by George W Bush four years ago to capture him. Osama has in fact become a legend for millions of young Muslims who see him as winning the war against the USA.
* Almost everything they told us about Osama was false. There were no high-tech bunkers, there were no modern weapons. Osama's followers brought down the World Trade Center with knives.
* The Taliban still control areas of Afghanistan, and seem to control some areas of Pakistan, where Al Qaeda can train and plot in relative freedom. The leader of the Taliban (Mullah Omar) had never been captured.
* We now know that Osama Bin Laden was not the mastermind of the attacks Khalid has. (See Khalid, not Osama, did it). Khalid has been arrested by the USA, but the news media have been forbidden to interview him. What we know of him (a decadent lifestyle) does not sound very Islamic.
* We do not know what the prisoners held in Guantanamo are telling ( What's the secret all about?)
* We still do not know who speculated on airline stocks in the days preceding the September 11 attacks.
* We still do not know who carried out the anthrax attacks in the weeks following September 11. That person is still at large, just like Osama.
* The USA still relies on airplanes for mass transportation, i.e. it the USA economy is as vulnerable as it was in 2001. There hasn't been even the slightest effort to develop a significant network of fast land connections (such as the bullet trains that are common in Japan, France and Germany).
* The Islamic world still does not believe anything of what the US is telling them.
* Saudi Arabia and the other sponsors of the Taliban and Al Qaeda have paid virtually no price for the September 11 attacks. Only Saddam Hussein (Iraq) has paid a (very high) price, but no terrorist was from Iraq.
* Most of the jihadists have moved to Iraq, where they are routinely slaughtered by USA forces. They inflict heavy casualties to Iraqi civilians, who are, ironically, Muslims, but very few casualties to foreigners.
* The good news is that no terrorist attack has been carried out in four years in the USA. This contrasts with what has happened in Europe, India, Russia and the Arab countries (four places where terrorists have been more, not less, successful). It is a mystery why something as easy as a suicide bombing has not happened in the USA since 2001. If tens of thousands of fanatic Muslims want "death to America" (their favorite slogan), what keeps them from entering the USA through the unguarded border with Mexico and blowing themselves up in shopping malls. stadiums, amusement parks, casinos, etc?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.