Книгите ме избират, не аз тях. | webcafe.bg
Webcafe

Кажи ми какво четеш...*

Румен Леонидов 30.05.2011, 16:49 (обновена 01.06.2011, 09:10)
Книги

Богатите четат сериозни вестници, средната класа - слуша радио, а най-нищите - гледат телевизия. И не четат нищо

Книги, книги, книги... Непрекъснато съм обграден, окупиран, обсаден от букви, от знаци, от затворени мълчания, които говорят само когато ги разтвориш - като музикалните кутии. Щом открехнеш капачето им, започваш да ставаш механичен, зъбчат, загадъчен като музиката, която извира от някаква полуиграчка, полузакачка...

Сигурно ще ме попитате как си подбирам книгите, в които се давя или пред които с часове се дивя... Няма да ви излъжа, ако ви призная, че книгите ме избират, а не аз тях - къщата ми е затрупана от стари и нови издания, най-пресните долитат по различни пътища до мен, но всички стоят на купчини, на купчини и чакат.

Всъщност не те, а аз чакам да ме заговорят, защото с почти всички съм се запознал, стиснали сме си поне по веднъж ръцете, но от това не си ставаме по-близки или по-далечни. Това е като мимолетен флирт, игра на флуиди и на биотокове, които или се задействат веднага, или се отлагат за някога, понякога това някога е никога, или тези тайнствените кодове остават завинаги и въобще нечути. И по въжето на тази глухота минаваш над пропастта, на пръсти, и като че ли завинаги се разминавате... Защото привличането не е достатъчно взаимно.

Но тъкмо си забравил всичко, не помниш нито лицето, нито нослето на книгата, когато тя се изправя с откровеното си присъствие и те кара да я разлистиш за малко, като лятна жена в замръзналото безвремие...

...Още, и още, и още имена и заглавия - тези словесни екстрати от духове и духчета висят в гардероба на съзнанието ми и чакат да им се вмъкна в невидимата кожа. Но и аз чакам. Понякога нямам душа да си поприказвам с която и да е от тях.

Така човек понякога отбягва близки, роднини или приятели, по-скоро отлага срещата си с тях, не му е до тях, до никого не му е, или ако ги срещне случайно - обещават си в най-скоро време да се видят и пак не се чуват дори... Това не е нищо друго и не означава нищо друго освен умора от себе си, от животинското риене между четирите стени на кочинката - на работа - вкъщи - работа - вкъщи. И обратното в същия ред.

Докато накрая всичко се взривява и вдигаш телефона заедно с тънкото стъкло на здрача и всичкото съдържание изливаш в себе си на екс... И част от ненужните ти допреди секунда същества те наобикалят като на погребение - с радостни възклицания и необяснима нежност...

Така е и с книжките. Имам си някакъв тих диалог с тяхното присъствие в стаята, в която спя и пиша, те ми казват нещо, аз се правя, че не ги чувам, друг път аз се сещам за тях, а те се крият леко обидени под някой стар вестник или ново заглавие.

Да, говоря ви за някакъв тип еротика, независимо дали авторът е мъж, жена или гений, но когато не съм готов за връзка с Бога, с неговото вдъхновено дишане, не посягам никога към никое тяло. Пък било то и хартиено. Ето го и двутомникът на Любен Гройс  - голям режисьор, перфиден дух, естествена ерудиция, ум и талант, да ти падне шапката - чака ме от няколко месеца, а е мъртъв отдавна. Сякаш има повече време от живите и не бърза да ме пресрещне в мигновението на вечността - моментът, когато друг диктува, друг ми дума, а аз съм само биологически високоговорител, неспокоен писец върху кардиограмата на божествената аорта...

Има книги, които плачат да бъдат прочетени. Но в същото време те приличат на своите автори, които не обичат да хленчат и предпочитат читателя сам да стигне до тяхната изповед. И читателят, естествено, почти никога не чува книгата как плаче да бъде прочетена. Защото самият читател от петнайсетина години живее с моркови в ушите. Не слуша, не се заслушва в душата на хартията, а гледа тялото от хартия. Гледа какво му казва корицата, гледа американския й произход, най-вече гледа да види себе си между описаните герои.

Понякога не ми се чете, както не ми се и пие. Или както не ми се яде месо. Понякога животното у мен е отстъпило назад към дървото, а то е на път да се сгърчи в камък... Но усещам, че и на теб, непознати читателю, май невинаги ти се чете.

Дори като че ли въобще не ти се четат книги. Тези, които четат вестници, не си купуват книги, а тези, които си купуват книги, не четат вестници. Днес повечето хора у нас не правят и двете.

Жените все още купуват книги и ги четат. Повечето от тях искат и търсят по-леки четива, любовни, ако може. Защото жените са любовни същества и когато са в безлюбовно състояние, инстинктивно се стремят да съпреживеят чуждата, макар и на книга, любов.

Мъжете предпочитат да дрънкат за футбол, политика или коли, което за тях е равно на любов, а сумата от 12-15 лв., колкото горе-долу струва днес един роман, бива бързо прочетена на бармана или сервитьора срещу две-три водки със сода.

Как е в белите страни на континента ли? Казват, че там богатите четат сериозни вестници, хората от средната класа - слушат радио в колите си, защото по цял ден са в движение, а най-нищите - гледат телевизия. И не четат нищо.

Нищожен или унищожен - май е все едно...

*Заглавието е на редакцията

Oще: жени  книги  любен гройс  мъже  четене 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2011, 19:50

12 Juliana Kovacheva | 02.06.201110:46

Невероятна статия.Възхитена съм!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 16:59

11 Милко Желев | 01.06.201119:00

Чета некролози където ги видя.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.04.2011, 23:59

10 Mira | 31.05.201121:46

Мен пък частта с любовните романи ме разсмя, щото по ирония на съдбата - човек като мен, на когото четенето на книги е един вид служебно задължение и част от професионалната рутина, зачитам отвреме - навреме, когато имам време, един роман. И то не какъв да е роман, а "Любов" от Елик Шафак. Смее се Признавам, че едва ли някога бих си го купила, но ми го подариха и първото, което прочетох и ме впечатли, беше задната корица на книгата. Там пише:Това не е любовен роман. Това е книга за любовта. При такъв анонс нямаше как да не бъда заинтригувана. Зачетох и разбрах, че всъщност книгата по стара,източна традиция, е разказ в разказа, чието действие се пренася в ХІІІ век и е свързано с философията на суфистите, в частност с разбирането на любовта като въпрос на философия и светоглед. Та мислата ми, че не бива с лека ръка да отхвърляме "любовната литература" ида пренебрегва факт, че - мъже или жени - сме и любовни същества.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

9 Thea Atanasova | 31.05.201118:32

Само Стивън Кинг става за четене... Смее се С другите книги нещо така нареченият флирт не ми върви...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

8 Dimitar Stamboliyski | 31.05.201118:25

Хахаха! От Румен Леонидов, пък, мн ми хареса! Плези се

То така и с Елин Рахнев, вчера го гледах в едно интервю, допадна ми изказа му...

Тия дни в Албания зачетох "Диви разкази" на Хайтов и умрях да се смея. Гений (твърдят и че е плагиат, донноу)!?!

Една весела случка с книги: Брат ми има книжарница. Един ден му помагах и четях една книга, взета от снахата - "Фламандски легенди". В един момент влиза клиент и аз както се бях свил под климатика, оставих книгата настрана и отидох на касата. Тогава фиксирам Въргала с жена му и домочадието, и докато тя гледа неща за училище, той реши да си избере книга. Избра си познайте коя?!? Смее се
И вика: "К'ви пари?". А тя нек'ва супер измачкана, соц издание още. Ама магията на книгите Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

7 Mile Manolov | 31.05.201113:07

"четирите стени на кочинката - на работа - вкъщи - работа - вкъщи"
Мое съм в грешка ма стените не са ли две? Тва ентелегентите странно броите ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

6 boris | 31.05.201111:43

Кажи ми какво четеш...*
-----------------------------------------
Вестници. не разбирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2010, 16:41

5 Irina Kuzmanova | 31.05.201109:26

Не се хващайте за една дума...ок , вие, както и много други жени, четете нелюбовна литература. Но има и много жени, които четат такава. Думите на автора не звучат чаааак толкова обобщаващо, така че няма смисъл никой да се обижда...все пак кой какво и защо чете си е негова работа.

Статията е много приятна за четене.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

4 иван | 30.05.201121:47

Интересно ми беше да прочета, как един поет гледа на книгите и на четенето. Няма съмнение, че поетите са тези, които ни откриват как да видим красотата и в обикновените, ежедневните неща, с които така сме свикнали, че не ги забелязваме.
Но, признавам си, не бих могъл да гледам по един толкова сложен начин на един, ако мога така да се изразя, процес, чрез който е възможно да общуваш с други, интересни и по-различни хора от тези, които те заобикалят тук и сега. Хора, които са наши съвременици или са живяли преди десетки, стотици, а и хиляди години.
И, определено, не мога да кажа, че книгите ме избират. Или, може би да е така, ако се приеме, че има книги, които толкова много ми допадат, че имам чувството, че са написани за мене и са чакали да ги открия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.05.2011, 21:20

3 Teodora Petrova Todorova | 30.05.201121:25

На мен също ми се стори страшно неубедителна частта за жените, които четели любовни романчета...мразя някой да генерализира. Ако автора е срещал такива жени, може, но съвсем не всички са такива. Дори не се сещам за последния любовен роман , който съм чела...а и чела ли съм такива не знам.Аз съм любителка на Стивън Кинг, той малко пише за любовта...
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.